Tweet
... можеше да се види, например, това:
Както и това:
Същинската цел обаче е различна - тунели, галерии и конструкции.
Следното нещо ми го подариха синовете за рождения ден, преди повече от три месеца.
Изглежда просто, обаче е космическо. Съдинката е пълна с гел, който хем е храна, приемлива за мравките (според хората), хем в него може да се прокопае и построи нещо като мравуняк.
Разработено било в НАСА, за да може да се изследва как се справят мравките в условия на безтегловност и космическа самота. (Същинските мравуняци не издържат ускоренията, тунелчетата се рушат, царицата майка се стресира и експериментът пропада.)
***
Можете да си представите с какво нетърпеливо нетърпение очаквах началото на сезона, в който да е възможно да заселя своя космически мравкариум. (В упътването го наричат "мравка-квариум", но ми звучи квакащо и несериозно.)
И ето - в събота, 26 март за първи за тази година ме упътиха към вече работещ мравуняк. И мравките са добри - яки и бързи, старопланинска порода. Балканджийчета.
Та вече си имам заселници за мравкариума. Опасявам се обаче, че краят на нетърпеливото нетърпение е и начало на проблемите. (Подобно съвпадане на края на първото с началото на второто се среща често, не само в науките, а и в живота, включително и най-вече във връзка с любовта.
)
***
Следвайки упътването, първо пробих в синия гел 4-5 дупчици, които да улеснят мравките да задълбаят надолу. Това беше лесно, само дето дупчиците вече се позатвориха.
В упътването пише още "сипете 20-25 мравки". Сега знам, че този който го е писал, никога не е сипвал мравки,
особено от пъргава и хаплива старопланинска порода,
особено в тясна и плитка съдинка.
То и в живота е така - едни са сипвали мравки и знаят каква е работата, а други пишат правилата и препоръките за сипване на мравки. И после се чудим каква стана тя и накъде върви България...
***
Освен това в родния си мравуняк мравките не се съгласиха да влязат в буркана по чист и подреден начин. В резултат онази част от тях, която беше "сипана", беше сипана заедно с клечици и сламки. Ето така:
А като почнах да вадя сламките забелязах друго разминаване с упътването. Там пише, че мравките минават с малко въздух, но е хубаво контейнерът да се отваря "за няколко секунди през една-две седмици". Може би... Обаче щом едва-едва подвигнеш капачето, се изстрелват - милите, по най-светкавичен начин в посоката, от която им е замирисало на въздух.
И въобще - като ги гледаш преди да са усвоили синия космически гел - си викаш "Тези симпатяги постоянно нещо намислят и правят". И - честно казано - ми домъчнява за моите квартиранти и затворници. Нещо, което никога не съм усещал, гледайки аквариум с екзотични рибки.
***
От дупките в гела, впрочем, се заинтересува само една мравка и то за малко. Ето я на снимката:
Може би историята на мравкариума ще се окаже скучна, може би от нея ще излезе нещо интересно и поучително.
Така или иначе, известно време ще ви информирам периодично и добросъвестно какво става там, в синия гел. Пък вие мислете струва ли си да подарите мравкариуми на децата си (респективно на бащите си
).
Поздрави!
Както и това:
Същинската цел обаче е различна - тунели, галерии и конструкции.
Следното нещо ми го подариха синовете за рождения ден, преди повече от три месеца.
Изглежда просто, обаче е космическо. Съдинката е пълна с гел, който хем е храна, приемлива за мравките (според хората), хем в него може да се прокопае и построи нещо като мравуняк.
Разработено било в НАСА, за да може да се изследва как се справят мравките в условия на безтегловност и космическа самота. (Същинските мравуняци не издържат ускоренията, тунелчетата се рушат, царицата майка се стресира и експериментът пропада.)
***
Можете да си представите с какво нетърпеливо нетърпение очаквах началото на сезона, в който да е възможно да заселя своя космически мравкариум. (В упътването го наричат "мравка-квариум", но ми звучи квакащо и несериозно.)
И ето - в събота, 26 март за първи за тази година ме упътиха към вече работещ мравуняк. И мравките са добри - яки и бързи, старопланинска порода. Балканджийчета.
Та вече си имам заселници за мравкариума. Опасявам се обаче, че краят на нетърпеливото нетърпение е и начало на проблемите. (Подобно съвпадане на края на първото с началото на второто се среща често, не само в науките, а и в живота, включително и най-вече във връзка с любовта.
)***
Следвайки упътването, първо пробих в синия гел 4-5 дупчици, които да улеснят мравките да задълбаят надолу. Това беше лесно, само дето дупчиците вече се позатвориха.
В упътването пише още "сипете 20-25 мравки". Сега знам, че този който го е писал, никога не е сипвал мравки,
особено от пъргава и хаплива старопланинска порода,
особено в тясна и плитка съдинка.
То и в живота е така - едни са сипвали мравки и знаят каква е работата, а други пишат правилата и препоръките за сипване на мравки. И после се чудим каква стана тя и накъде върви България...
***
Освен това в родния си мравуняк мравките не се съгласиха да влязат в буркана по чист и подреден начин. В резултат онази част от тях, която беше "сипана", беше сипана заедно с клечици и сламки. Ето така:
А като почнах да вадя сламките забелязах друго разминаване с упътването. Там пише, че мравките минават с малко въздух, но е хубаво контейнерът да се отваря "за няколко секунди през една-две седмици". Може би... Обаче щом едва-едва подвигнеш капачето, се изстрелват - милите, по най-светкавичен начин в посоката, от която им е замирисало на въздух.
И въобще - като ги гледаш преди да са усвоили синия космически гел - си викаш "Тези симпатяги постоянно нещо намислят и правят". И - честно казано - ми домъчнява за моите квартиранти и затворници. Нещо, което никога не съм усещал, гледайки аквариум с екзотични рибки.
***
От дупките в гела, впрочем, се заинтересува само една мравка и то за малко. Ето я на снимката:
Може би историята на мравкариума ще се окаже скучна, може би от нея ще излезе нещо интересно и поучително.
Така или иначе, известно време ще ви информирам периодично и добросъвестно какво става там, в синия гел. Пък вие мислете струва ли си да подарите мравкариуми на децата си (респективно на бащите си
).Поздрави!
Коментар