Tweet
БЕЗ НОСТАЛГИЯ ПО МИНАЛОТО, НО И ДА ПОМНИМ
Вече обсъдихме капиталистическите стоки в кореком. Ред е на стоките, храните, услугите и порядките от СОЦКОМА
1.От профсъюзния стол носехме вкъщи евтини манджи в три канчета – сефери http://www.ivanoviplus.com/bg/product/301/
2.Перяхме в перални „Перла” с барабанна изстисквачка. Едва след 40 години корейците се сетиха да се върнат към този принцип. Барабанната само търкаля прането.
3.Пазарувахме с мрежи-торбички. Руският комик Аркадий Райкин пръв ги нарекъл авоська. Т.е. нещо за всеки случай.
4.Вместо прах за пране, стържехме сапун.
4.Ютиите бяха от тежък чугун. И сегашните млади се чудят като им казвам – Плуваш, като ютия.
5.Жигулите ги палахме „от четвърт” с манивела.
6. Футболните топки бяха с плондери и връзки като кецове.
7.Поради липса на захар се облажвахме с глюкоза и вкусния петмез от захарна тръстика, с още по-вкусния рачел от дюли.
8.Колите покривахме с чергира с изписан номер. Това не пречеше да ги крадат.
9.А миехме колите с непознатата за западния свят кратуна.
10.Жените носеха под полите няколко ката найлонови фусти и прилечаха на балерини от кордебалета.
11.Блузите бях с деколте лодка.
12. Женските гащи бяха все още розови и с крачоли.
13.Носехме балтони лоден, които бяха модни, но не топлеха.
14.Хандбалът се казваше хазена.
15. Пинг-понгът беше тенис на маса, другото – голям тенис.
16. Играехме с шведски топки „Треторн” – вече ги няма.
17.По крайбрежието курсираха „Емони”, „Калиакри” и „Комени”.
18. На пристанището се влизаше свободно и можеше да се кечиш на чужд кораб, ако те поканят.
19. Да остров Болшевик – Св.Анастасия - имаше редовен транспарт.
20. Чайките бяха гларуси и не летяха чак до Ниш да търсят храна.
21. За жигули се чакаше 12 години.
22.Двустаен апартамент струваше 6 000 лева.
23.На десерт сервираха малеби, реване и грисхалва.
24. По панаирите продаваха пестил.
25 . По- заможните караха Веспи и Яви, ние Балканчета.
26. Ситния образ на „Операта” увеличавахме с лупа.
27. За руския Електрон се виеше опашка чак до халите.
28. Носехме обувки на подметки от суров каучук.
29. Бащите ни носеха гети – който ги помни.
30. Калта беше повсеместна и мъже и жени носеха гу мени шушони.
31. За да не ни се виждат белите кокалчета, опъвахме чорапите с жартиери. Не ги бъркайте с женските. Тяхното изчезване през 70-те хвърли в тъга и униние мъжкото население. Дойде омразният като по същество и букворед чо-ра-по...още не съм свършил –ГАЩНИК. Само пра-хо-смукачката – моля ви се – може да съперници с тази простотия.
32. Рарязахме полския сурогат инката веднага щом се появи нескафето. Бъркахме до припадък кафявата каша да се получи повече пяна, а нивото на интелигентност се измерваше с броя изпити кутии по 50 грама.
33.Пак тогава се появи и дезодорантът „FA”. Жени и мъже под път и над път се „фъскаха” че беше много модерно.
34.Само в Чехия и Германия можеше да се купят попнитове.
35. Шуляковите дъждобрани бяха предмет на гордост. Дамите винаги предпочетаха нас – със шушляците.
36. От Чехия се появиха ризи от силон, които не се гладят.
38. Баща ми - селски интелигент – не признаваше ерген без 10 бели ризи.
37.Къпехме се в арменската и турската баня с курни, медни тасове, теляк-циганин-педераст с тривка.
38. От Съюза купувахме евтини транзистори Сокол и незаменимите ФЕФ-ове, които ловяаха БиБиСи. Че и един президент имаше на бюрота си такъв.
39. От Бургас за София ТАБСО извършваше 26 полета, а до Варана
36!! Дневно! Билетът беше 16 лева, а за влак-експрес – 12!!
37.Автобусният билет струваше ...2 стотинки .
38. Туристите катереха с кубинки, брезентови винтяги и панталони голф.
39. Пежо 404 бе връх на елегатност с цена 4000 долара, а една френска марка – познайте коя? – изчезна!!
