Лозе

[Кольо]

Заради косерите се отказах да гледам последното лозе. И поради мързел де.
Ама тъкмо стана на 6 години, и вече усещах вкуса на виното в устата си, иии....,. Само чепки останали.

За поливането и осигуряването навъздух и слънце за младите лозички и аз съм съгласен. Само така може да се даде старт в живота на едно бебе. И втората и третата година трябва да се режат съседните леторасти, за да може новата лозичка да има светлина. След това вече растението е достатъчно укрепнало, и съседните лози може да се пуснат по-близо до него.
С отводки понякога се получава добро растение, но в повечето случаи е хилаво, и с кратък живот. За това-нова лозичка, с гореописаните грижи.

[Kirilpm]

За косерите тук страхотна работа вършеха едни газови оръдия, битова бутилка скрита някъде на сянка в лозето и с някакъв дяволски механизъм гърми на определен период от време(не гърми цялата бутилка изпуска малко газ в тръба и гърми там)
Вършеха страхотна работа срещу косери, врабчета и едрите нощни косери с каруци.Преди това съм пробвал лентички, плашила, компакт дискове, веещи се сезалчета, бомбички, пушка и никакъв резултат.Тамън се бях наканил да купувам такова оръдие и комшията по лозе, взе че купи, родих се втори път.

[Кольо]

Знам ги газовите оръдия, почти съм сигурен, че ще вършат работа за лозе.
Едната ми нива е край язовир, с пазач, чифлик, и т.н. И корморани.
Заради тях бяха взели такова оръдие, и си гърмеше през 10-15 минути. Кормораните му бяха свикнали, ама бяха на другия бряг на язовира. А аз на отсамния, и като гръмне-чува се в трактора,ми се стрясках, макар,ч е знаех за оръдието.
Та за лозе от няколко декара ще върши работа, голям трясък е и никой не може да му устои.

Ама свърши тя, вече няма лозето.

[19R]

Жалко е ако заради птиците си се отказал. Или не ти е стигал мерак или дето викаш мързел... Както и да е. Намерих една фирма до Асеновград да произвежда мрежи и ще им стана клиент ооооопределено

[TigerHunter]

Днеска кроих. За оране или фрезоване още не става, ама другата седмица ще паля фрезата, че иначе ще стане ливада.

[Николай Кесов]

От десет години гледам около петстотин квадрата лозе смесено варненски мискет и памид.Обработвам го само с малка фреза.Между чуканите жената го плеви на ръка😉.В добри години берем тон-тон и двеста....

[Кольо]

500 квадрата и тон и двеста?

Намали малко червения пипер, щото ще избия децата

[s_s1]

Има вариант това да е добива при поливане и с недостатъчна захарност.

[гоше]

Що бе, горе-долу реално. Моето лозенце е 5 реда по 20м, да го кажем 100м2, Наливам 60-70л вино, при рандеман 50% да речем 130кг грозде, половината до 1/3 покривам с мрежа и оставям за ядене, да закръглим на 50кг, още около 20-ина кг е по-ранно и се изяда преди гроздобера. Та ако екстраполираме, около 2т/дка е реален добив. При това не поливам и оставям само по 1 чепка на пръчка.

[Kirilpm]

При лозе с редове като за малка фреза, без проблем може и тон и петстотин да изкара.В половин декар събира двойно повече от лозе с 3 метра междуредие.А памида и мискета са дащни сортове.

[jordanov sv]

На старо лозе не му трябва поливане, нашето беше върху поле с хидранти и сме го поливали до пета-шеста година, след това само при изключително засушаване може да му се помага и то зависи от почвите и района все пак.Памид по книгите го дават среден добив тон - тон и половина, с потенциал до два тона. Захарност около 20, но пък чудесен за директна консумация и домашно вино букет, не случайно в стари години е бил основен сорт в България.Сега с това затопляне на сезоните може пак да стане популярен. Варненският мискет не го знам какво представлява.
Нашето лозе, малко над 500 квадрата беше половината памид и по тон, тон и нещо сме брали и ние. 97-ма или 8-ма, значи лозето е било около осемгодишно - напълнихме каца 250, бидон 200 и с Лада Самара смъкнати седалки и Лада 1300 с ремарке закарахме другото на Винпрома. Там на кантара мериха и захарност, но числата за съжаление не ги помня. Та долу горе като си сметнахме добива там някъде излезе и нашия, верно вътре имаше и две асми Сторгозия от двора, но пък няколко щайги оставихме за ядене. Това си е сериозно натоварване разбира се за лозето и не става всяка година а и градуса трябва да се коригира при такива кила.
Иначе да - от десетилетия половин до един декар са напълно достатъчни за семейна употреба и спокойно се гледат от сам човек с помощник. Особено тука от двайсетина години фрезите станаха масови и съвсем достъпни, ей го вече и акумулаторни пръскачки всякакви. Ако другите определящи фактори са ОК, няма лошо човек да си гледа лозенцето.

