Невинно погледнато, това е тема, колкото да си побъбрим.
Строго погледнато, пред очите ви се извършва сериозно престъпление. Ето:
Щеше да запомни това изкачване до края на живота си. Нямаше представа къде се намира, защото изведнъж се озова в някакъв тъмносив свят. Различаваше единствено скалната повърхност...
Не продължавам, за да не взема по-дълбоко да нагазя лука.
Защото в началото на книгата, от която е цитираната информация (констатация? емоция? полюция?...) пише черно на бяло:
ВСИЧКИ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗАПАЗЕНИ
Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана под каквато и да е форма и по какъвто и да е начин без изричното разрешение на (следва името на издателството).
***
Отнасям се - наистина! - с уважение към идеята за авторско право. Но, след като са се умножили техническите възможности да споделиш прочетеното, не ли време да оставим тази "никаква част" и "по какъвто и да е начин".
Ами ако взема да чета от книгата на малко дете? Пак ли нарушавам авторското право? Ако няма интернет и форуми и се обадя на някой от вас по телефона, за да споделя, че
Накрая се чу басовият тътен на барабаните...,
както и че
На сутринта се събудиха оплескани с кал...
Пак ли съм грешен, че съм възпроизвел някаква част...
***
Пак ще повторя, че не съм от най-радикалните борци срещу крайностите в авторското право. Но някои от тези крайности ми идват в повече. Не знам с кои държави граничи авторското право. Имам обаче чувството, че на юг от него искрят просторите на идиотизма и там засега авторите с права не успяват да си очертаят границата разумно и грамотно.
Поздрави!
Строго погледнато, пред очите ви се извършва сериозно престъпление. Ето:
Щеше да запомни това изкачване до края на живота си. Нямаше представа къде се намира, защото изведнъж се озова в някакъв тъмносив свят. Различаваше единствено скалната повърхност...
Не продължавам, за да не взема по-дълбоко да нагазя лука.
Защото в началото на книгата, от която е цитираната информация (констатация? емоция? полюция?...) пише черно на бяло:
ВСИЧКИ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗАПАЗЕНИ
Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана под каквато и да е форма и по какъвто и да е начин без изричното разрешение на (следва името на издателството).
***
Отнасям се - наистина! - с уважение към идеята за авторско право. Но, след като са се умножили техническите възможности да споделиш прочетеното, не ли време да оставим тази "никаква част" и "по какъвто и да е начин".
Ами ако взема да чета от книгата на малко дете? Пак ли нарушавам авторското право? Ако няма интернет и форуми и се обадя на някой от вас по телефона, за да споделя, че
Накрая се чу басовият тътен на барабаните...,
както и че
На сутринта се събудиха оплескани с кал...
Пак ли съм грешен, че съм възпроизвел някаква част...
***
Пак ще повторя, че не съм от най-радикалните борци срещу крайностите в авторското право. Но някои от тези крайности ми идват в повече. Не знам с кои държави граничи авторското право. Имам обаче чувството, че на юг от него искрят просторите на идиотизма и там засега авторите с права не успяват да си очертаят границата разумно и грамотно.
Поздрави!
.
))
Издателят плаща нещо на автора и бърза да си го загради с двуметров дувар по нашенски. И аз се ядосвах наскоро тук някъде - чуждият издател пуска луксозно издание на книгата с твърди корици отвъд океана и я продава за 18$, а тукашният я разделя на две части с меки корици и ги пуска по 24 лв.
Коментар