Стефан:
"Ммм ... По-скоро обратното. Реакторите на бързи неутрони имат много голяма реактивна мощност. Регулиращите пръти не са графитни, кадмиеви са, и когато се спуснат изведнъж, топлинната мощност на реактора се увеличава рязко и много. От това е и гръмнал корпусът на активната зона, там изобщо не става дума за ядрен взрив. В такъв случай замърсяването щеше да е с други изотопи и с друг характер. Реакторът е бил управляван разбира се, до последните секунди, въпросът е в каква посока. Безумието е било измислено от партийните чиновници, манагерите по новому. Вижте доклада на МАГАТЕ за това, трябва да го има някъде в интернет. Има го на всички езици. "
Ами аз доколкото знам си е било баш ядрен взрив, пък макар и по-слаб в сравнение с (направена за целта) атомна бомба. Температурата в работещ реактор е много висока, но не може да се сравни с тази при ядрен взрив. А Чернобил се е изцепил баш с милиони градуси температура. Бетонът, който от хеликоптери са изливали върху него, буквално се е изпарявал при досег с реактора. Първите пожарникари и прочие хора, пристигнали първи на мястото, са умирали от топлината (и от радиацията, естествено) още на огромно разстояние от реактора. И до ден-днешен този погребан под планина от бетон реактор все още е топъл (и то не в смисъла на "топъл слънчев ден", ако ме разбираш). Така и изригнало, че на километри в атмосферата е изхвърлило грандиозен коктейл от изотопи, оттук и масовото заразяване на цяла Европа. Двуметровата бетонена козирка над халето е била пробита, сякаш е от картон. Това (според мен) не би се получило, ако една голяма тенджера под налягане просто гръмне като граната. Нито пък териториалните размери на замърсяването.
Дали са спуснали рязко прътите, сигурно са ги спуснали - в последен опит да се поправят, ама то така не става... Аз със сигурност знам, че са ги били изтеглили почти всичките преди това (за целите на експеримента си). Не е вярно, че са контролирали ситуацията до последно. Направо са се осрали, разбрали са го, и са се опитали да върнат нещата. За всеобщо съжаление, обаче, не е можело да стане това, било е твърде късно...
До скоро...
"Ммм ... По-скоро обратното. Реакторите на бързи неутрони имат много голяма реактивна мощност. Регулиращите пръти не са графитни, кадмиеви са, и когато се спуснат изведнъж, топлинната мощност на реактора се увеличава рязко и много. От това е и гръмнал корпусът на активната зона, там изобщо не става дума за ядрен взрив. В такъв случай замърсяването щеше да е с други изотопи и с друг характер. Реакторът е бил управляван разбира се, до последните секунди, въпросът е в каква посока. Безумието е било измислено от партийните чиновници, манагерите по новому. Вижте доклада на МАГАТЕ за това, трябва да го има някъде в интернет. Има го на всички езици. "
Ами аз доколкото знам си е било баш ядрен взрив, пък макар и по-слаб в сравнение с (направена за целта) атомна бомба. Температурата в работещ реактор е много висока, но не може да се сравни с тази при ядрен взрив. А Чернобил се е изцепил баш с милиони градуси температура. Бетонът, който от хеликоптери са изливали върху него, буквално се е изпарявал при досег с реактора. Първите пожарникари и прочие хора, пристигнали първи на мястото, са умирали от топлината (и от радиацията, естествено) още на огромно разстояние от реактора. И до ден-днешен този погребан под планина от бетон реактор все още е топъл (и то не в смисъла на "топъл слънчев ден", ако ме разбираш). Така и изригнало, че на километри в атмосферата е изхвърлило грандиозен коктейл от изотопи, оттук и масовото заразяване на цяла Европа. Двуметровата бетонена козирка над халето е била пробита, сякаш е от картон. Това (според мен) не би се получило, ако една голяма тенджера под налягане просто гръмне като граната. Нито пък териториалните размери на замърсяването.
Дали са спуснали рязко прътите, сигурно са ги спуснали - в последен опит да се поправят, ама то така не става... Аз със сигурност знам, че са ги били изтеглили почти всичките преди това (за целите на експеримента си). Не е вярно, че са контролирали ситуацията до последно. Направо са се осрали, разбрали са го, и са се опитали да върнат нещата. За всеобщо съжаление, обаче, не е можело да стане това, било е твърде късно...
До скоро...
Коментар