За правене на "всичко", трябва да е въпрос на живот и смърт. Иначе винаги е и според приоритети. Това, че отстрани не всички разбират приоритетите на другите, най-често значи, че не могат да се поставят на тяхно място. Още повече, когато едни и същи приоритети са характерни за много хора от дадена професия, ясно е, че няма как всичките да са с едно и също възпитание.
Мен лично, ме чакат с определен график стотици хора на ден. Хем държат на графика, но още повече държат да им се обръща внимание, да им се дава любезно необходимата им информация, да се изчакват за каквото въобще им е нужно... И колкото повече се стремя да не закъснявам, толкова повече почват да ме дразнят и изнервят тъпите им въпроси, излишното им мотаене с което ми губят времето... Добре, че само ги возя в автобус, а не се налага да им решавам здравословните проблеми
Затова пък понякога просто ми писва, зарязвам графика и въобще не гледам времето, тогава ми е абсолютно все тая с какво и колко ще ме занимават, мога много по-лесно да съм любезен към всички. Ако ще трябва да им решавам по-сериозни проблеми, предпочитам да не ме притиска времето.
Та тоя мой личен опит ми казва, че не ми трябва лекар който си гони прекалено стриктно графика, колкото и както му върви работата, толкова.
Остави коментар: