Лекува ли се загубата на приятел/ка

[Nik Nikolov]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Ха, Ха, Ха !
Какви разумни и правилни съвети )))
Ако става дума за любов, мозъкът пролича на Трипио, от междузвездни войни.
Непрекъснато нещо бъбри, намира някакви доводи, някакви основания, някакви гордости,....
Тя / той / е неблагодарник, комплексар, не е за теб, не ти подхожда, използва те....

Докато Сърцето тихо каже - МЛЪК!

Обичам я / го / и край !

Така, че тая чиния с жаби, теб чака .
Шест несеца, ще ти свиват гърлото, ни в клин , ни в ръкав.

Само Времето Лекува. Но белег върху кожата остава.
Така, че свивай се и трай! Време да минава.

Докато един ден се събудиш свободна !

SООN !

[Петя]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Ха, Ха, Ха !
............
SUN !

Ник, отново си в десятката!
Но когато по-горе говорих за любовта, имах предвид не сексуалната любов между двама души, а безусловната благодатна любов към себе си, другите и вселената като цяло. Тази любов, която ни прави свободни и щастливи, която ни дава сили и ни подтиква към добри дела. Понякога губим усещането за нея, затова исках да припомня, че я има и е важно за нас да я пазим в себе си.

[zbytsam]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

И Доня и Петя и двете не мога да ви разбера. как може и двете да се и да сте се тормозили за хора, които в същото това време си прават купона след като са ви нагаврили????

Изобщо осъждам подобно поведение. Понеже въпроса е как бихте постъпили- лично аз бих му показал какъв черен дявол може да бъда , след като е пре.бал ангелската ми част. И бих се забавлявал с подобни неща. Някой ви е прецакал , ми наиграйте го вие. Според мен отмъщението си е благинка, макар че много хора не са истински и не си го признават. А трябва просто защото ни е в природата. Е да в природата ни е и безсилието , но не е нужно да прикриваме факта за едното с изопъчяване на другото. Така, че дами-захващайте се. У тоя живот най-важното е да не си наведен и да не те навежда никой. А сладостта му идва когато ти успееш да наведеш колкото се може повече. Вземете пример от Кай калигула-луд е бил , психопат , не знам си какъв, ама наведе ли Рим , без самия той да се навежда???? - Най-гениалния император-поучете се от него !

[Obersturmbahnfuehrer]

Оти да се кося като ке ми мине?

Вземете пример от Кай калигула-луд е бил , психопат , не знам си какъв, ама наведе ли Рим , без самия той да се навежда???? - Най-гениалния император-поучете се от него !

Въпросният Гай Юлий Цезар е точно най-удачният пример за подражание. Дразнил е всички наред и накрая се е заял с Преторианската Гвардия. Изключителна серия от умни и мъдри постъпки, която свършва с това, че на 28 годишна възраст, личната му императорска гвардия го прави на салата. Гениална работа отсекъде...

[zbytsam]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Въпросният Гай Юлий Цезар е точно най-удачният пример за подражание. Дразнил е всички наред и накрая се е заял с Преторианската Гвардия. Изключителна серия от умни и мъдри постъпки, която свършва с това, че на 28 годишна възраст, личната му императорска гвардия го прави на салата. Гениална работа отсекъде...

За да не оспамваме темата , само ще кажа, че нещата , които посочих, нямат нищо общо със смъртта. И какво като е умрял на 28? по-добре да умреш на толкова ама да си направиш всички
гаври,прищевки и игри , отколкото да висиш на тоя свят,докато се превърнеш в старец и станеш дупка върху икономиката и младите. То има много хора , дето са минали 100 години, ама тях никой не ги помни-самият факт , че след сумати години в 7 и 30 сутринта един от най-големите манекени ти пише във форум , за Калигула, доказва колко голям манекен е той сам по себе си.

[GODzillata]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Докато Сърцето тихо каже - МЛЪК!

T.e. - Но замълчи сърце, ти си само карантия!

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

И какво като е умрял на 28?

