Доломитите - една лятна алпийска приказка.

[push]

ОТ Гугъл Мапс са .

[zippel]

Да, от Гугъл са. Както обясних в началото, TF картата от регистратора с първите два дни се скапа. Още малко, да свърши втория ден и следващите два дни кадрите ще са от моя регистратор. Тези от пътя, разбира се. Големите снимки са правени с фотоапарат там, където съм бил. Там, където не съм, са взети от нета. Целта е пълнота на пътеписа.

[trapper]

отличен пътепис, браво зипел!

[zippel]

Първото населено място, през което се минава е Сан Леонардо.



Ето я и самата долина насреща.



А тук се вижда защо тревата е толкова зелена.



Още един пасторален кадър



Следващото градче е по-малко и се казва Сан Мартино.



На моменти си мислех, че тези хора си боядисват поляните. Зелено, зелено, ама чак пък толкова...
Още един кадър от Сан Мартино.

[zippel]

Минахме край една къща, чийто двор изглеждаше като ботаническа градина.



Селото Салтусио е толкова малко, че вероятно има статут на махала. Ето как изглежда тази махала.



А това е най-представителната сграда в махалата - хотел "Saltauserhof", което според правилата на немския език би трябвало да се чете "Залтаузерхоф".



Минахме и край малък бетонов възел, който е до самия път. Ето какво се вижда от него.



С наближаването на крайната цел за днес - град Мерано обстановката ставаше все по-урбанизирана. Няколко думи за града.

МЕРАНО (на немски МЕРАН) е град със средна големина - около 40 хиляди и е център е на община. Районът наоколо е популярен с развитото лозарство и производство на бели и червени вина и мезета за тях. В центъра има магазин на популярна фирма за месни деликатеси, основана през 1930 г. от тиролския майстор Готфрид Зибенфьорхер. В Мерано има две църкви от 15 век и каменен мост от 17 век. Макар и да няма ски писти, околностите на Мерано са изключително популярни най-вече за летен туризъм.

Всъщност хотелът, който бях избрал в тази част на Италия бе край самия път няколко км преди Мерано. Носеше звучното "италианско" име "Лаймерхоф". Ето го



Изглежда неголям, но от задната страна имаше доста стаи. Момчето на рецепцията ме посрещна с думите "Гутен Таг" и на въпроса ми къде наблизо има ресторант за вечеря каза, че имат кухня и от вчера им останало малко гулаш. След такъв преход с толкова впечатления това ни устройваше напълно. Настанихме се и решихме да разгледаме града следващия ден. Ресторанта им се оказа доста уютен и на ниво. За разлика от гулаша. Бил съм в Унгария и това, което ни дадоха нямаше нищо, ама нищо общо с гулаш. Беше такъв буламач, че не ставаше за ядене. Добре, че щрудела, който ни донесоха за десерт се оказа превъзходен. Е, всеки си знае местните специалитети.

Така завърши и четвъртия ден. Ето и следата

[zippel]

Мезетата тествахме след като се върнахме. Някои бяха супер, някои посредствени. Нямаше как да купим от всички. Що се отнася до вината, никой от групата ни не е познавач на вина. Аз лчино не харесвам таниновите вина колкото и да са ценни, а те обикновено са най-ценните. В тази връзка купих една бутилка Barolo, което минава за едно от най-добрите в Италия. Предполагам, че няма да я оценя, затова все още не е отворена. А струваше . . . няма да кажа колко евро.

[trapper]

пиши цената на виното. и аз направих "колекция" след 1990

[zippel]

Доколкото помня 42 евро. 750 мл разбира се, не туба. Затова чакам да ми дойде на гости някой, който разбира от вина. Да го пия аз или менеподобни "разбирачи" е разхищение.

[s_s1]

Благодаря за споделеното пътуване.