Как се прави път - технология на изграждане на пътна инфраструктура от нулата?

[BatGeorgeone]

Как се прави път - технология на изграждане на пътна инфраструктура от нулата?

Здравейте,

Както се пита в заглавието, вече съм на възраст в която осъзнавам, че не мога всичко и не знам всичко, и грешките за моя сметка не ми харесват като подход, та опитвам се да ги избегна и да не настъпвам мотики и да не преоткривам велосипеда.

Налага ми се да участвам и организирам изграждане на пътна инфраструктура в двата края на родината, в планините около София и в равнинна Добружда.

Цел - да няма кал, да няма дупки, да издържа с подръжка не повече от 1 път годишно или 1 път на 2-3 години, да издържа на тежки машини особено в мокрите месеци.

Знам, че много не знам, имам нужда от съвет, линкове, книги, документи, съвети, препоръки, предупреждения и т.н.

Злобеене и съвети от рода на плати си на фирма АБВ или на Бай Пешо от Гурмазово - НЕ ми харесват като опция, и се отхвърлят като неприложими по редица съображения!

От къде се почва, аз мислех с трасиране? Ама какво, през метър, през два, през 3, има ли особености?

После след трасировка, планиране в 3Д, денивелации и т.н.

После изкопни работи за отвеждане на повърхностните води, канавки, колектори, тръби, "мостове" и т.н. Канавки от двете страни, с малко багерче, с натискане и оформяне на канавката против свличане. Големите багери имат кофа за канавки, на малки не съм виждал, дали ще стане с права кофа примерно 30см ширина или се иска нещо друго?

После насипване на фракция, мислех си основа от 20-80мм, поне 5-10см + разнясане с челен товарач/бобкат + валиране с вибро и после по-финна примерно 0-20мм поне още 3-4-5см и след нея валиране "по лазер".

Мисля си за ширина около 3метра, по икономически съображения.

Асвалтиране и бетониране към момента не е възможно , поради финансови причини.

Изчислявам грубо около 20-30 тона фракция на 20тина линейни метра, нуждата е от 150 метра на едното място до София и около 350-500 метра в Добруджа.

Т.н. трошен, рециклиран асвалт е мижи да те лажем, не смятам дори да го обсъждам, не става, поне с това имам опит.

Това което виждам в Русия и Скандинавските страни е дълбоки, ама много дълбоки канавки от двете страни, и яко насип с фракция и добра трамбовка/валиране.

Не мисля, че можем да си позволим т.н. гео-текстил или мрежи за укрепване/задържане на фракцията, но ако някой от опит сподели повече инфо, може и да се промени това ми мнение и да се включи в плана?

Играждане на бетонни канавки не е възможно по финансови и регулационни причини, всичко се прави са наша сметка без участие на институциите.

Има ли смисъл, нужда да се вкарват в уравнението община и т.н.? Ако Да, с какви точно цели, поради какви причини и какво да се очаква/изисква/планира?

Как се пази такъв път от недобросъвестни строители/съседи/щофьори на тежки машини, да не го превърнат в лунен пейзаж? На вилата на нашите, чуден път тази зима му таковаха мамата дебилите с трактори и камиони и стана по-зле от лунен пейзаж, а беше поне едни 7-8 да не кажа 10см дебела фракция и трамбована, но без никакво водоотвеждане и канавки и мисля, че фракцията беше твърде ситна може би 0-20.

Това за на първо време.

Ако някой има опит, моля да сподели. Снимки, видеота, препратки, линкове и т.н. са добре дошли.

