Лекува ли се загубата на приятел/ка

[iai-bg]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Хей, ти пак "Изби рибата"
Приятелството е много особено отношение между хората, ама то става обикновенно когато хората ги свързва нещо, училище, Казармата, Общо Хоби, само че нещата се менят, хората сменят интересите си, хобитата, че дори МестоЖивеенето си, а е доказано че за 30 години Човек може да Забрави и името на друг човек (бил той Много близък преди 30 години!!!!). Така че според твоята Класификация ние просто никога не сме и не ще имаме Приятели. А това е пресилено!
Аз лично съм имал и Имам Приятели, но съм достатъчно "Зрял" (или иначе казано Циничен) да си давам сметка че тези с който съм "делил всичко" преди 20-30 години, сега сме добри познати, ако се познаем и ако не сме потдържали връзка която да отговаря на промените в Живота ни!

Та така, нещата който са ни свързвали в детството са се променили, ние сме се променили... значи ли че не сме били приятели? Не мисля! Просто трябва да приемем че нещата се променят и да знаем (до колкото е възможно) до къде и на кого можем да разчитаме и до колко да "Натискаме" Приятелите си, за да не се "Разочароваме"...

И ти си прав!

[Георги Крумов]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Интересно ,че с Алекс мислим по един и същ начин.
Всичко тече ,всичко се променя.

[iai-bg]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Мъже !!
Не разбирате от женски разговори .. Когато едно момиче/момче гаджето го зареже истинската приятелка/приятел му казва - забрави го - грозен, глупав, лъжец, не заслужава сълзи ....
И ако се въздържи, да не обиколи гизмето с него ..и няколко кревата - значи наистина е приятелка/приятел.
Когато се загуби приятел е почти същата работа.
Да се превърната положителните емоции в отрицателни е по-градивно в този случай, отколкото в никакви.. Имаш стимул да продължиш..
И гориво някакво ...вместо да си в застой ...
Истините за живота са много, важно е да се потбере точната лъжа....

[Петя]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Знаеш ли, Мария, мисля, че лъжата при всички случаи е лош вариант. Дори за момента да свърши работа, подлагаш си динена кора в бъдеще време! Със сигурност!

[iai-bg]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Знаеш ли, Мария, мисля, че лъжата при всички случаи е лош вариант. Дори за момента да свърши работа, подлагаш си динена кора в бъдеще време! Със сигурност!

Истините за живота са много, важно е да се потбере точната лъжа....

Когато истините са много, а не Една - дали истината се нарича истина или лъжа е просто избор на думичка.
На мен не ми се е случвало да си размина пътищата с приятелка така, че да нямам приятелски чувства повече, но ми се е случвало да открия, че съм мислила за приятелка исползвачка...
Друг е въпросът, как сексът затрива приятелството... между мъже и жени, жени и жени, и въобще...

[господин никой]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Преди доста години в една книга... дали не беше "Спасителят в ръжта" прочетох следното - "Нищо не е по-здраво от приятелствата започнали на пет години!" Имам (нарочен избор на думи!) приятел, който не съм виждал и чувал от осем години. Докато бях в казармата са се преместили в Пловдив. Все още го считам за приятел, а мисля (или поне така искам да мисля) и той също! Както бях писал никой не може да избяга от промените - нито аз, нито ти. Дали за хубаво или за лошо, но това е положението! Ако това е утеха - имаш хоби, имаш приятели тук... може и по-зле да е!

[Nik Nikolov]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Съгласен с Г-н Никой .
Приятелите, са част от живота ти, част от младостта ти.
Аз имам приятели, чийто сегашен начин на живот не одобрявам. Те също не одобряват моя. Обаче какво ?
Да зачеркна 5 години от живота си като ученик в техникума ? Ами във всичките ми спомени живота изобилства от едни и същи магарета и магарии ...
Когато се съберем, всеки влиза в стереотипа си от " Онези Години " и купона се повтаря.
А вече сме толкоз различни ! Това не ме разочарова. И не променя местата на моите приятели в мавзолея на спомените ми ))

[Любо Димитров(lama69)]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Аз пък нямам приятели. Всичко се върти около интереси и забавления - няма ли ги - няма ги и "приятелите".
Не казвам, че приятелство не съществува, напротив - завиждам искрено на хората които познават приятелството, но винаги се чудя, дали това не са просто хора непознаващи още другата страна на медала. Дано греша. Във всеки случай моите проблеми си остават винаги и само мои.Някога това ме караше да изпитвам пристъпи на безсилие, но отдавна го преодолях. Просто няма логика човек, да се чувства зле заради друг човек. А иначе харесвам еднакво и егоистите и алтруистите - не харесвам тези които се лутат между тези две крайности.

[Доби]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Страшно е да нямаш приятели! Мисля че приятелите не са хората с които можеш само да се веселиш и убиваш времето си. На приятел/ка може всичко да кажеш ако го имаш, и ако си вярвате, и ако знаеш че ще ти каже истината дори и да те заболи от нея. Приятели неможе да ти бъдат хиляди хора, те са единици. Затова когато нещо се обърка боли. Мен ме боли. Приятел може да ти бъде дори съпруг/съпруга ако има искрени чувства и доверие.(изключително рядко явление)
Но и в живота на хората е като в природата винаги има единаци.

[Доби]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

След всичко което прочетох, и написах стигнах до заключението че проблема понякога не е в мене или в тебе или в него или в нея, проблема е в нас, и в начина ни на комуникация, просто по различен начин понякога интерпретираме думите на отсрещната старана, опитваме се да се разберем а си говорим на различни езици. Искаме да кажем едно а отсреща не са ни разбрали, защо ли Верно е че противоположностите се привличат, но е страшно като се отхвърлят.
Като в постовете на Ззбитсъм,и др. млади хора.

[Nik Nikolov]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

След всичко което прочетох, и написах стигнах до заключението че проблема понякога не е в мене или в тебе или в него или в нея, ........................

Според мен тук почти се докосна до истината. Чел съм в някаква автобиографична книга, може би " Елмазен мой венец " на Валентин Катаев, може и в друга, за начина по който Сергей Есенин се разделил с една от големите си любови. Незнайно по каква причина, и незнайно защо, той се изправил във файтона и казал: - Знаеш ли, нашето съвместно време изтече ! - и скочил в движение от капрата.
Няма да коментирам факта, той е силен сам по себе си.
Просто сте имали съвместно време. И то е изтекло. Живота отваря нова страница - и така, и така ...

[Доби]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

+1000