Зародиш между човек и животно?

[Тихомир]

Малко офтопик , но имаме малък спор - възможно ли е да има случаи на образуване на зародиш между човек и животно вследствие на секс? Чувал съм , че се получава нещо подобно когато котарак заплоди женски заек , та въпросът ми е възможно ли е изобщо да се стигне до ембрион в резултат на содомия?

[Петя]

Re: Избор на пол на дете (Възможно ли е и как?)

Малко офтопик , но имаме малък спор - възможно ли е да има случаи на образуване на зародиш между човек и животно вследствие на секс? Чувал съм , че се получава нещо подобно когато котарак заплоди женски заек , та въпросът ми е възможно ли е изобщо да се стигне до ембрион в резултат на содомия?

Аз съм Тото ученик в девети клас и нито експерт, нито любител на содомията . От любопитство проверих какво става при такива случаи. Оказва се, че се получава "същество", което е стерилно и не може да се плоди. Най-известния пример е катъра. Това е смеска между кон и магаре и въпреки това, че хората мислят, че двете са подобни, те не са от един вид и не могат да се плодят( това дефинира вида мисля). Библейската история за раждането на Иисус обяснява защо катъра не може да се размножава. Когато Иисус е бил повит в люлката, катърицата, от проклетия, постоянно е идвала и отвивала бебето, докато кравата го е завивала(къде ли са били Йосиф и Мария? ) Затова според древните катърицата е стерилна.

[Тихомир]

Re: Избор на пол на дете (Възможно ли е и как?)

За кръстоските между кон и магаре , лъв и тигър , знам , че са възможни , но стерилни. Интересува ме обаче как стои въпросът с междувидовото смешение и по-специално възможно ли е изобщо човешка яйцеклетка да се оплоди от не - човешки сперматозоиди без да е задължително да има раждане. Дали е възможно вследствие на такова смешение да се образува изобщо ембрион?
Става дума за един спор , който водя в момента относно случай на забременяване жена от куче и последвал аборт на зародиша.
Извинявам се за офтопика , но ми се стори , че имаше някой тук , който е добре запознат с генетиката. А където и да търсих , не намерих нищо , което да хвърли светлина по въпроса...

[Tiger]

Re: Избор на пол на дете (Възможно ли е и как?)

Интересува ме обаче как стои въпросът с междувидовото смешение и по-специално възможно ли е изобщо човешка яйцеклетка да се оплоди от не - човешки сперматозоиди без да е задължително да има раждане. Дали е възможно вследствие на такова смешение да се образува изобщо ембрион?
Става дума за един спор , който водя в момента относно случай на забременяване жена от куче и последвал аборт на зародиша.
Извинявам се за офтопика , но ми се стори , че имаше някой тук , който е добре запознат с генетиката. А където и да търсих , не намерих нищо , което да хвърли светлина по въпроса...

Лелелеле ..... стига бе, ще падна от смях. Разбира се, че е невъзможно. Хромозомите са несъвместими - най-малкото са различен брой при хората и животните.
Конкретно - клетките на човека имат 46 хромозоми,а тези на кучето — 78. Нищо не може да се получи.
А тия истории за жени и кучета още бабаите ми ги разправяха с възмущение... Винаги ще ги има историите... Жълтата преса трябва с нещо да си пълни страниците

[Тихомир]

Re: Избор на пол на дете (Възможно ли е и как?)

Ами по пътя на тази логика излиза , че човек може да се куплира с картофите , тъй като те имат точно толкова хромозоми , колкото и ние - 46. Факт , който ме кара да гледам критично на обяснението , че различният брой хромозоми е пречка за междувидовото смешение...

[Tiger]

Re: Избор на пол на дете (Възможно ли е и как?)

Намерих една много добре написана статия на български по темата за половете, хромозомите и въобще основни понятия на генетиката...
Дълга е, но с по-малко думи трудно ще се обяснят тези неща.