[Пламен Атанасов]

Като начало сметките са много далеч от необходимото . За стандартен паркинг тук се прави подложка от 25-30 см. , според материала са около 400 / 450 кг в квадрат грубо . За по добро и бързо отводняване се редуват - отдолу по едра фракция , междинен слой по малка и ако е с плочки финна за звършване ( плочките отпадат в твоя случай ) . Подготовката е фактора от който ще зависи качеството . Трамбоване между всеки слой, наклони , отводняване . Последно работих моя паркинг, остана малко за довършване заради снеговете . За 150 кв. около 50 тона фракция и 23 тона плочки. Около половината е пешеходен , иначе щеше да трябва още пълнеж. Най отдолу ползвах фракция с размер около 60 мм , следва 2 до 5 мм , и тънък слой 0 до 5 мм за подравняване на плочката - това е паркинг за коли . Като става въпрос за път по който ще минават и по тежки машини , то пълнежа трябв да е много повече.

Без разрешение със сигурност ще се озовеш в неприятности .

[drukman]

Аз мисля, че сметките са още много по-далеч от колкото е написал колегата. Ако се добавят дебили, трактори и тежки камиони отиват на майн....
Помислете как да направите пътя непроходим за тежки камиони и трактори. Тогава с повече трамбоване и добро отводняване може да намалите разходите.
Също личен опит. Имам ~300м2 павета на двора и без тежки машини и трактори, там където не е добре трамбовано е слегнало. Говорим за двор където влизаме само аз жената и децата, като идват на гости. При това е с гранитни павета.

[Пламен Атанасов]

Не са далеч , не се доближават дори до реалното. Това което съм писал е за мижав паркинг , който дори щеше да е поне с 20 тона в повече ако всичко беше достъпно за МПС. Размера на самата фракция и количествата за посочените размери ще са много повече .

[ezhko]

Подред:
1. Път без асфалтово покритие, бетонни канавки (може би и водостоци) и бордюри в края на асфалта за укрепване, няма как да мине без поддръжка. А и упоменатият има нужда от чистене на канавките. Възможността за път с железобетонни плочи даже няма да я разглеждам, защото е още по-скъпа. Вероятно, решението е т.н. макадам.https://en.wikipedia.org/wiki/Macadam
2. Основата на трайния път е качественото отводняване. Което предполага внимателно проектиране на надлъжните и напречни наклони, както и на канавките и отводняването им. Което се извършва след заснемане на терена и изготвяне на план. Накратко няма как да се обясни, а надълго е обяснено тук: https://knizhen-pazar.net/products/b...o-stroitelstvo
3. Ако трасето на пътя е държавна или общинска собственост, се искат един куп разрешения, плюс одобрения, плюс споразумения кой и как ще го финансира и изгражда. Какви и от кого - зависи от зависи. По-евтино и бързо ще е с фирма, която има опит в дейността. Другото ще е по-скъпо, заради такси "втория акъл на Ганя" и "обучение".
4. Отвеждането на водата в съседски имоти може да се окаже повод за бойни действия.
Накратко - козата си сака пръч.

[Никола]

Най-евтиното от което можеш да си направиш път и що годе да държи на тормоз е пенсионирани бетонни влакови траверси Едно време се намираха и без пари за сега не знам. За всичко друго дето ще го гази камион си иска основа и ще трябва да умножиш тия колипевства по пет, ако не и повече...

[cecoa1]

Много зависи каква е основата. Има различни варианти, според конкретни неща, включително е важно къде се намира за да е икономически най-изгодно.
Варианта с железобетонни плочи също може да има по-бюджетна версия - една голяма строителна фирма в София, бяха нарязали и прибрали, настилката от шлайфан бетон на някакво голямо предприятие - в резултат имаха купища от бетонни плочи с дебелина около 25см, и повечето с размери 4 на 2 метра(имаха и други размери, но по-малко на брой), които продаваха на доста сносни цени. Лично съм транспортирал от тях за ползване като пътна настилка, а и самата фирма ползва малка част от тях за изграждане на временни пътища по строителните си обекти. Но при панелите е от значение за разходите и разстоянието за транспорт, както и възможността за поставянето им на мястото, теглото на един панел 4 на 2 метра е 4-5 тона.

[m_markovski]

Винаги ме е учудвал мерака ти да пишеш фермани

Намираш местния багерист, който ако не е на 20 години и съвсем тъмно зелен би трябвало да знае кое и как, да го е правил и тн. Той ще ти направи надлъжното и напречното профилиране, ако е необходимо. За отводняване, мостчета и други заигравки забравяш, ако не е абсолютно необходимо.

За 150м работата е за два дни максимум без излишни заигравки, копане и изнасяне на материал.
Търсиш комбиниран багер, а не за бобкат. Багерът има предна кофа 1-1,5м3, а бобкатът е с 0,3м3 и ще има да го тричкате този материал две седмици.

Машиносмяна на комбиниран багер преди година и половина беше около 450лв-500лв без докарването до обекта. Освен това багеристите са капризни.

Не си написал какъв трафик очакваш. Предполагам ще минава камион чат пат. Мерцедес Актрос е около 2,5м широк, т.е гумите му ще стъпят в двата края на 3м полоса и ще направят коловози. Затова отиваш на 3,5 метра , за да имаш по-добра устойчивост. Но дали си струва, ако ще минава по камион на седмица? Ако го направиш 2,50м камионджиите няма да искат да минават, което гарантира дълговечност на настилката ако се ползва от леки коли.

Относно недобросъвестни шофьори – няма спасение. Ако те надушат онези с дърварките или започне да се строи наоколо и тръгнат бетоновозите и камионите с тухли, спукана ти е работат. Ако няма такива, може да ти се наложи веднъж на година – две/три да докараш един четириос да позагладиш тук там.


Относно дебелината – колкото повече, толкова повече, но това струва пари.
Затова правиш двуслойна настилка директно върху терена (може и да отнемете малко за легло, но и това струва пари) – долен слой 15-20см от по-едра фракция 63 – 120/150мм. Отгоре десетина сантиметра 20-60/80. Всичко това се оглажда и уплътнява на заден ход с предната кофа – багерът стъпва с предната кофа и задните гуми на терена, предните гуми са във въздуха и се движи назад. След три-четири минавания става идеално. Долният слой е важен, той осигурява товароносимост. Не ползваш нулева фракция, т.е настилката ти дренира дъждовните води и не разнасяш кална сипица наляво надясно.
Ако ти е скъпо, намаляваш дебелината, респективно големината на фракцията. Ако няма да минават камиони 15-20см 20-80 е напълно достатъчно. Говорим за трошен камък, не баластра. Трошеният камък заклинва добре при трамбоване и осигурява устойчивост и товароносимост на настилката.


И така 150м х 3м х 0,3м = 135м3 чакъл, което е около 4 гондоли.

Забравил си да споменеш дали ще чакълираш съществуващ черен път или директно ще изплякаш 3-4 гондоли камъняк в нечия нива, т.е. хипотетично може да се наложи за изринеш цялата тая простотия...

Тези са свестни, пробвал съм ги преди 5-6 години.
https://mdz-balsha.com/продукти/

[cecoa1]

Над 200 тона чакъл в 4 гондоли?!🤔

[m_markovski]

Не съм в този бизнес, но доколкото съм запознат гондолата е около 30 кубика.

Но нямам представа колко е допустимото натоварване на ос, т.е колко може да товари камиона.

[cecoa1]

Ако имаш шофьорска книжка, би трябвало да знаеш, че всичко над 40 тона общо тегло се води извънгабаритно. Има някакви изключения за тия с контейнерите, там е до 44т, но 135 кубика чакъл са над 200 тона, и ако се возят според законите, трябват поне 7-8 курса.

[m_markovski]

Ето ти детайл от паркинг за леки коли на жилищна сграда
Чакълът под паветата е 27см по проект.

[jkd]

Аз бих поразгледал и римските пътища за идеи как се прави. Има някои неща в древните технологии, които с преценка могат да вършат отлична работа и днес.

[m_markovski]

Мда, римските пътища…
Римляните са имали безкрайно много време и работна ръка, което се съмнявам да е случая с автора на темата.
Идеи има наистина много и са приложими на 4-5 метра алея в двора. За 150 метра обаче нещата стават други.

