Как се справяме с ината на нашите деца?

[jenia7812]

Без да искам да се оплаквам или нещо подобно - само питам.Как се справяте с ината на вашите деца.Моята по-малка дъщеря е много усмихнато , лъчезарно , будно.....най- , най-,най- дете.В един момент я хваща нещо и това дете изчезва.Да не изброявам различни ситуации ( ще паднете).Само да кажа , че като почне да реве се съдира от рев , пукат и се капилярите по лицето , повръща , взима си въздух и пак започва.В такъв момент не дава никой да я приближава , успокоява и т.н.В тази ситуация не можеш да я залъжеш с нищо( а е на 1.8г. още).Ако имате или сте имали подобни случки - споделете как се справяте и има ли израстване този период.

[Любо Димитров(lama69)]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Как се справяме? Трудно.....много трудно.....всъщност почти никак!
Тази възраст подлежи на контрол, но не и на "управление". Разликата е много тънка, но я има! Просто опитай, да накараш детето, да приеме твоите мисли за негови собствени! Имам дъщеря на 15г. Друг начин май няма. И от там сме минали...може би по-кротко...може би!

[rumbata]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?


Пошепни й нещо, тихичко, но така че да види че нещо говориш, но да не може да го чуе.
Инстинктивно ще наостри уши, съответно ще затаи дъх да те чуе.
Може и на ушенце, ефектът е почти мигновен.
И ... да споделиш дали и при теб работи, че има и едни пресни татковци тука

Иначе израстване има, трудно ще спреш дете да не израсте нещо. Особено обувките

[petrof]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

....В тази ситуация не можеш да я залъжеш с нищо( а е на 1.8г. още).Ако имате или сте имали подобни случки - споделете как се справяте и има ли израстване този период.

Моя син след 1 седмца става на 1 г.4 мес. Сучвало се е да изпадаме в такива ситуации. Понякога като му се скарам с много силен глас се стряска и го изваждам от това състояние - пак плаче но вече не така бясно. Но понякога така се тръшка и вика и реве от инат, че като му се скарам и просто не ме чува! Чакам няколко секунди да му мине големия бяс и тогава ме чува като му викна. Но пък и не смея да му се налагам много силово, защото още е малък и ме е страх да не го пречупя от сега. Още не разбира като му говоря с думи, а като кученце само от интонация. Само му се каня в такива моменти и му обяснявам, че само го чакам да хвърли памперсите и ще го почна

Чел съм навремето за този период от живота на децата "ужасната втора година". През първата година от живота си детето е гледано като цар. Но после идва втората година от живота му и изведнъж детето установява, че родителите му не изпълняват безпрекословно всяко негово желание, а имат и свои желания, които не винаги съвпадат с неговите. И затова то протестира и се опитва инстинктивно да се наложи и да си върне старото положение. По някое време вече разбира, че положението вече се е променило и се приспособява с новите условия и нещата се успокояват.
Ние сега сме в такъв период - малкото диване не иска да яде нищо което да не е пасирано. Ако има малко по-едри парченца - повръща! И го виждаме как го прави на инат и полудяваме. Ама ще чакаме да изтече втората му година и да се укроти

[chris_vicom]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Без да искам да се оплаквам или нещо подобно - само питам.Как се справяте с ината на вашите деца.Моята по-малка дъщеря е много усмихнато , лъчезарно , будно.....най- , най-,най- дете.В един момент я хваща нещо и това дете изчезва.Да не изброявам различни ситуации ( ще паднете).Само да кажа , че като почне да реве се съдира от рев , пукат и се капилярите по лицето , повръща , взима си въздух и пак започва.В такъв момент не дава никой да я приближава , успокоява и т.н.В тази ситуация не можеш да я залъжеш с нищо( а е на 1.8г. още).Ако имате или сте имали подобни случки - споделете как се справяте и има ли израстване този период.

Специално преодоляването на рева става, като и кажеш: "Ах, как хубаво плачеш. Я дай още да ми поплачеш. Ама само толкова ли можеш? По силно не можеш ли? Я опитай по силно!" И най вече трябва да е наясно, че не ти пука, че реве. И спира. И почва да се кокори и да се чуда какво да направи (за да те изнуди и постигне своето). После следва вече отклоняване на вниманието с нещо друго.

[jenia7812]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Но пък и не смея да му се налагам много силово, защото още е малък и ме е страх да не го пречупя от сега. ...Още не разбира като му говоря с думи, а като кученце само от интонация.

И мен точно от това ме е страх най-много.Иначе и аз я оставам да се понареве и тогава си говорим.Забелязала съм , че ако няма публика доста по-бързо минава "кризата".

