Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

[Ясен]

И така, работи се по голям, важен, спешен проект. За улеснение, се работи в условията на ограничен достъп и всеки ден се губят примерно 25 минути в чакане пред разни врати, портиери, охрани и пропуски. Държавната администрация е поръчала нещо на компанията, за която работя и иска то да стане, а конкретен етап - да стане миналата година, ама понеже не може - айде от тях да мине, да стане вчера. А служителите на тази администрация са инструктирани от най-високо място да съдействат. Включително (опазил Бог) да се появяват в извън работно време, поради естеството на задачите. В един слънчев петък, с един такъв провеждам следния разговор:
- Пич, довечера ще правим това-и-това. Вашия голям шеф иска в понеделник да е готово, за целта ще дойда малко преди 17:30 и веднага щом вие спрете да работите, почвам аз. Имам вероятно 3-4 часа работа, надявам се да не се идва в почивните дни. Моля те, осигури ДНЕС един шпек салам (условно казано) и го постави в този хладилник (условно казано), за да мога аз да го използвам, като ми потрябва на определен етап. Важно е и без него НЯМА как да стане.
(Важна подробност - там само той може да го постави).
- Еййй, ама то няма кой да одобри разхода...
- Кога ще има?
- Ми другата седмица, човекът е в отпуск.
- Кой го замества?
- Еди кой-си, ама той от това не разбира.
- Добре, идея имаш ли как да стане?
- Чакаме да се върне човекът от отпуска.
- А друго?
- Не.
- Ето ти 5лв от джоба ми, иди и купи! Важно е! И ми се обади като го направиш!
- Добре.
Хуквам аз по други задачи. Отивам там в 17:20, този човек го няма, едвам ме пускат вътре с обаждания от най-високото място до охраната. Условен шпек в условния хладилник няма, отговорникът за условния шпек си е изключил служебния телефон. Много-важното-нещо е направено до етапа, в който трябва да се употреби злополучния условен колбас, т.е. 95% от работата, ама от това - никакъв видим резултат. В събота и неделя телефонът на човека е включен, но той не отговаря. 1-2 пъти вместо свободно дава заето.

Идва понеделник, всички шефове са вкиснати, най-големия - най-много. Изложил се е пред още по-голям шеф, изтърван е важен срок. Много-важното-нещо се отлага за другата седмица.

На следващата седмица в петък по обяд аз проверявам - салам още няма. Звъня любезния служител и го питам:
- Ти трябваше да направиш едно нещо... дали?
(с излъчване на накърнена професионална чест) - Как, още преди два дни го направих!!!
- То май трябваше преди седем дни. И къде е?
- Тук, в бюрото ми.
- Нали се разбрахме в хладилника и да ми се обадиш?
- Аз нали съм тук?
- Добре, дай да го сложим в хладилника, че довечера ми трябва и вече НАИСТИНА трябва да станат нещата.
- ОК!
Отивам при него и той вади от бюрото кутийка локум.
- Нали шпек салам ти казах???
- Ами колегата каза, че това ще ТИ свърши работа.
- Не, няма да ВИ свърши работа, предната седмица ми се откачи ченето да ви обяснявам кое как ще се направи и защо трябва именно каквото трябва.
- ...ами пак ще го обсъдим тука, с колегите...

[Кольо]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

Да допълня подписа си: няма ли желание-намират се хиляди оправдания...

[DBRS]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

ъхъ и мойте наблюдения са подобни. Не ща да съм на мястото ти

Ако го почнеш писмено ще стане, ама вече ще си "конфликна личнуст"

[Стоян Боюков-Sariones]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

Некадърни и некомпетентни хора има навсякъде, но за съжаление повечето от тях заемат отговорни постове. Иначе казано шуробаджанащина.

[Ясен]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

Държа да направя важно уточнение:
няма данни човекът да е материално обвързан и/или сантиментален към производителя на локума, към друга марка салам или нещо подобно. Просто, особено свирепо не му се работи - и в бъдеще, но най-вече сега. Не му се и мисли също толкова свирепо.

Тия, които саботират нарочно са друга бира.

[сто]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

Като чета това:

(Важна подробност - там само той може да го постави).
- Еййй, ама то няма кой да одобри разхода...
- Кога ще има?
- Ми другата седмица, човекът е в отпуск.
- Кой го замества?
- Еди кой-си, ама той от това не разбира.

баш бюрокрация си е От там и никаквата нужда да мисли. Неговият принос е само това "свирепо"

[Ясен]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

баш бюрокрация си е От там и никаквата нужда да мисли. Неговият принос е само това "свирепо"

Ааа, не. Ако беше бюрокрация, щеше да прати разхода за одобрение, а другият да е много зает и от това да се забавят нещата.

