Лекува ли се загубата на приятел/ка

[Доби]

Възможно ли е да се излекуваме когато изгубим приятел/ка, той/тя не са си отишлш завинаги, просто са решили че повече нямат нужда от това приятелство. А ти си си мислил че точно това е човекът на когото винаги можеш да са довериш, споделял си неща които не си казвал и у дома. Приемал си всичките добри и не толкова добри качества на другия, защото нали затова са приятелите да ни приемат със всичките ни добри и лоши страни, и да са сигурни че и отсрещната страна ги приема такива. Защо ни боли толкова заради човека, които мислиш че те е предал,(може и той да мисли същото) или заради това че са останали хиляди въпроси. Остава едно голямо Защо?

[Borizanov]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Ами значи такъв/такава приятел/приятелка е бил/била....
Помисли дали такъв човек заслужава твоето приятелство....

[trajal]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Всички сме имали такива "приятели". Изобщо няма от какво да се лекуваш.Щом се е стигнало до предателство или дори само да се е отръпнал от теб значи никога не е бил истински приятел.Такива можеш да си намериш под път и над път.

[Валерий Илиев]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Да рабирам те за какво става дума
За мен не се лекува, но с времето от остра се превръща в
хронична болка и някакси се научаваме да живеем с нея.
Лошото е че това има странично действие - затваряме сърцето за
нови приятели опитвайки се да се предпазим по този начин от
нови разочарования.

[Доби]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Сигурно сте прави, но е трудно човек да махне с ръка все едно е изпуснал влака, и ще чака следващия. Имаме много малко искренни хора около нас, и когато ни се случи нещо подобно се питаме къде и с какво сме предизвикали отчуждението. Може би не е по лошо от това да загубиш съпруг или съпруга.Живота е многолик.

[Стефан]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Не.

[дядо владо]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

"Валери" е отговорил за болката. Остава, ама свикваш, а ако събереш душевни сили да и се надсмееш става наистина приятно!
Хората около мене са свикнали с голямата ми мръсна уста, ти не, за това предварително се извинявам
ЗАЩО?! Когато кака вървелка (по ЕГН или медицински причини) се превръща в лелка изпърделка се оказва че едните вървели зад стегнатото дупе, не зад голямото сърце, ама тях няма да ги бистрим.
Другаря Маркс го е казал (да се не обидиш наборе ама трябва да си го учил) "Количествените натрупвания водят до качествени изменения" или друго което учихме едно време : "Пази Боже сляпо да проглада" или "Приказка за стълбата". Хукнали да трупат имане, да правят кариера гънат се в краката ти докато си шеф, пълзукат нагоре и като вземат първите шефски кинти като се надуят, то не са къщи палати, то не са найлонови "паркетници" който ходят на автомивка два пъти дневно, абе мани-мани. Преди са се смеели на шегите ти, търсили са те по всяко време за щяло и нещяло, сега гледат мълчаливо и са страшно заети да те приемат. Пишейки се сетих стара поговорка "Всичко което не ни убива ни прави по-силни", сега с по-голямо удоволствие помагам на непознати отколкото на "приятели"....Темата е дълга и ако си в Сф. може да е клюкаме на толумбички с боза. А за да си оправиш настроението ще ти кажа как се справих с последната глутница приятели-предатели. Обявих че няма да се боря за шефски позиции, ще си гледам кефа и съм станал шофьор на "лайнарка" От тогава не ми идват на гости! Щ`о ли?

[господин никой]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Нямам чак толкова много приятели и все пак... Човек се променя - живота ти, навиците ти, разбиранията ти - все неща с които си привлякъл другия или той теб... Човек от много неща може да избяга, но от промяната не! Знам, че е тежко, но нямаш избор - щом се е стигнало до раздяла няма голям смисъл да задълбаваш - по-добре потърси какво да замести липсата или поне да я притъпи за малко...

