Как преодолявате самотата?

[Петя]

До: Как преодолявате самотата?

Разочарованието от мъжете (жените) е моментно състояние от живота всеки човек (мъж/жена)... при някои продължава твърде дълго.
Нямам намерение да извеждам никого насила от една такава фаза, само искам да ви помоля да не поставяте клеймо върху себе си и другите - дайте шанс на любовта... когато се появи.
Според мен липсата на самота е не само въпрос на вътрешна нагласа, но и на житейски шанс...

Нещо не разбрах кой от преждеговорившите се е изказал срещу любовта!?!? Никой не я отрича, напротив - всички я търсим. Само че идеални работи на тоя несъвършен свят няма и всеки следва да реши какво му е важно и с какво може да направи компромис и в отношенията с любимата половинка да няма битки на его.
А иначе мъдреците са казали, че съвършената любов е възможна само между два самостоятелни и принципно ненуждаещи се един от друг индивида - защото те са в състояние да дадат всичко нужно от себе си в нужния момент, а от друга страна - поради своята самостоятелност нямат нужда да се доказват и налагат, което изключва разрушителните конфликти. На първо четене изглежда абсурдно, но ако се замислиш....
Постарах се да ти отговоря изчерпателно, дано си ме разбрал.

[emanuilis]

До: Как преодолявате самотата?

Не съм задавал въпрос за да търся отговор, а и не конкретизирам изказването си към никого (камо ли да обвинявам в анти-любов?!)... нещата са принципни и не виждам противоречие.
p.s. дано не съм досадил.

[gadeff]

До: Как преодолявате самотата?

Разочарованието от мъжете (жените) е моментно състояние от живота всеки човек (мъж/жена)... при някои продължава твърде дълго.
Нямам намерение да извеждам никого насила от една такава фаза, само искам да ви помоля да не поставяте клеймо върху себе си и другите - дайте шанс на любовта... когато се появи.
Според мен липсата на самота е не само въпрос на вътрешна нагласа, но и на житейски шанс...

Не съм задавал въпрос за да търся отговор, а и не конкретизирам изказването си към никого (камо ли да обвинявам в анти-любов?!)... нещата са принципни и не виждам противоречие.
p.s. дано не съм досадил.

Извинявай, приятелю, по никакъв начин не искам да прозвучи като заяждане, просто не съм съгласен с твоята теза.
Не знам как стоят нещата "принципно". В частност, в моят случай (може би клиничен), разочарованието от противоположният пол още не е настъпило, има го само очарованието. Може би се дължи на крехката ми девическа възраст - само на 37г. съм по паспорт, иначе карам късен пубертет.
Не знам дали си обърнал внимание, старая се да боравя правилно с прекрасният български език. "Липсата на самота" веднага ми се наби като нещо странно, как да кажа, двойно отрицание. За мен самотата е сравнително рядко състояние, а нейната "липса" - основно. Ако приемем, че емоционалната крива е синусоида, щастието - пик, то самотата е пад. Основното време прекарваме в опити, да достигнем щастието и да избягаме от самотата.
Постоянно щастливи са само идиотите.
Любовта е състояние, при което цялата синусоида е изместена в положителна посока така, че дори падовете са доста над самотата... Разбира се, споделената любов.

[emanuilis]

До: Как преодолявате самотата?

В частност, в моят случай (може би клиничен), разочарованието от противоположният пол още не е настъпило, има го само очарованието. Може би се дължи на крехката ми девическа възраст - само на 37г. съм по паспорт, иначе карам късен пубертет.

За мен самотата е сравнително рядко състояние, а нейната "липса" - основно.

Любовта е състояние, при което цялата синусоида е изместена в положителна посока така, че дори падовете са доста над самотата... Разбира се, споделената любов.

Искрено се радвам, че има и други като мен тук...

[Симеон]

До: Как преодолявате самотата?

Иде ми наум да сравня самотата с нощното безсъние. И съм съветвал хора с безсъние:
Ами,като не ви се спи четете книги, гледайте телевизия, пишете, рисувайте...

Докато след няколко чаши силен чай една нощ не можах да заспя. И нито ми се четеше, нито ми се рисуваше...
И си спомних за глупавите съвети, които съм раздавал.

При самотата също може да посъветваш: Срещайте се с интересни хора, разговаряйте, споделяйте...
Но това вече не ще е самота, нали?