40. Жельо и Филип не бяха раздали земята в реални граници, и изклаха бременни породисти, комунистически – мамка им! – крави.
41.Свободата дойде от Запад, но слънцето, атомът газът и петролът продължиха да изгряват от Изток. Горбачов ни преустрои, а Живков се сниши. Луканов още беше жив, а Дойнов не беше напълнил куфарчетата.
42.Културна Европа ни награди с птичи грип, шап, бяс и луди крави. Защото пак там измислиха да хранят говедата с рибено брашно, всякакви боклуци от екарисажите.(помните ли какво беше това?)
И когато гордият Албион клекна пред рогата на лудите крави, незнайни скромни български ветеринари от Стара Загора отсрамиха професията.
Ало! Итън, Харвард, Камбридж – де са ви дипломите?
40.Млякото беше с каймак, сиренето не беше „млечен продукт”, бяхме на първо място в Европа по износ на домати, на Сл.Бряг имаше 20 палатки на „Академик”, селяните от моето село копаеха лозята на козарите от Свети Влас, защото там живееха 27!!души, а братя Диневи не бяха виждали яхта. Ветко не беше още хотелиер с милиони, Митьо-Очите се напикаваше под масата.
Баскет- и валибол се играеше на открито, колодрумът в Бургас беше най-модерен, Ненчо Христов и Димитър Димов печелеха етап след етап в източното джиро Берлин – Прага Варшава.
Железните момчета на Иван Абаджиев изправяха накараха света да научи българския химн и да не бърка нашия трибагреник с унгарския и италиянския.
Куба беше остров на свобадата ,а Че Гевара национален херой.
Четата на Пеневсе върна с торба бронзови медали от световното, Момичетата на Робева косяха наляво-надясно рускини и французойки, а Бербо още нямаше неприятности със Съра.
Николай Хайтов и Йордан Радичков не станаха нобелисти, защото не са се родили в правилната държава.
Нищо че в Резово не пускаха без открит лист и никой не бе стъпвал в Турция.
Петьо Пандира забавляваше с фокуси чехкините на северния плаж, а с парче бетонно жерязо бучехме на плиткото писии и калкани. Теглехме гъргъра за кофа хамсия, от и без туй препълнаните аламани. Пехме „Самньотеса..” и „Барба Тодори”, старата хазяйка ми четеше „Илиада” –Евга, евга психитес психизмус...Псувахме нафай ската тиганизменос, обиждахме си на саляра, горунь и хорият.
Чайките не бяха още гларуси и не летяхя зя храна чак до Ниш.
Всяка недела напаме сто Пиргос за две смокини сладко с чаша студена вода. Кафе пиеха само бабите и то леблебия и ръж.
Забраненото ДДТ унищожи за пет години напред всичко що мърда и е по-голямо от котка, а Уницеф раздаваше безплатно маргарин и сухо мляко.
Бъдещигт генерал от УБО Сава Джендов шамаросваше комсомолците, които не четяха Капитала и не знаеха какво пише в уводната на „Дело”. Милицията днешната не биеше, но снощната не знам. Режеха дълги коси и ципеха тесни панталони. Джипчето на МВР караше право в Белене. Джип-Джип-джип- джипси бенд...
Така стояха нещата в ония далечни времена, когато Радой Ралин не беше напиперчил Тодор Живков с люта чушка, Недялко Йорданов не беше викнал „Я! Колко макове”, защото „А бяхме млади”, Христо Фотев тепърва щеше да възкликне „Господи, колко си хубава!”
Тъй стояха нещата в ония далечни години, когато въобще е нямало хора около кафенето Кристал, Емо Димитров не бе запял Арлекино, нямаше НДК , а Камбаните на Людмила звъняха над Витоша.
Тепърва щях да уча в Русия, за което не прекъснато давам обяснения и се кая...
Кебабчетата бяха сочни. Хлябът беше ФР и ТФР но все черно-кафяв.
За един купон Мария Какаото от Несебър обещаваше да се оженим. Нощем пишехме на оградите тук живей народен враг.
Дългият не се беше родил, но от утробата още заяви, че остарява като катедрала и се гордееше, че не е чел Шолохов. Ние –като цървули. Не бяха запели Азис, Тораро, Вики, Ики, Нели, Дони без Момчил. Нямаше сделка, или не. Нямаше айдълки и плейметки. Турски филми нямаше даже. Всеки десети беше член на партията и всички доносници на шесто.
Без носталгия по миналото. Но да помним, че да не се повтори!
