Забравени играчки

[adwokat]

До: Забравени играчки

Макара от конец,през вътрешния отвор ластик закрепен от едната страна здраво.от другата се прокарва през ластика причица за училище,онези пластмасовите за учене на броене.Навива се и като се пусне от едната страна пръчката опира в земята и не позволява да се развърти ластика бързо.Става като 4х4.Ластика напъва,пръчката пречи на свободното му развъртане и макарата върви на първа бавна.

Ами копче на конец.Какви звуци,а?А каква цетробржна сила ,а?

Ами хартиена ракета с основа коркова тапа.Сипва се в бутилка оцет и сода и се затваря с тапата на ракетата.Не много здраво разбира се.Онова вътре кипва,прави необходимото налягане и тапата-ракета излита.Става и с карбид,но е по-опасно.

С батерия и крушка от фенерче с фасунка от капачка за паста за зъби със забодена карфица в нея за резба и за контакт и прекъсвач ,със съседа с морзовата азбука в ръка,колко сме се кьоравили.

Евала колега Николай,че ме върна малко в тези години.

ПС:Не се притеснявайте за днешните деца.Тези ,които искат и днес се занимават с подобни направи си сам.

[Тропчо]

Макара от конец,през вътрешния отвор ластик закрепен от едната страна здраво.от другата се прокарва през ластика причица за училище,онези пластмасовите за учене на броене.Навива се и като се пусне от едната страна пръчката опира в земята и не позволява да се развърти ластика бързо.Става като 4х4.Ластика напъва,пръчката пречи на свободното му развъртане и макарата върви на първа бавна.

Там, където пръчицата и макарата се допират, се натърква сапун или свещ (парафин). Осигурява плавно движение. Добре е макарата да е дървена, ама правят ли вече такива...?

Джамини - това лимки ли са? Стъклени топчета? С 50те стотинки какво се прави?

В пръстта се чертае триъгълник (сега, като се замисля, що пък точно триъгълник, ама така го правехме). В класическия случай, играят трима и всеки от тях забива в даден ъгъл на триъгълника своя залог. Тогава се играеше с 5 стотинки, щото бяха най- големи. Баровците играеха с 50 стотинки. Също толкова големи, ама на мен тва ми бяха "дневните". Ако играчите са повече, си забиват "пая" (така се казва на тая монета) в центъра на триъгълника, в средата на някоя от страните му и т.н. Играли сме и по десетина човека. По сложна система от правила, бутнеш ли някоя от монетите с джамината, си, я прибираш в джоба. Ся, джамина, сирийка, миске, бияч... не знам. Сичко е топче. Стъклено, метално, пластмасово... няма значение. За лимка, не бях чувал. Сполай ти, обогати ми познанията. Това в кой край на България се казва ?
Пазехме се от "кварталните" и пенсийте от "Доброволните отряди" (малий-и-и-и, верно и такива имаше), щото тва си е вид хазарт.

[adwokat]

До: Забравени играчки

В пръстта се чертае триъгълник (сега, като се замисля, що пък точно триъгълник, ама така го правехме). В класическия случай, играят трима и всеки от тях забива в даден ъгъл на триъгълника своя залог. Тогава се играеше с 5 стотинки, щото бяха най- големи. Баровците играеха с 50 стотинки. Също толкова големи, ама на мен тва ми бяха "дневните". Ако играчите са повече, си забиват "пая" (така се казва на тая монета) в центъра на триъгълника, в средата на някоя от страните му и т.н. Играли сме и по десетина човека. По сложна система от правила, бутнеш ли някоя от монетите с джамината, си, я прибираш в джоба. Ся, джамина, сирийка, миске, бияч... не знам. Сичко е топче. Стъклено, метално, пластмасово... няма значение. За лимка, не бях чувал. Сполай ти, обогати ми познанията. Това в кой край на България се казва ?
Пазехме се от "кварталните" и пенсийте от "Доброволните отряди" (малий-и-и-и, верно и такива имаше), щото тва си е вид хазарт.

Ние играехме с пластмасови от книжарницата.Наричахме ги Гуди.Стъклените ги залагахме,когато нямаме стотинки.Залагахме и фишеци(гилзи от флоберка.По стрелбищата се завирахме да ги събираме.

Я да питам,някой мачкал ли е пирон на влаковата релса.Мания.За всеки смачкан пирон баща ми ме счупваше от бой.

