Tweet
Пускам темата на това скришно място
НЕЩО КАТО МЕМОАРИ
На моите години всичко може да ми се случи в това число и да умра.
За три четвърти века и три държавни строя има какво да споделя.Мързела си съм компенсирал с любопитство към всичко заобикалящо, че и паметта ми не ми изневерява, затова започвам с най-важното събитие в живота ми – раждането.
Родовете прие селската повивалка Баба Злата. Пъпната връв е прерязана с ръждясало бръснарско ножче, пообърсала ме с вълнената пелена и ме е подала на майка ми Иванка от която моментално съм засукал и заспал. От тогава е и любовта ми към млечните продукти.
Първият ми спомен, потвърден по-късно и от баба ми Златина е такъв. Глътнал съм ръждясала стотинка и съм надал рев до бога. Баба ми ме успокоявала – ще се наядеш с попара и ще я изсереш тази твоя стотинка. Но попарата е чак утре. Затова подплаших мисирока и му отнех сухото парче хляв и го загризах. Малките деца( на украински има хубава дума „немовлята” – които още не говорят) ходехме,независимо от пола, с навита около кръста пелена. Естествено, без гащи.След две годи ще захвърля пелените и баща ми, Митьо шивача, ще ми ушие първите панталонки http://www.youtube.com/watch?v=VdYitu2pAvs
Следват три години, за които нямам спомен. Няма данни и в интернет. По-късно разбрах, че междувременно се е родил един мой кавър – плешивият премиер Кобург Готски.
Следващите ми спомени са, когато Дядо Мицо ме изпращаше да посрещна рейса от Бургас и да му донеса „Вечерна бургаска поща” и „Черноморски фар”.Дядо се излягваше на рогозката – уморен цял ден на нивата – аз сричах мъчните думи. Виновна за всичко е леля Цветанка, изиграла и положителна и отрицателна роля в моя живот. Положителното беше, че ме научи да чета на четири години, а на пет четях съвсем гладко. Но беше и много лошо. Почакайте.
„Големи контингенти от войски ра райха се готвят...” Като не знам какво е контингент, го замених с познатото континент. Дядо който сякаш беше задрямал, ме сряза - какви континенти готвиш там...От тогава разбрах, че е трудно да преметнеш възрастен и се пазех.
Леля ми, по-възрастна от мен с пет години ме научи много рано на четмо-писмо. Освен вестниците, на пет години бях прочел Робинзон Крузо и Обсадени от диваците.Нямах никакви географски карти и произволно разполагах острова на Робинзон в Черно море.
Дворът. Край шосето беше старата къща на прадядо ми. Преплетени пръти на колове, измазана с говежди лайна – също и подът- покрива покрит с ръжанка.Къщата се състоеше от две одаи. Предната голяма около 35 квадрата. В ъгъла с открита баджа с напречно желязо, на което окачваха бакърени казани за готвене. Имаше набор перустии (в моето село на курвите им казваха перустии), дилафи огрипки, всякакви ченгели. В жарта се печаха картофи, патладжани пиперки. Един цилиндричен съд с вратичка, голям колкото двулитрова бутилка въртехме около оста му – желязна пръчка и служеше за печене на леблебия, ръж, тиквено и слънчогледово семе. Това огнище – камина – fairplace – топлеше цялата къща.Имаше два малки прозореца, които не е отваряха. Мъже и жени спяха върху сламеници и козяци. Имаше, разбира се, и юргани – хатли – по нашенски. Хранеше се цялата рода на синия в бакърени сахани, с железни вилици, но за супата и таратора дядо препоръчваше дървените лъжици.
Баба следеше първо да се нахранят мъжете, после жените и, колкото остане, за нас. Помня грамадните дъхави бели самуни, които свършваха като топъл хляб. Всяка вечер младите булки месеха нова порция тесто, покриваха го с месаля да втаса, а най-ранобудната невеста рана-рано опалваше фурната.Помня как баба ми Златина гощаваше немските войници с топъл хляб, пък баща ми й се караше да не храни тези фашисти.
-Митьо, виж какви хубави момчета са! Чисти спретнати, по цял час си мият зъбите...Не обичаха айряна, но шнапс – йяволь...Задната одая служеше за всякаква натурия: тъкачен стан, сърпове, коси, тарпани, паламарки, чутура за биене на масло, дарак-чепкало, крина, кофи, мотики...
В задната одая жените си миеха косите с хума, която копаехме от близките пръсници. В долния край на двора местото беше мочурливо и растяха дебели върби. Циганите-копанари обикаляха селото и, когато дядо им позволяваше, ги отсичаха, нарязваха ги на трупи по метър и половина а после със специални заоблени тесли изкопаваха копанята. От отпадъка правеха лъжици ( по нашему лъйци) и вретена. Вретената струговаха също като дядо Киряк кавалите – с преметнат лък.
