Без да искам да се оплаквам или нещо подобно - само питам.Как се справяте с ината на вашите деца.Моята по-малка дъщеря е много усмихнато , лъчезарно , будно.....най- , най-,най- дете.В един момент я хваща нещо и това дете изчезва.Да не изброявам различни ситуации ( ще паднете).Само да кажа , че като почне да реве се съдира от рев , пукат и се капилярите по лицето , повръща , взима си въздух и пак започва.В такъв момент не дава никой да я приближава , успокоява и т.н.В тази ситуация не можеш да я залъжеш с нищо( а е на 1.8г. още).Ако имате или сте имали подобни случки - споделете как се справяте и има ли израстване този период.
Обява
Свий
Няма добавени обяви.
Как се справяме с ината на нашите деца?
Свий
X
-
До: Как се справяме с ината на нашите деца?
Как се справяме? Трудно.....много трудно.....всъщност почти никак!
Тази възраст подлежи на контрол, но не и на "управление". Разликата е много тънка, но я има! Просто опитай, да накараш детето, да приеме твоите мисли за негови собствени! Имам дъщеря на 15г. Друг начин май няма. И от там сме минали...може би по-кротко...може би!
-
До: Как се справяме с ината на нашите деца?
Пошепни й нещо, тихичко, но така че да види че нещо говориш, но да не може да го чуе.
Инстинктивно ще наостри уши, съответно ще затаи дъх да те чуе.
Може и на ушенце, ефектът е почти мигновен.
И ... да споделиш дали и при теб работи, че има и едни пресни татковци тука
Иначе израстване има, трудно ще спреш дете да не израсте нещо. Особено обувките
Коментар
-
До: Как се справяме с ината на нашите деца?
Първоначално публикуван от jenia7812 Преглед на мнение....В тази ситуация не можеш да я залъжеш с нищо( а е на 1.8г. още).Ако имате или сте имали подобни случки - споделете как се справяте и има ли израстване този период.
Чел съм навремето за този период от живота на децата "ужасната втора година". През първата година от живота си детето е гледано като цар. Но после идва втората година от живота му и изведнъж детето установява, че родителите му не изпълняват безпрекословно всяко негово желание, а имат и свои желания, които не винаги съвпадат с неговите. И затова то протестира и се опитва инстинктивно да се наложи и да си върне старото положение. По някое време вече разбира, че положението вече се е променило и се приспособява с новите условия и нещата се успокояват.
Ние сега сме в такъв период - малкото диване не иска да яде нищо което да не е пасирано. Ако има малко по-едри парченца - повръща! И го виждаме как го прави на инат и полудяваме. Ама ще чакаме да изтече втората му година и да се укроти
Коментар
-
До: Как се справяме с ината на нашите деца?
Първоначално публикуван от jenia7812 Преглед на мнениеБез да искам да се оплаквам или нещо подобно - само питам.Как се справяте с ината на вашите деца.Моята по-малка дъщеря е много усмихнато , лъчезарно , будно.....най- , най-,най- дете.В един момент я хваща нещо и това дете изчезва.Да не изброявам различни ситуации ( ще паднете).Само да кажа , че като почне да реве се съдира от рев , пукат и се капилярите по лицето , повръща , взима си въздух и пак започва.В такъв момент не дава никой да я приближава , успокоява и т.н.В тази ситуация не можеш да я залъжеш с нищо( а е на 1.8г. още).Ако имате или сте имали подобни случки - споделете как се справяте и има ли израстване този период."Обичам България, само по една причина - защото си е моя! А иначе, кой би живял доброволно в кучи ..."
Коментар
-
До: Как се справяме с ината на нашите деца?
Първоначално публикуван от petrof Преглед на мнениеНо пък и не смея да му се налагам много силово, защото още е малък и ме е страх да не го пречупя от сега. ...Още не разбира като му говоря с думи, а като кученце само от интонация.Женя Вълчанова 0888272565
Коментар
-
До: Как се справяме с ината на нашите деца?
Женя, приложи всичко, което колегите са предложили Всеки един от тези методи дава ефект, но децата са много умни и хитри и се усещат след известно време . Така, че рискуваш да луднете в търсене на начини да отклонявате вниманието с все по-нови методи .
Най-добрият ефект дава целенасочено да не обръщате внимание на пристъпите й (като тайничко следите все пак да не се нарани или пострада, докато се тръшка или търкаля) - това е много трудно за постигане, но при единни (т.е. и таткото и баби, дядовци, други близки да са посветени и да й го прилагат постоянно) действия след известно време тя сама ще спре, като усети, че не й "минава номера". Пак повтарям - много е трудно да се приложи на практика това, особено да се запази спокойствие и самообладание, но пък е най-бързият начин да я "вкарате в пътя".
И още нещо - все пак се срещат и изключения, на които дори и този подход не действа...
