Кучето ми не ме позна

[Чавдар (V93)]

От: Кучето ми не ме позна

Не надценявайте кучето. Под тънката обвивката "куче" прозира най-обикновен вълк. Стадно животно с йерархия. ...

Това е една доста разпространена заблуда.

[jeko47]

От: Кучето ми не ме позна

Младежи , кучето нито е чуло , нито подушило Тракториста.Ако смятате , че и паметта му може да обработва изменени образи...пак добре , че го е допуснало заедно с познатите.
Не се притеснявай , приятелю!Потърпи да ти се оправи тембъра на гласа.Иди наблизо и го повикай.Ще те познае.Ако още миришеш на непознато , може и да бъде леко резервиран.Покажи му нещо , което и двамата знаете и...сещаш се.
И не се притеснявай , че не приличаш на това , с което си свикнал.Временно е!

[Ясен]

От: Кучето ми не ме позна

Това е една доста разпространена заблуда.

Заблуда е, ако си от радикализираните кучеславци. От биологична гледна точка - напълно работещ, макар и силно опростен модел.

То и при хората, особено при някои конкретни, маймуната доста прозира под тънкия слой. Това не пречи да сме хора, различни от маймуните.

[santaclash]

От: Кучето ми не ме позна

Има породи, които са по-близо до вълка, други са много далече. Генетичната връзка трудно може да служи за ориентир за промените в съзнанието, плод на хиляди ходини еволюция и целенасочена селекция.

[Roninn]

От: Кучето ми не ме позна

Освен това, кучетата реално забравят хора. Но им трябват поне 1-2 години за целта. Или повече.

Само така си мислиш.



Изпратено от моят Redmi 4 с помощта на Tapatalk

[ezhko]

От: Кучето ми не ме позна

Ясене,

Колко кучета си имал от малки и занимавал ли си се с дресурата им изобщо?

ПС Тракторист, това, което обикновено продават за каракачанци, са доста тъпи за кучета производни на известната с глупостта си кавказка овчарка. Твоето отгоре на това е и тийнейджър и като те е видяло слаб е подело борба за господство в глутницата. Потенциално опасна насока. Не съм сигурен, че имаш силите да го навреш в миша дупка, за да му покажеш, къде му е мястото и да цари мир и любов за в бъдеще. Поостави го гладно и вързано, докато не ти се примоли за храна. И почни да го дресираш. Не, че ще постигнеш безумни успехи, но това е единствения начин такива породи да бъдат контролирани.

[Roninn]

От: Кучето ми не ме позна

Малко по темата.Всъщност малко предистория...бабата(на жената майка )отива на гости на приятелка...внука гледа дого Аржентино.Съответно кучето свободно пуснато вкара бабата в болница.Единственото което ме спря да се саморазправа е че нещата се случват във нечий двор,и в къщи има свободно пуснат питбул.

Преди десетина дни,същото куче напада детенцето на собственика пак във двора...детето е само с майката...тя във безсилието си..(.кучето е голямо и в разцвета си.)...вика комшията...който го е страх и се колебаее за здравето си....Детето е пищяло минута и после спряло....като влизат ,кучето го мята като парцалена кукла без звук....

Успяват да измъкнат детето,обезобразено....подробности не знам,детето е било с опасност за живота.Незнам как да си го обясня,моя питбул умира за децата ми.Никога не е бил агресивен към хора,но когато децата са в двора,всеки шум по входната врата го кара да се спуска в атака....

Агресия към член на семейството,никога.

Изпратено от моят Redmi 4 с помощта на Tapatalk

[ezhko]

От: Кучето ми не ме позна

Ронин,

Простотията цари в нашето царство …
Купуваме 1000 кубика за пръв мотор на сина, за да се изфука на гаджетата, после го пускаме, облечен като травестит на изпращането от училище в 12 клас. Караме порше по дупките около село Криводол със 150, и 3-тонен джип в центъра на София пак с толкова...
Защо пък да не вземем Дого Аржентино за домашен любимец и след като го възпитаме в агресия да го пуснем в двора без намордник, докато там си играе детето?