[jkd]

Едно време ако нещо не е било наред със здравината или пък разходите скочат прекалено много, е имало разни интересни последствия за 'инжинера', който прави плана - примерно да го скъсят с една глава. Все пак пътищата са основната военна инфраструктура на рим, от която е зависело съществуването на империята.Те не са правени за търговия, основната им роля е на военен обект.

[BatGeorgeone]

Благодаря много на всички!

Нямам никакъв опит в строеж на пътища, нито някога съм бил свидетел на процеса от А до Я, поради , което е и темата.

Имам опит в мъките без пътища и лете в пушилката и зиме/след дъжд в калта и кишата.

Издирих няколко хиляди страници по темата, започнах да чета.

След като е нужно огромно количество фракция, това убива бюджета и следва да се оптимизира, ако-където-когато може.

В Софийско, тия няколко стотин метра са чернозем, много мазен, много лепкав и силно водозадържащ. Обаче, под чернозема има мека скала, голям багер я копае и загребва без грижи, което ме навежда на мисълта за намиране на подходящо място за импровизирана кариера и добив на земна маса (предимно скала) и ползване за основата, което може да бъде 2/3 от цялата нужна маса фракция.

Въпросите са свързани с добиването-як багер може би, пренасянето - дъмпър 3-6 тона може би, трамбоване - валяк с вибрация но не гладък, а със зъби за да разтрошава едрите късове, това поне на ниво изграждане на основа с дебелина поне 15-20см или повече според колко маса се набери без пари, колко време отнема изграждането и т.н.

Притеснява ме дренажа. В по-горния случай дренажа реално няма да е съществен на ниво основа, може би по-горните пластове трябва да са трошен чакъл за да се компенсира това.

Кога се копаят канавките - преди или след основата, или на края след всичко готово? По мои наблюдения се правят преди полагане на фракцията, ама това може да е било обусловено от други изисквания/фактори.

Как се изчисляват параметрите на канавките, как се укрепват за да не се свлече пътя при трамбоване/изграждане?

Вместо канавки, не може ли да се сложи дренажна тръба увита в геотекстил и закрита с фракция на нивото поне на основата на пътя, така няма да има свличане и по-малка подръжка, но пък по-скъпо изграждане като първоначална инвестиция? Какви са плюсове и минуси на канавки спрямо дренажна тръба в ГТ чорап скрита под чакъл?

Цена от около 1000 лева/евро на имот е нещо, което се преглъща до момента, на ниво идеен проект... всеки имот грубо е 20-30 линейни метра път, аз съм на кьоше, тоест 2 х 30 метра път но за сега само едната улица се планира за инвестиране другата е обрасла/непроходима умишлено.

Каква е последователноста на операциите, с кое се започва, трасирането е ясно, след него? Отнемане на хумусен слой, после основа + трамбоване на всеки 100мм, после канавки или ?

Някой има ли метод или машина за срязване на автомобилни гуми по страничния борд? Има такъв метод за полагане на автомобилни гуми със срязан единия страничен борд, като се спестява в пъти количеството скална маса/фракция защото гумите на позволяват сплескване и потъване на камъните дори от много гежки машини. Планини от стари гуми има бол, логистиката може да се измисли, но как се режат потенциално стотици гуми без бърз и ефикасен метод не си го представям в мащаб.

Всякакви идеи за траверси и бетонни платна са обречени поради финансови и логистични причини.

Общини и институции за момента са пълен пас на ниво съдействие, надявам се да не се появят с пречки и проблеми...за в бъдеще.

Тръби за провеждане на водатата където се пресича път, примерно на входа на имот и на кръстовища, какви размери на отвори за нормални? Аз мислех за двойни тръби ПП, Фи 500мм дълги са 5 или 6 метра по спомен, цената към 300лв по спомен. На входа на всеки имот поне една + поне още по една на всеки 30-50 метра за отвеждане под пътя (напречно). Има разни бетонни но те са по 100 или 150см дълги, Фи над 500мм и тежат яко, и как се съединяват и колко са здрави(риск от разрушаване и после скъп ремонт, непроходим път).

