Как преодолявате самотата?

[Доби]

От години често ми се случва да съм сама, когато децата бяха малки не изпитвах чувство на самота, но сега когато са далеч от мен,много често съм сама и самотна, понякога съм доволна когато мога да почина някалко дни без да ми е скука, винаги имам какво да правя.
Но понякага най тежки са ми нощите, когато освен ТВ-то и нета нищо друго не те развлича, нета е измамен знаем го всички, ТВ-то омръзва. какво правите вие интересно ми е любопитно ми е.
Споделете?

[emanuilis]

До: Как преодолявате самотата?

Отговорът е почти еднозначен за жени и мъже и в най-общи линии се заключава в търсене на истинската ни половинка, пасваща най-точно на въпросното място вътре в нас...

[Доби]

До: Как преодолявате самотата?

А когато имаш законна половинка, и обстоятелствата те притискат, случвало ли ви се е да се чувствате сами дори когато в стаята е човекът с когото делите и добро и лошо.

[emanuilis]

До момента - не, поне при мен...

Нещо важно, поне според мен - все пак има полови различия

[Тихомир]

До: Как преодолявате самотата?

Опитвам се да не я забелязвам. Понякога успявам. Понякога - не. Понякога ми харесва. А понякога - не.
Дори сред най-голямото гъмжило от хора може да се почувстваш самотен и обратно - дори и сам да си, пак е възможно да не се чувстваш така. Случва се често дори да си с "половинката" или "десетинката" си. Има различни видове самота. Някои са реални, други - повече внушение. Самотата мисля, е не толкова външна реалия, колкото състояние на душата. Друг въпрос са алтернативите за продължаване или прекратяването на самотата. Както и желанието за това. И възможностите.
Темата е доста интересна и може да си говорим с часове по нея. И да забравим самотата...

[targa]

До: Как преодолявате самотата?

Принципи за семеен живот, правила, предрасъдаци...хорското мнение... А живота си върви. Лошо е когато нямаш с кого да споделиш какво те мъчи. Взимай мерки. И да не ти пука. Живота е само един.

[Георги Крумов]

До: Как преодолявате самотата?

През 1995 когато прохождаше интернет се бяхо образували първите IRC канали и общества.Или това което сега са чатовете.Тогава те се правеха сбирки наживо един път седмично някъде.Един път отидох на такава сбирка и се шашнах -хора събрани на едно място и сами всеки сам за себе си.Повече не отидох и оттогава не влизам да си чатя никъде, Ако ,то е само за майтап или по работа.
Самотата е много относително възприятие,както и семейният живот.Не пожелавам на никого да се чувства сам, с жив човек до себе си.

[penka]

До: Как преодолявате самотата?

Не знам какво точно разбираш и чувстваш като казваш, че се усещаш самотна, но ако съдя по себе си /а в случая нямам друг избор/, то аз не виждам нищо лошо в самотата. Струва ми се обаче, че не влагаме едно и също значение в това понятие. Според мен всеки човек е самотен през целия си живот. Другото е илюзия. Но всъщност така и трябва да бъде, защото всеки е отделен индивид. Аз общувам с много хора служебно, имам много познати и приятели, имам един прекрасен човек до себе си, но това не означа нищо друго, освен това, че мога да си говоря с тези хора. мога и да разчитам на доста от тях, мога да обичам и да получавам обич . Е, и? Те не са аз. Когато ме боли, ме боли мен, когато ми е тежко, тежко ми е на мен. Те могат да ми съчувстват, да ми кажат нещо мило, но не могат да ми помогнат, дори и да искат. Така е с всеки. Изпадала съм в критични ситуации и знам, че когато това се случи, си напълно сам. Само ти и проблема. Самотата не бива да те плаши, или пък да ти тежи. Тя е естествено състояние - като дишането, раждането и смъртта.

[emanuilis]

До: Как преодолявате самотата?