Вече обсъдихме капиталистическите стоки в кореком. Ред е на стоките, храните, услугите и порядките от СОЦКОМА
1.От профсъюзния стол носехме вкъщи евтини манджи в три канчета – сефери http://www.ivanoviplus.com/bg/product/301/
2.Перяхме в перални „Перла” с барабанна изстисквачка. Едва след 40 години корейците се сетиха да се върнат към този принцип. Барабанната само търкаля прането.
3.Пазарувахме с мрежи-торбички. Руският комик Аркадий Райкин пръв ги нарекъл авоська. Т.е. нещо за всеки случай.
4.Вместо прах за пране, стържехме сапун.
4.Ютиите бяха от тежък чугун. И сегашните млади се чудят като им казвам – Плуваш, като ютия.
5.Жигулите ги палахме „от четвърт” с манивела.
6. Футболните топки бяха с плондери и връзки като кецове.
7.Поради липса на захар се облажвахме с глюкоза и вкусния петмез от захарна тръстика, с още по-вкусния рачел от дюли.
8.Колите покривахме с чергира с изписан номер. Това не пречеше да ги крадат.
9.А миехме колите с непознатата за западния свят кратуна.
10.Жените носеха под полите няколко ката найлонови фусти и прилечаха на балерини от кордебалета.
11.Блузите бях с деколте лодка.
12. Женските гащи бяха все още розови и с крачоли.
13.Носехме балтони лоден, които бяха модни, но не топлеха.
14.Хандбалът се казваше хазена.
15. Пинг-понгът беше тенис на маса, другото – голям тенис.
16. Играехме с шведски топки „Треторн” – вече ги няма.
17.По крайбрежието курсираха „Емони”, „Калиакри” и „Комени”.
18. На пристанището се влизаше свободно и можеше да се кечиш на чужд кораб, ако те поканят.
19. Да остров Болшевик – Св.Анастасия - имаше редовен транспарт.
20. Чайките бяха гларуси и не летяха чак до Ниш да търсят храна.
21. За жигули се чакаше 12 години.
22.Двустаен апартамент струваше 6 000 лева.
23.На десерт сервираха малеби, реване и грисхалва.
24. По панаирите продаваха пестил.
25 . По- заможните караха Веспи и Яви, ние Балканчета.
26. Ситния образ на „Операта” увеличавахме с лупа.
27. За руския Електрон се виеше опашка чак до халите.
28. Носехме обувки на подметки от суров каучук.
29. Бащите ни носеха гети – който ги помни.
30. Калта беше повсеместна и мъже и жени носеха гу мени шушони.
31. За да не ни се виждат белите кокалчета, опъвахме чорапите с жартиери. Не ги бъркайте с женските. Тяхното изчезване през 70-те хвърли в тъга и униние мъжкото население. Дойде омразният като по същество и букворед чо-ра-по...още не съм свършил –ГАЩНИК. Само пра-хо-смукачката – моля ви се – може да съперници с тази простотия.
32. Рарязахме полския сурогат инката веднага щом се появи нескафето. Бъркахме до припадък кафявата каша да се получи повече пяна, а нивото на интелигентност се измерваше с броя изпити кутии по 50 грама.
33.Пак тогава се появи и дезодорантът „FA”. Жени и мъже под път и над път се „фъскаха” че беше много модерно.
34.Само в Чехия и Германия можеше да се купят попнитове.
35. Шуляковите дъждобрани бяха предмет на гордост. Дамите винаги предпочетаха нас – със шушляците.
36. От Чехия се появиха ризи от силон, които не се гладят.
38. Баща ми - селски интелигент – не признаваше ерген без 10 бели ризи.
37.Къпехме се в арменската и турската баня с курни, медни тасове, теляк-циганин-педераст с тривка.
38. От Съюза купувахме евтини транзистори Сокол и незаменимите ФЕФ-ове, които ловяаха БиБиСи. Че и един президент имаше на бюрота си такъв.
39. От Бургас за София ТАБСО извършваше 26 полета, а до Варана
36!! Дневно! Билетът беше 16 лева, а за влак-експрес – 12!!
37.Автобусният билет струваше ...2 стотинки .
38. Туристите катереха с кубинки, брезентови винтяги и панталони голф.
39. Пежо 404 бе връх на елегатност с цена 4000 долара, а една френска марка – познайте коя? – изчезна!!
40. Жельо и Филип не бяха раздали земята в реални граници, и изклаха бременни породисти, комунистически – мамка им! – крави.