[s_s1]

От: Кучето ми не ме позна

Мой приятел си гледа питбул в къщи и е агресивен само към котки и към цигани, приятелско семейство от нашето село, на които бях на гости в понеделник вечер си гледат дого аржентино и е безкрайно добро, глезено и неагресивно животно. И двете НЕ са дресирани, но са гледани с много любов и ласки. Непослушни са, но любвеобилни и лигави. В тяхната къща съм влизал да ги търся и съм срещал само кучето, което оставено само "да пази" също не е показвало агресия.
Да очаквам ли, че някой ден някой ще бъде разкъсан?

[Чавдар (V93)]

От: Кучето ми не ме позна

Заблуда е, ако си от радикализираните кучеславци. От биологична гледна точка - напълно работещ, макар и силно опростен модел.

...

Научни наблюдения върху безстопанствени кучета показват поведение, което много силно се различава от това на вълците и опровергава стандартните приказки за "глутницата", които чели-недочели специалисти разнасят като Светото писание.

... Каракачанец си пази стадото при липса на такова това си ти със семейството си.Та как виждаш да почне да ви хапе. ...

Виждам го и още как. Тези кучета не са от най-интелигентните и спокойно може да не познаят човек, особено при описаните обстоятелства. А щом е непознат - значи е легитимна цел. Преди време, докато бяхме в една болница, пристигна жена от персонала цялата в кръв с изпохапани ръце. От семейната каракачанка ...

... Защо пък да не вземем Дого Аржентино за домашен любимец и след като го възпитаме в агресия да го пуснем в двора без намордник, докато там си играе детето?

По-скоро кучето е било оставено без възпитание. Иначе няма никакъв проблем с голямо куче като домашен любимец. Внучката ми отрасна в къща с 2 големи кучета - немска овчарка и бернска пастирка, които иначе бяха доста безмилостни към външни хора, влезли без разрешение на началството.

[traktorist]

От: Кучето ми не ме позна

Преди малко говорих с ветеринарният лекар.Той от дълги години има отношение с организациите "Българско овчарско куче","Караканска овчарка" и т.н.Много често е прецедател на най различни киноложки изложби.Искам да кажа, че е доста добре запознат с породата.
Първият му въпрос беше изгубил ли съм килограми.След това ми каза, че в комбинация с променения тембър на гласът ми е нормално да не ме познае.Нещата щели да се оправят.
Надявам се да е така.

[slowtraveler]

От: Кучето ми не ме позна

Възможно е да не е познало колегата... Съгласен съм с jeko - просто се повъзстанови, и всичко ще си дойде на мястото...
Моя 'вълкодав' например не ме познава ако се върна в нестандартно време вкъщи и вляза нестандартно. Правих експеримент - по никое време ми трябваше нещо от вкъщи и влизам бързо, и директно почвам да ровя инструментите си без да се 'обаждам' първо на кучето... Намерих си нужния инструмент обаче ми прави впечатление, че кучето не реагира никак - няма го...
Реших да го потърся - скрило се в колибата, не мърда и подава само носа Като се убеди, че съм аз (виждайки и помирисвайки ме) вече настана стандартния цирк по посрещането... Дотогава - реакция като към чужд човек...

