Лекува ли се загубата на приятел/ка

[Петя]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Прави разлика-ти си жена, аз съм мъж!!! Ние обичаме да мразим. Не казвам , че трябва зорлем да си търсиш проблема, но твърдо казвам, че " трябва да си гаден към хората , за да те оценяват, когато си добър". Имаме си едната чест на тоя свят и тя ще ни остане. Аз не мисля, че може да я пропиляваме , а тъкмо обратното-трябва да се зашитава.

Изобщо не проповядвам малодушие. Напротив! Умея да си отстоявам позицията и много хора не ме обичат тъкмо заради това. Но обикновено го правя кротко, дори с усмивка. Не можеш да покажеш юмрук на усмивка. Някак си не върви. А докато се чудиш как да реагираш, току-виж ти минало и продължиш в съвсем друг тон... А въпросната "мъжка чест" твърде много се бърка със "сбърканото его". За мен няма по-силно нещо на света от добър, справедлив мъж. Мускулестият скандалджия, търсача на екшъни и налагащият личните си интереси са слаби като сапунени мехури. И жалки. Егоистични и преходни като еднодневки.

Но ако смирението е да те мачкат а ти да ближеш рани и да не предприемеш нищо по въпроса-то не е за мен.Не вярвам в прошката и милостинята.Не вярвам и в надеждата и захранването с нея.

Защо бъркаш прошката с милостинята? Прошката е сила и великодушие. Мир в душата. Спиране да живееш в миналото. Шанс да живееш сега. Милостинята е снизхождение и унижаване на достойнството.
А смирението... Това е отказа да съдиш другите. И няма нищо общо с овчедушието.

Защото една година след смъртта му - жена му си има ново гадже ,майка му е на някакви круизове , страдайки и кервана си върви. Но има един дето се тормози за него и тва съм аз. Олавям се, че всеки ден сред хората с които общувам го споменавам или разказвам негови постъпки или негови лафове. Ето вече и на теб и на вас разказах и понеже при така стеклите се обстоятелства , аз съм безсилен да направя каквото и да било-все пак не съм Амон Ра да го върна от света на мъртвите,поне мога да направя това- неговото име да не се забрави напълно.

Преди години бях впечатлена как ирландците провеждат погребенията си. Нощта преди това те се събират на огромно празненство, на което ядат, пият и се веселят и разказват за умрелия - весели и поучителни случки и така почитат паметта му, показват колко важен е бил за всеки един от тях и му правят достойно изпращане, благодарейки му по този начин, че са били заедно. И паметта му се помни.
Съчувствам ти за тази загуба. Този човек вероятно си е свършил работата на земята и си е отишъл. Това е неговият път. Не скърби, защото ти имаш свой, различен път. Просто бъди благодарен, че си имал такъв истински приятел, вместо да тъгуваш. Докато го помниш и споменаваш с добро, той ще продължава да живее. Разбираш това, нали?

[zbytsam]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

А бе всеки си носи кръста. Ако теб те кефи да си такава - чиърс. Разни хора, разни интереси.

[Доби]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

"zbytsam" Имам чувството че си израснал без родители или без майка, откъде тази омраза към човешките същества и света около теб. Омразата не води до нормални човешки взаимоотношения тя не е двигател тя е спирачка за човека. Смърта на най близкия ти приятел трябва ли да е причина за твоето отрицание.
И кой ти каза че си "бог" че си Цезар, заради това че си мъж, и си имаш едно парче месо в повече. Половината свят се състои от мъже(изключвам левите) добре че всички нямат твоите претенции.
Чудя се теб мъж ли те е раждал? Жените създават живот, те отглеждат и пазат чедата си докато са живи, дори в най задръстените и фанатизирани държави има култ към майката към съзидателката.
Неможе човек да не уважава родителите си и да не полага грижи за тях след като са остарели.
Предизвика ме сама да си спамя темата. Но нали това е отделението на спамърите