Genetics of Dogs
ВЪВЕДЕНИЕ В ГЕНЕТИКАТА
1. Общи положения
Закономерностите за унаследяване на признаците за пръв път се изясняват от монаха Грегор Мендел (1822-1884).
Същността на разработения и предложен от него хибридологичен анализ се свежда до следните няколко положения:
1. Извършвано е кръстосване на чисти родителски форми;
2. Избраните за кръстосване форми се различават по добре изразена алтернативна проява на всеки признак;
3. Кръстоските се различават по двойки контрастни (алеломорфни) признаци;
4. Извършвано е проучване на междусортови, а не на междувидови хибриди, поради което картината за унаследяване на признаците е по-опростена;
5. Проследявано е унаследяването на качествени признаци, които са по-просто детерминирани и фенотипната им проява почти не зависи от условията на средата;
6. Проследявано е разпадането на признаците независимо един от друг.
В генетиката има въведена символика, която е универсална и световно общоприета:
а) Всеки ген (наследствен фактор) се означава с буква; с главно "A" се означава доминиращия алел, а с малко "a" - рецесивния алел на същия ген;
б) Полови клетки - наричат се гамети. При мъжките животни се наричат сперматозоиди, а при женските - яйцеклетки;
в) Зигота - сливането на сперматозоидите с яйцеклетките;
г) P - родителска генерация (от латински Parents - родители);
д) X - знак за кръстосване. Женският пол се поставя в ляво от знака, а мъжкият - в дясно;
е) F - означение на поколенията (потомците) от латинското название filia - дъщерна, респективно - синовна генерация;
ж) Поредност на генерацията (на поколението) - F1, F2, F3 ... и т. н.;
з) Хомозиготен индивид - този, чиито родителски гамети са внесли еднаква генетична информация;
и) Хетерозиготен индивид - този, на когото алелните състояния на гена при двата родителя са внесли различна информация. По отношение на всеки ген организмът може да бъде хомозиготен или хетерозиготен. Всеки организъм има десетки хиляди гени. По отношение на различните гени отделните индивиди са едновременно хомо- и хетерозигот-ни;
к) Генотип - съвкупността от гени на даден индивид, в който е включена генетична информация за цялостното му развитие;
л) Фенотип - реализацията на генотипа в различни признаци на индивидите. Обуславя се от генотипа и от условията на средата, по-конкретно - от сложното взоимодействие между тях;
м) Норма на реакция - границите, в които даден генотип може да се появи във фенотипно отношение;
Основната задача на генетиката е изучаването на наследствеността и изменчивостта при организмите.
Наследствеността е това свойство на организмите, при което те могат да възпроизвеждат и запазват в редица последователни поколения характерните качества на родителите си и техните предшественици. По този начин потомците приличат на своите родители. В генетиката е прието да се казва, че "наследствеността е консервативното начало на биологията на организмите". Наследствеността бива няколко вида (хромозомна, нехромозомна или цитоплазмена, истинска, лъжлива, преходна).
Хромозомната наследственост се определя от гените на хромозомите и се разпространява върху по-голямата част от признаците и свойствата на организма.
Нехромозомната наследственост се обуславя от наличието на органели в клетките, които имат собствена Дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК).
Истинската наследственост е свързана с действието на собствени гени в организма (гени от хромозомите на ядрото и цитоплазмени органели).
Лъжливата наследственост е проявяване в поколенията на признаци и свойства, които са обусловени от действието на различни причинители на болести.
Преходната наследственост включва широк кръг от явления, които трудно могат да бъдат еднозначно квалифицирани, тъй като те съчетават в себе си черти, присъщи на истинската и на лъжливата наследственост.
Изменчивостта е това свойство на организмите, при което те се изменят под влияние на условията на външната и вътрешната среда. Изменчивостта може да засегне всеки един признак на организма, поради което стои в основата на еволюционния процес в живата природа. Изменчивостта бива няколко вида (индивидуална, комбинативна, мутационна, модификационна и корелативна) .
Индивидуалната изменчивост се нарича още онтогенетична, тъй като при нея се наблюдава съвкупност от изменения на признаците в процеса на онтогенезата. При индивидуалната изменчивост в приплодите се проявяват ярко признаците, които са характерни за техните родители.
Комбинативната изменчивост е обединение на качества от двете родителски форми и проявяването им в приплодите като ново, самостоятелно качество. Комбинативна изменчивост може да настъпи под влияние на генни мутации, които изменят наследствеността на изходните родителски форми или в случаите, когато се прилага кръстосване.
Мутационната изменчивост настъпва в тези случаи, когато гените мутират и водят до появата на признаци, които не съществуват в изходните родителски форми. Среща се при междувидовата хибридизация - явление, което в кинологията не се среща и не се практикува.
Модификационната изменчивост се обуславя от измененията в околната среда, в която става отглеждането и развитието на организма. Модификационната изменчивост играе важна роля, тъй като развитието, растежа, възпроизводителните функции и продуктивните (работните) качества на кучето зависят от условията на отглеждане и от качеството на хранене. Като краен вариант на модификационната изменчивост се явява морфозата - реакция на рязко екстремално изменение в условията на развитие. При проява на морфоза възникват уродствата.
