Tweet
От: Коя раздатка да избера за Range Rover Classic
Скоро не съм писал, а има за разказване.
Два странни случая на саморазвиване на детайли се проявиха, но се преборихме с тях. Прокапа масло от левия фланец на предния мост. Първоначално си помислих, че е скъсан семеринг, но като се загледах забелязах, че детайлът очевидно е хлабав (вижда се на снимката). Уж временното затягане, преди разглобяването, почистването, мазането с фиксатор за резби и нареждане на федер шайби, държи вече към 1000 км. Другият случай беше прокапала гарнитура на водната помпа. Мислех, че е изпуснала, но когато се захванахме да я сменяме, се оказа, че поне един от болтовете е хлабав, а друг - направо изпаднал! Гарнитурата, естествено, беше заминала. Болтовете се оказаха с инчови резби (странно, но това е първият случай в който попадам на такава резба в тази кола), което ни хвана малко неподготвени. Наредихме ги така, че свободен да остане такъв, който има светъл отвор и през двете части на корпуса на помпата. Там поставихме по-тънък, с метрична резба и гайка от другата страна.
За по-голям успех обаче, броя разгадаването на странния проблем, описан в пост 356. За пореден път получихме датчика за температурата на антифриза и отново се оказа, че този, който текущо използвам (стар) вече е изгорял. Този път неусетно и без взривове, но все така напълно заминал. И тогава на моят приятел Еньо му дойде невероятна идея - при някой ремонт буксите на най-предната бензинова дюза от левия ред и на датчика са разменени! Това обясняваше защо колата пали трудно, защо компютъра изгоря, защо датчиците също горят, всичко. Естествено би означавало и, че колата на бензин е работила на 7 цилиндъра, или в най-добрия случай на 7-8 по някаква непроследима схема... Ами проверихме и да, оказа се точно така. Разменихме ги и сага колата пали без проблем, дори и в студа, и датчиците вече не горят.
Скоро не съм писал, а има за разказване.
Два странни случая на саморазвиване на детайли се проявиха, но се преборихме с тях. Прокапа масло от левия фланец на предния мост. Първоначално си помислих, че е скъсан семеринг, но като се загледах забелязах, че детайлът очевидно е хлабав (вижда се на снимката). Уж временното затягане, преди разглобяването, почистването, мазането с фиксатор за резби и нареждане на федер шайби, държи вече към 1000 км. Другият случай беше прокапала гарнитура на водната помпа. Мислех, че е изпуснала, но когато се захванахме да я сменяме, се оказа, че поне един от болтовете е хлабав, а друг - направо изпаднал! Гарнитурата, естествено, беше заминала. Болтовете се оказаха с инчови резби (странно, но това е първият случай в който попадам на такава резба в тази кола), което ни хвана малко неподготвени. Наредихме ги така, че свободен да остане такъв, който има светъл отвор и през двете части на корпуса на помпата. Там поставихме по-тънък, с метрична резба и гайка от другата страна.
За по-голям успех обаче, броя разгадаването на странния проблем, описан в пост 356. За пореден път получихме датчика за температурата на антифриза и отново се оказа, че този, който текущо използвам (стар) вече е изгорял. Този път неусетно и без взривове, но все така напълно заминал. И тогава на моят приятел Еньо му дойде невероятна идея - при някой ремонт буксите на най-предната бензинова дюза от левия ред и на датчика са разменени! Това обясняваше защо колата пали трудно, защо компютъра изгоря, защо датчиците също горят, всичко. Естествено би означавало и, че колата на бензин е работила на 7 цилиндъра, или в най-добрия случай на 7-8 по някаква непроследима схема... Ами проверихме и да, оказа се точно така. Разменихме ги и сага колата пали без проблем, дори и в студа, и датчиците вече не горят.
- камионът за втори път участва в археологическа експедиция. За съжаление от първата нямам снимки, техниката ме предаде. И на двете целта за сега е разузнаване. Дано в бъдеще да има финансиране и на реални дейности, но засега толкова (то и сезонът мина). С екип археолози от БАН и не само, първия път посетихме останки от римски, крайдунавски, наблюдателен пост. Втория път бяхме по следите на некропол, останал от население обитавало земите по поречие на р. Дунав преди римската империя. Високото ниво на реката ни попречи да го намерим, но имаше полза, защото се ориентирахме в местността, хората си хванаха някакви ориентири и остана да се върнем при по-ниска вода да ги сверим. На връщане се сетих да ги закарам и на едно място, пак покрай Дунав, където при една разходка с велосипед преди години, бях попаднал на иманярски изкопи, в и около които се виждаха интересни за археологията неща, без стойност за иманярите (поради което бяха и оставени). Успях да ги открия и хората останаха доволни.
)?!
Коментар