[zbytsam]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

"zbytsam" Имам чувството че си израснал без родители или без майка, откъде тази омраза към човешките същества и света около теб. Омразата не води до нормални човешки взаимоотношения тя не е двигател тя е спирачка за човека. Смърта на най близкия ти приятел трябва ли да е причина за твоето отрицание.
И кой ти каза че си "бог" че си Цезар, заради това че си мъж, и си имаш едно парче месо в повече. Половината свят се състои от мъже(изключвам левите) добре че всички нямат твоите претенции.
Чудя се теб мъж ли те е раждал? Жените създават живот, те отглеждат и пазат чедата си докато са живи, дори в най задръстените и фанатизирани държави има култ към майката към съзидателката.
Неможе човек да не уважава родителите си и да не полага грижи за тях след като са остарели.
Предизвика ме сама да си спамя темата. Но нали това е отделението на спамърите

ахахаахаххаа , с кво пък те предизвиквам? Че ти казвам нещата какви са? и защо пък реши, че съм израстнал без родители? Не знам защо асоциираш смърта на най-добрия ми френд пък с омраза-едното няма нищо общо с другото.Кви па претенции видя? Къде съм казал , че не уважавам родителите? Ти взимаш ли нещо? кой ти е дилъра? Все пак не забравяй че не съм виновен аз за несполуките ти и не генерализирай така моята личност- ще го оценя. Излез пий 3 уискита, позакачай се с някой мъж и ще се успокоиш. Изказвам си гледната точка и това е. Къде па казах , че съм бог? Омраза вярвай ми не тая към никого-най-малкото не ми пука. Единственото, което мразя е самосъжаляващите се, слаби хора, ревловците и подобни.

[дядо владо]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Доня от постовете ти всъщност не разбрах в каво се състои загубата на приятел? Жива е, виждате се все по-рядко. Ми О.К. звънни и да се виждате по-често може и тя да си има проблеми с които не иска да занимава света, не че няма нужда от помощ.
А "zbytsam" не го хапете! Без значение дали е продавал дрога или е спасявал хора щом го е правил в дует и е загубил бойния си другар ще му е криво още много. Имам се за средно безчувствен, но при мене е около 8г. срока за забрава и то не на човек, а на бизнес в който си влагал сърце.

[zbytsam]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Имам се за средно безчувствен, но при мене е около 8г. срока за забрава и то не на човек, а на бизнес в който си влагал сърце.

Стискам ти ръката. Личи си че си живял много. Малко думи каза , но с голям смисъл.

[Доби]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Мисля че трябва да пораснеш и после да съдиш. Никой не е застрахован от неприятни случки. Това което съм преживяла не ме е направило по слаба, приятелката ми казваше че "изпитанията се дават на силните защото те ще успеят да се преборят без да мислят за себе си, и за цената която ще платят", незнам ти знаеш ли какво е борба с живота "дано не дава господ да научаваш" и къде прочете че ти си ми виновен.

[I]Прави разлика-ти си жена, аз съм мъж!!! Ние обичаме да мразим. Не казвам , че трябва зорлем да си търсиш проблема, но твърдо казвам, че " трябва да си гаден към хората , за да те оценяват.

Е на това не му ли се казва Цезарстване, или богопроявление.

по-добре да умреш на толкова ама да си направиш всички гаври,прищевки и игри , отколкото да висиш на тоя свят,докато се превърнеш в старец и станеш дупка върху икономиката и младите.То има много хора , дето са минали 100 години, ама тях никой не ги помни.

Ако имаш родители така ли ще ги уважаваш, че са те отгледали.

[zbytsam]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Мисля че трябва да пораснеш и после да съдиш. Никой не е застрахован от неприятни случки. Това което съм преживяла не ме е направило по слаба, приятелката ми казваше че "изпитанията се дават на силните защото те ще успеят да се преборят без да мислят за себе си, и за цената която ще платят", незнам ти знаеш ли какво е борба с живота "дано не дава господ да научаваш" и къде прочете че ти си ми виновен.

Прави разлика-ти си жена, аз съм мъж!!! Ние обичаме да мразим. Не казвам , че трябва зорлем да си търсиш проблема, но твърдо казвам, че " трябва да си гаден към хората , за да те оценяват.

Е на това не му ли се казва Цезарстване, или богопроявление.

по-добре да умреш на толкова ама да си направиш всички гаври,прищевки и игри , отколкото да висиш на тоя свят,докато се превърнеш в старец и станеш дупка върху икономиката и младите.То има много хора , дето са минали 100 години, ама тях никой не ги помни.

Ако имаш родители така ли ще ги уважаваш, че са те отгледали.

