Покрай една друга тема, се сетих за не толкова отдавнашните ми преживелици с разни интересни КАТ-аджии. Длъжен съм да кажа, че съм попадал и на свестни пичове - има ги и не са чак толкова малко.
Но конкретната тема е за "другата страна", за онези, които са герои във вицовете. С едно пожелание към всики, работещи в системата на КАТ: Момчета и момичета, НЕ бъдете като тях!
София, 2007ма, някъде в началото на зимата. Вече не помня за какъв дявол се бях занесъл до Софето, но към 21:30 тръгвам от Ректората с идеята до към полунощ да съм си у дома (СЗ). Да, ама не. Още на спирката на Ариана ме приветстват със слънчогледа. Документи, дрегер, багажа на колата - преживях го. Като не се бръсна няколко дена верно изглеждам леко криминално, а и пичовете бяха учтиви. Изчаках 10-15 минути диспечерката да направи справка за колата, че не е крадена и че аз не съм издирван престъпник и си тръгвам.
И успявам да стигна чак до Плиска (колко е? километър?) и хоп - палка. Някакви нерваци ми набутаха дрегера, половин час ми зяпаха документите, после решиха да проверяват багажа и накрая ми връчиха дрегера. Аз започвам леко да се нервя, но се успокоявам, че сигурно има някаква акция, та затова. Следва разговор с централата и още 15 минути чакане да проверят дали колата не е крадена.
Между другото бяй с 18 годишнаия си (тогава) Шатъл и целия ми багаж се състоеше от дебело яке, кутия цигари и телефона.
Този път успях да стигна почти до София Франс Ауто (Враня ли се води?) и целия цирк отначало. Мен вече започна да ми кипва и започнах да се зъбя на полицаите. Обяснявам им доста нелюбезно, че вече за трети път ме спират, ония и те ми се зъбят насреща - идилия. Добре, че прескочиха дрегера и диспечерката този път беше бърза, явно вече беше запомнила данните на колата и моите наизуст. Разделихме се доста неучтиво, тръгвам на въртележки и хоп, на караулката на Църна маца - един търчи и ми маха с палката.
Ама сега що карам с пълномощно? Ама каква работа имам в София? Ама що си тръгвам? Ама не знам си какво - ей, тия на караулката специално винаги са ми правили проблеми, по едно време бях започнал да минавам през Горни Лозен, правете си сметка колко ми беше писнало.
Съответно пак цялата процедура отначало и докрай.
Малко след полунощ успявам да се измъкна и от там и с идеята, че напред има само 200 км магистрала, тръгвам бодро към дома. По някое време усещам, че всичките разправии са ми събудили пикочния мехур и за да не стане по-шарено от необходимото, отбивам в аварийната и слизам да си реша проблема. Не бях успял още да си закопчея копчетата, когато една патрулка забива спирачките плътно до мен и от вътре изскачат двама. Документите! Багажника!... леле, няма "Добър вечер", няма "Старшина Петров". Е, да, ама аз вече бях тотално претръпнал и ми беше все тая. След сума ти зверене в ултрасложния документ "Пълномощно", проба за алкохол, ръчкане из празния багажник и надничане под седалките, решават ПАК да ме проверят дали не съм някой пандизчия.
Добре, ама сме спрели малко в ниско и радиото явно няма обхват. Единия полицай пали гумите на Астрата, мръдва 50 метра по нагоре и започва да ми изрежда данните. И в този момент, мехлем за ушите ми, чувам отдалеч как диспечерката не издържа: "Идиоти! Колко пъти ще ме питате едно и също! Други коли няма ли? Подигравате ли се с мене?" и така нататък...
Полицая слиза обратно, видимо смутен и пита "Що спря тук бе, момче?", "Припика ми се" отговарям си искрено.
"Ми що не каза веднага?"
"Че някой да ме е питал?"