[BENZBOSS]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

Тьпотия му викам аз- наемаш специалист да ти свьрши работа и после не го слушаш.Големия шеф като е такьв да се обади на тоя каиш и да му обясни какво се гони,а не да си бьрка в носа с идеята,че ония има акьл,на грешна кьлка лежи.

Има го на всяка крачка това,разликата е когато не можеш да му се ухилиш с думите Айде оправяй се щом не слушаш........и да се пребереш да си допиеш.

[Ясен]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

Големия шеф като е такьв да се обади на тоя каиш и да му обясни...

Обажда се. 15 минути след това всичко върви по мед и масло, освен походката на "тоя каиш". След половин час обаче ефектът изфирясва, а големият шеф затова е голям шеф, за да си има и друга работа. Най-често не може да го възложи на следващия по-малък шеф, защото 2/3 под него са същите каиши. Когато и големия шеф не става е лесно - не работим там.

Затова се търси индивидуален подход.

[Danika]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

..... Просто, особено свирепо не му се работи - и в бъдеще, но най-вече сега. Не му се и мисли също толкова свирепо.......

А е и сигурен, че нищо няма да му се случи, поради "общоселско-домашния" манталитет в служебните отношения.

Какво имам предвид. Истински случай. От вчера.
В условно военизирана система, има офицери, служители под пагон и волнонаемни.
Е, тичат по коридорите на службата в петък следобед един генерал и един подполковник да търсят важен, срочен документ, който е трябвало да изпрати волнонаемната служителка на един майор в отпуск, ама не го е изпратила и при пряко запитване е отговорила, че документът го нЕма. Може да е у майора, ама не се знае.
Накратко, при пряка проверка от подполковника по рафтовете на деловодството, оказва се, че документът си е там, на около 50 см. от чашата с кафе на служителката.
На въпроса на административния и ръководител (полковник), "Бе, вие к`во тичате по коридорите, като редници?", му се обяснява цветисто за какво иде реч. Следва почесване по.. фуражката и безнадеждното: "Тая не мога да я уволня. Знам, че е мърла, ама мъжът и пие, не се задържа на работа, а имат деца. Не искам да ми тежат на съвестта, че съм ги оставил гладни и жадни."

Да си едновременно некадърен и нещастен, често пъти е много по-голяма защита от уволнение, отколкото да имаш вуйчо владика.

[Ясен]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

..."Не искам да ми тежат на съвестта, че съм ги оставил гладни и жадни."

Най-странното е, че в много съвсем частни фирми работи същият механизъм. На моя шеф му трябваха около 10 години да осъзнае постепенно, че така не само прави мечешка услуга на тиквеника, но и демотивира останалите. Отделно преките загуби.

[Wattie]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

Навсякъде е така - във всяка по-голяма от 50 души фирма има същите проблеми.

Но има и рецепта, която предполагам не си спазил - сприятеляваш се с лентяите и проблемите ти свършват. Примери:

1. Заговаряш се 5-10 мин. с охраната, казвате по една лоша дума за международното и фирменото положение - от там насетне всеки път те пуска с усмивка (неудобството е, че понякога трябва да му обръщаш някакво минимално внимание и да му обелваш по няколко думи)
2. На лелката в счетоводството й носиш кафенце и бонбонки - казваш й, че черпиш по някакъв си повод и после изслушваш търпеливо и с повишено внимание глупостите около нейния житейски опит свързан със същите поводи - следващия път ще ти подпише фактурата още от коридора
3. Показваш "хитър начин" на твоя колежка да си върши рутинната работа в пъти по-бързо отколкото го е правила досега (защото например компютърната й грамотност е толкова), но тихичко я обучаваш "да не се фука много пред другите и трикът да си остане за нея" - тя ще е безрезервно твой приятел до края на служебните ви взаимоотношения
4. Свършваш някоя услуга по молба от шефа, при това с ентусиазъм, бързина и безусловно - от там насетне той те мисли за най-умния и твоята дума вече е истина (разбира се по тази точка трябва да се действа предпазливо, защото има опасност да започне да те гърби с допълнителна работа)

От там насетне започваш да си вършиш работата и никой не ти пречи. Пробвал съм го три пъти - работи.

[Ясен]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

сприятеляваш се с лентяите и проблемите ти свършват.

Това се прави интензивно, вече ни дават намаление в магазина на Линдт. Лентяите са ни приятели. Тук става дума за особен вид пасивна съпротива.

[BENZBOSS]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

На час ли ти се плаща или на свьршена работа?

Не виждам изход тук,някой тюфлек така е свикнал и накараш ли го иначе би нарушаваш вьтрешния мир,колкото повече натискаш толкова по-зле става.

[Ясен]

От: Ще кажете - бюрокрация, ама не е това.

На час ли ти се плаща или на свьршена работа?

На фирмата се плаща за свършена работа. На мен - по сложна схема, ама главно от каквото има в касата.

Има редки случаи, когато някой клиент си плаща на час. Това не прави служителите му по-активни.