Освен това ако не можеш да реагираш нормално към кучето така, както е свикнало - да го извикаш (нямаш глас), да го почешеш (нямаш сила), или въобще да осъществиш физически контакт (страх те е от зарази), кучето също ще се чуди какво става, и ще бъде дистанцирано...
Така, че възстановявай се по-бързо и всичко ще е ОК.. А ако ви е страх от големи породи - вземете нещо, от което няма да ви е страх...
На времето имах питбул (спасен боец), който си бе много любвеобвилно към хората куче... Но мразеше колита, овчарки (бяха го хапали) и мечки... Много силно и здраво куче (докато е на синджир уби голяма овчарка, влязла в двора да го дави).. Обаче съпругата я беше страх от него... Ами реших въпроса - питбула отиде при приятел, който много го харесваше, а сега сме с куче, дето го е страх от котките

[ezhko]

От: Кучето ми не ме позна

Мой приятел си гледа питбул в къщи и е агресивен само към котки и към цигани, приятелско семейство от нашето село, на които бях на гости в понеделник вечер си гледат дого аржентино и е безкрайно добро, глезено и неагресивно животно. И двете НЕ са дресирани, но са гледани с много любов и ласки. Непослушни са, но любвеобилни и лигави. В тяхната къща съм влизал да ги търся и съм срещал само кучето, което оставено само "да пази" също не е показвало агресия.
Да очаквам ли, че някой ден някой ще бъде разкъсан?

Не. Но можеш да очакваш разглезеното кученце да сбърка някое малко детенце със закуска. Особено, ако детенцето го е страх от кучета и вземе да побегне. И после идва изненадата на всички "Ама то беше много добричко! И никога не е било агресивно!". Ми то и в случая не е? Просто ловен инстинкт...

Агресивността не идва с големината на породата, а с характера на животното. Друг е въпроса, че определени породи (като правило по-скоро средни, отколкото големи) са селектирани да имат склонност към агресия.
Самата агресия обаче идва или от стремеж към доминиране/защита на територия или от страх. Които инстинкти се ползват при дресиране към агресия. Професионалистите развиват агресията строго към определени стимули (команда, пресичане на граница, вземане на предмет, нападение) и редовно правят упражнения за подтискане на агресията в останалите ситуации. Лольо Балкански си взема питбул/ротвайлер и го поощрява да показва колко е доминиращ за щяло и нещяло. После се чуди отде му е дошло.

[Пламен С]

От: Кучето ми не ме позна

Занимавам се с кучета откакто се помня.
Кучето никога не забравя стопаните си/по-точно миризмата ,гласа и интонацията/.
При теб тези неща са били променени драстично.Това е довело до някакво моментно объркване в животното,но не е проблем и всичко ще си дойде на място.
Заради раждане на бебе болонка беше дадена на други хора,след 6 години не само ме позна,но скочи в колата и не погледна сегашните стопани.Факт трудно обясним.

[slowtraveler]

От: Кучето ми не ме позна

Не. Но можеш да очакваш разглезеното кученце да сбърка някое малко детенце със закуска. Особено, ако детенцето го е страх от кучета и вземе да побегне. И после идва изненадата на всички "Ама то беше много добричко! И никога не е било агресивно!". Ми то и в случая не е? Просто ловен инстинкт.......

Това е друг въпрос - хората често бъркат интереса и желанието за игра с агресия...
'Вълкодава' стана малко голям за малтийска болонка (трябваше да се спре на 3-4кг, ама стигна почти 6)...
И досега два пъти сме имали проблеми при разходка... Първият път 'вълкодава' бе около 1.5кг бяла топчица, на около 6м - сравнително трудно контролируем мъник... Съпругата ми го разхождала и насреща- десетина годишно дете, което без никаква провокация се разпищява и хуква да бяга през поляната... А кученцето тъй-като е свикнало децата да му викат и играят с него - хуква след него да си играе... Общо взето - съпругата се прибра кална и зелена, защото с плонж хванала кученцето, разгневени родители и т.н... Как да им обясниш, че кучето наистина е добро и не е агресивно (до момента за 6г нямаме нито един ухапан човек, куче или котка), а просто преценката на тези хора е грешна?

Иначе за познаването - сина учи в чужбина и го няма по 6-8 месеца.. Когато се прибере настава голям цирк - кучето направо се превива от кеф Но ще помоля сина при следващото идване да се държи студено в първият момент - и на мен ми е интересно каква ще бъде реакцията на кучето при такава рязка промяна в поведението на човека..