Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

[Ц. Кръстев]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

Е, не е бюрокрация, чист мързел + некъдърност, незаинтересованост, никакво желание и разбиране да се свърши нещо. Хората масово ходят на работа да им мине времето, да върват осигуровки и да вземат заплата. Ти направо си го изкривил тоя, как да запомни салам ли е локум ли е, като не го интересува? И е взел локума щот някой му се е обаждал, иначе най - много да си купи бира. Така и ти и шефа ще знаете, че не трябва да го закачате втори път......
Част от другите дето все пак знаят какво се случва на работното им място - се гледат да откраднат нещо... Ако се напъваш да свършиш нещо, за другите си обикновено си или най - тъпия, или си некъв луд и винаги си частен, единичен случай. Лошото е, че повечето шефове и/или собственици на фирми също те виждат така...
За последен път наруших статуквото в поредната частна фирма преди 3 месеца. А от 1 и половина съм си в къщи. Сам си избягах. Няма файда от борба с вятърни мелници.

[artefekt]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

Навсякъде е така - във всяка по-голяма от 50 души фирма има същите проблеми.

Но има и рецепта, която предполагам не си спазил - сприятеляваш се с лентяите и проблемите ти свършват. Примери:

1. Заговаряш се 5-10 мин. с охраната, казвате по една лоша дума за международното и фирменото положение - от там насетне всеки път те пуска с усмивка (неудобството е, че понякога трябва да му обръщаш някакво минимално внимание и да му обелваш по няколко думи)
2. На лелката в счетоводството й носиш кафенце и бонбонки - казваш й, че черпиш по някакъв си повод и после изслушваш търпеливо и с повишено внимание глупостите около нейния житейски опит свързан със същите поводи - следващия път ще ти подпише фактурата още от коридора
3. Показваш "хитър начин" на твоя колежка да си върши рутинната работа в пъти по-бързо отколкото го е правила досега (защото например компютърната й грамотност е толкова), но тихичко я обучаваш "да не се фука много пред другите и трикът да си остане за нея" - тя ще е безрезервно твой приятел до края на служебните ви взаимоотношения
4. Свършваш някоя услуга по молба от шефа, при това с ентусиазъм, бързина и безусловно - от там насетне той те мисли за най-умния и твоята дума вече е истина (разбира се по тази точка трябва да се действа предпазливо, защото има опасност да започне да те гърби с допълнителна работа)

От там насетне започваш да си вършиш работата и никой не ти пречи. Пробвал съм го три пъти - работи.

И накрая като се огледаш...станал си като тях.

[Wattie]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

И накрая като се огледаш...станал си като тях.

Това не е никак лошо. За мен има няколко приоритета:

1. Крайните потребители да са доволни от свършената от мен работа - най-важното;
2. Аз да съм доволен от свършената работа - второ място;
3. Шефа да е доволен от свършената работа - последно.

Ако 1, 2 И 3 са спазени, а аз си клатя краката и си пия биричката - какво по-хубаво има от това? За едни това може да значи "лентяй", други може да завиждат, а за трети това може да значи "я гледай, работата му наистина е СВЪРШЕНА - БРАВО"...

Това, че аз например съм свършил нормата за 2 часа и след това се размотавам 6 не означава, че съм лентяй, а това, че някой се пъне като грешен дявол по цял ден и му капе пот от челото не означава, че работи добре и не означава, че е направил каквото трябва.

[davc]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

...така не само прави мечешка услуга на тиквеника, но и демотивира останалите. Отделно преките загуби.

В някакъв момент, съвсем резонно този тиквеник решава, че е уникален и незаменим. И непоклатимо приема за свое изконно и законно право, да има невероятни претенции за всичко и пред всички. Със добри намерения се моделира един нагъл и арогантен Франкенщайн - демек.

[sek.1]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

А е и сигурен, че нищо няма да му се случи, поради "общоселско-домашния" манталитет в служебните отношения.

Какво имам предвид. Истински случай. От вчера.
В условно военизирана система, има офицери, служители под пагон и волнонаемни.
Е, тичат по коридорите на службата в петък следобед един генерал и един подполковник да търсят важен, срочен документ, който е трябвало да изпрати волнонаемната служителка на един майор в отпуск, ама не го е изпратила и при пряко запитване е отговорила, че документът го нЕма. Може да е у майора, ама не се знае.
Накратко, при пряка проверка от подполковника по рафтовете на деловодството, оказва се, че документът си е там, на около 50 см. от чашата с кафе на служителката.
На въпроса на административния и ръководител (полковник), "Бе, вие к`во тичате по коридорите, като редници?", му се обяснява цветисто за какво иде реч. Следва почесване по.. фуражката и безнадеждното: "Тая не мога да я уволня. Знам, че е мърла, ама мъжът и пие, не се задържа на работа, а имат деца. Не искам да ми тежат на съвестта, че съм ги оставил гладни и жадни."

