ПУЛИЯ - токът на италианския ботуш

[zippel]

Ден втори : Бриндизи - Триказе

Вече сме на италианска земя. Пристанището в Бриндизи е също много голямо, както и това в Игуменица. Италианските гранични полицаи не проявиха към нас особен интерес. Погледнаха номера на колата и дори не ни спряха.



За днешния ден не предвиждахме спиране в Бриндизи. Пътят от пристанището до южния изход от града минава предимно през складово-промишлена зона и не е интересен. Така, че вече сме на главния път за Лечче. В Италия, както и в много други страни, главните пътища извън магистралите са т.н. "скоростни пътища". Състоят се от две ленти във всяка посока, имат разделителна ивица, обикновено с мантинела по средата. Разрешената скорост по тях е 100-110 км/ч.



Първият преход за днес бе около 40 км по главния път. Първото, което ми направои впечатление бяха еднични дървета от тип, който у нас не съм виждал. Те са иглолистни, с овална корона.





По хубавия път 40-те километра не се усетиха и вече влизаме в първия обект за посещение - окръжния град ЛЕЧЧЕ.



ЛЕЧЧЕ е основан преди около 3000 години от месапите - население, произлизащо от Кипър. По време на Троянската война се е казвал Сибар. През 3-ти век преди Христа бива завладян от римляните, под чиято власт остава почти цяло хилядолетие. През 11 век е завладян от норманите, след което става част от Сицилианското кралство. По време на средновековието придобива голямо търговско значение. По това време са построени много архитектурни паметници в бароков стил. За да се предпази от османското нашествие по времето на Карл V е построена крепост, която съществува и до днес. През 17 век градът преживява жестока епидемия, която убива хиляди хора.
Понастоящем Лечче е един от основните градове на Салентинския полуостров, който всъщност представлява "тока" на ботуша. Населението му е около 100 хиляди. Заради многото красиви барокови сгради в старата част често е наричан "Южната Флоренция".

Основни забележителности :

- Базиликата Санта Кроче (Светия кръст), започната през 14 век, но завършена в края на 16 в. Тя има изключително красива барокова фасада, украсена с много фигури и орнаменти. Впечатляващ е и интериора на църквата.
- Дворецът на Целестините. който е съседна на църквата сграда, строена като манастир през 16 век. Днес в него се намира областната управа на Лечче.
- Площада Сан Оронто, кръстен на името на първия епископ на града.
- Останки от римски амфитеатър, които се намират край площада.
- Църквата Сан Ирене от 17 век и зад нея Манастира на Театините.
- Катедралата (Дуомо ди Лечче), която е най-голямата църква в града. Датира от 12 век, но сегашния си вид придобива през 17 в.
- Красивите барокови църкви Сан Джовани Батиста, Санта Киара и Сан Матео, всички строени през 17 век.
- Крепостта на Карл V, която е като замък. Освен отбранителни функции тя има много зали, една от които е служила за театрални постановки. Днес изпълнява функцията на културно средище и открит музей, отворен за посетители.

Кадър от пътя до центъра



Нямахме намерение да влизаме в крепостта на Карл V, но все пак се отбих на малкия паркинг пред нея за да я видим поне отвън.

[zippel]

В центъра на Лечче има малък парк, край който улиците са синя зона за паркиране. Когато спрях колата, една жена веднага ми каза, че днес паркирането е безплатно, защото е почивен ден. Иначе се плаща на паркинг автомат.
Имахме около 2 часа да видим центъра на Лечче. За целта трябваше да минем през споменатия парк.





Веднага след парка се минава и през Двореца на Целестините. Това е двора му.



Същият дворец отвън.



До фасадата на двореца е долепена красивата фасада на църквата Санта Кроче, но за съжаление цялата беше опасана със скеле и строителна мрежа и нище не се виждаше. Затова две снимки от нета. Първо църквата в цялостен план, заедно с Двореца на Целестините.



И понеже най-красивата й част е нивото с кръглия прозорец, ето го в едър план.



И една снимка на интериора.



Барок до болка. Продължихме разходката. Следващата снимка е на площада Сан Оронцо.



В южния му край се намира римския амфитеатър.



Самият амфитеатър е ниско, зад хората, които са се струпали да гледат, но не е нищо особено, затова и не направих снимка.

[zippel]

Продължихме по тесните улички. По пътя минахме край една от споменатите по-горе църкви от 17 век - Санта Киара. Така изглежда отвън



а така отвътре



Най-отдалечената точка от разходката бе площада с катедралата - Пиацца Дуомо.