[Фани]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Женя, приложи всичко, което колегите са предложили Всеки един от тези методи дава ефект, но децата са много умни и хитри и се усещат след известно време . Така, че рискуваш да луднете в търсене на начини да отклонявате вниманието с все по-нови методи .
Най-добрият ефект дава целенасочено да не обръщате внимание на пристъпите й (като тайничко следите все пак да не се нарани или пострада, докато се тръшка или търкаля) - това е много трудно за постигане, но при единни (т.е. и таткото и баби, дядовци, други близки да са посветени и да й го прилагат постоянно) действия след известно време тя сама ще спре, като усети, че не й "минава номера". Пак повтарям - много е трудно да се приложи на практика това, особено да се запази спокойствие и самообладание, но пък е най-бързият начин да я "вкарате в пътя".
И още нещо - все пак се срещат и изключения, на които дори и този подход не действа...

П.П. За щастие с нашите деца по отношение на инат не сме имали толкова сериозни проблеми. Спомням си в Германия преди години как с изумление наблюдавах майките с деца в паркове - децата се търкаляха в локвите, ръсеха си кал, вода, пръст, пясък едно върху друго и върху себе си - а майките спокойно си седяха по пейките, говореха си и тайничко хвърляха по едно око на децата. Дори и при сдърпване за играчка или посбиване не реагираха както ние правим, а само наблюдаваха и ако станеше напечено - ставаха, дръпваха спорната играчка или по-палавото дете. Нямаше крясъци, "не пипай тук, не прави така" и пр. истерии . Същото наблюдавах и в заведения и магазини - интересното там беше, че и персонала не правеше забележка на децата, а мило им се усмихваха и говореха... На приятелката ми детето, което по това време беше 4-5 годишно много обичаше да пие кока-кола и тя не му отказваше; в което и заведение да седнехме и в момента в който то започваше да си пие колата, се изреждаха всички деца в заведението да му кажат: "Защо пиеш кола, не знаеш ли, че е вредна?!"

[gere]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Имам две девойки вкъщи на 3 и на 7 години. Като се опитва да се налага с рев някоя от тях я ставям в коридора или детската стая и й казвам да си поплаче колкото иска, а като й мине да дойде да я прегърна и да си говорим сериозно. Не бива да се позволява на детето да мисли, че с плач всичко се постига. Но трябва да е ясно, че "непукизма" ви е насочен само към ината и плача без причина. Трябва много да си говорите. МНОГО. На детето трябва да му е ясно, че е обичано и че сте готови да го изслушате и утешите когато трябва, да цункате когато боли. Но трябва да му е ясно, че номера с ината и рева не минава. Освен, че си спестявате нерви и главоболия така ще утвърдите авторитета си пред детето, ще изградите доверие и ще го провокирате да разговаря и общува.

[Vili4ka]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

jenia7812, прекрасно те разбирам - дъщеря ми е такъв инат, че понякога направо се чудя от къде и как ги мисли нещата, които прави ... Още от съвсем мъничка се инати - първо категорично отказваше да си дъвче храната. Давам й манджа - тя се мъчи да глътне без да дъвче и повръщаше всеки път. Естествено, ако й дам солета или шоколад, дъвче идеално, но ... След това за дрехи - не иска това и точка - реве, пищи и не ми дава да я облека... Тези неща ги поизрасна (товава беше на годинка, сега е почти на 3). Но сега идва най-интересното - започна да се инати за все повече и повече неща...Каква музика да се пуска (и да има ли изобщо такава), кое филмче, коя играчка къде да седи, аз да седя ли на компютъра или не - има мнение за абсолютно всичко и ако моето не съвпада с нейното се започва едно сърденеееее И това, което най-много ме притеснява е, че когато я помоля нещо да свърши (и се постарая да обясня защо то трябва да стане така), тя ми казва "Ами не, не искам!" и това за нея значи ТОЧКА!

Последния път се заинати, че няма да си избърше устата и ще си ходи омазана с шоколад - ами оставих я сама в хола да се нареве, аз си седнах в кухнята и й казах да дойде, когато хубаво се наплаче и си избърше устата... Дойде след 5 минути - спокойна и с чиста уста

Така че как се справям ли - ами не се справям - взимама някакви мерки спрямо ситуацията, но за съжаление не винаги помагат ...

Изводът, който съм си направила до момента е, че трябва да се действа твърдо - без да се отстъпва от позицията било то заради плач или други методи на дребното да те пречупи ...

[D-MAX]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Специално преодоляването на рева става, като и кажеш: "Ах, как хубаво плачеш. Я дай още да ми поплачеш. Ама само толкова ли можеш? По силно не можеш ли? Я опитай по силно!" И най вече трябва да е наясно, че не ти пука, че реве. И спира. И почва да се кокори и да се чуда какво да направи (за да те изнуди и постигне своето). После следва вече отклоняване на вниманието с нещо друго.