[Любо Димитров(lama69)]

До: Забравени играчки

Я да питам,някой мачкал ли е пирон на влаковата релса.Мания.За всеки смачкан пирон баща ми ме счупваше от бой.
Така си правех върхове за стрелите. Ставаха екстра!
А другата идиотщина която помня е : една гайка с болтове от двете страни, а вътре "барута" от 3-4 клечки кибрит. На единя болт опашка от парче найлон и цялата тази техническа революция се хвърля във въздуха и при падането.....гърми яко. Най-странното е, че нямаше пострадали.....освен от шамари.

[Тропчо]

До: Забравени играчки

Ние играехме с пластмасови от книжарницата.Наричахме ги Гуди.Стъклените ги залагахме,когато нямаме стотинки.Залагахме и фишеци(гилзи от флоберка.По стрелбищата се завирахме да ги събираме.

Я да питам,някой мачкал ли е пирон на влаковата релса.Мания.За всеки смачкан пирон баща ми ме счупваше от бой.

На пластмасовото топче му викахме "комбъл", ама ако заложиш за "пай" стъклено "гюлле" от съседния "ЦЕХ ОФСЕТ", комбълът отскача от него и отива на 2 метра, без да го подмести. Друго си е тоя "пай" да го целнеш с мискето и да се разхвърчи на люспи. Миске е метално топче. Блъскаш с камъни и железа един достатъчно голям съчмен лагер, докато му счупиш гривните и си готов. Пък кво правеха тия стъклени топчета в тоя офсетов цех, не знам. Само ги крадяхме оттам.
Тая работа с пироните си е ваш, софийски мурафет. Другите, трамваи нямаме и не знам как е.

[Стефан ШОПОВ]

До: Забравени играчки

Ние освен хвърчила(еркени) правихме и бомбички от миниум и бял бронз.Естествено имаше и пострадали защото се смесваше едното с другото слагаха се камъчета за искра и се хвърляше където няма хора.

Освен това късахме чорапогащите на момичетата със скобарки - това е една дебела тел огъната на чатал с ластик която изстрелва огънати подковообразно скоби от тел.

Също така играехме на фунийки използва се метална тръба от антена примерно от която се изстрелват фунийки изработени с любов и внимание от списание Жената днес, като се направи фунйката се залепя с лепило Рила и като те удари боли сериозно. Фунйките се поставят в специални отвори около тръбата.
С този тип тръба ако е по дълга фунйката летеше от първия до шестия етаж без проблем

Поздрави

[Тропчо]

До: Забравени играчки

Ние освен хвърчила(еркени) правихме и бомбички от миниум и бял бронз.Естествено имаше и пострадали защото се смесваше едното с другото слагаха се камъчета за искра и се хвърляше където няма хора.

Освен това късахме чорапогащите на момичетата със скобарки - това е една дебела тел огъната на чатал с ластик която изстрелва огънати подковообразно скоби от тел.

Също така играехме на фунийки използва се метална тръба от антена примерно от която се изстрелват фунийки изработени с любов и внимание от списание Жената днес, като се направи фунйката се залепя с лепило Рила и като те удари боли сериозно. Фунйките се поставят в специални отвори около тръбата.
С този тип тръба ако е по дълга фунйката летеше от първия до шестия етаж без проблем

Поздрави

Градски, като кажеш миниумки, скобарки и калам- достатъчно. Който не знае кво е това, да си гледа работата. Да не сме се стреляли по "Разкопките" с тебе, а? Или по МВР- болницата. Строяха я 5-6 години, страшен полигон беше.

[Myyy]

До: Забравени играчки

И някой от Вас се карат на децата си, че правят бели!!!
ЗАСРАМЕТЕ СЕ!
Вие сте били кварталните хулигани и гамени. Ние културните си пеехме в хора.

[Симеон]

До: Забравени играчки

На... съчмен лагер, докато му счупиш гривните и си готов. Пък кво правеха тия стъклени топчета в тоя офсетов цех, не знам. Само ги крадяхме оттам.
Тая работа с пироните си е ваш, софийски мурафет. Другите, трамваи нямаме и не знам как е.

Стъклените топчета (билички, томбълки) в най-различни цветове се продаваха по панаирите. Но особено се ценяха тези от бирени бутилки. Имаше такова затваряне:устието на шишето беше пресечен конус с тясната част навън.Прецизно шлайфан. Стъкленото топче и то с многоправилна форма неизвестно как вкарано в конуса. Като натиснеш с пръст, топчето потъва навътре и бирата потича...