Самотата е тежка участ, резултат от житейски ситуации, в които си бил губещ. Общо взето...

[Стефан ERA]

До: Как преодолявате самотата?

Според мен за да е щастлив човек,в никакъв случай нетрябва да обвързва щастието си с наличието на друг човек и да разчита че той ще го направи такъв. Ние носим щастието,разнообразието и самотата в себе си и само можем ако искаме можем да го споделим с хората около нас. Лично аз непрекъснато си поставям все нови и нови цели,за да не ми е скучно и имам планове за години напред ,не бих казал,че някога съм се чувствал самотен, напоследък любимото ми нещо е да вързвам вечер на терасата изкуственни мухи биричка, тишина и само граченето на гларусите /живея до гребната в Пловдив и на всички съседни покриви има семейства ужасно щумни гларуси,понякога си ги зяпам с часове,много са интересни/

п.с. зимата имах дълъг период на безсъние,просто се наспивах за 2-3 часа и по цяла вече зяпах филмите на чичко Оливър Едуардс /за непосветените това е гурото в муховръза/ и сега като си спомня, това са били едни от най хубавите ми зимни вечери,навън сняг,тишиа,студ, аз си вързвам на топличко,кафенце ,цигара ... и неусещаш как идва утрото,даже се пристрастяваш,към нощният живот,организма някакси наваксва,не съм се чувствал уморен,предполагам до време е все пак ,бях чел за някакъв сърбин,дето не е спал завалията 40 години,ужас...
За Доня бих дал един такъв съвет,за да изпитваш минимална нужда от споделяне и да не се чувстваш самотна,намери си работа свързана с общуването с 100-200 човека дневно,която да те натоварва и изпива достатъчно и вечер да се чувстваш толкова изцедена,че да ти се иска просто да си мълчиш и да зяпаш рамката на телевизора

[Анастас Анастасов (rova)]

До: Как преодолявате самотата?

За Доня бих дал един такъв съвет,за да изпитваш минимална нужда от споделяне и да не се чувстваш самотна,намери си работа свързана с общуването с 100-200 човека дневно,която да те натоварва и изпива достатъчно и вечер да се чувстваш толкова изцедена,че да ти се иска просто да си мълчиш и да зяпаш рамката на телевизора

Изпревари ме,явно т.к. работя с доста хора и всеки ден имам срещи с нови личности ,самотата понякога е спасение.А и който,както си го направи.Понякога се нервя и от елементарен разговор,друг път мога да слушам или да говоря с часове.Според мен е важно,човек да си намери средата в която се чувства комфортно.Не ви ли се е случвало,когато сте с човек или хора,понякога да мълчите дълго време и пак да ви е приятно.Не винаги има нужда от думи.А и мозъчето е ,като компа и той има нужда от форматиране на дисковете и почистване на пистите.Та ако имаш достатъчно работа през деня,ако приключваш работа занулен,май не остава много време за друго.
Поздрави.

[Доби]

До: Как преодолявате самотата?

За мен самотата е чувство на духа не на тялото, нямам проблем с липсата на работа ангажименти и изцеждането от проблеми,имам толкова много че мога и да подарявам. Общувам с много хора и крайно лишени от интелект и културни навици, първични и създадени като за каменната ера (не всички разбира се). Но това е рискът на професията ми.
Не смятам че търсенето на втора третинка или казано на български заместител на партньор е решение от самотата, напротив това мисля е и още една от причините за нея. Защото партньорът в любовта може да ти донесе и духовно и физическо удоволствие, но то е само за времето в което сте заедно, а после? в повечето случаи той също си има половинка, която обича, на която държи, но има нужда от разнообразие или нещо което си мисли че му липсва. Всеки индивид има различни нужди от духовно и физическо разнообразие за да се чувства комфортно в тялото си, и ежедневието си.
На едни им е достатъчно да спечелят пари, да карат хувави автомобили, хората да ги забелязват като преуспели и те са са спокойни и задоволени.
На други им е достатъчно да имат много физически контакти с противоположния пол (не винаги противоположния) и те вече са щастливи.
А има хора които не обичат да са сами, или не всяка вечер, имат нужда не само от физическото присъствие на друго човешко същество, имат нужда от душевен комфорт, не само думите говорят, когато хората са си близки могат и само с поглед да се разберат.
Винаги си намирам какво да правя чета книги,интересувам се от всички нови технологии, особено в здравеопазването. Непропускам новините, обичам хубавите филми, липсва ми старото руско кино например. Но това е докато свърши филма или прочета статията или книгата, или нета, или съм в градината. Аз не мога да спра да мисля, депресията май ме втресе.

