Грамотността

[ittso]

От: Грамотността

Четъ, четъ и ни моя а съ сфетна що имъ претфит афторъд ф нъчалуто?

[asen3]

От: Грамотността

Никога не съм претендирал за безгрешен правопис и правоговор и няма как с толкова сменени учители. Питах за програма за редактиране на текста, защото смятам, че много хора биха си видяли грешките и може би не биха ги повтаряли.

[Goblin]

От: Грамотността

Гугъл хром, меню Options / Under the Hood / Languages and Input / Add / Български







Резултатите:



С уфсъ малко се дъним:





С останалото обаче се справя геройски:










Че се справя и с най-важното. За сметка на това пропуска тирето след "най", но - здраве...






PS За сметка на това внимавайте с опцията "Add to dictionary", че тогава става страшно

[asen3]

От: Грамотността

Благодаря

[bojitch]

От: Грамотността

Имате ли идея, защо някои думи са представени с две правилни форми?
Например "мазе" и "маза"; нещо по моята част - "магнетофон" и "магнитофон". Много са.
Кой и защо определя това и не се ли стига до свободно тълкуване за правилност по този начин? Какво пречи да се определи една форма?

[Goblin]

От: Грамотността

МагнЕтофон идва от немската фирма Magnetophon.

Предвид че когато понятието е "прохождало" сме били и гъсти с немците, заемката е логична. Както Цепелин вместо Дирижабъл (което пък е френско и идва от "управляем балон", "ballon dirigeable").

Когато е пряка заемка от чужд език, по принцип се налага транскрипцията на оригиналния правопис.

Също като бобина, която дума идва от френското bobine (шпула, макара), а не от копринената буба. Объркването е пълно, понеже bobine исторически е термин от индустрията на коприната, където се борави с буби . А на бубата французите казват "копринен червей", или "бомбикс".

[p-pleven]

От: Грамотността

6те го про4ета пак, 4е не разбрах ни6то

[Бакалов]

От: Грамотността

Не знам, ползвам само Кума Лиса.

Лисана и тя проверява правописа автоматично и подчертава грешната дума,че чак и някой път не и вярвам и правя насрещна проверка в Гугъл ...иначе колкото и нескромно да звучи много малко са думите на които се двоумя как се пишат правилно.

[Тихомир]

От: Грамотността

Лисана и тя проверява правописа автоматично и подчертава грешната дума,че чак и някой път не и вярвам и правя насрещна проверка в Гугъл ...иначе колкото и нескромно да звучи много малко са думите на които се двоумя как се пишат правилно.

Точно. В момента съм с 6-цата и нямам забележки.

[tef4o]

От: Грамотността

Преди години, докато се мотках още по Руските земи, се наложи да пиша спешно една документация. По едно време запънах на някакво склонение (скапаните им падежи) и питам колегата, туземец, как се пише правилно. Човека ми казва, обаче нещо не ми се видя правилно и неговото предложени8е, та питам дали е сигурен. На което ми отговаря следното:
Сигурен съм. Съвсем. В шести клас ми писаха двойка по руски и баща ми ме накара да препиша "Война и мир" от кора до кора. От тогава не ми се е случвало да допусна грешка ...

После все пак проверих - прав си беше човека. Описания метод е малко нещо драстичен, но явно работи

[davc]

От: Грамотността

Има такива думи колкото искаш - кутия, фуния, бичкия, дандания, мистрия, лошотия, филия .............. Всички те в мн.ч. завършват на ''й''.
А, и още нещо - старите правописни речници отпреди 1989 са много по-правилни от сегашните.

Мишоци, н`дьей така, доколкото имам впечатление (от писано от теб във форума) си завършил журналистика, а тя си е една сборна филология. Няма дума в българския език, която в множествено число да завършва на "й"! Това си е едно нарочно правило, наравно със всички останали. Иначе, за правописните речници си общо-взето прав - всъщност, "най-истинският" и до ден днешен си остава този, написан от един мой градски. Апропо - по времето, когато е писан, не е бил чак толкова еднозначно приеман, впоследствие, нашият диалект, по един или друг начин става книжовният, граматичен език на държавата и неговото виждане по въпросите - канон...

