Почти 3 години рисувах при легендарния Минчо Панайотов, после 2 при Роза Апкарян. Бях силна ученичка, отличничка и Роза ми каза: "Виж моето момиче, имаш талант, сигурно ще влезеш, но какво ще правиш като завършиш гимназията? Най-много да станеш заводски художник (много разпространена професия навремето), но богата няма да станеш; можеш да рисуваш за кеф и да се молиш на спонсори да правиш изложби... Я вземи кандидатствай и нещо друго с този добър успех!". И... я послушах - стана така, че ме приеха съвсем в друга гимназия, но се оказа, че в ХГ съм в резервите и има голяма вероятност да вляза. Ха сега де - на кръстопът. 
И отново Роза ме убеди да избера другото училище, за да имам "сериозна и престижна" професия... Така рисуването ми остана само до 12 клас - всички тетрадки ми бяха изрисувани отзад , гримирах с повод и без повод съученичките (нещо като фейс-арт 
), правех или помагах за всички табла, плакати, стенвестници и пр. в редколегията. А след завършването съвсем престанах, замених го с чертане. 
Не съвсем, но не така добре, както умеех... Явно уменията трябва да се поддържат. 
Тях няма да успея да постна, че са големи, но нещо от децата ще се опитам. Имат и невероятни компютърни рисунки, а бяха съвсем малки като се запалиха да рисуват на Рaint. За съжаление доста изчезнаха като се скапа компа.
Напротив! .... ако не го сториш, значи си спрял .... поне при мен е така, вярвам, че и при теб - като творец
Tweet
Хайде по-сериозно За две години и нещо не се ли компресира тази снимка?
Коментар