Хортуваме си тука из форума, та се присетих една интересна случка от преди преврата.
В далечната 1985та, ще да е било.
Та като младо инженерче у талавизията поназнайващо ингилизки, получих отговорната задача да съм драйвър на трима Японци за месец.
Трябваше да надзирават монтажа на предавателите на Копитото. От НЕК бяха, ама не от нашия.
Та взимам ги от терминал1, щото2 го нямаше, карам ги в хотел Балкан/сега Шератон/ и къде на английски къде с жестове се разбираме за утре в девет.
След инструктаж от партийния кацвам там в 8.30. Един вид У Европата и ний знаем, що е етикет.
Да, ама не. Тия синковци да вземат едно такси и какво мислите - отпрашили за Копитото та да са на работното място в 9.00.
Първите дни си бяха чисти японци, ама много бърже ги превъзпитахме. Научиха се лесно и на двучасова обедна почивка с ракия и салата, ида закъсняват, и да си тръгват по-рано.
Та в крайна сметка реваха при заминаването.
Та така.
В далечната 1985та, ще да е било.
Та като младо инженерче у талавизията поназнайващо ингилизки, получих отговорната задача да съм драйвър на трима Японци за месец.
Трябваше да надзирават монтажа на предавателите на Копитото. От НЕК бяха, ама не от нашия.
Та взимам ги от терминал1, щото2 го нямаше, карам ги в хотел Балкан/сега Шератон/ и къде на английски къде с жестове се разбираме за утре в девет.
След инструктаж от партийния кацвам там в 8.30. Един вид У Европата и ний знаем, що е етикет.
Да, ама не. Тия синковци да вземат едно такси и какво мислите - отпрашили за Копитото та да са на работното място в 9.00.
Първите дни си бяха чисти японци, ама много бърже ги превъзпитахме. Научиха се лесно и на двучасова обедна почивка с ракия и салата, ида закъсняват, и да си тръгват по-рано.
Та в крайна сметка реваха при заминаването.
Та така.
Коментар