Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Забравени играчки

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Забравени играчки

    Мислейки за елементарните радиостанции, които ми вършат добра работа по разходки, внезапно се сетих за кибритения телефон от детството ми.

    Тогава "чекмедженцата" на кибритените кутийки бяха с дъна от тънък фурнир. Пробиваш на две такива кутийки дупчици и ги свързваш с дълъг тънък конец - за шиене или рибарска корда(закрепен в дупчицата само с възел).

    Двамата събеседници си вземат кутийките и се раздалечават, така че конецът да се опъне - и да стои постоянно опънат. Но не прекалено, защото понякога се къса. Този телефон се използва като радиостанциите - докато единият говори в кутийката, другият слуша в неговата и обратното. Чуваемостта е учудващо добра, дори от 50-ина метра. Забавно е.

    Дори по-добре се получаваше с едни консервни кутийки от сокове. Те се срещаха рядко, но пък бяха от малкото у нас, направени от тънка ламарина - т.е. годна за комуникационни цели.

    ***

    Има и много други забравени играчки. Изобщо сега игрите и играчките са някак прекалено готови. Много по-хубави са, но ми стоят някак сакати. Отнемат например удоволствието да постигаш все по-добър ластичен двигател за все по-добре издялана лодчица. Или да откриеш най-добрите размери за перка, която излита (понякога смайващо високо), след като завъртиш "дръжката" й от клечка или молив в дланите си.

    А тези неща бяха съпроводени с дух на състезателност и обмен на технологична информация с други хлапета.

    ***

    Може да звучи старешки - носталгично, но смятам че днешните деца са ощетени от практическото изчезване на един куп прости играчки. Не само защото те бяха интересни, а и защото целият процес съдържаше творчество и изобретателност, към които пластмасовата конфекция рядко подтиква.

    Та ви предлагам да си припомним някои забравени играчки - кой за каквато се сети. Може да е от полза за дечурлигата около нас, които така или иначе често развеждаме в природата.

    Поздрави!
    Искам България чиста!

  • #2
    До: Забравени играчки

    Конструктори със гайки и болтове и метални надупчени плочки .. Синът ми се е заразил вече и експериментира на тема - оригинално дистанционно. Вече почти не ме вика да му развивам гайки ... а още няма 6 г.
    Като малка успях някак си да измъкна вътрешните ластици на един плосък ластик и вързвайки го за носа на хартиена ракетка - успях да и придам страхотно ускорение.
    Преди седмица видях тракащи се топчета в една книжарница - вкарах си автогол , като ги купих, но миналото оживя в цвят и звук...
    На мен опита с телефоните (кибритени кутийки) не успя да ми се получи, когато бях малка - но и нашият експеримент беше на дистанция 100 -150м ... и без резонатори...
    Мария Стоева 0889 82 51 и 87.

    Коментар


    • #3
      До: Забравени играчки

      Такова телефонче за по дълги разстояния правехме, като взимахме жица с необходимата дължина и на двата края поставяхме по една слушалка от телефон( само горната част през която се слуша) и така от петия етаж можех да си говоря със седмия.

      Поздрави,
      Стефан

      ПС//Освен това още си пазя колекцията от списание "Дъга" и картинки от дъвки "Турбо"
      Само половинката да не го прочете това, че ще ги изхвърли, а са ми скъпи спомени.

      Коментар


      • #4
        До: Забравени играчки

        detstvoto.com имат цял сайт посветен на темата.

        Коментар


        • #5
          До: Забравени играчки

          Добър сайт. Но някак се разминава с това, което имах предвид (може би грешката е в моя телевизор).

          Не вярвам, например, да знаят що е това зърканица.

          Поздрави!
          Искам България чиста!

          Коментар


          • #6
            До: Забравени играчки

            Дървена макара от конец за шиене, шайба отрязана от парафинова свещ, ластик за коса, кибритена клечка и молив.
            Перфектното транспортно средство за състезания с ластичен двигател.
            От същата макаричка си правехме пумпали като я издялквахме до половината, забивахме в нея молив и ги подостряхме заедно.
            Aкълa e кaтo жeнскoтo нepaзпoлoжeниe. Нe ти ли дoйдe нa вpeмe, нe гo и чaкaй!