[19R]

...за Варненски мискет в Уикипедия:
"Сортът има средна устойчивост на ниски зимни температури и много добра устойчивост на напукване и сиво гниене. Сортът е силно растящ с добра родовитост (средният добив от лоза е 2,38 кг, а от декар 1200 – 1500 кг). Среднозреещ сорт – узрява през втората половина на септември."

Инетересно звучи особено частта за много добрата устойчивост. Моля Николай Кесов да сподели за устойчивостта, а също така колко годишно е лозето? Ако е младо посадъчния материал от къде е?
Не знам дали е известно на широката аудитория , но са ми разказвали за опити в опитната станция в Поморие, където са установени отделни корени да достигат до 8-10м дълбочина. Това е много важно да се отбележи ако някой си мисли противното.

[Кольо]

На 10 метра хранителни вещества нъцки. Само обикновена пръст, която не е почва. Явно от там смуче вода, няма защо да пуска толкова дълбок корен.
Хранителните вещества са в слоя до 50 см. Основно. от там надолу намаляват прогресивно, като на метър почти ги няма никакви. На 10 метра е едно голямо нищо, само вода.

Не споря за дълбочината на корена де, то и слънчогледа на 4-6 листа има по метър корен, те растенията това си го могат и им е коронния номер.

[jordanov sv]

Е да, за хранителните вещества и корените е така. Затова може да пусне корени на десет метра и да слезе под скала - за да стигне до влага. Щото ако няма влага в повърхностния почвен слой - хранителните вещества там ще си стоят и без влага няма усвояване. Разбира се има го варианта и капково напояване, че даже и с подаванена необходимите елементи. Или направо пък с течни торове в земята или листни торове - Модерни времена, филм от Чарли Чаплин.
Също така риголването като класическа добра практика при правене на лозе може да се отрича, но още не е отменено. Точно това му е ролята - да направи по-дебел хумусен слой, наситен там с каквото трябва за 20-50 години. тоновете оборски тор преди това се подразбират.
Наште лозя бяха на риголван наторен терен и си има ефект. Както беше осигурено и поливането, супер...

[TigerHunter]

Памидът, почти няма слаба година, Много дава. Ние лани напълнихме един бидон 500 литра и един 200 без чепките, Само смачкани шушулки и шира. е, оставих и малко да не претече ,докато трае бурната. Но нашето не е само памид. Има и мискет, мускат, каберне, отел и други. Става букет вино.

[jordanov sv]

Това в Уикито и аз го прочетох, но като казах че не го знам имам предвид, че нямам практика с него. Устойчивостта и на студ, и на болести е относително понятие и зависи от много фактори все пак. Например розата на ветровете е само едзин от многото.
Горното лозе колегата спомена че го гледа отпреди десет години, със сигурност посадъчен материал като оня сега едва ли ще се намери, но пък може и по-подходящ да има.
За корените е така да, при определени условия асмите и по-надалеч отиват. Това по сведения на селски комшии които са влизали в канализацията...

[TigerHunter]

Няма друга техника освен фреза, която да обработи по такъв начин лозе. Било то на колове, или безколово, каквото е част от нашето.нашето.
Снимките са от днес.

[Кольо]

Едно време в лозята масово се ползваше Раундъп.
Ама резитбите бяха високи, и се пръскаше ниско долу.
Баща ми беше главен агроном с АПКто, а преди това отговаряше за 2000 декара овощна градина и още толкова лозя.
И казваше, че ако не е Раундъп-не могат да се справят с толкова лозя.

А също казваше, че и в разлистено лозе може да се ползва раундъп. Само, че не се пръска, а в кофа се прави разтвор, топиш парцал с някаква дръшка в него, и мажеш по земята.
Пробвай ако искаш този метод, би трябвало да работи.
То Раундъп вече е забранен, ама не е отменен, ако разбираш какво искам да ти кажа

[TigerHunter]

Пендиган е еквивалент на по-познатия Стомп. Същото активно вещество. Пръска се след оран и е предимно насочен към едногодишните плевели.( не им дава да никнат). Слачецът (поветицата) го боря с глифозати. Но той действа на зелена маса (листа и стебла) и действа най-добре при активна вегетация. Та е рано за него. Режа фуниеобразната част от бутилка 11 литра, пробивам капачката и я надявам на дюзата. Пръскам от ниско и така не засягам лозите. Върши идеална работа.

