още една соц-носталгия

[mikivt]

От: още една соц-носталгия

Бордът оздравява не толкова икономиката, колкото политиката.

Иначе на който му се заклати министерския стол поглежда с едно око към печатницата на централната банка.

Това че нямаме растеж не е от борда, ама хич.

Е ти го изкара универсално средство против разстройство. И в икономика, и в политика, и още нещо
Иначе, пречи си на растежа и при нас.

[Иван Жоров]

От: още една соц-носталгия

На Жданов до кино Македония имаше едни кабинки като телеф. кабина с малко джамче към апаратната, събличаш, подаваш сакото/панталона и ти ги връщат изчистени/ изгладени. Вътре четеш стари рабдело и отфронт с кърпичка на носа против миризмата на костюмарски крака, вестници и тд. Та и нарочно сме покапвали нежно със сладолед съученик.

Като в "Опасен чар"? След 50мин:
https://www.youtube.com/watch?v=Df9A9ypDy7Y

[sek.1]

От: още една соц-носталгия

Дрехите дълго време са били ценност (сега втората употреба се продават на килограм

Миналата седмица от един магазин в квартала дето и магазина и квартала се водят скъпи си купих 2 чифта дънки с подплата за по 20 лева и 2 чифта обикновени без подплата за по 16 лева . Да живее турския и китайски пролетариат а също и контрабандата Та кога ще ходя във втора употреба ? Не само дрехите бяха ценност за онова поколение в общи линии нищо не се изхвърляше на всичко му се намираше някакво предназначение .

[kosta-s]

От: още една соц-носталгия

... "Опасен чар"...

Още тогава ме впечатли репликата на Надя Тодорова за подредбата около софрата.Отнесено към държавната софра е актуална и днес - роднина,милиционер,роднина,милиционер...
Соца си отиде,ама май не успяхме да го разтурим целия...Лошото е че и велики артисти си отидоха,ама такъв е животът...

[Bogoljub Gagic]

От: още една соц-носталгия

Не само дрехите бяха ценност за онова поколение в общи линии нищо не се изхвърляше на всичко му се намираше някакво предназначение .

Например от изтъркани до полуразпад дънки ставаха къси панталони, а от тях - "модерна дамска чанта / торба". Услугата "шием кожички на протрити панталони, сака и пуловери" знаеш ли как ми липсва? То по едно време (ама след като отшумя ТЗВ ) даже някаква такава мода имаше - сака и пуловери с кръпки от кожа на ръкавите... Ся за един кожен шлифер, дето след 6 часа пазарльък на Капалъ Чаршъ, чаепитие и "Йени ракъ" го зимАх за 300 доларес преди 10 гОдин`, се наложи по интернето някакви кЕтайски лепенки да поръчвам, че се беше закъсАл баш на г@зо от качване и слизане в кола... Ээээээхххх, Тато-Татоууууу, къде си ?
А па жена ми вика: "А, че то по дрип-шоповете кожени шлифери да искаш! По 50 лв. вървят"...

[sek.1]

От: още една соц-носталгия

Например от изтъркани до полуразпад дънки ставаха къси панталони,

То и сега от старите дънки си правя къси панталони с ножицата да има с какво да се разхождам лятото по двора на село . То сега са на мода скъсаните и протритите дънки даже са по скъпи от здравите В тия все едно си завил ръчна граната

[kosta-s]

От: още една соц-носталгия

Имаше китайски кецове по 4,50...Джостовските/Хаджидимовски /ромики си беа меелем кат сдадеш цинтовете на старшината...

[DinoZavrov]

От: още една соц-носталгия

Исторически интересна тема, предвид че социализЪМЪТ си отиде преди доста години и малцина са тези, които тогава са били на години, когато са били с ясно съзнание за действителността и имат автентични спомени.
Не разбрах защо от пост №2 до №24 заглавието е „На изчезване ли са истинските автомобили?“ Очевидно това метафорично отклонение надхвърля моят интелектуален потенциал!
Прочетах написаното до тук с интерес. Научих интересни неща за времето, в което съм живял и които по някаква причина съм пропуснал.
(За да е ясно – роден съм в годината на „априлския пленум на БКП“ в град, който тогава е носил името на „бащата на народите“. Така е записано в акта ми за раждане. В свидетелството ми за свето кръщение обаче, е написано: „Епархия В... и В...П...“ и нито дума за ЙВД-С. Който познава историята ще ме разбере. Не искам да обременявам останалите с неща, които не ги интересуват и за които не им пука.)
Искам само да ви покажа как тогава се представяше „Светлото бъдеще“ и какво от тази представа доживя до наши дни.
Ето за това иде реч:

[sek.1]

От: още една соц-носталгия

Сега само картината я няма Иначе тия 40 амперови ПВта са си същите където е оцеляло производство . Табелките и картините изчезнаха още преди 10 - 15 години станаха предмети с колекционерска стойност

[Bogoljub Gagic]

От: още една соц-носталгия

Имаше китайски кецове по 4,50...Джостовските/Хаджидимовски /ромики си беа меелем кат сдадеш цинтовете на старшината...

Китайските кецове сме ги коментирали. Аз ги помня как от 7 лв. ги направиха 12 лева. 4,50 по мое време струваха българските гуменки (в някоЙ краЙща на мамковината наричани също "платньенки") - плоска твърда гумена подметка и нагоре брезент - бял или син. Смърдяха чудовищно, въпреки, че на малки деца краката им би трябвало да не се вмЕрисват... Според налудните идеЙ на всеки даскал по физкултура требваше учениците да бъдат ту с бели, ту със сини такива. Китайските кецове бяха под категоричен БАН в часовете по физическо, въпреки, че бяха 300 пъти по-удобни и травмо-обезопасяващи.

[Ясен]

От: още една соц-носталгия

Е ти го изкара универсално средство против разстройство. И в икономика, и в политика, и още нещо
Иначе, пречи си на растежа и при нас.

Определено е универсално средство. Толкова универсално че историята познава няколко случая (последният е Еврото) в които държави се обединяват да си направят нещо подобно.

Пречи само на имитацията на растеж. Ама научете ги най-после как работят тия пари.
Инфлацията при измерване на макроикономическите параметри е много трудно отличима от растежа. Ако си на държавна ясла на практика няма значение кое от двете се случва - все ти идват пари в джоба.

Ако си заработваш парите обаче е малко по-различно.

Миналата седмица от един магазин в квартала дето и магазина и квартала се водят скъпи си купих 2 чифта дънки с подплата за по 20 лева и 2 чифта обикновени без подплата за по 16 лева . Да живее турския и китайски пролетариат а също и контрабандата Та кога ще ходя във втора употреба ? Не само дрехите бяха ценност за онова поколение в общи линии нищо не се изхвърляше на всичко му се намираше някакво предназначение .

Не е забранено да докладваш къде продават дънки с подплата.

...То сега са на мода скъсаните и протритите дънки даже са по скъпи от здравите В тия все едно си завил ръчна граната

То това дето си завил в тях може да е по-опасно от ръчна граната.

[mikivt]

От: още една соц-носталгия

Определено е универсално средство. Толкова универсално че историята познава няколко случая (последният е Еврото) в които държави се обединяват да си направят нещо подобно.

Ъ? С какво точно е вързано еврото, че да е валутен борд евросъюза??

Пречи само на имитацията на растеж. Ама научете ги най-после как работят тия пари.
Инфлацията при измерване на макроикономическите параметри е много трудно отличима от растежа. Ако си на държавна ясла на практика няма значение кое от двете се случва - все ти идват пари в джоба.

Уф.

[Ясен]

От: още една соц-носталгия

Ъ? С какво точно е вързано еврото, че да е валутен борд евросъюза??

"Борд" (съвет, комисия) не значи че е "вързано към нещо", а просто определя предварително известен механизъм за емисии и натоварва някого да изпълнява този механизъм. Еврото е "валутен съвет" по определение. Емисиите му се съгласуват между всички участници и са така организирани, че емитентите да нямат особена печалба от "сеньораж". Сеньоражът се контролира допълнително и публично.

Нашият "борд" е много по-прост и по-технически. Улеснен е от факта че икономиката ни е последна дупка на кавала и ако се закачим за немската (тогава) и европейската по-късно нямаме никакъв шанс да счупим каквото и да е и съответно никой не беше против.
Поради което се закачихме и се възползвахме от значително по-адекватните регулативни механизми на германската държава и на ЕС след това, без пряко да участваме в тях и без да носим съответната тежест.

---
Предвид новите реалности и новия, макар значително по-нискоефективен метод за съсипване на държавата чрез заеми май има смисъл да въведем и "кредитен борд".

Нищо че правителството се кълне че борчовете са за добро - досущ както предишните които имаха пряк контрол върху печатницата за пари се кълняха че има нужда от работа на три смени в нея.

[mikivt]

От: още една соц-носталгия

Еврото е валутен съюз, не съвет. Много е разликата между двете. И по определение, и реално.
Не разбирам защо, като стане дума за нас, и всеки казва, че сме последната дупка на кавала. Това за страничен наблюдател бива. Ма за нас не е така - ние сме си в нашите си обувки. И целта ни трябва да е да се подобрим, колкото можем. Валутният съвет/борд е ясно и точно определен какво е за нас технически. Ясно и точно е и определено в макроикономиката, че такова нещо пречи на растежа. А растежът в икономиката не е като яденето. Ако вчера си пропуснал, днес ще преядеш и си ок. Не, всеки изтърван възможен растеж днес не се усвоява утре. 10 години по 2%, от 5% възможни прави -30% на края на десетгодишния период. И после и по 8 да почнеш да нарастваш, изгубеното си е изгубено. Щом сме и искаме да сме в елитен клуб, ще я караме като другите, няма да клечим в ъгъла и да викаме, че само това можем.

[сто]

От: още една соц-носталгия

Китайските кецове сме ги коментирали. Аз ги помня как от 7 лв. ги направиха 12 лева. 4,50 по мое време струваха българските гуменки (в някоЙ краЙща на мамковината наричани също "платньенки") - плоска твърда гумена подметка и нагоре брезент - бял или син. Смърдяха чудовищно, въпреки, че на малки деца краката им би трябвало да не се вмЕрисват... Според налудните идеЙ на всеки даскал по физкултура требваше учениците да бъдат ту с бели, ту със сини такива. Китайските кецове бяха под категоричен БАН в часовете по физическо, въпреки, че бяха 300 пъти по-удобни и травмо-обезопасяващи.

Като става въпрос за кецове и платненки (гуменки казвахме на гумените цървули) - имаше и китайски платненки и при нас не бяха забранени. Бели, с черна или зелена гумена подметка досущ като на кецовете, но без гумен протектор за пръстите. Подметката беше от слой плътна гума отвън и някаква шуплеста черна такава по средата, което пък беше причината да се чувствахме така удобно в тях. Да ги сравняваме с българското недоразумение, дето като го изпереш веднъж и номерацията се свиваше заедно с дочения плат, от който бяха направени, е безсмислено. До ден днешен затопли ли се времето - нахлузвам кецовете. И докато не ми измръзнат краката в късна есен - не ги събувам. Тъжното е че сега не са здрави и удобни както старите.