И самата катедрала



Интериора на катедралата



По пътя на връщане минахме и край църквата Сан Ирене



Ето я и отвътре

[zippel]

Не успяхме да видим две от изброените по-горе църкви, но за пълнота ще покажа и тях, първо отвън и след това интериора. Сан Джовани Батиста.





и Сан Матео





След такава доза барок беше време за кафе. Седнахме под един чадър в едно от кафенетата.
Уличките в централната част на Лечче са предимно пешеходна зона.



Това не попречи на една патрулка да мине два пъти край нас, Патрулката беше с надпис "CARABINIERI" и вътре седяха двама добре сложени мъже, които зорко се оглеждаха. Предпочетох да не им правя снимка, затова трябва да ми повярвате без доказателства.
Пихме по един напръстник кафе. Не знаех как в Италия да поръчам кафето по-дълго. Щях да го науча два дни по-късно.

[s_s1]

Обещаващо започва пътешествието. И снимките са много добри.

[TigerHunter]

Просто, всичко е много красиво. Италия е много красива страна.
Колкото до Карабиниерите, де да ги имаше и тук. Карабиниерите са част от армията. Полицията си е отделна институция. Карабиниерите са на по-високо ниво като правомощия и власт от полицията. Както и финансовата полиция.

[Alexr]

Разни познати са ми казвали, че като ти се появи "Guardia di Finanza" значело, че си го закъсал много.

[TigerHunter]

Да. Гуардиа ди финанца е най-лошият вариант. Разкатават ти таковото до десето коляно и днк.

[TigerHunter]

Абсолютно.

[zippel]

Сместихме се в двата часа. Обратно до колата и по пътя към изхода от Лечче ще покажа два кадъра от улиците на града.





Малко гръцки тертип, само че с 1-2 етажа повече. Все пак италианците са над 60 милиона. . .

И отново сме на скоростния път в посока юг.



На 5 км от края на Лечче от лявата страна се намира търговския център КОНАД. Има пътен възел за връзка с него.



При градчето Малие основният път продължава на юг, а нашият маршрут беше наляво към следващата спирка за деня - град Отранто. След малко въртене по рампите отново излизаме на скоростен път.



Както е видно от кадъра скоростния път, макар и да няма статут на магистрала, налага доста ограничения за движението. Според знака по него е забранено движението на мотоциклети под 150 см3, мотоциклети с кош под 250 см3, велосипеди, пешеходци и каруци. Дори е забранено и за автостопаджии. Идеята е ясна - забрана за всичко що е спряло или се движи бавно.

[TigerHunter]

Дърветата са Pinus mediterraneum, или Средиземноморски бор. Правят огромни шишарки. Ядките им са една от основните съставки на Pesto alla genovese.

[zippel]

До Отранто оставаха десетина километра.

ОТРАНТО е пристанищен град и община в провинция Лече. През античността Отранто е един от градовете на Велика Гърция. До 11 век населението тук е говорило гръцки. По-късно римляните го ползват заедно с Бриндизи като краен изходен пункт за настъпление на Балканите. През 11 и 12 век е част от Сицилианското кралство, а през 14 и 15 минава към Неаполитанското. През 1480 г. Отранто бива превзет от войските на Османската империя, обаче година по-късно папският флот ги прогонва. Век по-късно турците отново го превземат чрез пирата Барбароса, но пак за кратко. В началото на 19 век Наполеон разполага в крепостта на Отранто свой гарнизон.

В историческата част на Отранто има 3 забележителности :

1. Арагонската крепост, строена през 11 и реконструирана през 13 и 15 век, която подобно на тази в Лечче е открит музей, отворен за посещение.
2. Базиликата САН ПИЕТРО, строена през 10 век - ярък пример на византийската архитектура, по стените има надписи на гръцки.
3. Катедралата на Отранто САНТА МАРИЯ АНУНЦИАТА (Благовещение Богородично). която е строена през 12 век, но по-късно реконструирана през 15 и 16 в. след като турците се опитали да я превърнат в джамия, унищожавайки ценни фрески. Особено ценни са мозайките от 12 век.

Входът към Отранто е голямо кръгово кръстовище.



Малко след него от дясната страна се видя луксозния мотел Вила Роза Антико.



Още при навлизане в централната част се вижда нискоетажната застройка



Друго, което прави впечатление е липсата на скатни покриви, покрити с керемиди или съвременните ондулин, бардолин и др.



Стигнахме до старата част на Отранто, която е почти на брега.



