От: Трябва ли нарушилите конституционен закон да гласуват?
Умиргаш да решиш житейски проблем с административна мярка. Една и по възможност забранителна. Не става.
Всъщност има явно противоречие и то е при хипотезата, че родителите НЕ ИСКАТ да обучават децата си - примерно поради недостатъци на предлаганите възможности. Всъщност някои родители имат и съвсем легитимни (т.е. в интерес на децата) аргументи за това. Въпреки това, до завършване на основно (мисля) образование, ако не ходят децата на училище, вървят глоби за родителите (на това му се вика законодателен компромис). Глобите рядко са събираеми, но такъв е животът. Преди всичко, наказанието трябва да съответства на нарушението. Лишаването от право на глас е много тежко наказание, което се прилага само като част от наказанието "лишаване от свобода".
(Легитимният отказ на родителите да "обучават" децата си по смисъла на българското законодателство произлиза, освен от всичко друго, от факта че на държавата по същата тази Конституция е вменен контрол върху институциите и процеса на обучението. Това поражда една "положителна обратна връзка" във властовия процес и именно правото да не се обучаваш, заедно с правото да гласуваш, я прекъсва. Другояче казано, това е което пречи на държавата да обучава бъдещите гласоподаватели как да гласуват.)
Както ВЕЧЕ написах, спазването на "основния закон" (който пък както вече написах, не е закон) е задължение не на всички граждани, а само на законодателните структури. Конституцията на редовия гражданин е полезна само с едно - познавайки я, той има най-обща представа как изглеждат законите на страната. Така, той може да се придържа към духа им, без да познава буквата на повечето от тях. Ако е правно грамотен, разбира се.
Умиргаш да решиш житейски проблем с административна мярка. Една и по възможност забранителна. Не става.
Всъщност има явно противоречие и то е при хипотезата, че родителите НЕ ИСКАТ да обучават децата си - примерно поради недостатъци на предлаганите възможности. Всъщност някои родители имат и съвсем легитимни (т.е. в интерес на децата) аргументи за това. Въпреки това, до завършване на основно (мисля) образование, ако не ходят децата на училище, вървят глоби за родителите (на това му се вика законодателен компромис). Глобите рядко са събираеми, но такъв е животът. Преди всичко, наказанието трябва да съответства на нарушението. Лишаването от право на глас е много тежко наказание, което се прилага само като част от наказанието "лишаване от свобода".
(Легитимният отказ на родителите да "обучават" децата си по смисъла на българското законодателство произлиза, освен от всичко друго, от факта че на държавата по същата тази Конституция е вменен контрол върху институциите и процеса на обучението. Това поражда една "положителна обратна връзка" във властовия процес и именно правото да не се обучаваш, заедно с правото да гласуваш, я прекъсва. Другояче казано, това е което пречи на държавата да обучава бъдещите гласоподаватели как да гласуват.)
Както ВЕЧЕ написах, спазването на "основния закон" (който пък както вече написах, не е закон) е задължение не на всички граждани, а само на законодателните структури. Конституцията на редовия гражданин е полезна само с едно - познавайки я, той има най-обща представа как изглеждат законите на страната. Така, той може да се придържа към духа им, без да познава буквата на повечето от тях. Ако е правно грамотен, разбира се.
Коментар