От: Подходяща ли е Каракачанска овчарка?
Много мелези тип "помияр" могат да проявят прекрасни качества за определен вид служебно куче. Обаче като не се знае какво ще излезне, се подбират породи, утвърдили се с определени качества. Като няма такива чистокръвни, се търси нещо, което поне малко да прилича на тях, с надеждата, че няма да се изгуби напразно време и средства при подготовката му. Кучкарите от Гранични войски бяха развили "агентурна мрежа" - старшини инструктираха войниците, ако видят някъде младо куче, приличащо поне отчасти на "немец", да го откраднат (ако е безстопанствено) или да разбрерат чие е, за да може старшината да докладва на кучкарите в граничния отряд да го огледат и да го спазарят от селянина-собственик. Плащаха ги на пазарлък, явно имаха някакъв лимит, така и не разбрах колко горе-долу дават. Та Аркан по-горе е прав, че у нас "служеха" преди всичко "източноевропейски овчарки", даже не и такива, доколкото това е самоназована съветска порода, та може да се каже, че "служеха" всякакви кучета от т.нар. от децата "вълча порода". Имаше даже и няколко "клепоухи" (с неизправени уши), но на практика бяха по-добри следотърсачи и задържащи от елитно изглеждащи "немци" и затова явно са били запазени. Та от другаря майор, айде ще му спестя името, че много специфично , нашия щабен "кинолог" (беше учил при другарите в ГДР-то и разбира се в СССР), помня, че куче се избира на външен вид, защото се предполага, че ще има познатите ни качества, които обикновено имат така изглеждащите кучета. Никой не гледаше родословие и произход. Като се окаже, че не става, се бракува (дава се на някое ТКЗС за нощно лаене или се гръмва, ако е прекалено агресивно).
Много мелези тип "помияр" могат да проявят прекрасни качества за определен вид служебно куче. Обаче като не се знае какво ще излезне, се подбират породи, утвърдили се с определени качества. Като няма такива чистокръвни, се търси нещо, което поне малко да прилича на тях, с надеждата, че няма да се изгуби напразно време и средства при подготовката му. Кучкарите от Гранични войски бяха развили "агентурна мрежа" - старшини инструктираха войниците, ако видят някъде младо куче, приличащо поне отчасти на "немец", да го откраднат (ако е безстопанствено) или да разбрерат чие е, за да може старшината да докладва на кучкарите в граничния отряд да го огледат и да го спазарят от селянина-собственик. Плащаха ги на пазарлък, явно имаха някакъв лимит, така и не разбрах колко горе-долу дават. Та Аркан по-горе е прав, че у нас "служеха" преди всичко "източноевропейски овчарки", даже не и такива, доколкото това е самоназована съветска порода, та може да се каже, че "служеха" всякакви кучета от т.нар. от децата "вълча порода". Имаше даже и няколко "клепоухи" (с неизправени уши), но на практика бяха по-добри следотърсачи и задържащи от елитно изглеждащи "немци" и затова явно са били запазени. Та от другаря майор, айде ще му спестя името, че много специфично , нашия щабен "кинолог" (беше учил при другарите в ГДР-то и разбира се в СССР), помня, че куче се избира на външен вид, защото се предполага, че ще има познатите ни качества, които обикновено имат така изглеждащите кучета. Никой не гледаше родословие и произход. Като се окаже, че не става, се бракува (дава се на някое ТКЗС за нощно лаене или се гръмва, ако е прекалено агресивно).
Коментар