Tweet
Както знаете купихме лодка за почистване на язовир Въча.
Тя се оказа съвършено изгнила. След изстъргване на всички изгнили дъски от дъното, лодката се оказа само по външния пласт от стъкломат.
Ето малко предистория - това е една обикновенна рибарска лодка от дърво, която в известен етап на своето съществуване е била облепена
с няколко слоя стъкломат,за да не пропуска вода и да не се налага калафатене всеки сезон.Лодката е работила в солена черноморска вода.
Ние като крайно неопитни в подобни начинания взехме, че я купихме и Станко я докара до София.
Още като я видяха всички специалисти, казаха, че лодката е за буклука, и да си направим детска катерушка от нея.
Тъй като бюджетът ни е и без това е ограничен, ние решихме все пак да опитаме да я съживим, поне да стане шлеп за извозване на товари.
В случая, чували с буклук.
Ето какъв е резултатът към момента.
Вижда се ясно, докъде стигат неизгнилите дъски. Останалите дъски по надолу са отстранени,
но техния отпечатък остава върху стъклопласта .
Това , което се вижда по дъното, не са дъски а само дебелият 2 - 3 мм. стъклопласт.
Ребрата на лодката са изрязани до здравата си част.
В средата се търкаля една кръгла греда облепена с фолио по краищата. Тази греда се използува за стъпване по нея,
за да не пробием с крак стъкломата. Не я махах на снимките, тъй като не подозирах, че толкоз ще обърква изображението.
Нека тя не ви заблуждава.
На практика, може да се стъпва, само върху дебелият кил в средата на лодката, който не е облепен със стъкломат и гредата.
Килът е в добро състояние, държи устойчиво пирони, явно е от много хубаво дърво.
Имаме няколко възможни решения.
Да опитаме да възстановим дървените ребра и дъсчици и да залеем отгоре със стъкломат.
Недостатък - влагата от неизбежния конденз между двата слоя сткломат, ще се просмуче в дървените детайли
и тъй като няма от къде да се изпари, само след година, ще имаме същия прогнил скелет.
Изрязваме до здраво дърво.
Ето колко изгнило е дървото на опорните ребра. Направо прахан.
Друга идея, да наредим фибран, на ивици, и отгоре да положим втори слой стъкломат. Ще се получат своеобразни кутии, които ще осигурят
обем . Здравината обаче , ще се определя от адхезията между стария и новия слой стъкломат. И нищо друго.
А колкото и добре да почистим повърхността с телени четки, няма да се получи идеално слепване.
Ето парче фибромат.
Изключително крехък и чуплив.
Тогава се зачудихме за PVC кабелни канали. С тях да изградим ребра. Те пък са много меки.
И така решихме да пробваме с обикновенни PVC тръби Ф 20 и Ф 40.
Ф20 са разположени по дъното на разстояние 50 мм една от друга, а Ф 40 се подпират на ребрата и ги заместват. При това ги извиваме така,
че след сглобяване на конструкцията да разпъват тялото на лодката.
Постепенно ще се научим да ги извиваме по- добре с пистолет за горещ въздух.
Както се вижда втората сгъвка, стана по добре.
Ето така се снаждат в средата, разбира се преди финалното сглобяване. ще бъдат залепени с лепило, за да се херметизира връзката.
Ето, как се осигурява притискането на долните ребра.
Няма просвет. Плътно ги притиска.
А ето как се херметизират тръбите. Чрез подгъване в края.
Следват въпросите, по така описания метод.
Тя се оказа съвършено изгнила. След изстъргване на всички изгнили дъски от дъното, лодката се оказа само по външния пласт от стъкломат.
Ето малко предистория - това е една обикновенна рибарска лодка от дърво, която в известен етап на своето съществуване е била облепена
с няколко слоя стъкломат,за да не пропуска вода и да не се налага калафатене всеки сезон.Лодката е работила в солена черноморска вода.
Ние като крайно неопитни в подобни начинания взехме, че я купихме и Станко я докара до София.
Още като я видяха всички специалисти, казаха, че лодката е за буклука, и да си направим детска катерушка от нея.
Тъй като бюджетът ни е и без това е ограничен, ние решихме все пак да опитаме да я съживим, поне да стане шлеп за извозване на товари.
В случая, чували с буклук.
Ето какъв е резултатът към момента.
Вижда се ясно, докъде стигат неизгнилите дъски. Останалите дъски по надолу са отстранени,
но техния отпечатък остава върху стъклопласта .
Това , което се вижда по дъното, не са дъски а само дебелият 2 - 3 мм. стъклопласт.
Ребрата на лодката са изрязани до здравата си част.
В средата се търкаля една кръгла греда облепена с фолио по краищата. Тази греда се използува за стъпване по нея,
за да не пробием с крак стъкломата. Не я махах на снимките, тъй като не подозирах, че толкоз ще обърква изображението.
Нека тя не ви заблуждава.
На практика, може да се стъпва, само върху дебелият кил в средата на лодката, който не е облепен със стъкломат и гредата.
Килът е в добро състояние, държи устойчиво пирони, явно е от много хубаво дърво.
Имаме няколко възможни решения.
Да опитаме да възстановим дървените ребра и дъсчици и да залеем отгоре със стъкломат.
Недостатък - влагата от неизбежния конденз между двата слоя сткломат, ще се просмуче в дървените детайли
и тъй като няма от къде да се изпари, само след година, ще имаме същия прогнил скелет.
Изрязваме до здраво дърво.
Ето колко изгнило е дървото на опорните ребра. Направо прахан.
Друга идея, да наредим фибран, на ивици, и отгоре да положим втори слой стъкломат. Ще се получат своеобразни кутии, които ще осигурят
обем . Здравината обаче , ще се определя от адхезията между стария и новия слой стъкломат. И нищо друго.
А колкото и добре да почистим повърхността с телени четки, няма да се получи идеално слепване.
Ето парче фибромат.
Изключително крехък и чуплив.
Тогава се зачудихме за PVC кабелни канали. С тях да изградим ребра. Те пък са много меки.
И така решихме да пробваме с обикновенни PVC тръби Ф 20 и Ф 40.
Ф20 са разположени по дъното на разстояние 50 мм една от друга, а Ф 40 се подпират на ребрата и ги заместват. При това ги извиваме така,
че след сглобяване на конструкцията да разпъват тялото на лодката.
Постепенно ще се научим да ги извиваме по- добре с пистолет за горещ въздух.
Както се вижда втората сгъвка, стана по добре.
Ето така се снаждат в средата, разбира се преди финалното сглобяване. ще бъдат залепени с лепило, за да се херметизира връзката.
Ето, как се осигурява притискането на долните ребра.
Няма просвет. Плътно ги притиска.
А ето как се херметизират тръбите. Чрез подгъване в края.
Следват въпросите, по така описания метод.
))
"
Коментар