Краен резултат: 21:30 тръгване приблизително от центъра на Сф, няма задръствания, 1:30 успях да се оттърва от последните досадници, на десетина километра от града. 4 часа. Собствено пътя СЗ-Сф, при нормално каране по правилник е 2 часа и половина. На печелившите честито
Но конкретната тема е за "другата страна", за онези, които са герои във вицовете. С едно пожелание към всики, работещи в системата на КАТ: Момчета и момичета, НЕ бъдете като тях!
София, 2007ма, някъде в началото на зимата. Вече не помня за какъв дявол се бях занесъл до Софето, но към 21:30 тръгвам от Ректората с идеята до към полунощ да съм си у дома (СЗ). Да, ама не. Още на спирката на Ариана ме приветстват със слънчогледа. Документи, дрегер, багажа на колата - преживях го. Като не се бръсна няколко дена верно изглеждам леко криминално, а и пичовете бяха учтиви. Изчаках 10-15 минути диспечерката да направи справка за колата, че не е крадена и че аз не съм издирван престъпник и си тръгвам.
И успявам да стигна чак до Плиска (колко е? километър?) и хоп - палка. Някакви нерваци ми набутаха дрегера, половин час ми зяпаха документите, после решиха да проверяват багажа и накрая ми връчиха дрегера. Аз започвам леко да се нервя, но се успокоявам, че сигурно има някаква акция, та затова. Следва разговор с централата и още 15 минути чакане да проверят дали колата не е крадена.
Между другото бяй с 18 годишнаия си (тогава) Шатъл и целия ми багаж се състоеше от дебело яке, кутия цигари и телефона.
Този път успях да стигна почти до София Франс Ауто (Враня ли се води?) и целия цирк отначало. Мен вече започна да ми кипва и започнах да се зъбя на полицаите. Обяснявам им доста нелюбезно, че вече за трети път ме спират, ония и те ми се зъбят насреща - идилия. Добре, че прескочиха дрегера и диспечерката този път беше бърза, явно вече беше запомнила данните на колата и моите наизуст. Разделихме се доста неучтиво, тръгвам на въртележки и хоп, на караулката на Църна маца - един търчи и ми маха с палката.
Ама сега що карам с пълномощно? Ама каква работа имам в София? Ама що си тръгвам? Ама не знам си какво - ей, тия на караулката специално винаги са ми правили проблеми, по едно време бях започнал да минавам през Горни Лозен, правете си сметка колко ми беше писнало.
Съответно пак цялата процедура отначало и докрай.
Малко след полунощ успявам да се измъкна и от там и с идеята, че напред има само 200 км магистрала, тръгвам бодро към дома. По някое време усещам, че всичките разправии са ми събудили пикочния мехур и за да не стане по-шарено от необходимото, отбивам в аварийната и слизам да си реша проблема. Не бях успял още да си закопчея копчетата, когато една патрулка забива спирачките плътно до мен и от вътре изскачат двама. Документите! Багажника!... леле, няма "Добър вечер", няма "Старшина Петров". Е, да, ама аз вече бях тотално претръпнал и ми беше все тая. След сума ти зверене в ултрасложния документ "Пълномощно", проба за алкохол, ръчкане из празния багажник и надничане под седалките, решават ПАК да ме проверят дали не съм някой пандизчия.
Добре, ама сме спрели малко в ниско и радиото явно няма обхват. Единия полицай пали гумите на Астрата, мръдва 50 метра по нагоре и започва да ми изрежда данните. И в този момент, мехлем за ушите ми, чувам отдалеч как диспечерката не издържа: "Идиоти! Колко пъти ще ме питате едно и също! Други коли няма ли? Подигравате ли се с мене?" и така нататък...
Полицая слиза обратно, видимо смутен и пита "Що спря тук бе, момче?", "Припика ми се" отговарям си искрено.
"Ми що не каза веднага?"
"Че някой да ме е питал?"
Краен резултат: 21:30 тръгване приблизително от центъра на Сф, няма задръствания, 1:30 успях да се оттърва от последните досадници, на десетина километра от града. 4 часа. Собствено пътя СЗ-Сф, при нормално каране по правилник е 2 часа и половина. На печелившите честито

Коментар