Да си едновременно некадърен и нещастен, често пъти е много по-голяма защита от уволнение, отколкото да имаш вуйчо владика.

Освен вуйчо владика за да влезеш един път по натам нищо не ти трябва има си закон за държавния служител . Дори и да уволниш някой бездарник след хиляди юридически пируети съда ти го връща най много след една година с присъдени обезщетения .

[Ясен]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

Освен вуйчо владика за да влезеш един път по натам нищо не ти трябва има си закон за държавния служител . Дори и да уволниш някой бездарник след хиляди юридически пируети съда ти го връща най много след една година с присъдени обезщетения .

Не е така. Просто за да го направиш, трябва да подходиш систематично и да не бързаш да стане утре, иначе верно ще ти го върне съдът. Единственият проблем е, че прекият му началник нито е безкрайно вещ в апаратните игри, нито много мотивиран - ами ако на него? Иначе е лесно: писмени резолюции и задачи, връщане на всичко докато стане и всичко това - в атестацията, с все изтървани срокове. След година са го предупредили от УЧР, след още една е навън. Има и трудности, разбира се, но няма нищо невъзможно.

[sek.1]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

Не е така. Просто за да го направиш, трябва да подходиш систематично и да не бързаш да стане утре, иначе верно ще ти го върне съдът. Единственият проблем е, че прекият му началник нито е безкрайно вещ в апаратните игри, нито много мотивиран - ами ако на него? Иначе е лесно: писмени резолюции и задачи, връщане на всичко докато стане и всичко това - в атестацията, с все изтървани срокове. След година са го предупредили от УЧР, след още една е навън. Има и трудности, разбира се, но няма нищо невъзможно.

Е ако ти е само един единствен може и нещо да направиш . В една средно голяма администрация примерно общинска ако имаш 5 - 6 такива трябва само с тях да се занимаваш в период от 2 - 3 години а през това време и тоя отгоре те натиска за хиляда други неща . Всичко това превръща уволнението на некадърен държавен служител в мисия невъзможна . Междувременно може прекия началник да се издигнал нагоре на негово място идва някой който нищо не знае и всичко започва от начало и така във времето до пенсия . Няма по устойчиво на промени и сътресения нещо създадено от човешката еволюция като държавната администрация . Там вината и отговорноста така се размива че вече не съществува като премине през третия кабинет .

[Кольо]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

Имаше една тема с разказ как да уволним човек на шефа, ама не мога да я намеря.
Точно в духа на последните мнения е.

[Ясен]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

Имаше една тема с разказ как да уволним човек на шефа, ама не мога да я намеря.
Точно в духа на последните мнения е.

Не съвсем. Там става дума за частна фирма, в която имаш друг вид свобода на действие. Главно парична, макар и в някакви рамки.

[sek.1]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

В частния сектор се предполага че кризата е свършила работа и е изхвърлила зад борда всичко излишно .

[Wattie]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

В частния сектор се предполага че кризата е свършила работа и е изхвърлила зад борда всичко излишно .

Ц... Моето наблюдение е, че много качествени хора останаха зад борда и си смениха работата, а по големите фирми останаха мижатурките. Просто защото въпросните качествени хора обикновено държат на някакви принципи и съответно първи стават неудобни пред некачествен мениджмънт.

Не знам защо, но колкото по-голяма е една фирма, толкова повече плужеци има на ключови позиции. Това поне в тези, с които съм имал вземане-даване.

[Ясен]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

В частния сектор се предполага че кризата е свършила работа и е изхвърлила зад борда всичко излишно .

Като видя такъв оптимизъм и си мисля, че има надежда за страната ни.

[Десислав Добрев]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

В частния сектор се предполага че кризата е свършила работа и е изхвърлила зад борда всичко излишно .

И аз съм на това мнение.. Намаляването на оборотите изнервя шефовете, а когато някой служител на фирмата продължава да си лентяйства, го отнася с пълна пара и е пътник..

[Кольо]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

Във фирмата в която работя е пълно с некадърници. На всяко ниво, или на почти всяко, че до най-горе нямам наблюдения. Ама сред нисшия ръководен персонал е пълно с бивши работници издигнали се с гъзолизане. Прекия ми началник е от тях.
Ама друга тема...

[Десислав Добрев]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

В големите фирми е така.. Сладкодумните некадърници с големи усмивки и дълги езици са първи между всички останали..