А, нищо. Принципът "Живей бързо и остави красив труп" в генезис. Само дето второто условие не го е изпълни. Възрастта я споменавам, защото този келеш за толкова малко време е успял да вбеси всички фактори в Рим. Бе, хубав пример даваш с този образ, чиито диагнози ще заемат половин страница, а проявленията им - цяла дисертация.

Който иска, нека си "прави гаврите", нека настройва фронт срещу себе се и като дойде сметката, ще има време да прецени дали си е струвало и кога е раздразнил неподходящите хора, които освен, че са го направили на филийки, са постъпили така и с близките му. Само чичо му се е отървал, но се е правил на луд, щото е знаел, че преторианците не са решили, не са го "пенсионирали".

[Насов]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Не се лекувай от нещо, което не е болест. Болесттното е да не виждаш, колко богат на възможности и интересни неща е света пред теб. Така не можеш да се впуснеш в най-голямото приключение: живеенето.

[Доби]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Да всеки по малко и по много е прав, Проблемът е в това че наистина немога да се измъкна.
През 96г. бях в деветия кръг на ада.
През93г.година се простих с най близките си роднини и се борех за живота и краката на детето си,след тежко ПТП, бях на път да загубя и съпруга си, и се появи тя- неусетно как ми даваше малко по малко сили да се боря, сякаш ми вля във вените от нейната кръв, бях се превърнала в робот, тя ми помогна да осъзная че още съм жива, че мога да усещам вятъра,студа, топлината,морето. Никога не съм мислила да абдикирам от живота, просто бях в дупка, забравила бях че съм нормално човешко същество, тогава тя ми показа че съм същият човек като преди че съм жена. След години тя имаше нужда от подкрепа, знаех какво е и исках да се справи с настигналото я нещастие, можех да дам само морална подкрепа, и я давах.Бях видяла как почти всичките ни уж приятели се изпокриха,като плъхове напуснаха потъващият кораб. Не сме имали нужда от пари, имахме нужда от рамо, от надежда. И така минаха много много години, всичко си беше нормално имаше и хубави и прекрасни моменти, но истината винаги беше на първо място, спорехме сърдехме се понякога, като всички близки хора. После семейство, деца, работа, проблеми, все по рядко се виждахме, незнам какво стана, немога да мразя някой който ми е бил толкова близък.
Преди два месеца се разболях сериозно, е симптомите се появиха преди години но аз все нямах време за себе си. След изписването ми от болницата ми забраниха най любимите неща, Да си хапвам това което най много обичам, да не ходя на плаж,да не излизам на вън на слънце, само със шапка и придружител, и най лошото да не шьофирам поне три месеца, ама аз нали съм дебела тиква, покарах няколко пъти но после по три дни на легло. И ето ме вече втори месец затворена в къщи, единствените ми посетители децата, но и те ще си тръгнат, отпуските изтичат, не искам да стоят до мен постоянно, пращам ги на плаж и да се срещат с приятелите си че сигурно чак за коледа ще си дойдат пак. Имам си верни приятели кучетата ни те само не ни се сърдят никога и за нищо. Извинявам се ако съм натоварила някого с проблемите си, но до сега не съм се чувствала толкова безпомощна, безполезна, мога само да седя,да мисля, и да си говоря сама Не ми се рови в нета, дори не ми се четат книги, те и това не ми дават да правя по много ама хайде сега няма да мрем я. И ето ме тук пиша си с вас. БЛАГОДАРЯ!

[Тихомир]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Ей! Не се отчайвай! И аз съм минал през повечето което описа. Няма да те лъжа , че не съм се обезверявал, напротив. Или че съм се отървал от депресията много лесно. Не. Дори сега понякога ме наритва яко. Универсален лек няма. Просто ти трябват нови приятели. Трябват ти нови отношения и преживявания , нови мисли, а защо не и нови мечти! Приеми тези мои думи не като съвет/защото кой съм аз че да ти давам съвети/ , а като едно предложение, върху което си заслужава да помислиш. Всяка промяна в момента, колкото и да е незначителна или банална, би била добра за теб.