П.П. За щастие с нашите деца по отношение на инат не сме имали толкова сериозни проблеми. Спомням си в Германия преди години как с изумление наблюдавах майките с деца в паркове - децата се търкаляха в локвите, ръсеха си кал, вода, пръст, пясък едно върху друго и върху себе си - а майките спокойно си седяха по пейките, говореха си и тайничко хвърляха по едно око на децата. Дори и при сдърпване за играчка или посбиване не реагираха както ние правим, а само наблюдаваха и ако станеше напечено - ставаха, дръпваха спорната играчка или по-палавото дете. Нямаше крясъци, "не пипай тук, не прави така" и пр. истерии . Същото наблюдавах и в заведения и магазини - интересното там беше, че и персонала не правеше забележка на децата, а мило им се усмихваха и говореха... На приятелката ми детето, което по това време беше 4-5 годишно много обичаше да пие кока-кола и тя не му отказваше; в което и заведение да седнехме и в момента в който то започваше да си пие колата, се изреждаха всички деца в заведението да му кажат: "Защо пиеш кола, не знаеш ли, че е вредна?!"ИСКАМ БЪЛГАРИЯ ЧИСТА!
Коментар
-
До: Как се справяме с ината на нашите деца?
Имам две девойки вкъщи на 3 и на 7 години. Като се опитва да се налага с рев някоя от тях я ставям в коридора или детската стая и й казвам да си поплаче колкото иска, а като й мине да дойде да я прегърна и да си говорим сериозно. Не бива да се позволява на детето да мисли, че с плач всичко се постига. Но трябва да е ясно, че "непукизма" ви е насочен само към ината и плача без причина. Трябва много да си говорите. МНОГО. На детето трябва да му е ясно, че е обичано и че сте готови да го изслушате и утешите когато трябва, да цункате когато боли. Но трябва да му е ясно, че номера с ината и рева не минава. Освен, че си спестявате нерви и главоболия така ще утвърдите авторитета си пред детето, ще изградите доверие и ще го провокирате да разговаря и общува.LZ1GYY
0898 436 956
Коментар
-
До: Как се справяме с ината на нашите деца?
jenia7812, прекрасно те разбирам - дъщеря ми е такъв инат, че понякога направо се чудя от къде и как ги мисли нещата, които прави ... Още от съвсем мъничка се инати - първо категорично отказваше да си дъвче храната. Давам й манджа - тя се мъчи да глътне без да дъвче и повръщаше всеки път. Естествено, ако й дам солета или шоколад, дъвче идеално, но ... След това за дрехи - не иска това и точка - реве, пищи и не ми дава да я облека... Тези неща ги поизрасна (товава беше на годинка, сега е почти на 3). Но сега идва най-интересното - започна да се инати за все повече и повече неща...Каква музика да се пуска (и да има ли изобщо такава), кое филмче, коя играчка къде да седи, аз да седя ли на компютъра или не - има мнение за абсолютно всичко и ако моето не съвпада с нейното се започва едно сърденеееее И това, което най-много ме притеснява е, че когато я помоля нещо да свърши (и се постарая да обясня защо то трябва да стане така), тя ми казва "Ами не, не искам!" и това за нея значи ТОЧКА!
Последния път се заинати, че няма да си избърше устата и ще си ходи омазана с шоколад - ами оставих я сама в хола да се нареве, аз си седнах в кухнята и й казах да дойде, когато хубаво се наплаче и си избърше устата... Дойде след 5 минути - спокойна и с чиста уста
Така че как се справям ли - ами не се справям - взимама някакви мерки спрямо ситуацията, но за съжаление не винаги помагат ...
Изводът, който съм си направила до момента е, че трябва да се действа твърдо - без да се отстъпва от позицията било то заради плач или други методи на дребното да те пречупи ...Кръвна група 0+
Ivan_J: " Всеки си има глава на раменете, лично негово задължение е да си я пази, ако му трябва за нещо. "
Коментар
-
До: Как се справяме с ината на нашите деца?
Първоначално публикуван от chris_vicom Преглед на мнениеСпециално преодоляването на рева става, като и кажеш: "Ах, как хубаво плачеш. Я дай още да ми поплачеш. Ама само толкова ли можеш? По силно не можеш ли? Я опитай по силно!" И най вече трябва да е наясно, че не ти пука, че реве. И спира. И почва да се кокори и да се чуда какво да направи (за да те изнуди и постигне своето). После следва вече отклоняване на вниманието с нещо друго.
Крайно време е да спрем да произвеждаме загубеняци, а да произвеждаме нормални борбени личности които могат да оцеляват в морето наречено живот. Горд съм че синът ми, вече на 12г, е точно такъв. За него съм сигурен, че ако го пусна в чужд град, в чужда държава ще се оправи да се прибере сам в къщи, при това без да харчи пари и без да краде. Та такива хора ни трябват, а не самовлюбени пуяци.ВѢРНОСТЬ И ПОСТОЯНСТВО
Коментар
-
До: Как се справяме с ината на нашите деца?