[Кольо]

Саше, явно си много в час. Мислех да ти кажа това за бутилката,ама явно го знаеш.

[jordanov sv]

Радост за окото

Утре, ако не ме спрат някъде по пътищата, ще й издърпам и аз камшика на мойта.

[jordanov sv]

Само да допълня Тигъра, че още по-хубаво става и по-лесно на фрезата, ако есента е изорано. Тука на снимките е орано с японец преди 2 месеца, щото беше сухо дотогаваи добре отъпкано след зелето. Лозето, докато имаше впрегатен добитък, по това време на годината изглеждаше по същи начин почвата - градинска обработка.




Винаги сме се оправяли без хербициди. И сега ги ползвам само по плочника.

[TigerHunter]

Оправял си се без хербициди, щото около вас има живот и всичко се работи. Ела насред полето, където най-близката обработвана площ е на поне 300 м. И се касае за също толкова метра квадратни. И аз днеска изорах за бъдещата градина. Преди да дойде да се сади, ще го мина с култиватора. Още е кално при мен, ако и да не е валяло няколко дена. Фрезата си прави колела между мотичките. Там където е обработвано, е толкова сипкаво, че фрезата се окопава. Имам и малък наклон. Ферзата се окопава и на спускане. За изкачване, просто забравям. Където е работено есента става и само с култиватора, стига да не е кално. Наздраве!

[jordanov sv]

Охх, бих ти казал и аз наздраве!, ама още е много рано..., барем три часа да минат?
За обработката, точно така е. И при мене беше малко влажно, ама няма за кога да чакам, че не се знае другата седмица кви ще са задачите.
И за лозята е така. Няма нищо по-хубаво от голям, подреден, обработван масив... С инфраструктурата му там, казано на съвременен език. Наште бяха така. Дето викаш триста метра, моето беше на сто метра от два голееми блока. Поне единия от тях е слънчоглед и щом го ожънат ятата косери и скорци отиват в лозята. Докато бяхме повече - добре - имаше пъдар с кречетало. Останахме накрая четири лозя и тревата ми беше най-най-малкият проблем.

[19R]

В петък успях да засадя 100бр Сторгозия +100бр. Рубин. На дъното на дупките слагах ТЕРАУЕТ (за ескперимент)след това по литър вода за да набъбнат кристалите и дупките запълних с по-ху бава почва.Страх ме беше да слагам тор(в каквата и да била форма).Най-добре беше да внеса оборска тор преди това на целия терен ,но не успях.Дано се хванат.

[Кольо]

Ще се хванат, има влага в почвата. Добре е да ги полееш след засаждане, така почти със сигурност ще се прихванат.
За тора не си прав да се страхуваш. Той си е храната за растенията, и без него не се развиват добре, един вид гладуват.
Не е добре само, ако тора има пряк контакт с корените, но и тогава не е никаква драма.
ЕВдно време като се запланува да се садят лозя на даден терен се тореше обилно с Калий и Фосфор, и се риголва колкото може дълбоко. 50-60 см обикновено. И тези торове си влизат на дълбоко, и след година-две са точно в обхвата на корените. Тези две вещества не се отмиват от дъждове и снегове, а си стоят почти на едно и също място в почвата.
За разлика от азота, който се измива много бързо, и той може да се дава повърхностно. С водата от валежите бързо стига до коевните.
А горните две вещества, ако ги дадеш отгоре-ще достигнат до корените след 20на години...
Та е било хубаво да понаториш с Фосфор и Калий, ама свършила тя...

[jordanov sv]

Браво за труда!
На какво междуредие е това и как се предвижда да се обработва? И как е обработено преди засажденето? Не слагането на тор под каквато и да е форма е пропуск и грешка, но каквото такова.
Нашите бяха наторени с оборски, тонове на декар, целия масив след това риголван, като ги бодохме копах с лопата дупки 30-40 на 60 санта дълбочина... Почвата от дупките се размесва с половин кофа оборски и на дъното на дупката шепа калий. Понеже се риголва целия масив, разбира се, а лозята се бодат в течение на няколко години, каквото и да се засее на това място, картофи, дини, тикви, става като стой та гледай. поливането ако се засуши е задължително. Две години после ги разравяхме и сме махали росните корени, сега не знам прави ли се това. Отделно 6-7 години след това пак дълбоко оране в реда и вкарване на оборски тор. С такъв диаметър свредел като на снимката само че ръчен съм дълбал за коловете. И експериментално - десетина-петнадесет лозички сме засадили със свредела и пак десетина вкоренени пръчки направо с лоста. ами след няколко години разликите вече стават видими и за неспециалист.