Корелативната изменчивост се изразява в развитието на даден орган, което е зависимо от развитието на друг орган. Корелациите могат да бъдат положителни или отрицателни. Целенасочената селекционна дейност може да доведе до изменения в корелациите.
Наследствеността и изменчивостта са взаимно свързани явления. Разкриването на закономерностите на тяхното проявяване е важен фактор не само за биологията като цяло, но и за конкретни приложни направления. За да може да се организира и провежда пълноценна развъдноподобрителна работа в кинологията, е необходимо да се знае от какво зависи предаването на признаците в поколенията, как могат да се появят нови качества или как могат да се отстранят или затвърдят качества, които развъдчикът контролира в процеса на провежданата от него селекция.
Основните носители на наследствената информация са хромозомите и гените.
Хромозомите са специфични самопроизвеждащи се структурни елементи, които са част от ядрото на клетката. Основните им градивни елементи са белтъци и нуклеинови киселини - Дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) и Рибонуклеинова киселина (РНК). Всеки нуклеотид е съставен от три компонента:
- пуринова или пиримидинова база;
- въглехидрат;
- фосфат.
Пуриновите бази са: аденин (А) и гуанин (Г). Пиримидиновите бази са: цитозин (Ц), тимин (Т) и урацил (У).
Въглехидратите се представят от пентозите рибоза или дезоксирибоза.
Дезоксирибонуклеиновата киселина съдържа базите аденин, гуанин, цитозин и тимин и захарта дезоксирибоза. В Рибонуклеиновата киселина базата тимин е заменена с урацил и вместо дезоксирибоза захарта е рибоза.
Свързването на пуриновата или пиримидиновата база с рибозата или дезоксирибозата формира т. н. нуклеозид. Преди да се включи в структурата на ДНК или РНК, нуклеозидът се свързва с фосфатна група и образува нуклеотид (дезоксирибонуклеотид или рибонуклеотид). Големият брой нуклеотиди в гигантските молекули на нуклеиновите киселини (достигат до милиони и милиарди) дава възможност за неизброими последователности и съчетания. Броят на възможните комбинации на четирите нуклеотида се изразява с формулата 4n, където n е броят на нуклеотидите по протежение на веригата на молекулата.
Всяка хромозома се състои от първично прищъпване и рамена. Нейното морфологично устройство се определя от радположението на центромерата (първичното прищъпване). В зависимост от това, хромозомите се разделят на две групи - двураменни и еднораменни.
В телесните клетки на многоклетъчните организми се съдържат определен брой хромозоми, които имат характерни морфологични особености. Всяка хромозома има своя себеподобна по размери и строеж, с която образуват хомоложна двойка. Поради тази причина хромозомният набор в телесните клетки се нарича диплоиден (двоен) и се отбелязва с 2n. Зрелите полови клетки (сперматозоиди и яйцеклетки) съдържат по един представител от всяка хомоложна двойка, която е характерна за телесните клетки на съответния вид. Поради тази причина хромозомният набор в половите клетки се нарича хаплоиден (единичен) и се отбелязва с n. Хромозомите, които определят пола се наричат "полови хромозоми" и се отбелязват с X и Y. Всички останали хромозоми в ядрото на клетката се наричат "автозоми".
Всяка телесна клетка на кучето има диплоиден набор 2n=78 (39 двойки хомоложни хромозоми). Всяко едно нарушение в цялостта на хромозомата причинява тежки последствия за организма, които в повечето случаи са летални.
По дължината на хромозомите са разположени наследствените фактори - гените. Основната съставка на гена от дадена хромозома, която има най-важно значение за предаването на наследствената информация е Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК). Във връзка с това, генът представлява част от молекулата на ДНК, включваща определен брой нуклеотиди, която отговаря за формирането на даден признак или група от признаци. Мястото по дължината на хромозомата, където е разположен даден ген, се нарича "локус". Съвкупността от всички гени в организма представлява неговия генотип.
Външната проява на даден признак или на група от признаци, която се е формирала при взаимодействието между генотипа и условията на средата, се нарича фенотип.
Генът може да съществува в две или повече състояния, наречени "алели". В зависимост от комбинацията на алелите генотипът може да бъде:
- хомозиготен доминантен генотип (AA);
- хомозиготен рецесивен генотип (aa);
- хетерозиготен генотип (Aa).
Алелите са разположени в един и същ локус на една и съща хомоложна двойка хромозоми. Независимо от броя на алелите в популацията, в генотипа на даден индивид може да има само два от тях - единият в едната хомоложна хромозома, а другият - в другата.
Между алелите възникват няколко форми на взаимодействия:
- пълно доминиране - единият алел потиска проявата на другия (Aa);
- непълно доминиране - двата алела проявяват с еднаква сила своето действие. По този начин се получава нов междинен признак (AA);
- кодоминиране - двата алела проявяват самостоятелно своето действие (HbA/HbB);
- свръхдоминиране - външната проява на признака е по-силно изразена в хибридното потомство в сравнение с родителските хомозиготни форми (Aa>AA>aa).
Освен взаимодействията между алелите, в генотипа на организма възникват взаимодействия и между гени. В този случай има взаимодействие между наследствени фактори, разположени в различни локуси. Генните взаимодействия са следните:
- комплементарно взаимодействие - взаимодействие мужду два гена, които самостоятелно обуславят два различни признака, а при комбинирането си определят проявата на нов признак;
- епистатично взаимодействие - един ген потиска фенотипната проява на друг ген. Гените, които оказват потискащо действие, се наричат "супресори" или "инхибитори". Те могат да бъдат и доминантни, и рецисивни. Потисканите гени се наричат "хипостатични";
- полимерия - един признак се обуславя от две или повече еднозначно действащи двойки гени. Ако приемем че унаследяването на ръста се обуславя от три полимерни гена A1; A2 и A3, родителското поколение ще има генотип (A1A1 A2A2 A3A3 x a1a1 a2a2 a3a3).Втози случай генотипът F1 включва гените A1a1A2a2A3a3. Генотипът F2, получен в резултат на кръстосването на F1 x F1 ще проявява разцепване с формирането нивото на фенотипна величина в ръста според броя на включените в генотипа доминантни полимерни алели A. Разпадането в F2 дава 64 различни генотипни варианта.
Полимерията бива два основни типа - акумулативна и неакумулативна. При акумулативната полимерия външната проява на признака зависи от количественото съотношение между доминантни и рецисивни гени. При неакумулативната полимерия само един доминантен ген в генотипа на индивида определя фенотипната проява на признака;
- плейотропия - един ген определя формирането на два или повече признака. Често плеотропията има летално действие - организмът умира в някой от своите стадии на развитие;
- гени-модификатори - определен ген или група от гени обуславят даден признак, но същевременно други гени могат да усилят или отслабят действието на основния ген. Тези гени, които влияят върху действието на основния ген се наричат "гени-модификатори".
2. Кръстосване
Монохибридно кръстосване. При него родителските форми се различават само по един признак.
Дихибридно кръстосване. При него родителските форми се различават едновременно по два алтернативни признака. Разпадането се осъществява едновременно и независимо едно от друго и по двата признака. При кръстосването на индивиди, различаващи се по повече от един признак, тези признаци се унаследяват свободно и независимо един от друг.
Полихибридно кръстосване. При него родителските форми се различават по повече от два алтернативни признака. В полученото първо поколение приплодите имат еднообразие на признаците, докато във второ и следващите поколения настъпва разпадане и независимо комбиниране на алтернативните признаци.
3. Влияние на факторите на околната среда върху действието на гените
Организмите не са в състояние да реализират наследствените си заложби, ако бъдат елиминирани условията на хранене, дишане, температура, влажност и др., които оказват влияние на развитието им. Всеки индивид се развива само, ако са на лице необходимите за това условия. Влиянието на околната среда увеличава действието на гените и ефекта от тяхното взаимодействие. Околната среда започва да влияе още на вътреклетъчно равнище, което води до големи различия между разпадането по генотип и фенотип.
В генетиката признаците се класифицират въз основа на зависимостта им от генотипа и условията на околната среда, от фенотипната им проява и възможностата за прилагане на съответни методи на изследване.Признаците се делят на качествени и количествени.
Качествените признаци се обуславят от генотипа и имат алтернативна форма на проява. Към тях се отнасят полът на кучето, окраската на космената покривка, структурата на космената покривка, типът на нервната дейност, конституция на телосложението и др. Много от качествените признаци имат само две възможни алтернативни (взаимоизключващи се) състояния. Например:
а) пол: мъжки - женски;
б) окраска: албинос - нормално пигментиран;
в) хабитус: здраво куче - болно куче и др.
Голяма част от качествените признаци могат да имат няколко състояния (типове в движението на кучетата, типове в телосложението и др).
Някои качествени признаци могат да имат количествени измерения (степен на пигментираност на космената покривка, ниво на охраненост на кучето и др).
Количествените (измеримите) признаци се обуславят от генотипа и от факторите на средата. Те могат да бъдат изразени в килограми (тегло на кучето), в сантиметри (екстериорни измерения), в проценти (индекс на дългокракост, индекс на разтегнатост и др). Количествените признаци са свързани с основната жизнена дейност на индивидите, имат голямо значение и най-важното е, че установените от Мендел закони за унаследяването, за тях са недостатъчно изяснени и не могат да се прилагат чисто схематично без условности.
4. Цитологични основи на закономерностите на унаследяване на признаците
Клетката е основната единица на живите организми, но едва в началото на 20-ти век, благодарение усъвършенстването на микроскопа, е получена по-подробна информация за нейния строеж и функции. Тогава се открива митотичното и мейотичното делене на клетките.
Клетката е материална система, притежаваща всички свойства на живата материя. Тя може да се саморегулира, да се самовъзпроизвежда, да носи в себе си генетична информация и програма за индивидуалното развитие на организма, да има определена роля в еволюцията както на видовете, така и на отделния индивид.
Клетките са свързващо звено между поколенията. По своя строеж те биват прокариотни и еукариотни. Най-отличителна черта на клетката е ядрото и наличието на хромозоми в него. Ядрото изпълнява важни функции, имащи пряко отношение към целия жизнен цикъл на клетката. Особено голямо значение има синтезата на ДНК и РНК, свързани с репродукцията и предаването на генетичния материал в поколенията.