За учудване е как от тези сламени къщи нито една не се запали. Горският бележеше с червена боя , разрешените за сеч за огрев дарвета – осен, меше, габър. Не минаваше и без кражби. Нямаше откъде да се купят мертеци, върлини, затова нощем-нощем тихо по едно дълг право дърво се влачеше от лонгоза с кон да не дрънка каруцата с новите си чинели.
В големия двор имаше още една нова къща на чичо Тодор и друга нова за останалата челяд. Клозети имаше два. Един, изкопан в градината трап, ограден с тухли, врата с кукичка и прочее. Вторият клозет се намираше в южния край на двора. Една хубава ливадка, заградена като спирала с драчен плет. Стъпваш върху две тухли, да не си наквасиш терлиците, мечтаеш си за компютър и оглеждаш за някой по-едър лист мечо ухо.
Като любопитен човек с фантазия си представях царския клозет така. В дъното на градината сред палми и азалии върху мраморни плочи заградено спирално помещение пак от мраморни тухли. Но колко жалък и неудобен е такъв клозет – нито расте мечо ухо нито можеш да стъпиш върху мокрия мрамор, нито има кокошки да изкълват след теб ,че да се спази екологията.
Имаше запазено място в двора за кладните високи купи от снопи. Отляво трикорабен чердак. Върху него няколко купи от напластено сено , фий и люцерна.Един остър нож във форма на ластовича опашка служеше за равното отрязване на нужния слой.
Под чердака беше точилото, место, постлано със слама за кучетата, ясли-хранилки за малките телета и един кът за инструментите на дядо – тесли, брадви остени, рендета, маткапи. Триор и ръчна веялка, модерен европейски плуг с обръщаеми лемежи и ралник-предплужник. Хомути, палдъми, юзди и гемове се съхранаваха в яхъра на топло.Окачени на тел висяха два биволски рога за катрань.(Нарочно пиша катрань, соль, царь, защото такъв беше правописът и произношението).Подпрени към чердака стояха изправени два чифта ангъши, копрали и остени с чекел и без. За непросветените – по икиндия от копаранския баир на запад до слънцето разстоянието беше една копраля. Файвоклок – по европейски.
Прилепен кам чердака беше хамбаръ Изграден изцяло от дялани дъбови дъски. Състоеше се от пет прЯгради за пшеница още -храна, жито – овес , ечемик и съвсем малка преграда за семе.
В овеса баба криеше зимни круши. Запазваха се до следващата година.
To be continued…
НЕЩО КАТО МЕМОАРИ
На моите години всичко може да ми се случи в това число и да умра.
За три четвърти века и три държавни строя има какво да споделя.Мързела си съм компенсирал с любопитство към всичко заобикалящо, че и паметта ми не ми изневерява, затова започвам с най-важното събитие в живота ми – раждането.
Родовете прие селската повивалка Баба Злата. Пъпната връв е прерязана с ръждясало бръснарско ножче, пообърсала ме с вълнената пелена и ме е подала на майка ми Иванка от която моментално съм засукал и заспал. От тогава е и любовта ми към млечните продукти.
Първият ми спомен, потвърден по-късно и от баба ми Златина е такъв. Глътнал съм ръждясала стотинка и съм надал рев до бога. Баба ми ме успокоявала – ще се наядеш с попара и ще я изсереш тази твоя стотинка. Но попарата е чак утре. Затова подплаших мисирока и му отнех сухото парче хляв и го загризах. Малките деца( на украински има хубава дума „немовлята” – които още не говорят) ходехме,независимо от пола, с навита около кръста пелена. Естествено, без гащи.След две годи ще захвърля пелените и баща ми, Митьо шивача, ще ми ушие първите панталонки http://www.youtube.com/watch?v=VdYitu2pAvs
Следват три години, за които нямам спомен. Няма данни и в интернет. По-късно разбрах, че междувременно се е родил един мой кавър – плешивият премиер Кобург Готски.
Следващите ми спомени са, когато Дядо Мицо ме изпращаше да посрещна рейса от Бургас и да му донеса „Вечерна бургаска поща” и „Черноморски фар”.Дядо се излягваше на рогозката – уморен цял ден на нивата – аз сричах мъчните думи. Виновна за всичко е леля Цветанка, изиграла и положителна и отрицателна роля в моя живот. Положителното беше, че ме научи да чета на четири години, а на пет четях съвсем гладко. Но беше и много лошо. Почакайте.
„Големи контингенти от войски ра райха се готвят...” Като не знам какво е контингент, го замених с познатото континент. Дядо който сякаш беше задрямал, ме сряза - какви континенти готвиш там...От тогава разбрах, че е трудно да преметнеш възрастен и се пазех.
Леля ми, по-възрастна от мен с пет години ме научи много рано на четмо-писмо. Освен вестниците, на пет години бях прочел Робинзон Крузо и Обсадени от диваците.Нямах никакви географски карти и произволно разполагах острова на Робинзон в Черно море.