По Коледа и Васильовден дядо ни подаряваше сто или 50 лева, сребърни с Цар Борис. Ръбът беше широк и равен. Парата се поставяше върху лента от хартия и се предлагаше да измъкнем лентата без да падне парата. Сещате се, нали?

В малко надуто балонче се поставяше тяжест(болт). Надуваш и постигаш в кофа с вода равновесно положение: ни плува, ни потъва. Вкарваш този "уред" в бутилка, пълна догоре с вода. С корковата тапа повишаваш налягането, балончето си намалява обема. Потъва....

Жена ми току що тръгва на северния бургаски плаж та се сещам. Там носехме силни магнити. Пясъкът съдържа желязо и,като сипеш тънък слой върху стъкло, "виждаш" магнитните линии.

[adwokat]

До: Забравени играчки

Това с магнита ще го покажа на детето ми това лято още.Аз не съм го правил.
Сетих се за друга магария.Нямаше пръскащи пистолети и такива пръскащи неща още та се купува биберон.По аптеките имаше само 1 модел.Отрязва се връх на химикалка от 20 ст.около 5 см.Задната част се напъхва в биберона така както си е с пластмасовата част .Слага се химикалката с висящия биберон в чешмата до дъно.Завитата част на биберона уплътняваше прекрасно в чешмата и се пуска водата.Събира по спомен около 2 литра вода.С показалец запушваш дупката на химикалката за да не пръска.Пуснеш ли показалеца ...страшно пръскащо вода творение.

[Myyy]

До: Забравени играчки

Ето за такива макарички говорим с колегите, но направени от дърво. По молба на Мария може да се пробвам да направя някой неща и да Ви ги пусна.

[sparkybg]

До: Забравени играчки

Тая работа с пироните си е ваш, софийски мурафет. Другите, трамваи нямаме и не знам как е.

На влаковата релса ги вършехме тия. Конкретно аз - в Западен парк в София. През него минава влакова линия. Гредарски пирони се мачкаха екстра. Дори имам някъде из къщи още. Близо до един от пешеходните прелези имаше и пейчица. Залагахме пироните и после седейки на пейката чакахме влака. Като минеше - юруш кой пръв ще си намери смачкан пирон. Не винаги се получаваше, а и често не успявахме да намерим част от пироните.

Номера с болтовете с барут и найлон - също сме го правили.

А имаше и аналог на днешните пиратки. В капачка от флумастер се сипваше прилично количество барут, или там каквото беше, от кибрит. Отгоре се натъпкваше с хартия - около 7-8 милиметра, на топчета. После самата капачка в отворения край се нагряваше и смачкваше с натиск. В предната част, кудето е барута, се пробиваше малка дупчица, в която също се вкарваше парченце барут. Върху дупката се поставяше кибритена клечка така че нейния барут да застане върху дупката, а самата клечка се закрепваше към капачката с тиксо. По тоя начин, драсваш клечката, и хвърляш, а тя гърмеше след известно време, точно като сегашните пиратки.

Ех....

[iiiopo]

До: Забравени играчки

Дървена щипка за пране, разглобена и половинките обърнати с гръб една към друга. Прорязан улей между тях да се пъхне клечка кибрит. Пружинката слягахме така че да може да истреля клечката след като я запалим.

[iai-bg]

До: Забравени играчки

Имаше едни дървени човчета - гимнастици вързани в горният край на хлабава Н онбразна дървена рамка и като стиснеш долният край на Н-то - човечто се завърта, като в летвичките - ръце на гимнастика имаще по 2 отвора на всяка, както и в горният край на Н рамката - здравият конец се прекарва през дупките така че като се стисне долната част на Н-то - гимнастикът (в горната част) да застане надолу с главата (краката му се вдигат нагоре), но понеже краката и ръцете му са подвижни - и се получаваше едно весело превъртане или въртене и странни пози...има ли някой от вас такова нещо ?

[Тропчо]

До: Забравени играчки

Тръбичка (вътрешно фи 5-6 мм. и по- дебеличка стена) закривена под 90 градуса в долния край. Як пирон, напъхан в нея и също закривен в горния край под 90 градуса. В дъното на тръбичката се натъпква олово или калай. Закривените части на пирона и тръбичката се пристягат с ластик и... май ще трябва да рисувам.