Как се справяме с ината на нашите деца?

[Savov]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Ще ти кажа моята рецепта, макар че при теб е малко късно. При мен са двама на тази възраст - 16 мес. Първо, всички потенциални илачи съм ги проверил и одобрил на вкус. После мотивирам жертвите - "Ау, какъв страхотен сироп" и удрям привидно една глътка. Те са лакомници и щом излъжа единия, другия също е готов. Ако има сироп с по-гаден вкус, го оставям за десерт.
Успех!

[Петя]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

На тази възраст децата не разбират никакви разумни доводи. При животоспасяващи ситуации май се налага да забравим колко сме добрички и да действаме. Стисване на нослето и пъхане на лекарството в устата. Става за секунди. Или покавате огромна спринцовка и - избирай лекарството или боденето... Гадно звучи и е гадно като се прави, но... по-добре здраво напляскано дете, отколкото болно разглезено дете. Наясно съм, че това е нарушаване на един от основните закони във вселената - този за свободния избор. Но за себе си не съм намерила правилния отговор в такива ситуации.

П.П. И аз се опитах да излъжа мъничкия си син с този номер с опитването. А той ми побутна обратно лъжичката с думите "Мамо, опитай го цялото!".

[Haji]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Има няколко книги на Др. Спок. Много са добри, има съвети за всяка възраст, винаги ни е помагала много.

Ината е функция на ефекта от него...
Ако още първия път детето разбере че няма полза от това - никога няма да го използва като средство за постигане на нещо.

Това е от моя опит
2 клас момче

[Насов]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Бая антибиотици съм погълнал и не ми се ще и на детето си да давам, та превенцията е най-доброто решение. Аз съм откривал много силна интуиция при малчугани, но няма как да се докажат, ако не могат да сбъркат. Работата е та, че възрастните трябва да са коректив, който се намесва, когато нещата могат да стана опасни и е добре да го прави овреме. Толкоз за болестите. Ако само се цупят без основание за инат, отрезвяващо действа лека смяна на действителността, може да е плашещо, но сякаш по-добре да е нещо позитивно. Един дори по-лек шок оставя следи доживот в тази крехка възраст и трябва много да се внимава.

[jenia7812]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Тази вечер изпаднах в ситуация да се чудя как да се налагам на малкия (1г 5м)
Има някакъв бронхит от 2-3 дни и му изписаха антибиотик + разни сиропи за кашлица. Опитах се да му ги дам тази вечер и това дете ме изуми с ината си и с енергията си да се съпротивлява.
В 4 сутринта пак трябва да му ги давам и не знам как ще стане?

Единственият начин да дам каквито и да било сиропи и лекарства на малката е като използвам капкомер от Панадол или Нурофен.Изливане ( леко , че да не я удавя) директно в гърлото , ако много се противи стискане за носа.Следва задължително пиене на няколко глътки сок или вода , че иначе се напъва и повръща всичко.

[petrof]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Единственият начин да дам каквито и да било сиропи и лекарства на малката е като използвам капкомер от Панадол или Нурофен.Изливане ( леко , че да не я удавя) директно в гърлото , ако много се противи стискане за носа.Следва задължително пиене на няколко глътки сок или вода , че иначе се напъва и повръща всичко.

В 04:30 точно с капкомер от Панадол му излях 2,5 млк сироп за кашлица и после веднага му набутах шишето с мляко и не разбра какво стана.

В 08:00 обаче (все още спящ) когато по същата схема му излях 5 мл горчив антибиотик се усети, закреща, затръшка се и отказа да пийне мляко, което го бях приготвил да му тушира горчивия вкус. Успокои се след 2-3 минути и го сложих пак да спи и след 5 мин се закашля и повърна това дето му го бях дал!

След половин час го натиснах и му дадох вече насила дозата, защото реших че е по-важно да му дам лекарството в сегашната му ситуация. Май довечера пак насила ще става.

[cveti]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Това с лекарствата май е най-сложното. Аз хапчета и досега не мога да гълтам, когато се е налагало се стриват на прах и с лъжица мед се гълта. Поне при мене така номера минаваше. Онези големите антибиотици по един блистер съм "връщала" и минавах в крайна сметка и без тях. А детските сиропи ги правеха сладки...

[nrj]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Моя пич е на годинка и половина. Не знам откъде се научи, но вместо да се тръшка, когато не му се даде нещо, си бие главата в стената или където намери . И се удря мъжката, чак мен ме заболява...След което се тръшва да реве, вече от болка, естествено.С много усилия обясних на жената, че не трябва да му обръщаме внимание и да се правим, че не го виждаме. Метода е успешен, но сработва бавно, а сърцето ми се къса като го гледам диването да се самонаказва...Нямам представа как му е хрумнало, не сме му посягали никога.

[petrof]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Моя пич е на годинка и половина. Не знам откъде се научи, но вместо да се тръшка, когато не му се даде нещо, си бие главата в стената или където намери . И се удря мъжката, чак мен ме заболява...След което се тръшва да реве, вече от болка, естествено.С много усилия обясних на жената, че не трябва да му обръщаме внимание и да се правим, че не го виждаме. Метода е успешен, но сработва бавно, а сърцето ми се къса като го гледам диването да се самонаказва...Нямам представа как му е хрумнало, не сме му посягали никога.