Разсъждавайки логично, не е ли правилно с багер с ширина на кофата поне 70-80см да се издълбаят траншеи с отнемане на хумусния слой точно в най-натоварените зони, да се издълбаят две ивици, като два коловоза. Чернозема от тази операция може да си го ползвам после за терасиране на моя имот.
После там в коловозите да се "налее" едра фракция/скална маса + трамбоване. После нов 10-15см слой скална маса/едра фракция в ширина 3-3 1/2 метра + трамбоване.

Къде и с кой слой се прави арката на пътната настилка, почва се с основата или се прави с най-горните/финни слоеве за да осигури отичане на повърхностната вода към канавките в двете страни на пътя?

Последно ама не по значение - къде се насочва уловената вода от канавките, аз искам да поема някъкво количество за мои си нужди, но с преливник задължително? Реално има парцели които не са ползвани към момента, може временно да се пусне водата в тях, после обаче когато/ако се заобитават каккво се прави? Какви са практиките ако няма ВиК и няма канализация?

В Софийско е балкан, една -две - три дълги траншеи и водата, цялата е пусната у дерето, проблем няма ама в Добруджа от всички страни са парцели и никой няма да иска да се наводни. В Добружда обаче пътя е с постоянен наклон, тоест в най-високата част почва липсата на инфраструктура и в най-ниската си част свършва в цивилизацията, тоест може да се отведе водата до ниското до канализацията, това на теория... щото след първия потоп като потекат едни калотии и боклуци и като освинят "цивилизацията" и предвиждам проблеми ...

[BatGeorgeone]

То е хубаво, спор няма, ама къде го този специалист, а и ако го срешна неподготвен този специалист какво да го питам, като знам, че толкова много не знам.

След специалиста, аз трябва да съм поне почти толкова информиран колкото него за да мога да обясня, убедя, организирам, осигуря финансиране и постигна изграждането на тия пътища, само с една среща и стискане на ръце + оферта няма да стане тази инициатива.

[jkd]

Вярно си е, че трябва да се знае колкото специалиста вече

Значи трябва план ама след това на място човек който разбира да оправи подробностите... някой приятел на приятел да хвърли един поглед = безценно.

[BatGeorgeone]

Прав си, за момента нямам такъв приятел готов да удари рамо, дори обратното - дипломирани Инженери в строителството и хора с опит, не идват на събранията и се скатават и дори съвети и консултация и мнения не споделят, сигурно си имат причини ама мен това не ми помага в начинанието да имам достъп до имота си.

[jkd]

грешка

[ezhko]

Благодаря много на всички!

Нямам никакъв опит в строеж на пътища, нито някога съм бил свидетел на процеса от А до Я, поради , което е и темата.

Имам опит в мъките без пътища и лете в пушилката и зиме/след дъжд в калта и кишата.

Издирих няколко хиляди страници по темата, започнах да чета.

Подобно и с хирургията. Операция на апендисит е елементарна за хирург. Ама ти да я направиш след много четене...
Едно, че с четене само не става, а трябва и практика (под компетентно наблюдение), две - животът е твърде къс...
Що си мислиш, че пътното строителство е много по-лесно? Тъпаците го учат пет годин в УАСГ. И далеч не сички завършват. И от завършилите, тези, които стават (след петилетка-две практика) се броят на пръсти. Както и читавите хирурзи..

След като е нужно огромно количество фракция, това убива бюджета и следва да се оптимизира, ако-където-когато може.

Получаваш (най-много) това, за което си платил.

В Софийско, тия няколко стотин метра са чернозем, много мазен, много лепкав и силно водозадържащ. Обаче, под чернозема има мека скала, голям багер я копае и загребва без грижи, което ме навежда на мисълта за намиране на подходящо място за импровизирана кариера и добив на земна маса (предимно скала) и ползване за основата, което може да бъде 2/3 от цялата нужна маса фракция.