41.Свободата дойде от Запад, но слънцето, атомът газът и петролът продължиха да изгряват от Изток. Горбачов ни преустрои, а Живков се сниши. Луканов още беше жив, а Дойнов не беше напълнил куфарчетата.
42.Културна Европа ни награди с птичи грип, шап, бяс и луди крави. Защото пак там измислиха да хранят говедата с рибено брашно, всякакви боклуци от екарисажите.(помните ли какво беше това?)
И когато гордият Албион клекна пред рогата на лудите крави, незнайни скромни български ветеринари от Стара Загора отсрамиха професията.
Ало! Итън, Харвард, Камбридж – де са ви дипломите?
40.Млякото беше с каймак, сиренето не беше „млечен продукт”, бяхме на първо място в Европа по износ на домати, на Сл.Бряг имаше 20 палатки на „Академик”, селяните от моето село копаеха лозята на козарите от Свети Влас, защото там живееха 27!!души, а братя Диневи не бяха виждали яхта. Ветко не беше още хотелиер с милиони, Митьо-Очите се напикаваше под масата.
Баскет- и валибол се играеше на открито, колодрумът в Бургас беше най-модерен, Ненчо Христов и Димитър Димов печелеха етап след етап в източното джиро Берлин – Прага Варшава.
Железните момчета на Иван Абаджиев изправяха накараха света да научи българския химн и да не бърка нашия трибагреник с унгарския и италиянския.
Куба беше остров на свобадата ,а Че Гевара национален херой.
Четата на Пеневсе върна с торба бронзови медали от световното, Момичетата на Робева косяха наляво-надясно рускини и французойки, а Бербо още нямаше неприятности със Съра.
Николай Хайтов и Йордан Радичков не станаха нобелисти, защото не са се родили в правилната държава.
Нищо че в Резово не пускаха без открит лист и никой не бе стъпвал в Турция.
Петьо Пандира забавляваше с фокуси чехкините на северния плаж, а с парче бетонно жерязо бучехме на плиткото писии и калкани. Теглехме гъргъра за кофа хамсия, от и без туй препълнаните аламани. Пехме „Самньотеса..” и „Барба Тодори”, старата хазяйка ми четеше „Илиада” –Евга, евга психитес психизмус...Псувахме нафай ската тиганизменос, обиждахме си на саляра, горунь и хорият.
Чайките не бяха още гларуси и не летяхя зя храна чак до Ниш.
Всяка недела напаме сто Пиргос за две смокини сладко с чаша студена вода. Кафе пиеха само бабите и то леблебия и ръж.
Забраненото ДДТ унищожи за пет години напред всичко що мърда и е по-голямо от котка, а Уницеф раздаваше безплатно маргарин и сухо мляко.
Бъдещигт генерал от УБО Сава Джендов шамаросваше комсомолците, които не четяха Капитала и не знаеха какво пише в уводната на „Дело”. Милицията днешната не биеше, но снощната не знам. Режеха дълги коси и ципеха тесни панталони. Джипчето на МВР караше право в Белене. Джип-Джип-джип- джипси бенд...
Така стояха нещата в ония далечни времена, когато Радой Ралин не беше напиперчил Тодор Живков с люта чушка, Недялко Йорданов не беше викнал „Я! Колко макове”, защото „А бяхме млади”, Христо Фотев тепърва щеше да възкликне „Господи, колко си хубава!”
Тъй стояха нещата в ония далечни години, когато въобще е нямало хора около кафенето Кристал, Емо Димитров не бе запял Арлекино, нямаше НДК , а Камбаните на Людмила звъняха над Витоша.
Тепърва щях да уча в Русия, за което не прекъснато давам обяснения и се кая...
Кебабчетата бяха сочни. Хлябът беше ФР и ТФР но все черно-кафяв.
За един купон Мария Какаото от Несебър обещаваше да се оженим. Нощем пишехме на оградите тук живей народен враг.
Дългият не се беше родил, но от утробата още заяви, че остарява като катедрала и се гордееше, че не е чел Шолохов. Ние –като цървули. Не бяха запели Азис, Тораро, Вики, Ики, Нели, Дони без Момчил. Нямаше сделка, или не. Нямаше айдълки и плейметки. Турски филми нямаше даже. Всеки десети беше член на партията и всички доносници на шесто.
Без носталгия по миналото. Но да помним, че да не се повтори!
А апогея на Пеневата чета беше през 1994-та.
Коментар