Мислейки за елементарните радиостанции, които ми вършат добра работа по разходки, внезапно се сетих за кибритения телефон от детството ми.
Тогава "чекмедженцата" на кибритените кутийки бяха с дъна от тънък фурнир. Пробиваш на две такива кутийки дупчици и ги свързваш с дълъг тънък конец - за шиене или рибарска корда(закрепен в дупчицата само с възел).
Двамата събеседници си вземат кутийките и се раздалечават, така че конецът да се опъне - и да стои постоянно опънат. Но не прекалено, защото понякога се къса. Този телефон се използва като радиостанциите - докато единият говори в кутийката, другият слуша в неговата и обратното. Чуваемостта е учудващо добра, дори от 50-ина метра. Забавно е.
Дори по-добре се получаваше с едни консервни кутийки от сокове. Те се срещаха рядко, но пък бяха от малкото у нас, направени от тънка ламарина - т.е. годна за комуникационни цели.
***
Има и много други забравени играчки. Изобщо сега игрите и играчките са някак прекалено готови. Много по-хубави са, но ми стоят някак сакати. Отнемат например удоволствието да постигаш все по-добър ластичен двигател за все по-добре издялана лодчица. Или да откриеш най-добрите размери за перка, която излита (понякога смайващо високо), след като завъртиш "дръжката" й от клечка или молив в дланите си.
А тези неща бяха съпроводени с дух на състезателност и обмен на технологична информация с други хлапета.
***
Може да звучи старешки - носталгично, но смятам че днешните деца са ощетени от практическото изчезване на един куп прости играчки. Не само защото те бяха интересни, а и защото целият процес съдържаше творчество и изобретателност, към които пластмасовата конфекция рядко подтиква.
Та ви предлагам да си припомним някои забравени играчки - кой за каквато се сети. Може да е от полза за дечурлигата около нас, които така или иначе често развеждаме в природата.
Поздрави!
Тогава "чекмедженцата" на кибритените кутийки бяха с дъна от тънък фурнир. Пробиваш на две такива кутийки дупчици и ги свързваш с дълъг тънък конец - за шиене или рибарска корда(закрепен в дупчицата само с възел).
Двамата събеседници си вземат кутийките и се раздалечават, така че конецът да се опъне - и да стои постоянно опънат. Но не прекалено, защото понякога се къса. Този телефон се използва като радиостанциите - докато единият говори в кутийката, другият слуша в неговата и обратното. Чуваемостта е учудващо добра, дори от 50-ина метра. Забавно е.
Дори по-добре се получаваше с едни консервни кутийки от сокове. Те се срещаха рядко, но пък бяха от малкото у нас, направени от тънка ламарина - т.е. годна за комуникационни цели.
***
Има и много други забравени играчки. Изобщо сега игрите и играчките са някак прекалено готови. Много по-хубави са, но ми стоят някак сакати. Отнемат например удоволствието да постигаш все по-добър ластичен двигател за все по-добре издялана лодчица. Или да откриеш най-добрите размери за перка, която излита (понякога смайващо високо), след като завъртиш "дръжката" й от клечка или молив в дланите си.
А тези неща бяха съпроводени с дух на състезателност и обмен на технологична информация с други хлапета.
***
Може да звучи старешки - носталгично, но смятам че днешните деца са ощетени от практическото изчезване на един куп прости играчки. Не само защото те бяха интересни, а и защото целият процес съдържаше творчество и изобретателност, към които пластмасовата конфекция рядко подтиква.
Та ви предлагам да си припомним някои забравени играчки - кой за каквато се сети. Може да е от полза за дечурлигата около нас, които така или иначе често развеждаме в природата.
Поздрави!
Коментар