Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Кучето ми не ме позна

Свий
Темата е затворена.
X
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Кучето ми не ме позна

    Здравейте!
    Имам мъжко куче каракачанец на една година.Взех го на около 40дни и досега само аз съм се грижил за него.Естествено познава жената и децата.Гледам го във вилата си в покрайнините на града и ежедневно ходя да го храня и да го пускам да бяга из двора или го извеждам на разходка.
    Преди 27дни влязох в болница и претърпях много тежка операция.Свалих 15килограма и гласът ми се промени заради дългите дни прекарани със сонда в гърлото.
    Вчера ме изписаха и днес за първи път отидох да видя кучето, но то вместо да ми се зарадва започна да ме лае.След като влязох във къщата, а жена ми го пусна да побяга из двора злобата му изчезна и почна да изпитва някакъв интерес към мене, но определено не можа да ме познае.
    Знам, че в момента не мириша на себе си защото обработват раната ми със всякакви дезинфектанти като най-силна миризма издава една вишневска маз, но все си мисля, че песа трябва да направи разлика.
    Въпросът ми е това нормално ли е или на мен ми се е паднало куче със синузит?

    П.С.
    Не е късопаметен защото се е случвало да не види децата повече от месец, но веднага ги познава.

  • #2
    От: Кучето ми не ме позна

    Нормално е. Майка ми беше в болница преди 5 години за операция от рак на гърдата. Доста време изкара там, последните дни преди да я изпишат вече им даваха да се разхождат свободно и извън болницата и по тоя повод един ден взех и кучето с мен, да го види. То беше живяло до тогава 12 години вече само с нас, повечето време само с нея-тя го храни, разхожда и т.н. Същата работа-не я позна. Кучетата разчитат много на обонянието си за да се ориентират и да разпознават обекти. Зрението и слуха не са им силната страна, освен на някои ловни породи...ама и там е до време. И това не е някакъв изолиран случай-чувал съм и други хора да разказват за идентични ситуации.
    Съботата ми вървеше добре докато не осъзнах, че е понеделник.

    Коментар


    • #3
      От: Кучето ми не ме позна

      Не се притеснявай, кучето си те познава обонянието им е в пъти по добро примерно ако сте правили баница само като подуши фурната ще каже от какво брашно са корите.Просто никое животно не харесва мирис на болница и реакцията е такава.Вчера повиках кума ми ветеринар е .Кучето ми е свикнало с него но като влезе в двора със докторската престилка и .... .Поиграй си с него и всичко ще си дойде на място.

      Коментар


      • #4
        От: Кучето ми не ме позна

        "Кучето ми не ме позна"

        Грешиш, ти не познаваш кучето си.

        Коментар


        • #5
          От: Кучето ми не ме позна

          Прави се обидено,смята че си го изоставил.Ще му мине.
          0884 987 137
          В българския език НЯМА дума, която в множествено число да завършва с "Й"

          Коментар


          • #6
            От: Кучето ми не ме позна

            Първоначално публикуван от chrichri Преглед на мнение
            "Кучето ми не ме позна"

            Грешиш, ти не познаваш кучето си.
            От 14 години отглеждам големи кучета.Приятелят от аватара ми, го погребах миналия декември на 13години и половина.Все имам някаква представа.
            Днес не подходих по-смело защото при състоянието в което съм едно ухапване или по-сериозно одраскване ще усложни доста възстановяването ми.Пък и в момента нямам почти никаква сила да се боря с 50килограмово куче.Глас да го респектирам също.
            Последно редактирано от traktorist; 05-06-18, 17:27.

            Коментар


            • #7
              От: Кучето ми не ме позна

              Споко, ще му мине!
              Чел съм някъде, че 90% от възприятието им е от носа. Склонен съм да го вярвам, щото 27 месеца изкарах на границата с кучета.