Организирането на кариера и добивът на инертни материали изисква толкова разрешителни и инспекции (вкл. оценка на въздействието върху околната среда), че свят ще ти се завие. Хумусният пласт (чернозема) следва да се изгребе до дъно и чак после да се формира основата на пътя. Изгребаната почва следва да се депонира в специално указано депо...

Въпросите са свързани с добиването-як багер може би, пренасянето - дъмпър 3-6 тона може би, трамбоване - валяк с вибрация но не гладък, а със зъби за да разтрошава едрите късове, това поне на ниво изграждане на основа с дебелина поне 15-20см или повече според колко маса се набери без пари, колко време отнема изграждането и т.н.

Това даже не е началото на въпросите

Притеснява ме дренажа. В по-горния случай дренажа реално няма да е съществен на ниво основа, може би по-горните пластове трябва да са трошен чакъл за да се компенсира това.

Варианти разни. Кой е най-подходящия се определя от специалист с опит на място.

Кога се копаят канавките - преди или след основата, или на края след всичко готово? По мои наблюдения се правят преди полагане на фракцията, ама това може да е било обусловено от други изисквания/фактори.

След премахването на хумусния слой, зааедно с оформянето на основата. В общия случай.

Как се изчисляват параметрите на канавките, как се укрепват за да не се свлече пътя при трамбоване/изграждане?

Изчислява се водостока по площ на водосбора, очаквани валежи, наклони и растителност. Десетина страници от учебника с препратки към три други учебника. Укрепват се според очакваният обем вода за отвеждане, почвата, наклоните и класа на пътя.

Вместо канавки, не може ли да се сложи дренажна тръба увита в геотекстил и закрита с фракция на нивото поне на основата на пътя, така няма да има свличане и по-малка подръжка, но пък по-скъпо изграждане като първоначална инвестиция? Какви са плюсове и минуси на канавки спрямо дренажна тръба в ГТ чорап скрита под чакъл?

Не може. Не може да се постигне достатъчен обем на отвеждане, не може да се извърши почистване и т.н.

Цена от около 1000 лева/евро на имот е нещо, което се преглъща до момента, на ниво идеен проект... всеки имот грубо е 20-30 линейни метра път, аз съм на кьоше, тоест 2 х 30 метра път но за сега само едната улица се планира за инвестиране другата е обрасла/непроходима умишлено.

Планирането и изграждането на улиците е работа на общината, която следва да се възложи с конкурс на лицензирани фирми.

Каква е последователноста на операциите, с кое се започва, трасирането е ясно, след него? Отнемане на хумусен слой, после основа + трамбоване на всеки 100мм, после канавки или ?

Заснемане на терена, проектиране на пътя, отчуждаване (ако е необходимо) на терени, трасиране, изкопни/насипни работи под наблюдение и контрол на специалист, изграждане на водостоци, насипване на инертни материали за оформяне на пътната основа, полагане на пътното покритие, облицоване на канавките. Плюс-минус

Някой има ли метод или машина за срязване на автомобилни гуми по страничния борд? Има такъв метод за полагане на автомобилни гуми със срязан единия страничен борд, като се спестява в пъти количеството скална маса/фракция защото гумите на позволяват сплескване и потъване на камъните дори от много гежки машини. Планини от стари гуми има бол, логистиката може да се измисли, но как се режат потенциално стотици гуми без бърз и ефикасен метод не си го представям в мащаб.

Булшит

Общини и институции за момента са пълен пас на ниво съдействие, надявам се да не се появят с пречки и проблеми...за в бъдеще.

"И мама се надява, но аз не вярвам". Ще се активизират мощно заради очакваните приходи от глоби и подкупи.