[Насов]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Парашутизъм
или парапланеризъм
може и делта...
може и куп други неща, но ако е спорт влиае тонизиращо и не само.
А може и малко адреналин и тъй-като сме такъв форум, аз лично бих те посъветвал да се разболееш малко от офроудизъм и всичките му производни, да си купиш някой стар, легообразен, добродушен дифендър или нисан и кротко да почнеш да си го "правиш" и караш по гори и чукари и незнайни била.
"Спасяването на давещите се е работа на самите давещи се", нали така беше .

[Доби]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Насов аз жипка си имам, една стара но много здрава Лада-Нива, що чукари е видяла няма да казвам,добре че неможе да говори. И да си кажа, аз тоя спорт но в началния му вариянт съм го практикувала още от преди 15г. Щото работата ми е все по горите и ливадите и нивите. А като млада потроших по разни ралита един Москвич и една Лада ама добре че имам дъбър мъж и ми уйдисваше на акъла, пък после стоеше или над или под тях. Сега ми останаха куп купи грамоти и спомени. Но не ми дават да карам за сега, и незнам до кога. Много са ми силни Аповете и горчиви.

[Петя]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

И Доня и Петя и двете не мога да ви разбера. как може и двете да се и да сте се тормозили за хора, които в същото това време си прават купона след като са ви нагаврили????
Според мен отмъщението си е благинка, макар че много хора не са истински и не си го признават. ..

Готин, отмъщението е само за СЛАБИТЕ ДУХОМ!!!
Чета ти постовете и честно не вярвам, че написаното от теб е твоето кредо-верую. По-скоро мисля, че си правиш шоу във форума.
Истински трудното нещо е да простиш и да обичаш каквото и да стане.
А за това, че някой си е направил гавра с някой друг....ами! Нищо лично! Просто в този момент душата му е била отворена на тази страница. А може би си е свършил работата в нашия живот и си заминава безславно... Ще дойде друг, от който имаме нужда. По-истински, защото ще сме израстнали междувременно.
Не очаквай и не предполагай! Живей - с това и с тези, които са в наличност. Животът е прекрасен....когато го живеем!

[Фани]

До: Лекува ли се загубата на приятел/ка

Ако "манекена на Шопландия" сериозно мисли това, което казва, то има сериозен проблем с осъзнаването на нещата от живота, защо ни се случват някои неща, както и силата на прошката и смирението!

Доня, мила, когато бях девойка имах една-две приятелки на които много държах, помагах им, страдах и се радвах с тях, а и те даваха такъв вид..., но винаги ме зарязваха, когато се появяха други техни приятели или по-интересни неща...., и се сещаха пак за мен, когато ги нямаше другите им приятели/ки. Доста години страдах от това, сърдех им се, разправяхме се, мислех върху тези техни действия... докато не пораснах достатъчно, за да проумея, че никой не можеш да задължиш или принудиш да ти бъде приятел... Започнах да се уча да приемам приятелите си и всички останали хора такива, каквито са, без каквито и да е очаквания към тях, като същевременно винаги когато можех им помагах, подкрепях, изслушвах и т.н.
Това е изпитаната рецепта да запазиш и съхраниш себе си, дори в случай, че "загубиш" някой приятел/ка.
А и доколкото разбирам, ти не си потърсила тази си приятелка, за да поговорите, може би има нещо или й се е случило нещо, за да се държи настрани. Сама казваш, че с времето, проблемите, децата, работата сте се отдалечили - това означава, че и ти си позволила това, не само тя. Все си мисля, че причината за вашето "загубване" ще се окаже съвсем тривиална, просто направи нещо, за да се изясните
А може просто в дадения момент една за друга да сте изиграли ролята, която е била нужна за този отрязък от живота ви!