[Петя]

До: Как преодолявате самотата?

....
Винаги си намирам какво да правя чета кники,интересувам се от всички нови технологии, особенно в здравеопазването. Непропускам новините, обичам хубавите филми, липсва ми старото руско кино например. Но това е докато свърши филма или прочета статията или книгата, или нета, или съм в градината. Аз немога да спра да мисля, депресията май ме втресе.

Депресията... коя ли жена не е попадала в нейния капан? Дупката, в която нищо не ни радва, нямаме цел, която да ни стимулира, чувстваме се неценени и отчайващо самотни.
Приятелите, сродните души могат "да ни подадат връвчица да се хванем и изтеглим от дупката". Някой, който да ни припомни, че сме обичани, ценени, уникални и важни за света. Малките радости, които осмислят мига. Снижаване на маниакално високите критериите и сливане със света - зашеметяващата красота на природата, прашният, забързан вихър на града, ленивото безвремие на селото, задъхания, уморен и очакващ здрач на вечерта... Помоли за помощ някой близък човек, на когото имаш доверие, сподели, посмейте се.....животът е хубав! С всичките прекрасни и тежки моменти в него!
Прегръщам те. ( виж http://forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=3742 #10 ).

Поздравявам всички четящи с едно мое любимо парче - The most loneliest day of my life :
https://htftp.offroad-bulgaria.com/P...Lonely Day.mp3
Such a lonely day - and it`s mine. Day I`m glad to survive! - Tолкова самотен ден - и е мой. Ден, който се радвам, че преживях!
Никой не може да ни спаси от самотата - ние сами като Мюнхаузен от блатото....знаете
Доня, препоръчвам ти филма "Буена Виста Соушъл Клъб". Толкова много тъга и оптимизъм на едно място рядко съм срещала. Не се колебай да се наплачеш на някоя тъжна история - това прочиства душата.

[Доби]

До: Как преодолявате самотата?

Благодаря Петя, и за песента, и за добрите думи. не съм гледала този филм, незнам сюжета и интригата, но знам че животът ми е поднесъл неочаквани изненади за които не съм била подготвена,(а нима някой е подготвен за сполетялото го нещастие) дори през първите три години нямах сълзи, неможех да плача, някои учасници които ме познават от този сайт знаят за какво става въпрос- тогава се борех, и не позволих на болката и мъката да ме сломят, проумях че трябвада се приеме това нещастие и да се научим да живеем с него(въпреки че докато съм жива никага няма да го приема като нещо нормално),тогава останах сама и духовно и физически, но не се чувствах самотна,приех самотата филосовски,имах други по важни приоритети и проблеми с децата и работата и много други, аз не съм била глезена и бих казала че съм силна жена, от тези които се справят със всичко. Но сега децата почти нямат нужда от мен, борят се със живота и се доказват сами. Може би това също е причина да ми е терсене, а и наближаващата старост- знам ли.
Не се оплаквам и не търся сред вас хора които да разнежа или да мислят че съм отчаяна- не не съм отчаяна, по природа съм весела, мисля че имам и чувство за хумор. Но понякога се чувстам самотна.
Знам че не съм единствената тук, но знам че и не всеки ще си го признае, за да не го помислят другите за слаб.

[emanuilis]

До: Как преодолявате самотата?

Някои съждения и въпроси...

Срещнали сме човека, който в най-голяма степен се доближава до идеалния за нас партньор, човек без аналогия в нашето минало, настояще и бъдеще. Човек който е почти идеален... почти. И все пак на моменти не ни е достатъчен, не ни ,,изпълва" докрай... на моменти. И какво правим? Търсим още по-идеалния? А ще го намерим ли изобщо? И докога с опитите? Цял живот? А питали ли сме се що за стока сме самите ние?

Така, добре... ама пуста му човешка природа - има свойството това което й липсва да става все по-натрапчиво желано И какво, как да споделим на човека до нас без да го нараним? А той дали не усеща нещо подобно... съмнения, съмнения... премълчавания. И както каза Анджелина Джоли в един небезизвестен филм касаещ разглежданата тематика - ,,Между нас има огромно пространство, което прогресивно се увеличава."