[Петя]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Не можеш да си нарочиш някого за приятел. Такъв се доказва с години. И затова е ужасно, когато един ден срещу теб изведнъж се изпречи вакуум. Дали се лекува предателството? Всичко се лекува. Сега се сещам за една от истините за любовта - когато обичаш, даваш пълна свобода. Друга истина - не прави предположения и нямай очаквания. Не знам дали животът става по-лесен, но при всички случаи е по-истински. Тъй като наскоро преживях такова предателство и още ми е трудно да го приема и съм с горчив вкус като се сетя, пред мен стоеше същият въпрос... Неслучайно споменах любовта - даването на свобода, прошката и отказа да съдим много помагат да се изчисти горчивият вкус и да продължим да живеем без недоверие и без да си тровим душата с огорчение, гняв, мисли за отмъщение....абе, всякакви душевни отрови!
Не приемай НИЩО лично! Когато някой е решил да постъпи зле, то е било в отговор на липсата на душевен мир вътре в него и това няма отношение към теб. Потърпевшият е просто жертва - ако реши да се почувства ТАКА! Може да реши да продължи пътя си с гордо вдигната глава, без да се каля от лоши чужди постъпки. Имам един любим виц по този повод:
Един младеж виси на улицата, чакайки приятелката си. Тя закъснява - 15 мин, 30, 45... В един момент цъфва на срещата. Той е бесен:
-Как може да закъсняваш толкова???? Чакам те тука 45 минути като някой идиот!!!!, а тя го поглежда невинно:
-Е, но не съм виновна И за начина, по който изглеждаш!
Не знам какво още да ти напиша. Животът е сложен, но интересен.

[alex_markov]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Живота Продължава! И как ще си го прекараме зависи само от нас, ако ти се иска да Страдаш и Линееш, ОК, не го "преживявай", ако ли не... Давай напред - нищо не е свършило докато не Умреш, а до тогава (надявам се) има време, та по-добре и ти да продължиш напред и макар и да не е приятно да се наслаждаваш на бъдещите прекрасни мигове с още по-прекрасни хора - Успех

[Тихомир]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Живота Продължава! И как ще си го прекараме зависи само от нас, ако ти се иска да Страдаш и Линееш, ОК, не го "преживявай", ако ли не... Давай напред - нищо не е свършило докато не Умреш, а до тогава (надявам се) има време, та по-добре и ти да продължиш напред и макар и да не е приятно да се наслаждаваш на бъдещите прекрасни мигове с още по-прекрасни хора - Успех

E, да ама не. Не всичко е толкова лесно. Нещата никога не са само черни или само бели. Ест, че ще продължава напред, но това не значи че не й е мъчно или че не страда. Доказателство е настоящата тема.

[дядо Ники]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Добър въпрос поставяш, Donia, и сложен. Обаче няма отговор и няма как да има.

Според мен не би трябвало за подобни случаи бързо да се сещаме за думи като "предателство", пък и дори за "загуба".

Колкото и близки да са си дадени хора, всеки живее и се променя според "мене си" - не от егоизъм, а просто така става. И хората постоянно се сближават, раздалечават, блъскат, разминават.

Може да се случи някой, с който се сте се разбирали отлично години наред, да изчезне като захар в чай - и не при романтичния случай "изпитание", а поради неясно и на самия него настроение.

Може да се случи и желязно да застане до теб някой, когото не си и броила за приятел.

Варианти, колкото щеш.


***

А когато боли - боли. Предполагам, по тази линия важното е да знаеш, че болката ще мине и да не й позволиш да те повреди така, че утре пък ти разболееш някого.

И тук спирам, защото то край няма.

Във всеки случай не давай на болката да те килне към осъждане, озлобление и т.н. Не е добре - преди всичко за теб.

Поздрави и кураж!

[GODzillata]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Възможно ли е да се излекуваме когато изгубим приятел/ка

Възможно е.
Времето лекува.
Алкохолът също.
А ако дръпнеш и тревица - даже смешно ще ти стане.

Така де, по-добре е от депресията!

[bojitch]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Тренирайте непривързаност! Коректност в отношенията е напълно достатъчно. Е, когато се намеси любовта няма изход...
Защо да няма - нова любов!

[gadeff]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Само не знам, защо темата е в "кереча"...

МОДЕРАТОООР!

Не знам, Доня... явно всичко зависи колко близо до себе си си допуснал този човек и доколко емоционално си се обвързал....

Има такива случаи, в които се оказва, че или не си познавал достатъчно добре човека, или си пропуснал момента на промяна... Или си бил толкова зает със себе си, че сте се разминали...

Може и да не съм прав, но си мисля (на база личен опит), че това се случва предимно при приятелства между жени. И тогава не се лекува. Подтиска се, но винаги остава горчив вкус при спомена....