Чрез деленето на клетката се осъществява предаването на генетична информация. В процеса на еволюцията механизмите, които осигуряват приемственост на наследствените свойства между поколенията претърпяват усъвършенстване. Тези механизми са три: митоза, мейоза и оплождане.
Митозата е механизъм на делене на телесните (соматичните) клетки. Чрез митозата се осигурява образуването на генетично равностойни клетки и се запазва диплоидния брой хромозоми в редица поколения. При митотичното делене на една телесна клетка се получават две със същия хромозомен брой и със същата генетична информация, идентични на изходната клетка. Митозата е в основата на растежа и развитието на многоклетъчния организъм.
Мейозата е механизъм на делене, характерен за клетките, изграждащи половата тъкан (тестиси и яйчници). Същността на мейозата се изразява в редуцирането на диплоидния хромозомен набор (2n) в хаплоиден (n). По този начин в зрелите полови клетки (сперматозоиди и яйцеклетки) попада по един представител от всяка хомоложна двойка хромозоми, която е характерна за диплоидната клетка на съответния вид.
Оплождането представлява сливане на женските и мъжките гамети (яйцеклетка със сперматозоид), при което се образува начална телесна клетка - зиготата. В нея диплоидният хромозомен набор е възстановен. Чрез мейозата и оплождането се осъществява материалната и функционалната приемственост между поколенията, осигурява се предаването на белезите, качествата и свойствата от родители на потомци. Получените потомци се различават от родителите по много признаци, тъй като генетичната им информация е постъпила от два различни индивида.
5. Популационна генетика
Видът, като основна таксономична единица, заема централно място в систематиката на организмите. Индивидите от даден вид притежават генотипни и фенотипни особености, които ги отличават от индивидите от другите видове. Всеки индивид притежава както общи, характерни за вида черти, така и свои индивидуални особености, формирани под взаимодействието на наследствените му заложби и условията на околната среда. Това го прави уникален и неповторим в своята същност.
Съвкупността от организми от даден вид се нарича популация, но не всяка изолирана група индивиди от даден вид е популация. Популацията е съвкупност от генетично разнородни индивиди от един вид с общи екологични потребности и заемащи определен район на разпространение. За да може да бъде относително изолирана от другите популации в процеса на размножителния процес, популацията трябва да е голяма по численост.
Формирането на генетични изменения между популациите чрез постепенна дивергенция настъпва под влияние на околната среда, когато във всяка популация постепенно се натрупват наследствени изменения. Популациите на одомашнените видове притежават и свои специфични особености, които са резултат на вложения от човека труд. Една от тези особености е регулирането на размножителния процес, което води до изграждане и поддържане на определена структура на популацията. Това е причината за популациите на одомашнените видове да се употребяват понятията порода, линия, фамилия и др. Механизмите, които стоят в основата на еволюцията са същите, както при естествените популации, с известни особености, които са настъпили в резултат на намесата на човека.
В зависимост от алелните състояния на даден ген в популацията се срещат индивиди с различен генотип. Съотношението между различните генотипове по даден ген обуславя генетичната структура на популацията по съответния ген. Съвкупността от честотата на алелните състояния на един ген в цялата популация образува нейния генофонд по този ген.
Генетичната структура на популацията по качествени признаци се определя от броя на детерминиращите ги гени и от броя на алелите на гените.
Фенотипната структура на популацията зависи както от формите на взаимодействие между алелите на един и същ ген, така и от формите на отношенията между гените.
Генотипната и фенотипната структура могат да се припокриват, но могат и да се различават. Най-удобен модел за изясняване на този въпрос е определянето на генотипната и фенотипната структура на популациите по качествен признак, детерминиран от един ген в две или повече алелни състояния.
Между честотата на алелните състояния на гена, на генотипните и на фенотипните класове има връзка, която се изразява математически чрез формула, разработена през 1908 г. независимо един от друг, от английския математик Харди и немския лекар Вайнберг (закон на Харди-Вайнберг). Учените установяват, че съотношението между хомозиготните и хетерозиготните генотипове се подчинява на математическа закономерност, изразяваща коефициента на разлагане на бинома (a+b)2 = a2+2ab+b2. Математическият израз за връзката между честотата на алелните състояния на даден ген и честотата на генотиповете и фенотиповите има голямо значение за анализа на генотипната структура на разнообразието в популациите както в равновесие, така и в динамика. Този механизъм за връзка между честотите на алелните състояния на гена и честотите на генотиповете е в сила за всеки ген, независимо дали детерминира качествен или количествен признак.
Познаването на генетичните механизми на унаследяване на признаците е от съществено значение за подобряване на селекцията в кинологията. Всеки развъдчик трябва да е запознат с проблемите на развъждането, за да е сигурен в ефекта на дейността си като "производител" на качествени кучета.

