Tweet
До: ...
Като претегля, мога и да се лиша от по-комфортно возене. С Купето пътувахме доста и къде ли не, на дълги разстояния, както и по тесни, лоши пътища. Никога не съм чувствала умора или дискомфорт, освен този, че беше много ниска кола. Не е имало техн. проблеми също, освен че веднъж из Петроханския проход камък строши един от фаровете.
Друга случка. Тръгваме с приятел за стената на язовир Въча (бивш Антонивановци) с Опел Кадет. Още в равнината, преди Кричим, забелязвам вляво, не много далеч от пътя, нещо с вид на останки от крепост (впоследствие се поинтересувах и разбрах, че това е т.нар. "Червена църква" край Перущица, датираща от VI век). Сигурно съм казала, че виждам нещо интересно, или нещо подобно, не помня, след което той предлага да отидем там. Забелязваме черен път, който се отклонява наляво от асфалтовия и води в същата посока. Тръгваме по него, наоколо има овощни градини. В някакъв момент пътят свива някъде надясно, в южна посока, и почти се губи, а тревата става подозрително "подгизнала". Недалеч пред нас вятърът вее тръстики и папури. Късен следобяд е, предлагам да зарежем това и да отидем друг ден, когато има повече време, и след като сме наясно откъде точно се минава, да не се лутаме повече, а да се връщаме на асфалта и да продължим към предварително набелязаната цел - язовира. Не, не и не! Предложението ми твърдо се отхвърля (а аз съм абсолютно наясно, че него тази купчина полурухнали камъни не го интересува ни най-малко!). Малко след това колата затъва. Спътникът ми изважда някакъв вид кирка със средни размери от багажника и започва да копае пред гумата (във воднистия треволяк беше потънала задната дясна гума), после имаше палене, газ, бутане, 4-5-6 пъти поне, и губим доста време, докато колата все пак не се измъква. Разхождам се наоколо и установявам, че на 20-30м пред нас тече малък канал, идващ от Кричим... На един мъж разбръмчи ли му се муха из главата, че трябва да се докаже, няма сила, която да го спре!
Като претегля, мога и да се лиша от по-комфортно возене. С Купето пътувахме доста и къде ли не, на дълги разстояния, както и по тесни, лоши пътища. Никога не съм чувствала умора или дискомфорт, освен този, че беше много ниска кола. Не е имало техн. проблеми също, освен че веднъж из Петроханския проход камък строши един от фаровете.
Друга случка. Тръгваме с приятел за стената на язовир Въча (бивш Антонивановци) с Опел Кадет. Още в равнината, преди Кричим, забелязвам вляво, не много далеч от пътя, нещо с вид на останки от крепост (впоследствие се поинтересувах и разбрах, че това е т.нар. "Червена църква" край Перущица, датираща от VI век). Сигурно съм казала, че виждам нещо интересно, или нещо подобно, не помня, след което той предлага да отидем там. Забелязваме черен път, който се отклонява наляво от асфалтовия и води в същата посока. Тръгваме по него, наоколо има овощни градини. В някакъв момент пътят свива някъде надясно, в южна посока, и почти се губи, а тревата става подозрително "подгизнала". Недалеч пред нас вятърът вее тръстики и папури. Късен следобяд е, предлагам да зарежем това и да отидем друг ден, когато има повече време, и след като сме наясно откъде точно се минава, да не се лутаме повече, а да се връщаме на асфалта и да продължим към предварително набелязаната цел - язовира. Не, не и не! Предложението ми твърдо се отхвърля (а аз съм абсолютно наясно, че него тази купчина полурухнали камъни не го интересува ни най-малко!). Малко след това колата затъва. Спътникът ми изважда някакъв вид кирка със средни размери от багажника и започва да копае пред гумата (във воднистия треволяк беше потънала задната дясна гума), после имаше палене, газ, бутане, 4-5-6 пъти поне, и губим доста време, докато колата все пак не се измъква. Разхождам се наоколо и установявам, че на 20-30м пред нас тече малък канал, идващ от Кричим... На един мъж разбръмчи ли му се муха из главата, че трябва да се докаже, няма сила, която да го спре!
Но пък обяснимо.
удоволствието обаче ще липсва щото все ше спираш да се разтъпчеш и можеш да не стигнеш там закъдето си тръгнала 
Ако найстина те е заинтересувала някоя препоръка на наш колега питай лошо няма. Обаче темата започва да се разваля. В предложенията за мене е груба грешка да се заобикалят толкова леко Голф 4, Октавия, А3. Общото между тях е почти безпроблемната експоатация. Колкото и да неискам да подкрепям VW (защото не са ми любимци)проблемите при тях обикновенно настъпват заради несъвесни собственици(много по-редки са случейте с дефекти). Ако случайно все пак решиш да е нещо от голямото семейство на VW задължително попитай, защото има значение кой двигател ще си купиш
Коментар