Tweet
От: Външна топлоизолация, саниране
Конденз, темпреатурен градиент и т.н. или защо мухлясват стените?
Започвам отзад напред. Какво му трябва на мухъла за да се чувства в добро здраве – сянка и влага. Каква е причината за събирането на влага от вътрешната страна на стената? Ако не става дума за теч, който директно да пропуска дъждовна вода вътре, то причината е само една – конденз.
Тук идва ред за малко физика
Абсолютна влажност на въздуха се нарича количеството вода което се съдържа в 1 куб.м. въздух. Съществува понятието относителна влажност на въздуха, което показва какво е количеството водна пара във въздуха спрямо максимално възможното преди тази пара да започне да кондензира на капки, както това става в облаците. Относителната влажност на въздуха зависи пряко от температурата – колкото по ниска е тя, толкова по-малко количество вода е необходимо за пресищане и конденз. Затопляйки жилището си, въздуха в него придобива способност да поеме в себе си по-голямо количество влага и тя се натрупва в него по естествен път – от дишането ни, от готвенето, от цветята, от банята и т.н. Когато този въздух влезе в контакт със студено тяло, то на граничната повърхност се получава пресищане на водната пара и водата кондензира върху тази повърхност. Процеса е напълно аналогичен с изпотяването на огледалото в банята, когато вземем горещ душ.
Така когато външната стена на жилището е студена тя се превръща в естествен влагоуловител. Единствения начин за предотвратяване на този процес е да се намали температурния градиент в граничния слой стена - въздух. Т.е. да се намали температурната разлика между вътрешната част на стената и въздуха в нея. Това може да стане по два начина – или затопляне на стената или изолирането и от външния студ. До колкото първия начин е свързан с първоначална инвестиция в подходяща система за отопление и постоянни последващи разходи за топлинна енергия, то изолирането на стените е свързано с еднократна и възвращаема инвестиция. Разбира се, може да се използват и системи за изсушаване на въздуха (кондензаторни влагоуловители), но те също са свързани с постоянна консумация на енергия.
Проветрение и загуби на топлина.
Ще опиша един често срещан сценарии. Панелен апартамент в който съществени проблеми не се наблюдават, освен сметките за парно, които, обаче преди 5 години така или иначе бяха 2 пъти по-малки. До едно лято в което собственика решава да подмени дограмата с нова, поради амортизацията на старата. Новата разбира се е много по-качествена, кривите стъкла са заменени от стъклопакет, не духа от никъде и дори е изчезнал досадния шум от преминаващите автомобили. В началото на зимата щастливия собственик установява, че инвестицията ще му се отплати с по-лесното затопляне на апартамента. Но в края на зимата се вижда още един резултат – стените за мухлясали.
Какво общо има новата дограма с това – две неща. Първо, спрели сме естествената вентилация, която въпреки че е била по-скоро дефект отколкото търсен ефект при старата дограма, все пак е изпълнявала своята функция. И второ, но още по важно, качествения стъклопакет не позволява изстиването на прозореца отвътре и новата най-студена повърхност се явява панела, което води до конденз на вода по него.
С леко огорчение, че е притиснат да го направи (защото първоначалната концепция не е била свързана с подобряване на енергийната ефективност), собственика изолира жилището отвън и чака следващата зима. Установява, че допира до стената вече не води до усещането за пещера и конденза по стената е преустановен. Но, ако дограмата не е била най-качествената или (което е по-вероятно) монтажа не е извършен по всички правила и не е предвидена правилна вентилация, то натрупаната влага все пак си намира място и се отлага в ниската част на стъклата. Тогава (или след няколко неуспешни експеримента с разни влагоуловители) собственика разбира, че единственото решение за отвеждане на изилишната влага от помещенията е постоянната вентилация и редовното проветрение.
Тогава си задава логичния въпрос: Струваше ли си да инвестирам в дограма, стъклопакети и външна топлоизолация, ако сега трябва да проветрявам повече и така домът ми пак ще изстива?
Отговорът е еднозначен: Да, струвало си е! Защо? По рано вече говорихме за потоците топлина през външните стени. Сега да изясним изобщо откъде изстива жилището. Първо и най-съществено – именно през неизолираните стени. Второ през некачествените прозорци. И едва на трето място и то в много по-малка степен чрез обмена на въздух. Въздуха сам по себе си има доста ниска топлоемкост (примерно 1000 пъти по-малка от тази на бетона) и независимо от усещането на хладния полъх при проветрението, реално по този начин се губи много малко количество топлина. И това по никакъв начин не се отразява на спрените потоци топлина през изолираните външни стени и качествените стъклопакети.
Редовното проветрение е необходимо по много причини, не само за отвеждане на излишната влага и при него се губят малки количества топлина, но топлоизолацията върши своята работа съвсем независимо от това.