Не съм склонен да се съглася, че самотата е естествено състояние за човешкия вид
Доказано е, че сме социални същества и изолирани от социума проявяваме психо-патологични отклонения. Има видове за които самотата е наистина естествена и нарушаването й настъпва само в размножителния период.
Според мен напълно нормално и очаквано е едно човешко същество да страда при липса на друго (други) около него. Споделеността и комуникацията, съпричасността и истинската обич са неща от които всеки се нуждае и търси през живота си. Не бива да се самозаклеймяваме като саможиви и себедостатъчни само за това, че не сме попаднали на истинския човек (хора) до нас... мое мнение, почиващо и на редица психологични проучвания.

[huko]

До: Как преодолявате самотата?

С работа. Намирам нещо, което да ме погълне, независимо дали се изплаща

[дядо Ники]

До: Как преодолявате самотата?

Опитвам се да не я забелязвам. Понякога успявам. Понякога - не. Понякога ми харесва. А понякога - не.
Дори сред най-голямото гъмжило от хора може да се почувстваш самотен и обратно - дори и сам да си, пак е възможно да не се чувстваш така. Случва се често дори да си с "половинката" или "десетинката" си. Има различни видове самота. Някои са реални, други - повече внушение. Самотата мисля, е не толкова външна реалия, колкото състояние на душата. Друг въпрос са алтернативите за продължаване или прекратяването на самотата. Както и желанието за това. И възможностите.
Темата е доста интересна и може да си говорим с часове по нея. И да забравим самотата...

+1. Не бих могъл да кажа по-добре какво е мнението (усещането) ми по въпроса.

[trajal]

До: Как преодолявате самотата?

С работа. Намирам нещо, което да ме погълне, независимо дали се изплаща

Точно така се опитвам и аз, или пред компютъра,което изобщо не е добре/май той ни докарва още по-голяма самота/.Абе общо взето с три водки като че ли е най-лесно,макар,че не това е решението.

[Тодор (Zaarin)]

До: Как преодолявате самотата?

Тя е естествено състояние - като дишането, раждането и смъртта.

Не съм склонен да се съглася, че самотата е естествено състояние за човешкия вид

Всъщност и двамата сте прави. Човекът е много противоречиво създание(не само за това). Генетично ни е заложено да сме социални, но в същото време разума ни прави индивидуалисти. Всеки има нужда да бъде сам и да не е сам. Понякога надвелява едното, понякога другото. Понякога и двете едновременно с абсоютно еднаква сила...

Иначе нежеланата самота не се преодолява. По никакъв начин, освен когато преставаш да бъдеш самотен. Книгите, телевизията, компютрите, работата, дори и човешка компания, са само залъгалка и повърхтностно разсейване.

[emanuilis]

До: Как преодолявате самотата?

Самотата е все по-често срещана и е ,,болест на цивилизацията" (според някои автори). Макар и на пръв поглед парадоксално има много повече самотни хора в мегалополисите (New York) отколкото в по-малките населени места. В ,,голямата ябълка" съвсем закономерно се отчитат много повече случаи на психични разстройства в основата на които стои принудителната десоциализация на биологично-социалното същество - човек.

[Доби]

До: Как преодолявате самотата?

Приемам много от мненията и отговорите ви, и съм съгласна с тях.
1. Работа съгласна съм винаги има какво да се прави, но неможеш денонощно да работиш.
2. Интернет интереси и предпочитани сайтове и новости които занимават умът и преоритетите.
3. Приятели познати но и те имат своите нужди и ангажименти.
4. Семейство или половинката, но ако нямаш нормално общуване и интересите и желанията се разминават, просто понякога си говорите на различни езици, не че другият е по лош от теб.
5.Мисля че липсата на диалог и общуване понякога предизвиква чувството на самота, има съкровенни неща за всеки които неможем да споделим с всички приятели и познати, акогато ги споделиш с човека до теб и очакваш съпричасност разбиране и съвет, и вместо това получиш упрек или подигравка, нали това ще е краят на доверието и началото на самотата.
Прав е Тишо темата е разнолика многообразна и дълга.