Чудесни сте! Толкова хубави съвети прочетох, жалко, че отдавна съм преминала този период! За това е хубаво да има такива обсъждания, защото някой друг има шанс да научи нещо навреме и и да имаме едни по-щастливи родител и дете!
Моят син на годинка и малко за пръв се опита да се тръшне на земята с цел налагане. След няколко кротки подканяния "стани, моля те, така не е хубаво" му приложих ключ на ръката , той се изправи с неохота и втори опит за тръшкане нямаше. Важно е детето да знае, че насреща си има сериозен и твърд човек и номерата не минават.
А ревът на щерката на 2 години беше просто кошмарен и нищо не помагаше. Отучих я с един прост номер - тиках и огледало пред носа и казвах " я виж колко си грозна сега". Тя веднага млъкваше ужасена. И при други деца е помагало.
Каквито и методи да използваме, обаче, от първостепенна важност е постоянството. Иначе детето се обърква кое е правилно и кое-не и в логическите му вериги настъпва хаос. Не знам как и дали се поправя това по-късно.
Възрастта от 1 до 3 години, когато децата откриват света и изпробват границите на околните е като проклятие. Нужни са огромно търпение и любов, за да поведем децата си в правилна посока, без да навредим на себе си и на тях.НИКОЙ НЕ Е ТОЛКОВА СЛЯП, КОЛКОТО ОНЗИ, КОЙТО НЕ ИСКА ДА ВИДИ!
Omnia vincit amor !
Коментар
-
До: Как се справяме с ината на нашите деца?
След доста дълъг период на затишие , преди седмица имахме криза.Опитах всичко описано.Нежните методи се провалиха още на първи опит. Това което проработи беше:силен вик , за да привлека внимание (да разбере къде трябва да отиде )и след това сама в коридора ( естествено на притворена врата , за да чувам какво става).Нямаше и две минути след това влезе усмихната с пантофи в ръка " мамо 'буй".Аз съм упорита и ще опитам пак всички методи( при следваща криза).Иначе за последователността и т.н.съм желязна ( понякога чак се притеснявам от себе си) , но знам че това е единственият възможен в тази възраст начин.
ПС:При каката работи вариантът: Плачи по-силно - ставаш все по-грозна.Но и при нея единственото спасение е почивка в другата стая - след минута идва като нова ( последно даже беше минала през банята , измила се и се усмихваше - естествено беше станала много по-красива).Женя Вълчанова 0888272565
Коментар
-
До: Как се справяме с ината на нашите деца?
Женя,поради специфичността на възрастта(1-3.5 години) еднозначен и ясен отговор не е имало,няма и да има.
Това бе причината от известно време група психолози,педагози и логопеди да създадем т.нар. "Бебешко училище".
Това е едно пространство,където малките дами и господа развиват способностите и заложбите си чрез различни обучителни занимания за цветови гнозис,пространствена ориентация,подобряване и прецизиране на фината моторика и т.н. През това време с техните родители се провеждат беседи на различна тематика,създава се мост между утвърдени теоретични правила и ежедневната действителност.Диагностицират се ранни заложби или затруднения.Работи се по утвърдени френски програми под постоянна супервизия.
Заповядай на някое от нашите занимания и сама ще установиш,че с един или няколко прости съвети нещата не се решават,тъй като израстването не е статика,а някакво конкретно действие(или бездействие) извадено от контекста на случващото се не може да бъде ясен индикатор за процесите,които бушуват в детето Ви.
Поздрави.08седемшест5едно513четири
Коментар
-
До: Как се справяме с ината на нашите деца?
Ние с жена ми подходихме малко по-спартански. На 6 мес. оставихме малката в другата стая да спи сама. Тя плаче, плаче, плаче.... на нас не ни пречи. Ако се инати - оставяме да реве. Ако не иска да вечеря - вземаме и чинията и следваща храна за закуска. Малко реве, но следващия път не се цупи, а лапа Ако иска някаква играчка, която няма да и купим, и казваме да си я плати сама. Просто сме на принципа, че ние командваме, а не тяАвтентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект
Коментар
-
До: Как се справяме с ината на нашите деца?
Тази вечер изпаднах в ситуация да се чудя как да се налагам на малкия (1г 5м)
Има някакъв бронхит от 2-3 дни и му изписаха антибиотик + разни сиропи за кашлица. Опитах се да му ги дам тази вечер и това дете ме изуми с ината си и с енергията си да се съпротивлява.
В 4 сутринта пак трябва да му ги давам и не знам как ще стане?
Коментар
Активност за темата
Свий
В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.
Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.
Коментар