Дворът. Край шосето беше старата къща на прадядо ми. Преплетени пръти на колове, измазана с говежди лайна – също и подът- покрива покрит с ръжанка.Къщата се състоеше от две одаи. Предната голяма около 35 квадрата. В ъгъла с открита баджа с напречно желязо, на което окачваха бакърени казани за готвене. Имаше набор перустии (в моето село на курвите им казваха перустии), дилафи огрипки, всякакви ченгели. В жарта се печаха картофи, патладжани пиперки. Един цилиндричен съд с вратичка, голям колкото двулитрова бутилка въртехме около оста му – желязна пръчка и служеше за печене на леблебия, ръж, тиквено и слънчогледово семе. Това огнище – камина – fairplace – топлеше цялата къща.Имаше два малки прозореца, които не е отваряха. Мъже и жени спяха върху сламеници и козяци. Имаше, разбира се, и юргани – хатли – по нашенски. Хранеше се цялата рода на синия в бакърени сахани, с железни вилици, но за супата и таратора дядо препоръчваше дървените лъжици.
Баба следеше първо да се нахранят мъжете, после жените и, колкото остане, за нас. Помня грамадните дъхави бели самуни, които свършваха като топъл хляб. Всяка вечер младите булки месеха нова порция тесто, покриваха го с месаля да втаса, а най-ранобудната невеста рана-рано опалваше фурната.Помня как баба ми Златина гощаваше немските войници с топъл хляб, пък баща ми й се караше да не храни тези фашисти.
-Митьо, виж какви хубави момчета са! Чисти спретнати, по цял час си мият зъбите...Не обичаха айряна, но шнапс – йяволь...Задната одая служеше за всякаква натурия: тъкачен стан, сърпове, коси, тарпани, паламарки, чутура за биене на масло, дарак-чепкало, крина, кофи, мотики...
В задната одая жените си миеха косите с хума, която копаехме от близките пръсници. В долния край на двора местото беше мочурливо и растяха дебели върби. Циганите-копанари обикаляха селото и, когато дядо им позволяваше, ги отсичаха, нарязваха ги на трупи по метър и половина а после със специални заоблени тесли изкопаваха копанята. От отпадъка правеха лъжици ( по нашему лъйци) и вретена. Вретената струговаха също като дядо Киряк кавалите – с преметнат лък.
За учудване е как от тези сламени къщи нито една не се запали. Горският бележеше с червена боя , разрешените за сеч за огрев дарвета – осен, меше, габър. Не минаваше и без кражби. Нямаше откъде да се купят мертеци, върлини, затова нощем-нощем тихо по едно дълг право дърво се влачеше от лонгоза с кон да не дрънка каруцата с новите си чинели.
В големия двор имаше още една нова къща на чичо Тодор и друга нова за останалата челяд. Клозети имаше два. Един, изкопан в градината трап, ограден с тухли, врата с кукичка и прочее. Вторият клозет се намираше в южния край на двора. Една хубава ливадка, заградена като спирала с драчен плет. Стъпваш върху две тухли, да не си наквасиш терлиците, мечтаеш си за компютър и оглеждаш за някой по-едър лист мечо ухо.
Като любопитен човек с фантазия си представях царския клозет така. В дъното на градината сред палми и азалии върху мраморни плочи заградено спирално помещение пак от мраморни тухли. Но колко жалък и неудобен е такъв клозет – нито расте мечо ухо нито можеш да стъпиш върху мокрия мрамор, нито има кокошки да изкълват след теб ,че да се спази екологията.
Имаше запазено място в двора за кладните високи купи от снопи. Отляво трикорабен чердак. Върху него няколко купи от напластено сено , фий и люцерна.Един остър нож във форма на ластовича опашка служеше за равното отрязване на нужния слой.
Под чердака беше точилото, место, постлано със слама за кучетата, ясли-хранилки за малките телета и един кът за инструментите на дядо – тесли, брадви остени, рендета, маткапи. Триор и ръчна веялка, модерен европейски плуг с обръщаеми лемежи и ралник-предплужник. Хомути, палдъми, юзди и гемове се съхранаваха в яхъра на топло.Окачени на тел висяха два биволски рога за катрань.(Нарочно пиша катрань, соль, царь, защото такъв беше правописът и произношението).Подпрени към чердака стояха изправени два чифта ангъши, копрали и остени с чекел и без. За непросветените – по икиндия от копаранския баир на запад до слънцето разстоянието беше една копраля. Файвоклок – по европейски.
Прилепен кам чердака беше хамбаръ Изграден изцяло от дялани дъбови дъски. Състоеше се от пет прЯгради за пшеница още -храна, жито – овес , ечемик и съвсем малка преграда за семе.
В овеса баба криеше зимни круши. Запазваха се до следващата година.
To be continued…
Коментар