Конденз, темпреатурен градиент и т.н. или защо мухлясват стените?
Започвам отзад напред. Какво му трябва на мухъла за да се чувства в добро здраве – сянка и влага. Каква е причината за събирането на влага от вътрешната страна на стената? Ако не става дума за теч, който директно да пропуска дъждовна вода вътре, то причината е само една – конденз.
Тук идва ред за малко физика
Абсолютна влажност на въздуха се нарича количеството вода което се съдържа в 1 куб.м. въздух. Съществува понятието относителна влажност на въздуха, което показва какво е количеството водна пара във въздуха спрямо максимално възможното преди тази пара да започне да кондензира на капки, както това става в облаците. Относителната влажност на въздуха зависи пряко от температурата – колкото по ниска е тя, толкова по-малко количество вода е необходимо за пресищане и конденз. Затопляйки жилището си, въздуха в него придобива способност да поеме в себе си по-голямо количество влага и тя се натрупва в него по естествен път – от дишането ни, от готвенето, от цветята, от банята и т.н. Когато този въздух влезе в контакт със студено тяло, то на граничната повърхност се получава пресищане на водната пара и водата кондензира върху тази повърхност. Процеса е напълно аналогичен с изпотяването на огледалото в банята, когато вземем горещ душ. Така когато външната стена на жилището е студена тя се превръща в естествен влагоуловител. Единствения начин за предотвратяване на този процес е да се намали температурния градиент в граничния слой стена - въздух. Т.е. да се намали температурната разлика между вътрешната част на стената и въздуха в нея. Това може да стане по два начина – или затопляне на стената или изолирането и от външния студ. До колкото първия начин е свързан с първоначална инвестиция в подходяща система за отопление и постоянни последващи разходи за топлинна енергия, то изолирането на стените е свързано с еднократна и възвращаема инвестиция. Разбира се, може да се използват и системи за изсушаване на въздуха (кондензаторни влагоуловители), но те също са свързани с постоянна консумация на енергия.
Проветрение и загуби на топлина.
Ще опиша един често срещан сценарии. Панелен апартамент в който съществени проблеми не се наблюдават, освен сметките за парно, които, обаче преди 5 години така или иначе бяха 2 пъти по-малки. До едно лято в което собственика решава да подмени дограмата с нова, поради амортизацията на старата. Новата разбира се е много по-качествена, кривите стъкла са заменени от стъклопакет, не духа от никъде и дори е изчезнал досадния шум от преминаващите автомобили. В началото на зимата щастливия собственик установява, че инвестицията ще му се отплати с по-лесното затопляне на апартамента. Но в края на зимата се вижда още един резултат – стените за мухлясали.
Какво общо има новата дограма с това – две неща. Първо, спрели сме естествената вентилация, която въпреки че е била по-скоро дефект отколкото търсен ефект при старата дограма, все пак е изпълнявала своята функция. И второ, но още по важно, качествения стъклопакет не позволява изстиването на прозореца отвътре и новата най-студена повърхност се явява панела, което води до конденз на вода по него.
С леко огорчение, че е притиснат да го направи (защото първоначалната концепция не е била свързана с подобряване на енергийната ефективност), собственика изолира жилището отвън и чака следващата зима. Установява, че допира до стената вече не води до усещането за пещера и конденза по стената е преустановен. Но, ако дограмата не е била най-качествената или (което е по-вероятно) монтажа не е извършен по всички правила и не е предвидена правилна вентилация, то натрупаната влага все пак си намира място и се отлага в ниската част на стъклата. Тогава (или след няколко неуспешни експеримента с разни влагоуловители) собственика разбира, че единственото решение за отвеждане на изилишната влага от помещенията е постоянната вентилация и редовното проветрение.
Тогава си задава логичния въпрос: Струваше ли си да инвестирам в дограма, стъклопакети и външна топлоизолация, ако сега трябва да проветрявам повече и така домът ми пак ще изстива?
Отговорът е еднозначен: Да, струвало си е! Защо? По рано вече говорихме за потоците топлина през външните стени. Сега да изясним изобщо откъде изстива жилището. Първо и най-съществено – именно през неизолираните стени. Второ през некачествените прозорци. И едва на трето място и то в много по-малка степен чрез обмена на въздух. Въздуха сам по себе си има доста ниска топлоемкост (примерно 1000 пъти по-малка от тази на бетона) и независимо от усещането на хладния полъх при проветрението, реално по този начин се губи много малко количество топлина. И това по никакъв начин не се отразява на спрените потоци топлина през изолираните външни стени и качествените стъклопакети.
Редовното проветрение е необходимо по много причини, не само за отвеждане на излишната влага и при него се губят малки количества топлина, но топлоизолацията върши своята работа съвсем независимо от това.
!
Коментар