Някъде го е видял тоя номер и е видял че работи! И моя мушмурок на 1г и 10м. се опитва отвреме на време да го прави.
И аз помня точно къде го видя това - бяхме в парка на разходка и едно детенце точно така взе да се тръшка и да си удря главата в земята и моя хубусник гледаше много внимателно

[nrj]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Хубавото е, че взе да му писва да се самонаранява. Пък и като види, че ние не му обръщаме особено внимание, явно му става ясно, че си причинява болка без да има ефект. Почваме да си отдъхваме, тъкмо жена ми почти ме беше навила да го водя на лекар. Даже поразпитала насам-натам за детски психолог . Ще ме умори от смях някой ден...психолог за дете на 19 месеца?!. Много ми е трудно да й обясня, че диването просто се опитва да се налага и си изследва лимитите. По-точно казано, изследва нас, родителите . Ама като се тресне и като обърне жално тая долната джука, сърце да ти скъса...

[Фани]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Нашите много падаха като малки и по правило, все на главите си (нали са им огромни и тежат ) - чуваше се страшно издрънчаване , сърцата ни направо се вледеняваха и щом викнехме "олелеее" следваше силен вой с обръщане на джуки и съъълзи, съъълзи... да ти се скъса сърцето... И ние се бяхме уплашили, че ще се повредят така, да не им стане нещо и т.н. родителски притеснения, но щом споделихме с джипито, която е педиатър, тя ни каза следното: "Не се притеснявайте излишно, децата са с гумени глави. Освен това като се ударят не викайте, охкайте и ахкайте, а се правете все едно нищо не се е случило. Разбира се следете да не се ударят и пострадат сериозно, но не го показвайте... ". Тогава това ми се стори много бездушно и жестоко изказване, но все пак последвахме съвета й. И естествено се оказа, че е права.
Все пак не ги оставяйте да си блъскат главите, а без да се карате, шляпвате или дори да говорите, само подлагайте длани под главите им, за да омекотите удара и да не се наранят сериозно.
Обърнете го на шега - на нашите много добре им действаше, като ревяха и се тръшкаха, вземахме огледалото и им го поднасяхме да се видят... Все пак, всяко дете е и индивидуално, има общовалидни правила, но трябва да подхождате и според характера му.
Всеки случай, от висотата на изминалите години, откакто нашите бяха малки, трябва да ви кажа, че родители които са се връзвали на номерата на малките тарикати и са се оставили да им се качат на главите, сега патят и то жестоко.

[Симеон]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Нашите много падаха като малки и по правило, все на главите си (нали са им огромни и тежат ) - чуваше се страшно издрънчаване ,
Все пак
Всеки случай, от висотата на изминалите години, откакто нашите бяха малки, трябва да ви кажа, че родители които са се връзвали на номерата на малките тарикати и са се оставили да им се качат на главите, сега патят и то жестоко.

Ах! Какви висоти! Какви Хималаи!!!

Преди два дни си уреждах среща с теб в Пловдив и като се появи, си помислих: тая защо е изпратила дъщеря си?..

[Фани]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Е, айде сега - това за висотата на годините го казах на шега де, не се Фащай за думите.
А това за "дъщерята" - непременно ше те почерпя на другата среща.

[Jena34]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Аз се борих една година с ината и сега на 3 години имаме по една криза на ден най-много. Какво ли не опитвах и сега метода е с много силент тон го отвеждам в ъгъла и казвам когато решиш да спреш да плачеш ела, а дотогава не те обичкам. Сядам и тои идва след секунди, опитва се да спре да плаче и казва ето мами спрях, обичкаш ли ме сега, аз го гушкам казвам колко го обичам и веднага намирам занимание за отвличане на вниманието. Много труд и нерви беше докато стигна то този резултат, но сега работи успешно.
За яденето ние сме само на мляко, кроасан, бисквити и банан. Опитала съм всички методи които прочетох и кои каквото каза, не работи нищо. И на детската градина е същото, не го съблазнява нито една храна.
Все още слагам купичка с храна и на него, питам два три пъти иска ли, тои казва не и пребирам всичко. Не мисля, че трябва да го насилвам, стоял е 3 дни без хапка в устата но ето добре си е и доста енергичен.
Сега е на вълна да казва какво да правя, как да си държа ръцете, краката, какво да си облека и т.н. но не му обръщам внимание и след секунди спира да напира и продължава със следващото. Извода за мен е да не им обръщаме внимание за такива неща и да концентрираме вниманието към нещо друго.

[Фани]

До: Как се справяме с ината на нашите деца?

Ох, момченцата..., много са специални.
Даже някои от учителките им казват, че трябва да има разлика в отношението към тях и момиченцата и ни съветват разни неща, които наистина работят.
Не знам дали ние сме от Венера, а те от Марс , но трябва разбиране на детските дущи. Намери си книгата на Стив Бидълф "Как се възпитават момчета", много верни и полезни неща са казани там.