Николай Атанасов
Center of Experimental Cynology

[Obersturmbahnfuehrer]

Re: Избор на пол на дете (Възможно ли е и как?)

Това с различния брой хромозоми го има винаги, а принципът е формулиран така:
http://en.wikipedia.org/wiki/Haldane%27s_Rule

Иначе има различни видове хибриди и който иска нека чете:
http://en.wikipedia.org/wiki/Hybrid

На мен ми е най-интересна Саваната, щото често се държи като куче:
http://en.wikipedia.org/wiki/Savannah_%28cat%29

Аз знам само за един човешки хибрид - русалката

[Tiger]

Re: Избор на пол на дете (Възможно ли е и как?)

Ами по пътя на тази логика излиза , че човек може да се куплира с картофите , тъй като те имат точно толкова хромозоми , колкото и ние - 46. Факт , който ме кара да гледам критично на обяснението , че различният брой хромозоми е пречка за междувидовото смешение...

Не е само броя на хромозомите. Това е най-малкото. После идва и формата, броя и вида на гените във всяка хромозома. Да добавим и подредбата им... Въобще много са нещата, от които зависи да се кръстосат по естетсвен път различни видове. Затова подобно кръстосване е възможно само между близки видове, при които няма кой знае какви генетични разлики.

[Тихомир]

Re: Избор на пол на дете (Възможно ли е и как?)

Сега ми хрумна и друго. Да речем картофите са растения , а хората бозайници и поради това има известна несъвместимост на хромозомите. Но при хората те са 46 , а при човекоподобните маймуни 48. И двата вида изглеждат близки един с друг. В такъв случай има ли вероятност да се получи кръстоска между тях? В миналото е имало теории , които дори са обяснявали произхода на черната раса с такива действия , което само по себе си е смешно и невярно , но въпреки това дали е възможно при изолирани случаи и стечение на обстоятелства да има такова нещо?

[Tiger]

Re: Избор на пол на дете (Възможно ли е и как?)