            Коментар


            • #7
              До: Забравени играчки

              Темата си е 6 отвсякъде, ама много назад ни връща...сещам се, как си правихме радоиприемник от метална кутийка(тогава имаше само от Nivea) с 2 половинки от бръснарско ножче,между които слагахме пирон, навит меден проводник и го вързвахме за антена и чешмата...и трябваше да слушаме радио,...ама никой не ни каза,че и диод трябвало да има...но с такъв мерак го правихме ... и к'во ли не още,дето сега няма да се сетят !

              Коментар


              • #8
                До: Забравени играчки

                Първоначално публикуван от chrichri Преглед на мнение
                Темата си е 6 отвсякъде, ама много назад ни връща...сещам се, как си правихме радоиприемник от метална кутийка(тогава имаше само от Nivea) с 2 половинки от бръснарско ножче,между които слагахме пирон, навит меден проводник и го вързвахме за антена и чешмата...и трябваше да слушаме радио,...ама никой не ни каза,че и диод трябвало да има...но с такъв мерак го правихме ... и к'во ли не още,дето сега няма да се сетят !
                Микрофонът от домофона и ценеров диод вършеха тая работа. Кво се задълбахте във "високотехнологичните" играчки. Аз дете с калам и фунийки не съм видял от 20 години. Който не знае кво е калам- да пита. С брат ми (51 години) си направихме експеримент и играхме с джамини на дупка в едно близко училище. Гледаха ни като изтървани. Виж, като направихме "триъгълника" с по 50 ст. взеха да усещат тръпката.
                Прави каквото щеш, ама да стане както трябва.
                10% отстъпка за мъжка конфекция

                Коментар


                • #9
                  До: Забравени играчки

                  Преди страхотно много години едни батковци правеха детекторен радиоприемник. Покупното изделие беше единствено някакъв диод. А страхотното изделие работеше без външно захранване!

                  Пет лева, малко кабелчета,поялник и...любопитство.

                  През войната, поради изобилието на взривни материали (от разглобени снаряди) правехме разни "ракети". Много гръм и пламък, но не препоръчвам такива игри.

                  Коментар


                  • #10
                    До: Забравени играчки

                    Лагерницата - моята първа страст (и поводът Вуйчо ми да ми рендоса подобаващо дънцето). Прави се от дъска с дължина около метър, ширина около половин и дебелина поне 3 см. - това е рамата. На две правоъгълни летви се издялкват пресечени конуси и се нахлузват възможно най-големите лагери, които има в гаража и се застопоряват с пирончета. Едната ос се закрепва неподвижно под мястото, където ще се сяда на дъската, а другата се хваща подвижно с болт и шайби за другия край на "рамата", за да се управлява с крака. Та лагерите, дето взех бяха за ремонт на нещо си по ЗИЛ-а на Вуйчата.........

                    Другото - хвърчилата - еркен по нашенски - още помня как се смятат ендезите. А вече само по плажовете може да се видят някакви купешки боклуци.
                    Черно, мирише и разваля характера!

                    Коментар


                    • #11
                      До: Забравени играчки

                      Възможно ли е играчките които описвате да са представени с чертежче или рисунка -схема - и с по-добро описание за да може и практически някой да се пробва да ги възроди.
                      А да не си остане само носталгичен поглед към миналото със споделени тайнствени вълшебни играчки.

                      Първоначално публикуван от Тропчо Преглед на мнение
                      Микрофонът от домофона и ценеров диод вършеха тая работа. Кво се задълбахте във "високотехнологичните" играчки. Аз дете с калам и фунийки не съм видял от 20 години. Който не знае кво е калам- да пита. С брат ми (51 години) си направихме експеримент и играхме с джамини на дупка в едно близко училище. Гледаха ни като изтървани. Виж, като направихме "триъгълника" с по 50 ст. взеха да усещат тръпката.
                      Джамини - това лимки ли са? Стъклени топчета? С 50те стотинки какво се прави?
                      Първоначално публикуван от drago_pishinkov Преглед на мнение
                      Лагерницата - моята първа страст (и поводът Вуйчо ми да ми рендоса подобаващо дънцето). Прави се от дъска с дължина около метър, ширина около половин и дебелина поне 3 см. - това е рамата. На две правоъгълни летви се издялкват пресечени конуси и се нахлузват възможно най-големите лагери, които има в гаража и се застопоряват с пирончета. Едната ос се закрепва неподвижно под мястото, където ще се сяда на дъската, а другата се хваща подвижно с болт и шайби за другия край на "рамата", за да се управлява с крака. Та лагерите, дето взех бяха за ремонт на нещо си по ЗИЛ-а на Вуйчата.........