Ако погледнем към историята на книжовния език ще видим следното - онова, което навлиза и се утвърждава в разговорната реч, рано или късно се превръща в книжовна норма...

Последната официална (значи и валидна) корекция на граматиката ни е правена преди петдесет години. Междувременно доста разни изкривявания минали и заминали покрай езика ни без да бъдат институционализирани - така че констатацията ти не е особено меродавна. Да не говорим за едни други езици, в които разминаването между писмен и говорим език е буквално фрапантно и въпреки това, никой не намира за нужно да "поплебейчва" граматиката (то там, вярно има и други съображения).

Ако до скоро чуждиците са били предимно турски, сега стават...

Чуждиците от турски произход в българският език, никога не са били особено много! Много турски думи и досега присъстват в езика ни без да са безалтернативни, а просто като синоними на български понятия, което в никакъв случай не може да се тълкува като трайно навлизане в езика. Голяма част от думите, които се водеха за турцизми доскоро (и върху които междувпрочем се крепеше теорията за "тюркският ни произход") са всъщност персийски и са в обръщение тук много отпреди турците (като в техният език, също са заемки). Иначе си прав за огромното количество "конюнктурно-позьорски" английски чуждици, намиращи място в езика ни напоследък. Аналогично-такива преди изобилстваха, със руски произход (и съвсем не сме се изчистили от тях).

[Hala]

От: Грамотността

МагнЕтофон идва от немската фирма Magnetophon.

Предвид че когато понятието е "прохождало" сме били и гъсти с немците, заемката е логична. Както Цепелин вместо Дирижабъл (което пък е френско и идва от "управляем балон", "ballon dirigeable").

Когато е пряка заемка от чужд език, по принцип се налага транскрипцията на оригиналния правопис.

Също като бобина, която дума идва от френското bobine (шпула, макара), а не от копринената буба. Объркването е пълно, понеже bobine исторически е термин от индустрията на коприната, където се борави с буби . А на бубата французите казват "копринен червей", или "бомбикс".

Гоблине, обяснил си го екстра. Обаче аз имам детски спомен от моята учителка по български като малък.
Тя ни каза, че само две думи в българския език могат да се пишат по два начина, и да са верни:
Това са "обяд" и "обед" и жътва" и жетва".
Коментирай това, моля ти се.

[Паджеровод]

От: Грамотността

... само две думи в българския език могат да се пишат по два начина, и да са верни:
Това са "обяд" и "обед" и жътва" и жетва".
Коментирай това, моля ти се.

Нека аз, нека аз!
Обяд е физическият акт на плюскането, а обед е времевият диапазон, в който то се извършва. Демек "след обяд" и "след обед" ще имат еднакво значение за мен, само ако не съм пропуснал въпросното плюскане.
А "жътва" и "жетва" са дублетни форми, подобно на "гюле" и "гюлле"... например. Значи не са само две.

[Goblin]

От: Грамотността

В един от големите българо-френски речници (издане - 1970 и някоя) на "яздя" пишеше "виж ездя"

Логично, на "ездя" пишеше "виж яздя"...

[Ясен]

От: Грамотността

Нека аз, нека аз!
Обяд е физическият акт на плюскането, а обед е времевият диапазон, в който то се извършва. Демек "след обяд" и "след обед" ще имат еднакво значение за мен, само ако не съм пропуснал въпросното плюскане.
А "жътва" и "жетва" са дублетни форми, подобно на "гюле" и "гюлле"... например. Значи не са само две.

Нищо дублетно няма в гюллето - без двойно Л е неправилно.

В един от големите българо-френски речници (издане - 1970 и някоя) на "яздя" пишеше "виж ездя"

Логично, на "ездя" пишеше "виж яздя"...

Все си мислех, че този фокус са го измислили инженерите. А те филолозите - същата работа.