Много на място ми идва това, можете да си го изпеете заедно на чаша вино

Здравей, как си, приятелко?
Как, добре ли я караш?
Още ли вятъра гониш
към някой бряг... Кажи ми!
Здравей, карам я някак си...
Даже страхотно я карам!
Животът ми, вятърна мелница,
миг подир миг дните троши...
Налей ми чаша старо вино,
стари мой приятелю!
Махни с ръка и дай нататък -
злото забрави...
Нали актьори сме в театъра.
Театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата
всяка нощ.
Здравeй, как си приятелко?
Как, добре ли я караш?
Още ли виждаш в съня си
своя град, кажи ми!
Здравей, карам я някак си...
Даже страхотно я карам!
Пресичам чужди площади
и търся вас, търся вас...
Уви, така стоят нещата,
стари мой приятелю.
Махни с ръка и дай нататък,
злото забрави!
Щом тази нощ е толкоз нежна,
нежен и добър ще е денят.
За да поемем в две посоки
своя път...


Поздрави и успех!

[zbytsam]

Готин, отмъщението е само за СЛАБИТЕ ДУХОМ!!!
Чета ти постовете и честно не вярвам, че написаното от теб е твоето кредо-верую. По-скоро мисля, че си правиш шоу във форума.
Истински трудното нещо е да простиш и да обичаш каквото и да стане.
А за това, че някой си е направил гавра с някой друг....ами! Нищо лично! Просто в този момент душата му е била отворена на тази страница. А може би си е свършил работата в нашия живот и си заминава безславно... Ще дойде друг, от който имаме нужда. По-истински, защото ще сме израстнали междувременно.
Не очаквай и не предполагай! Живей - с това и с тези, които са в наличност. Животът е прекрасен....когато го живеем!

Прави разлика-ти си жена, аз съм мъж!!! Ние обичаме да мразим. Не казвам , че трябва зорлем да си търсиш проблема, но твърдо казвам, че " трябва да си гаден към хората , за да те оценяват, когато си добър". Имаме си едната чест на тоя свят и тя ще ни остане. Аз не мисля, че може да я пропиляваме , а тъкмо обратното-трябва да се зашитава. Ако под "смирение" се разбира да се опитваш да си приятел с хората и да се държиш на ниво аз съм за. Най-малкото човека , който прецакаш днес може да е този,който утре ще спаси детето ти. Но ако смирението е да те мачкат а ти да ближеш рани и да не предприемеш нищо по въпроса-то не е за мен.Не вярвам в прошката и милостинята.Не вярвам и в надеждата и захранването с нея. Една близка до мен личност каза, че това е като моркова , който се вее пред очите на магарето , за да го кара да върви напред. А относно приятелите и самотата имам си една теория. За да бъдеш себе си,истинския си ти-то трябва да бъдеш винаги сам. Замисли се- извинявай за израза, ама можеш ли да мастурбираш пред приятели, майка , баща и т.н. Не , нали? Ама твоето аз го изисква и го правиш,само когато си сам. Колкото до приятелите- повярвай ми имам хиляди, но един беше "диърест ъф ол май френдс" . Надупчиха го с 14 куршума докато го гледах как се качва към блока от терасата преди една година. Единственият път в който съм искал да надупчат моето тяло, за сметка на чуждо. Като бяхме малки се забърках с едни хора, много опасни и никой от мойте френдове не дойде и не им се сърда- просто си беше страшно - само той се появи и понеже не ставаше да ги биеме-нямахме шанс , беше взел мерки да ги взривяваме. Тогава се видя кой кой е и се разминахме естествено. Защо ти разказвам това? Защото една година след смъртта му - жена му си има ново гадже ,майка му е на някакви круизове , страдайки и кервана си върви. Но има един дето се тормози за него и тва съм аз. Олавям се, че всеки ден сред хората с които общувам го споменавам или разказвам негови постъпки или негови лафове. Ето вече и на теб и на вас разказах и понеже при така стеклите се обстоятелства , аз съм безсилен да направя каквото и да било-все пак не съм Амон Ра да го върна от света на мъртвите,поне мога да направя това- неговото име да не се забрави напълно. това В МОЙТЕ ОЧИ има смисъл ,за това казвам и да не се тормозите излишно , ако някой ви нагаври.
Надявам се обясних мирогледа си възможно най-обстойно.

T.e. - Но замълчи сърце, ти си само карантия!

Пишеш ги добри - някой път трябва да направим един фючъринг.