Бях избрал от Гугъл един паркинг, който е малко встрани, но близо до центъра. Бариера, бутон, билетче и на излизане плащаш в будката. Средната цена из тези градчета е между 1 и 2 евро за час, зависи от мястото.

[zippel]

Оставихме колата и първо отидохме на самия кей. Знаех, че ще има отново тесни улички, в които не стават снимки, затова не взех фотоапарата. Една снимка на кея правена с телефон.



И за да може пътеписа да служи и като пътеводител там, където по една или друга причина нямам свои снимки, допълвам с такива от нета. Първо входа към старата част откъм пристанището



Малко трудно, но успяхме да намерим малката византийска църква Сан Пиетро.



Отвън не прави впечатление, но вътре си личи, че не е била католическа.



А това е главния вход на катедралата.



и съответно интериорът й



Най-впечатляващото нещо в него са мозайките на пода.



И накрая Арагонската крепост, в която не влязохме.



Старата част на Отранто е сравнително малка и има една основна улица, по която се движат туристите. Хапнахме набързо и продължихме.

[artefekt]

А това е главния вход на катедралата.



и съответно интериорът й



Най-впечатляващото нещо в него са мозайките на пода.

Не са само мозайките....в подземието има мисля бяха 100 колони, като всяка една е различна. Изпуснали сте, ако не сте ги видели. А градчето относно турските нашествия е с подобна съдба като нашият Батак.

[zippel]

Да, действително е пропуск. Но тогава не бях прочел за криптата. Сега разгледах из нета и се оказва, че подземието си е цяла църква - със седалки, олтар и разбира се, споменатите колони. Благодаря за допълнението, нека да го имат предвид тези, които възнамеряват да посетят Отранто. А сега продължавам.

Пътя за изход от градчето и малко след това ми се губи, защото регистратора не се беше включил. Коригирах това няколко километра по-късно. От Отранто нататък маршрута ни беше по второстепенни пътища и следваше плътно бреговата линия. Докато нямаше регистратор минахме край най-източната точка на Италия - носа, чието име носи градчето. Срещу него през Отрантския проток се намира Албания. Формално тук е и границата между Адриатическо и Йонийско море. Всъщност и двете морета, както и Егейско, са част от Средиземноморския басейн и границите им са условни. За разлика от Мраморно и Черно море, чиито басейни са ясно отделени от Средиземно море чрез протоци.
На това място не е желателно да се спира защото в района са разположени части на Marina Militare, т.е. Италианските военноморски сили. Но в нета има снимки на всичко. Нос Отранто с фара.



Малко след това вече регистратора работеше. От лявата страна на моста, който се вижда на следващия кадър, се намира малкото заливче Порто Бадиско.



Удобното място за снимка беше от другата страна на моста, но нямаше никакъв начин да се спре, така, че още една снимка от нета.



Полуостров САЛЕНТО, който всъщност е "токът" на ботуша, е осеян с кули, които могат да се видят по крайбрежието и в трите му области : Бриндизи, Лечче и Таранто. Имат най-различна форма и големина в зависимост кога и от кого са строени, но всички са каменни. Изграждането им се е налагало поради многото набези откъм морето и произтичащата от това необходимост от постоянно наблюдение. Някои от тях са доста големи и са служили и като фортификационни съоръжения. По-голямата част са строени в периода 15-17 век. Състоянието им е различно - от руини до напълно запазени.

Ето и първата салентинска кула, която видяхме по пътя си.



Теренът в тази част на полуострова бе хълмист и пътя се движеше успоредно на морския бряг на около стотина метра над водата.



На много места в този участък обезопасяването на пътя беше по начин, който не бях виждал - откъм ската вместо предпазна стоманена ограда имаше изградена ниска непрекъсната каменна стена. Личеше си, че е стара, което означава, че в миналото тукашните пътища са били обезопасявани по този начин.

[zippel]

Влизаме в селищното образувание Санта Чезареа Терме.



САНТА ЧЕЗАРЕА ТЕРМЕ е малко градче, известно с термалните си извори, богати на йод и сяра, които имат лечебни свойства за борба с артрит, ревматични, респираторни и дерматологични проблеми. Изворите са разположени в силно порьозен терен и са много горещи, но температурата се регулира да бъде малко под 40 градуса. Прилежащият бряг е известен и с няколкото си подводни пещери. Термалните бани са отворени от май до ноември.

Още три кадъра от главната улица на балнеологичния курорт.







В далечния край свихме наляво за да отидем до един голям паркинг, който се намира почти на морския бряг, където е пристанищния кей, има и зона за плажуване. Целта ми беше да направя снимка на най-луксозния комплекс в градчето - Аугустус Ресорт.