                      Другото - хвърчилата - еркен по нашенски - още помня как се смятат ендезите. А вече само по плажовете може да се видят някакви купешки боклуци.
                      За лагерната количка описанието е идеално , но как се прави хвърчило и какво е ендези?
                      Мария Стоева 0889 82 51 и 87.

                      Коментар


                      • #12
                        До: Забравени играчки

                        Първоначално публикуван от drago_pishinkov Преглед на мнение
                        Лагерницата - моята първа страст (и поводът Вуйчо ми да ми рендос.....

                        Другото - хвърчилата - еркен по нашенски - още помня как се смятат ендезите. А вече само по плажовете може да се видят някакви купешки боклуци.
                        Тук ще се подсещаме от спомени на предходния. Така става.

                        Бях решил да направя голямо хвърчило, на което да поставя фотоапарат "Смена". Вече бях го пробвал под водата. Сега ще правя снимки "от въздуха". Смяната не тежи много, но уголемих тройно нормалното хвърчило. Понеже един нормален канап не се продаваше, намерих корда за рибарски въдици. След проби с товар - камък от половин кило, закрепих фотоапарата в специална кутия, с промушена в отвора тъъънка корда за задействане на спусъка.
                        Трябваше за всеки кадър да приземявам хвърчилото, но направих снимки! Височината ще да е била 40-50 метра. Но "въздушна"!!!

                        Коментар


                        • #13
                          До: Забравени играчки

                          Първоначално публикуван от Spas55 Преглед на мнение
                          Добър сайт. Но някак се разминава с това, което имах предвид (може би грешката е в моя телевизор).

                          Не вярвам, например, да знаят що е това зърканица.

                          Поздрави!

                          Наистина не знам
                          OffRoad-a - за някои е страст, за други хоби, за трети професия, а за мен - начин на живот !!!

                          Коментар


                          • #14
                            До: Забравени играчки

                            Батерия от 4.5V. Крушка, вързана с периферията си за минуса. Това стърчи, щото пластинката е месингова и еластична. Като я натиснеш, другия извод контактува с плюса и свети.

                            ...и много други. Но фунийките си бяха хит.

                            ...ейййй, толкова ли одъртях вече?!?!?
                            Интернет експлорър: Безплатно предоставян от Майкрософт тул за сваляне на браузер по избор.

                            Коментар


                            • #15
                              До: Забравени играчки

                              Първоначално публикуван от iai-bg Преглед на мнение
                              За лагерната количка описанието е идеално , но как се прави хвърчило и какво е ендези?
                              Хвърчило - здрави сухи, леки и прави пръчки - имаше една такава тръстика едно време - 3бр около 1,2-1,4м. минимум.

                              Свързват се в средата с капронов конец, крайщата им се свързват също с конец, така че да се получат еднакви триъгълници.

                              С оризива хартия (май сега и викат паус или палус на идея си нямам) се облепва така получената рамка.

                              Прави се опашка от хартиени ленти (около 30-40см.) от някое лъскаво списание - с примки се захващат с конец - дължината е около 3-4 пъти по-голяма от тази на хвърчилото. Закрепя се към него не директно, а с два конеца с еднаква дължина (горе долу като на ендезите), вързани към два съседни края на пръчките.

                              Може и обици да се направят, но се прикрепят отстрани само към един край на пръчката.

                              след това ендезите и готово - те се правят от странанта, където се пада да е хартия - хвъчрилото лети обърнато с дървения скелет нагоре и хартията под него.

                              Ендезите са т.нар. юзди на хвърчилото - пирамида с дължина на страната на основата, равна на радиуса на описаната около контура на хвърчилото окръжност. Едната точка е в центъра на хвърчилото, а другите две в краищата на две съседни пръчки. Така имаме триъгълник. От тези три точки се спискат три конеца с еднаква дължина, но не по-малка от тази на най-късата и не по-дълги от най-дългата страна от тези на основата. Малко сложно, но гарантира прекрасна устойчивост и маневреност.
                              Последно редактирано от drago_pishinkov; 24-07-09, 19:53.
                              Черно, мирише и разваля характера!

                              Коментар

                              Четат темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 4,057 в 14:19 на 14-06-16.

                              Зареждам...
                              X