Тръби за провеждане на водатата където се пресича път, примерно на входа на имот и на кръстовища, какви размери на отвори за нормални? Аз мислех за двойни тръби ПП, Фи 500мм дълги са 5 или 6 метра по спомен, цената към 300лв по спомен. На входа на всеки имот поне една + поне още по една на всеки 30-50 метра за отвеждане под пътя (напречно). Има разни бетонни но те са по 100 или 150см дълги, Фи над 500мм и тежат яко, и как се съединяват и колко са здрави(риск от разрушаване и после скъп ремонт, непроходим път).

Въпрос на много сметки с най-различни отговори. Опазил те бог да нарушиш изградени пътища.

Разсъждавайки логично, не е ли правилно с багер с ширина на кофата поне 70-80см да се издълбаят траншеи с отнемане на хумусния слой точно в най-натоварените зони, да се издълбаят две ивици, като два коловоза. Чернозема от тази операция може да си го ползвам после за терасиране на моя имот.
После там в коловозите да се "налее" едра фракция/скална маса + трамбоване. После нов 10-15см слой скална маса/едра фракция в ширина 3-3 1/2 метра + трамбоване.

Сложи си хумуса в имота без необходимите разрешения и гледай после театро.

Къде и с кой слой се прави арката на пътната настилка, почва се с основата или се прави с най-горните/финни слоеве за да осигури отичане на повърхностната вода към канавките в двете страни на пътя?

По принцип се почва с основата и се развива постепенно, но има варианти.

Последно ама не по значение - къде се насочва уловената вода от канавките, аз искам да поема някъкво количество за мои си нужди, но с преливник задължително? Реално има парцели които не са ползвани към момента, може временно да се пусне водата в тях, после обаче когато/ако се заобитават каккво се прави? Какви са практиките ако няма ВиК и няма канализация?

Водата се насочва където би отишла и без друго - в близкото дере. Но се предвиждат противоерозионни мерки, защото потокът става концентриран. Забрави за откланяне на вода за твои нужди. Дълго е за обяснение, но в резюме - или става твърде скъпо или ще ти струва скъпо като последствия. "Временното" пускане на вода през други парцели ще доведе до появата на промойни и проблеми със собствениците им.

В Софийско е балкан, една -две - три дълги траншеи и водата, цялата е пусната у дерето, проблем няма ама в Добруджа от всички страни са парцели и никой няма да иска да се наводни. В Добружда обаче пътя е с постоянен наклон, тоест в най-високата част почва липсата на инфраструктура и в най-ниската си част свършва в цивилизацията, тоест може да се отведе водата до ниското до канализацията, това на теория... щото след първия потоп като потекат едни калотии и боклуци и като освинят "цивилизацията" и предвиждам проблеми ...

Проблеми има и в Балкана. Просто са други. Свлачища и т.н.

КОЗАТА СИ ИСКА ПРЪЧ!

[m_markovski]

Там дето искаш да геройстваш има ли регулация?
ако да, значи пътят е ясно къде трябва да бъде и е нужно само геодезист да набие колчетата. Черен път няма ли?

Само че ТИ в качеството на какъв ще ги правиш тези импровизации? Надуши ли те общината, ще има да виеш като вълк на месечина.

А всичките тези заигравки - 3 тонен дъмпер, добив на скална маса на терена и тн измишльотини звучат чудесно само в ютюб. В реалния живот няма кой да ти обърне внимание с такива екзотики, освен ако джобът ти не е мнооого дълбок.
Като ти поискат 2-3 хиляди евро само за мобилизация/демобилизация на тежката техника до мястото и ще ти мине мерака.

Затова съветът ми, от опит, е да се концентрираш върху багериста и кариерата. и да опиташ да минеш на първо време тънко и безболезнено. А и да не биеш много на очи, да не те подпука общината.

Колкото до всички въпроси, които задаваш - това се учи пет години във ВИАС и няма как се обясни тук.

В коя част на Софийско е това нещо? Релефът и надморската височина какви са?

[BatGeorgeone]

Има регулация. Всички имоти имат ясни граници, включая пътищата. Черни пътища са всички към момента.

АЗ, в качестово на засегнат и нуждаещ се от път, Аз като организатор и човек с желание, опит и възможности в организацията.

