До: Лекува ли се загубата на приятел/ка
Изобщо не проповядвам малодушие. Напротив! Умея да си отстоявам позицията и много хора не ме обичат тъкмо заради това. Но обикновено го правя кротко, дори с усмивка. Не можеш да покажеш юмрук на усмивка. Някак си не върви. А докато се чудиш как да реагираш, току-виж ти минало и продължиш в съвсем друг тон...
А въпросната "мъжка чест" твърде много се бърка със "сбърканото его". За мен няма по-силно нещо на света от добър, справедлив мъж. Мускулестият скандалджия, търсача на екшъни и налагащият личните си интереси са слаби като сапунени мехури. И жалки. Егоистични и преходни като еднодневки.
Защо бъркаш прошката с милостинята? Прошката е сила и великодушие. Мир в душата. Спиране да живееш в миналото. Шанс да живееш сега. Милостинята е снизхождение и унижаване на достойнството.
А смирението...
Това е отказа да съдиш другите. И няма нищо общо с овчедушието. 
Преди години бях впечатлена как ирландците провеждат погребенията си. Нощта преди това те се събират на огромно празненство, на което ядат, пият и се веселят и разказват за умрелия - весели и поучителни случки и така почитат паметта му, показват колко важен е бил за всеки един от тях и му правят достойно изпращане, благодарейки му по този начин, че са били заедно. И паметта му се помни.
Съчувствам ти за тази загуба. Този човек вероятно си е свършил работата на земята и си е отишъл. Това е неговият път. Не скърби, защото ти имаш свой, различен път. Просто бъди благодарен, че си имал такъв истински приятел, вместо да тъгуваш. Докато го помниш и споменаваш с добро, той ще продължава да живее. Разбираш това, нали?
Първоначално публикуван от zbytsam
Преглед на мнение
Изобщо не проповядвам малодушие. Напротив! Умея да си отстоявам позицията и много хора не ме обичат тъкмо заради това. Но обикновено го правя кротко, дори с усмивка. Не можеш да покажеш юмрук на усмивка. Някак си не върви. А докато се чудиш как да реагираш, току-виж ти минало и продължиш в съвсем друг тон...
А въпросната "мъжка чест" твърде много се бърка със "сбърканото его". За мен няма по-силно нещо на света от добър, справедлив мъж. Мускулестият скандалджия, търсача на екшъни и налагащият личните си интереси са слаби като сапунени мехури. И жалки. Егоистични и преходни като еднодневки.
Първоначално публикуван от zbytsam
Преглед на мнение
А смирението...
Това е отказа да съдиш другите. И няма нищо общо с овчедушието. 
Първоначално публикуван от zbytsam
Преглед на мнение
Съчувствам ти за тази загуба. Този човек вероятно си е свършил работата на земята и си е отишъл. Това е неговият път. Не скърби, защото ти имаш свой, различен път. Просто бъди благодарен, че си имал такъв истински приятел, вместо да тъгуваш. Докато го помниш и споменаваш с добро, той ще продължава да живее. Разбираш това, нали?

. Малко ала Стефан положение. Свиква се, особено ако си позитивно настроен и приемаш нещата от към смешната им страна
Коментар