На мен ми е най-интересна Саваната, щото често се държи като куче:
http://en.wikipedia.org/wiki/Savannah_%28cat%29

Аз знам само за един човешки хибрид - русалката

Русалка който види, да я докара и ние да я видим

Като сме тръгнали да споменаваме хибридни видове животни, то ето статия с 10-те най-интересни хибридни видове на планетата:
http://www.bgfactor.org/index_.php?ct=35&id=7920

Както се забелязва, все са между сходни животни.

[Tiger]

Re: Избор на пол на дете (Възможно ли е и как?)

Сега ми хрумна и друго. Да речем картофите са растения , а хората бозайници и поради това има известна несъвместимост на хромозомите. Но при хората те са 46 , а при човекоподобните маймуни 48. И двата вида изглеждат близки един с друг. В такъв случай има ли вероятност да се получи кръстоска между тях? В миналото е имало теории , които дори са обяснявали произхода на черната раса с такива действия , което само по себе си е смешно и невярно , но въпреки това дали е възможно при изолирани случаи и стечение на обстоятелства да има такова нещо?

По естествен път забрави - 2 хромозоми разлика като количество, но като качество разликата е бая. По-скоро с прасетата имаме повече сходство. Затова и (до колкото си спомням) се говореше преди време да се правят опити за донорство на органи от специално модифицирани прасета...

[Obersturmbahnfuehrer]

Re: Избор на пол на дете (Възможно ли е и как?)

Тихомире, кво ти става тази вечер? Какви "изолирани случаи и стечение на обстоятелства" ти се въртят в главата?

Това за негрите ми харесва. Лошото е, че сме от един вид с тях, а расата отдавна е отречена като подвид. За капак, учените вече цял век спорят дали изобщо има раси и, че това деление зависи само от избора на някакви признаци, като за най-лесно те са именно цветът на кожата и формата на носа и очите.

[Tiger]

Re: Избор на пол на дете (Възможно ли е и как?)

Ето и какво казва БГ Уикипедията по темата хромозоми:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%...BE%D0%BC%D0%B8

Скромна статия, но основното и лесно разбираемото е "Броят, формата и размерите на компактните хромозоми в телесните(соматичните) клетки от един вид са негова характерна, отличителна особеност. Тя се нарича хромозомен набор или кариотип. Хромозомният набор при нормални телесни клетки се състои от двойки еднакви хромозоми (хомоложни хромозоми), тъй като в зиготата са се събрали бащиният и майчиният хромозомен набор, съответно от сперматозоида и яйцеклетката. "
При сходни видове, може да се пренебрегнат малкото разлики и да настъпи мутаця и образуване на зигота (предхождащото зародиша). При по-големи разлики в генетичния материал, тези мутации са с летален изход. А при толкова различни видове, като куче и човек или растение и човек, е просто невъзможно.
Виж генните инженери в лабораториите си може да създават какво ли не, но това съвсем няма да стане както в споменатия от теб, Тихомире, случай за куче и човек - "случайно и естетсвено".

[Тихомир]

Re: Избор на пол на дете (Възможно ли е и как?)

Тихомире, кво ти става тази вечер? Какви "изолирани случаи и стечение на обстоятелства" ти се въртят в главата?

Това за негрите ми харесва. Лошото е, че сме от един вид с тях, а расата отдавна е отречена като подвид. За капак, учените вече цял век спорят дали изобщо има раси и, че това деление зависи само от избора на някакви признаци, като за най-лесно те са именно цветът на кожата и формата на носа и очите.

Хм , явно съм защитник на утопията , че може да се получи оплождане на яйцеклетка от един вид със сперматозоид от друг. Което доста хора се опитаха да ми обяснят че е невъзможно....

[Tiger]

Re: Избор на пол на дете (Възможно ли е и как?)

Хм , явно съм защитник на утопията , че може да се получи оплождане на яйцеклетка от един вид със сперматозоид от друг. Което доста хора се опитаха да ми обяснят че е невъзможно....

А какво още трябва, за да се убедиш, че е невъзможно да стане такова оплождане "по естетсвен начин"? Дори експериментите в лабораториите не са просто смесване на ДНК на 1 вид с ДНК на друг вид, а подмяна на отделни гени или добавяне на чужди такива за съответната експериментална клетка.

Абе не разбирам много от психология, ма тия зоофилии, които те вълнуват... нещо споменаваше Фроид за тях... или пък не беше той