Това е правилния метод! Децата пробват всичко от което биха могли да имат някакъв кяр. Като видят че не става, или търсят друг метод на въздействие или се примиряват. Последното зависи от упоритостта им. А от другото пък стават изобретателни. Вие изберте кое е по-добро за тях. Но в никакъв случай не трябва да се съжаляват, защото това си е чиста проба изнудване. Ако искате лигльовци в къщи, можете да търсите каквито си искате методи за предотвратяване на врещенето им, но всички те са губещи. Живота е трудно нещо и ще става още по-труден, така че уйдисването на прищявките им не ги подготвя за бъдещето, а работи срещу тях. Достатъчно е да видите тъпите реалити програми по тв за да разберете за какво става дума. Повечето участници(разбирай съграждани) са отгледани на принципа "на мама СЛЪНЦЕТО", и те свиквайки с това отношение цял живот си мислят че света се върти покрай тях, пък то май света се върти за да ги огледа от всякъде колко им е багажа и за да ги осмее в края на краищата.
Крайно време е да спрем да произвеждаме загубеняци, а да произвеждаме нормални борбени личности които могат да оцеляват в морето наречено живот. Горд съм че синът ми, вече на 12г, е точно такъв. За него съм сигурен, че ако го пусна в чужд град, в чужда държава ще се оправи да се прибере сам в къщи, при това без да харчи пари и без да краде. Та такива хора ни трябват, а не самовлюбени пуяци.

[Петя]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Чудесни сте! Толкова хубави съвети прочетох, жалко, че отдавна съм преминала този период! За това е хубаво да има такива обсъждания, защото някой друг има шанс да научи нещо навреме и и да имаме едни по-щастливи родител и дете!
Моят син на годинка и малко за пръв се опита да се тръшне на земята с цел налагане. След няколко кротки подканяния "стани, моля те, така не е хубаво" му приложих ключ на ръката , той се изправи с неохота и втори опит за тръшкане нямаше. Важно е детето да знае, че насреща си има сериозен и твърд човек и номерата не минават.
А ревът на щерката на 2 години беше просто кошмарен и нищо не помагаше. Отучих я с един прост номер - тиках и огледало пред носа и казвах " я виж колко си грозна сега". Тя веднага млъкваше ужасена. И при други деца е помагало.
Каквито и методи да използваме, обаче, от първостепенна важност е постоянството. Иначе детето се обърква кое е правилно и кое-не и в логическите му вериги настъпва хаос. Не знам как и дали се поправя това по-късно.
Възрастта от 1 до 3 години, когато децата откриват света и изпробват границите на околните е като проклятие. Нужни са огромно търпение и любов, за да поведем децата си в правилна посока, без да навредим на себе си и на тях.

[jenia7812]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

След доста дълъг период на затишие , преди седмица имахме криза.Опитах всичко описано.Нежните методи се провалиха още на първи опит. Това което проработи беше:силен вик , за да привлека внимание (да разбере къде трябва да отиде )и след това сама в коридора ( естествено на притворена врата , за да чувам какво става).Нямаше и две минути след това влезе усмихната с пантофи в ръка " мамо 'буй".Аз съм упорита и ще опитам пак всички методи( при следваща криза).Иначе за последователността и т.н.съм желязна ( понякога чак се притеснявам от себе си) , но знам че това е единственият възможен в тази възраст начин.
ПС:При каката работи вариантът: Плачи по-силно - ставаш все по-грозна.Но и при нея единственото спасение е почивка в другата стая - след минута идва като нова ( последно даже беше минала през банята , измила се и се усмихваше - естествено беше станала много по-красива).

[Вальо]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Женя,поради специфичността на възрастта(1-3.5 години) еднозначен и ясен отговор не е имало,няма и да има.
Това бе причината от известно време група психолози,педагози и логопеди да създадем т.нар. "Бебешко училище".
Това е едно пространство,където малките дами и господа развиват способностите и заложбите си чрез различни обучителни занимания за цветови гнозис,пространствена ориентация,подобряване и прецизиране на фината моторика и т.н. През това време с техните родители се провеждат беседи на различна тематика,създава се мост между утвърдени теоретични правила и ежедневната действителност.Диагностицират се ранни заложби или затруднения.Работи се по утвърдени френски програми под постоянна супервизия.
Заповядай на някое от нашите занимания и сама ще установиш,че с един или няколко прости съвети нещата не се решават,тъй като израстването не е статика,а някакво конкретно действие(или бездействие) извадено от контекста на случващото се не може да бъде ясен индикатор за процесите,които бушуват в детето Ви.
Поздрави.

[Адриан]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Ние с жена ми подходихме малко по-спартански. На 6 мес. оставихме малката в другата стая да спи сама. Тя плаче, плаче, плаче.... на нас не ни пречи. Ако се инати - оставяме да реве. Ако не иска да вечеря - вземаме и чинията и следваща храна за закуска. Малко реве, но следващия път не се цупи, а лапа Ако иска някаква играчка, която няма да и купим, и казваме да си я плати сама. Просто сме на принципа, че ние командваме, а не тя

[petrof]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Тази вечер изпаднах в ситуация да се чудя как да се налагам на малкия (1г 5м)
Има някакъв бронхит от 2-3 дни и му изписаха антибиотик + разни сиропи за кашлица. Опитах се да му ги дам тази вечер и това дете ме изуми с ината си и с енергията си да се съпротивлява.
В 4 сутринта пак трябва да му ги давам и не знам как ще стане?