Tweet
От: В памет на Дончо Цончев
За дирята
Като кажат "Той остави диря", все не мога да разбера как са го установили. Те имат предвид литературата, другите изкуства, политиката - оставил бил диря някой завинаги. Да речем, Омир, Шекспир, Леонардо, Чехов, Моцарт и Чърчил.
Снощи се прибирам и докато затварям вратата, гледам в снега дирите от обувките ми. Рисунка. Повод за размисъл. Но докато се кача на четвъртия етаж и погледна от балкона, долу върху моите дири имаше и други. Размазани дири, вече неразличими.
Няма диря завинаги. Има само моментна картина на нещо, което бързо се заличава от друга. Най-ясно и красиво това се вижда в природата. Ето диричките на мишка върху снега. И на невестулката след нея. Кратка схватка, точица кръв. Там пък подскачали свраките. Ето и малката колкото стотинка дупчица - едно коминче от дишането на заека, който си лежи на топло под снега. Долу край реката лисицата бавно е дебнела дивите патици. Чакала е на място дълго. Малко перушина след двата й скока и това е всичко. Но това можеш да видиш само веднъж, защото почва пак да вали и тази велика снежна, отново и отново девствена страница на природата, е затворена.
Има пътеки от дири. Утъпкани много отдавна - на разположение на нашите разсъждения. И ние си избираме някой от милионите минали по тази пътека, защото на нас така ни е удобно. Сега. Харесва ни. Върши ни някаква работа. Впрочем Историята винаги се е занимавала тъкмо с това.
Не можеш да оставиш диря завинаги. Не вярвай в това и не го мисли. Куче влачи.
Но можеш във всеки момент - докато вървиш и оставяш дирите си - да ги правиш така, че те наистина да са като красива рисунка.
Дончо Цончев
Първоначално публикуван от Стария
Преглед на мнение
Не величайте човек който е обикновен и няма нужда от величаене
Просто човек и това за пикаенето е истина
Ако го познаваше лично нямаше да пишеш товаВеличаят се хора които оставят нещо след себе си.А бате Дончо не знам какво сте чели и колко но къде се вмества
Просто човек и това за пикаенето е истинаАко го познаваше лично нямаше да пишеш товаВеличаят се хора които оставят нещо след себе си.А бате Дончо не знам какво сте чели и колко но къде се вместваКато кажат "Той остави диря", все не мога да разбера как са го установили. Те имат предвид литературата, другите изкуства, политиката - оставил бил диря някой завинаги. Да речем, Омир, Шекспир, Леонардо, Чехов, Моцарт и Чърчил.
Снощи се прибирам и докато затварям вратата, гледам в снега дирите от обувките ми. Рисунка. Повод за размисъл. Но докато се кача на четвъртия етаж и погледна от балкона, долу върху моите дири имаше и други. Размазани дири, вече неразличими.
Няма диря завинаги. Има само моментна картина на нещо, което бързо се заличава от друга. Най-ясно и красиво това се вижда в природата. Ето диричките на мишка върху снега. И на невестулката след нея. Кратка схватка, точица кръв. Там пък подскачали свраките. Ето и малката колкото стотинка дупчица - едно коминче от дишането на заека, който си лежи на топло под снега. Долу край реката лисицата бавно е дебнела дивите патици. Чакала е на място дълго. Малко перушина след двата й скока и това е всичко. Но това можеш да видиш само веднъж, защото почва пак да вали и тази велика снежна, отново и отново девствена страница на природата, е затворена.
Има пътеки от дири. Утъпкани много отдавна - на разположение на нашите разсъждения. И ние си избираме някой от милионите минали по тази пътека, защото на нас така ни е удобно. Сега. Харесва ни. Върши ни някаква работа. Впрочем Историята винаги се е занимавала тъкмо с това.
Не можеш да оставиш диря завинаги. Не вярвай в това и не го мисли. Куче влачи.
Но можеш във всеки момент - докато вървиш и оставяш дирите си - да ги правиш така, че те наистина да са като красива рисунка.
Дончо Цончев
Коментар