Така, какви са възможните сценарии? Всичко продължава както преди... това е единственият НЕВЪЗМОЖЕН сценарий, реалните са следващите два - песимистичен и оптимистичен.

Песимистичният включва увеличаване на въпросното празно пространство между партньорите, прогресираща липса на комуникация, самота... Тук включването на нова третинка има ускоряващ, каталитичен ефект.

Оптимистичен сценарий. За него е необходимо действащите лица да са двама зрели, трезвомислещи, готови на компромиси хора - отворени един към друг, без задни мисли, гордост и предрасъдъци. В тази ситуация данък ,,обществено мнение" не се таксува Какво лошо има това което ни липсва да бъде намерено извън връзката, като успоредно с това доверието между партньорите се запази, а защо не и да се увеличи, ако е налице една взаимна споделеност на желанията и чувствата?

Аз обичам - не притежавам Давам свобода и държа само на... откритостта и споделеността. Това не означава, че съм се занемарил към партньора си - напротив, просто добавям още нещо във взаимоотношенията ни, нещо желано от самия него, нещо доставящо му удоволствие. Защото моето удоволствие е функция на неговото - факт Ако и това не помага... не знам, вероятно връзката е изчерпана и самотата предстои.

Важното е човек да е честен и открит пред себе си и пред партньора си - няма да загуби нищо от това (себичността няма място тук).
Май се отплеснах в неизвестна посока...

[Scrapheap]

До: Как преодолявате самотата?

"Ако някога те споходи самотата, застани на улицата, където има много хора и си науми, че чакаш някого! Той ще дойде! Непременно! Някога!”
Дамян Дамянов

[gadeff]

До: Как преодолявате самотата?

Самотата е понятие, неразривно свързано със самочувствието.
Когато човек се чувства зле в кожата си, недоволен от външния си вид, в дисхармония с вътрешното си аз, нещастен от постъпките си или от постъпките на други, колкото и любящи хора да го заобикалят, пак ще се чувства самотен.
Някои си правят пластични операции.
Други трупат "бройки" за подхранване на самочувстието си.
Трети страдат и се самосъжеляват.
А причината е винаги и само в нас.
Хора, обичайте се и ще бъдете обичани.
Няма значение кой, кога и защо е виновен.
Ние живеем сега, а не тогава.
Не искайте от другите повече, отколкото могат да ви дадат и няма да бъдете разочаровани. Не давайте повече, отколкото ви се иска и няма да бъдете изцедени. На сила можеш да вземеш, не и да дадеш.
Бъдете добри с тези, които го заслужават.
Хора, харесвайте се. Такива, каквито сте.
Не се носете по течението. Променяйте нещата, които не харесвате. Експериментирайте. Не е страшно да сбъркаш, страшно е да не опиташ.
Навикът е порок.

Може да звучи малко несвързано и объркано, но не е. Иска мислене.
Отказвам да се чувствам самотен.

[emanuilis]

До: Как преодолявате самотата?

Самотата е понятие, неразривно свързано със самочувствието.
Когато човек се чувства зле в кожата си, недоволен от външния си вид, в дисхармония с вътрешното си аз, нещастен от постъпките си или от постъпките на други, колкото и любящи хора да го заобикалят, пак ще се чувства самотен.
Някои си правят пластични операции.
Други трупат "бройки" за подхранване на самочувстието си.
Трети страдат и се самосъжеляват.
А причината е винаги и само в нас.
Хора, обичайте се и ще бъдете обичани.
Няма значение кой, кога и защо е виновен.
Ние живеем сега, а не тогава.
Не искайте от другите повече, отколкото могат да ви дадат и няма да бъдете разочаровани. Не давайте повече, отколкото ви се иска и няма да бъдете изцедени. На сила можеш да вземеш, не и да дадеш.
Бъдете добри с тези, които го заслужават.
Хора, харесвайте се. Такива, каквито сте.
Не се носете по течението. Променяйте нещата, които не харесвате. Експериментирайте. Не е страшно да сбъркаш, страшно е да не опиташ.
Навикът е порок.

Може да звучи малко несвързано и объркано, но не е. Иска мислене.
Отказвам да се чувствам самотен.

+100

[Тихомир]

До: Как преодолявате самотата?

.........А има хора които не обичат да са сами, или не всяка вечер, имат нужда не само от физическото присъствие на друго човешко същество, имат нужда от душевен комфорт, не само думите говорят, когато хората са си близки могат и само с поглед да се разберат.....

+1000