Какво да сме надушва общината, аз съм собственик на имот, искам път, общината не може, за това сам си го правя.

Обясни ми реално моля те за ютюб екзотиките - колко е сложно да наема багер верижен за 1000лв/мотосмяна + дъмпер за 500лв на ден и да си карам аз дъмпера а багера да дойде с багериста, обясни ми колко е сложно и екзотично след като години го работя това в ЮК и навсякъде по света и в родината е въпрос на 1 час да се наеме техниката във всеки голям град???

Около магистрала Тракия е това, нв е 800-900м. Кариера няма наблизо, всички са от западната/северната част на София.

Аз не съм учил за ИТ но това не ми пречеше 25 години да си вадя хляба с това и да ми плащат четирицифрени суми на ден. Бах го в космическата наука дето да не мога да я схвана след прочитане на 2-3 000 страници, обясни какво е сложното дето след това четене не мога да го схвана като човек строящ от ранна детска възраст до сега???

[ezhko]

Вземаш учебниците по пътно и мостово строителство от строителния техникум и УАСГ, добавяш тези по териториално и селищно устройство и водно дело. Завършваш с тези по инженерна и обикновена геодезия. Учиш, караш 4 едноседмични практики и след няколко години производствен опит си готов до си решиш въпроса. Осиранията в ИТ-то са обикновено по-лесни за забърсване от инженерните такива. Говоря от дълъг пряк опит и задълбочено образование и в двете сфери. Имам проектиран и изграден път от нисък клас до Батак и съм водел изграждането и в въвеждането в експлоатация на хибридния облак на Катай Пасифик.

[BatGeorgeone]

Значи сме колеги, аз освен тия неща като тебе съм правил и остеосинтези по 3-4 часа, махал съм карциноми, и съм израждал със секцио поне няколко пъти, сега обаче трябва да си осигуря достъп до имота с много скромен бюджет и планини от критики

[BatGeorgeone]

Ежко не друго, ама ти и аз все едно говорим за различни държави, вселени....

В Добруджа, за където говоря за единия обект, е квартал на града, и то квартал на богатите, умишлено квартала НЕ е урегулиран, асвалт имат само 10% от богаташките къщи, ама до скоро и те нямаха, буквално до преди година, а масово къщите почват от половин милион еврака. Кви общини кви пет лева, част от живущите там са именно общински съветници и работещи в институциите, шанс за урегулиране скоро няма, а пътна инфранструктура ХА Ха ХА, дори канализация няма, поне има Вода но това е от половин век да има вода, тоест не е постижение.

А за балкана по Софийско, не мога да разбера кой ще ме спре или ще ми даден наклон на дедовия да си слагам или отнемам почва от имота, особено след като е масова практика.

Един мощен багер с хубава кофа за ден да е изкопал и напълнил няколко десетки да не кажа и повече тонове, изкопа може да остане за езеро да събира вода да пои птички и сърнички, ако няма сигнал в рамките на деня за копане после ми дреме на ушите, особено ако се копа някъде в "ничия земя".

Кой ще ми обясни, че не мога да си слагам настилка на пътя за общо ползване, местото е урегулирано но пътищата до един за земни и всичкото път е дело на собственици с лични инвестиции, общината вдига рамене - пари няма, действайте.

В Русия държавата при получено разрешение участва 30/70, тук дори и 1% държавно участие не се получава за момента.

А, за гумите, недей да говориш без да си пробвал/видял/проучил, толкова е булшит, че чак е метод на строене на тежки участъци и подпорни стени на поне 4 континента, единия е Европа. Гледал съм експерименти как машини над 30тона минават върху по-малко от 15см насип фиксиран с гуми без да повредят настилката, а съм се нагледал на лунни пейзажи където машини под 10т размазват път след първия дъжд. Гумите са просто един метод за фиксиране и укрепване на насипа, позитивните страни са достъпност, безплатност и мега здравина, негативите са логистика и трудна подготовка с рязането на бордовете.