Каква борба свободна или класическа???

Виж сега - ок аз съм ти виновен, така е всичко което каза е точно така. Сега те моля да прекратим дискусията , че прекалено много чувства има в нея от твоя страна. До първия цитат- ми тва не са мои думи - за това съм ги сложил в кавички. Не виждам какво му е богопоявлението - макар, че дори и на малките шопланддци е известно , че аз съм най - хубавото нещо на тази земя. Оня ден даже забелязах следния феномен- едно куче като ме видя , изрови един кокал извади костният мозък и ми го даде, за да си го плесна на косата на готиния череп против оплешивяване.

Азабелязваш ли,че ти пиша вече 2ри пт и вече предрразполгаш към гаврене?


П.с. Оффф редактирам си мнението , че па сега ми стана гадно, чете нахраних. Пожелавам ти да се оправите с твойта приятелка.

[Доби]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Защо бе наборе, за да загубиш някого не е нужно да е предал богу дух. Просто така се случи. Ако ставаше с телефон да бях го счупила от звънене, става с душа и сърце.
Три години след катастрофата и фирмата ни фалира, от няколко години съм я погнала наново, и не се отказвам.Но това са само пари.
Не всичко е пари наборе, най скъпите неща са безплатни, но не ги дават на вески.

[h1*]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Хахаха мога да кажа че zbytsum е моят пример за подръжание.А като гледам тая тема и чета повечето постове ми се струват пълна боза (мое мнение)

[дядо Ники]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Хахаха мога да кажа че zbytsum е моят пример за подръжание.А като гледам тая тема и чета повечето постове ми се струват пълна боза (мое мнение)

Аз като гледам един пост (твоя) ми се струва, че си един готин и мнооого млад човек. И ти се радвам (казвам го без бъзик, наистина) и ти пожелавам философията "морето е до колене" по-дълго да ти върши работа (също искрено). Защото в душевни тънкости и опит да разбере другите човек все навлиза; но това с морето е веднъж и никога не се връща.

"Бозата" може би е в повече. Но пък и не е мръсна дума.

Поздрави, кураж и успехи, момко!

[Доби]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

А към бозата как върви една хубава баничка а, да си оближеш пръстите, докато морето е прекрасно като е до коленете но после се оказва много солено особенно нащо море, то водорасли медузи и даже нефт

[iai-bg]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Да загубиш приятел не може.
Да загубиш някой, който е имал интереси свързани с теб - също не може - това, че си мислел някой за приятел, не означава, че ти е бил приятел.
Загубата на такъв "приятел" се лекува с осъзнаване на фактите"
Приятелите не се губят.

[Насов]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Збития е добро дете, просто не може да се изразява свободно на език различен от неговия си . Малко ала Стефан положение. Свиква се, особено ако си позитивно настроен и приемаш нещата от към смешната им страна

[alex_markov]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Да загубиш приятел не може.
Да загубиш някой, който е имал интереси свързани с теб - също не може - това, че си мислел някой за приятел, не означава, че ти е бил приятел.
Загубата на такъв "приятел" се лекува с осъзнаване на фактите"
Приятелите не се губят.

Хей, ти пак "Изби рибата"
Приятелството е много особено отношение между хората, ама то става обикновенно когато хората ги свързва нещо, училище, Казармата, Общо Хоби, само че нещата се менят, хората сменят интересите си, хобитата, че дори МестоЖивеенето си, а е доказано че за 30 години Човек може да Забрави и името на друг човек (бил той Много близък преди 30 години!!!!). Така че според твоята Класификация ние просто никога не сме и не ще имаме Приятели. А това е пресилено!
Аз лично съм имал и Имам Приятели, но съм достатъчно "Зрял" (или иначе казано Циничен) да си давам сметка че тези с който съм "делил всичко" преди 20-30 години, сега сме добри познати, ако се познаем и ако не сме потдържали връзка която да отговаря на промените в Живота ни!

Та така, нещата който са ни свързвали в детството са се променили, ние сме се променили... значи ли че не сме били приятели? Не мисля! Просто трябва да приемем че нещата се променят и да знаем (до колкото е възможно) до къде и на кого можем да разчитаме и до колко да "Натискаме" Приятелите си, за да не се "Разочароваме"...