Две кълбета през ляво рамо.
Ама клетката издържала, тати я прави... Зер-за отрочето...
Чакам пощата да ми каже, че лапето е споделило снимките за да ги видя, инак не знам къде и как...
Наздраве и от мен.
Днес го играх защитник на честта на Бълария и на българите
Бях при един приятел в барчето му, и идва един мангал, с мангалката и с мангалчетата да се разправя с приятеля за нещо си там, не е важно.
Настроен за скандал, вика, кряка, дразни, и мен започна да ме хваща нервата. Нагло-нахален, със самочувствие(казват, че почти винаги се държал така), все едно е цар на селото или поне на махалата.
И от дума на дума се самовъзбужда, и започва да не се чува какво говори.
Аз все повече се дразня, ама понеже нямам отношение към спора им-не се меся.
И накрая мангала като извика "ще ви еба майката българска" или нещо подобно, нещо ме изправи на крака(по-силно беше от мен) и хванах мангала за гушата едновременно съскайки и плюейки от ярост.
Какво съм казал не помня, то няма как, толкова адреналин и емоция не оставят спомени...
Мангала обаче е със самочувствие, и не търпи да го душа, и ме удари с юмрук в лявото слепоочие, малко по към ухото. Още ме наболява...
Аз в отговор му избих цигарата от устата и си мисля, че му счупих зъб, но не съм сигурен.
Той май пак ми отговори с юмрук, не помня точно, и после станахме на кълбо. Разтърваха ни, покрещяхме си малко с мангала, както е естествения развой на сбиванията, и се свърши.
Обаче аз съм на 50 и вследствие на резките напъвания си секнах кръста.
Цял ден се друсах в трактора и ме боля, на моменти се изпотявах от болката...
Вече ми поотмина, (Нимезила помогна доста), и утре трбва да ми е минало, ама днес си беше почти ад.
Имаше там разни по-млади хора, нкои лапета, но никой не тръгна с мен срещу мангала. После един човек ги помъмри задето един дядка е скочил, а те са пасували, но не забелязах да са се трогнали много.
Дано да се бъркам де...
Абе ако бяхме продължили най-вероятно аз щях да съм със счупените зъби, зер мангала е млад(към 30 видимо) и пъргав, а аз съм дърт и дебел.
Лошото е, че никой друг...
Коментар