Оказа се, че първо нямаше добра видимост и второ комплексът е доста пръснат и на практика няма нищо впечатляващо като визия. Затова пък видяхме още една от салентинските кули. Тази бе малко обезглавена.

[zippel]

Продължихме на юг край брега.



Следващата точка от плана ни бе една природна забележителност. Това е морската пещера Гротта Дзиндзулуса.

ГРОТТА ДЗИНДЗУЛУСА е една от малкото красиви морски пещери, достъпни по суша. Името й идва от думата "Дзиндзули", която на местен диалект означава парцали и се дължи на карстовите образувания, висящи от тавана които са с подобна на парцали форма. Открита е за посещение още през 1957 г.
Пещерата се състои от три части :
ПРЕДДВЕРИЕ, в което има много сталактити и сталакмити, както и малко езеро със сладка вода,
КРИПТА - голяма кухина с отвесни стени до 25 м високи, наричана още КАТЕДРАЛА
ДЪНО - най-вътрешната част на пещерата на около 150 м от входа, в която има малък воден басейн.
Зинзулуза се посещава годишно от над 100 хиляди туристи. Някои от тях идват с лодки от близкото пристанище Кастро.

Пещерата е лесно достъпна с автомобил. На това кръстовище се завива към морето.



Около 1 км след кръстовището се достига до голям и добре подреден паркинг, край който има редица кафенета, ресторантчета и магазини за сувенири и плажни стоки.
Ето и едноминутно клипче от последните метри преди паркинга.

В дъното на паркинга има каса, купихме билети (около 20 евро за 3+1 човека) и тръгнахме по пътеката. Оказа се, че пътя по каменна пътека и стъпала е не повече от 5 минути.
Пещерата се намира в дъното на малък залив. Това е залива



Дъното на залива и част от пътеката към входа.



и самият вход. Добре се вижда как горе по тавана висят "парцалите", които дават името на пещерата.



Туристите, които бяха дошли със зелената лодка вече се връщаха след посещение на пещерата, а тези от светло синята вероятно бяха вътре. При табелата чакаше младо момиче - екскурзовод, което ни каза, че вътре имало хора и трябва да изчакаме да излязат. Освен това трябвало да се посъбере нещо като група. Край табелата имаше беседка и пейки. За изчакването, което продължи поне 20 минути. Иначе обстановката беше впечатляваща. От три страни и отгоре си заобиколен от огромни скали, а насреща си виждаш море.



Най-после групата от синята лодка излезе и бяхме поканени да влезем по ето тези стълби.



Момичето предвождаше малката ни група, обяснявайки кое какво е в пещерата. Обичайните туристически залъгалки плюс малка порция спелеология. Вътре снимки не правих, но и нямаше защо. Тази пещера е много по-впечатляваща отвън, отколкото отвътре. Ако сте влизали в някоя от красивите наши пещери - Ягодинската, Ухловица, Съева дупка, Леденика и много други, Дзиндзулуса няма да ви направи никакво впечатление. Ако питате мен, извървете пътя до входа, поседете малко на пейките при беседката и се връщайте. Двадесетте минути вътре са си изгубено време. Ако е слънчев летен ден и имате време, край пътеката има удобни места за влизане и излизане от водата, а за деца и неплувци край паркинга има басейн с шезлонги.

[zippel]

Веднага след пещерата пътя минава през градчето Кастро, което е разположено на стръмен хълм. Има крепост, но е трудно за посещение поради ограничените места за паркиране и тесните стръмни улици.
Около 2 км след Кастро има отбивка към малкия фиорд Маритима.



След стотина метра се стига до малък паркинг, където спират посетителите на прилежащия плаж.



А самият плаж изглежда така



На още десетина км на юг се намира един от най-красивите фиорди на италианския адриатик - Марина Сера. Макар и да е нужно малко въртене из тесни улици и алеи, мястото определено си струва посещението. Ако минавате оттам, отбийте се и спрете поне да хвърлите един поглед.





Както се вижда, в близост до Марина Сера има и стара кула, този път с квадратна форма.

Още няколко км на юг се минава последователно край два красиви фиорда - Гуардиола и Чоло. И при двата няма дадености за плажуване. При първия има отбивка и беседка, откъдето може да се види, докато при втория мястото за гледка е по-трудно достъпно. Интересни са, но не чак толкова, че да си струват усилието и времето. Все пак вижте ги. Първо Гуардиола



После Чоло