              Коментар


              • #8
                От: Кучето ми не ме позна

                Първоначално публикуван от chrichri Преглед на мнение
                "Кучето ми не ме позна"

                Грешиш, ти не познаваш кучето си.
                Това е верното !
                В наши дни Вазов щеше да напише " Под Егото", а Алеко само "До Чикаго".
                В. Иванов

                Коментар


                • #9
                  От: Кучето ми не ме позна

                  Първоначално публикуван от traktorist Преглед на мнение
                  От 14 години отглеждам големи кучета.Приятелят от аватара ми, го погребах миналия декември на 13години и половина.Все имам някаква представа.
                  Днес не подходих по-смело защото при състоянието в което съм едно ухапване или по-сериозно одраскване ще усложни доста възстановяването ми.Пък и в момента нямам почти никаква сила да се боря с 50килограмово куче.Глас да го респектирам също.
                  Нещо не те разбирам. Това е ТВОЕТО куче, което ти храниш, за какъв страх говориш! Това не е сиамска котка в любовен период.

                  Коментар


                  • #10
                    От: Кучето ми не ме позна

                    Ми и аз нещо не разбирам.Нали за това пуснах темата.
                    Предполагам проблема е, че смърдя на въпросната маз, която дори докторите и сестрите не харесват как мирише.
                    Надявам се през следващите дни нещата да се оправят.

                    Коментар


                    • #11
                      От: Кучето ми не ме позна

                      Човек наистина не познаваш кучето си.Какъв страх какво хапане.Подценяваш песа си или той те доминира. Каракачанец си пази стадото при липса на такова това си ти със семейството си.Та как виждаш да почне да ви хапе.Не се филмирай а по скоро оздравявай това пожелавам аз.

                      Коментар


                      • #12
                        От: Кучето ми не ме позна

                        Енергията дето изпущаш също може да не му харесва твърде.
                        Скорошно възстановяване!
                        Тука трябваше да стои една умност, ама по-насетне ще спиша някоя.

                        0034 605 82 41 87, 0897 34 28 58

                        Коментар


                        • #13
                          От: Кучето ми не ме позна

                          Не надценявайте кучето. Под тънката обвивката "куче" прозира най-обикновен вълк. Стадно животно с йерархия.

                          В него сега се борят няколо инстинкта:
                          1. Я, водачът на глутницата се е върнал. Кеф. Дано и той да е на кеф, макар че нещо не е. Пак добре че не идва с пръчка.
                          2. Я, водачът на глутницата нещо е нефелен. Дали да не го предизвикам, да видим дали няма да стана аз водач? Ама пък много боли от пръчката и не знам откъде винаги измъква някоя като се разпищоля.
                          3. Я, водачът на глутницата нещо е болен. Дали не трябва да го изгоним за да не лепнем от неговата зараза? Ама пък е водач, а и официалният номер 2 хич не е на тоя акъл.

                          И те такива работи. Колебае се хайвана какви житейски решения да вземе. С кучешкия акъл - толкова.

                          Това е и цялата истина за кучешката вярност и преданост - вродено разбиране за социална група (глутница), съчетано със специфично кучешка оценка за шансовете да се преборим с водача който е мноооооого по-висок (в кучешките мерки това значи голям и силен).

                          Освен това, кучетата реално забравят хора. Но им трябват поне 1-2 години за целта. Или повече.

                          Коментар


                          • #14
                            От: Кучето ми не ме позна

                            Не забравят дори и бившите си стопани.
                            Освен ако животинката не е болна, то и при възрастните хора се случва.
                            Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

                            "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

                            Коментар


                            • #15
                              От: Кучето ми не ме позна

                              Първоначално публикуван от Ясен Преглед на мнение
                              ...В него сега се борят няколо инстинкта:
                              1. Я, водачът на глутницата се е върнал. Кеф. Дано и той да е на кеф, макар че нещо не е. Пак добре че не идва с пръчка.
                              2. Я, водачът на глутницата нещо е нефелен. Дали да не го предизвикам, да видим дали няма да стана аз водач? Ама пък много боли от пръчката и не знам откъде винаги измъква някоя като се разпищоля.
                              3. Я, водачът на глутницата нещо е болен. Дали не трябва да го изгоним за да не лепнем от неговата зараза? Ама пък е водач, а и официалният номер 2 хич не е на тоя акъл...
                              Представих си някое Чихуахуа пред подобни житейски дилеми...
                              Не чета коментари и не отговарям на такива.

                              И коментаторите...

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                              Зареждам...
                              X