Tweet
В края на февруари тази година по специализираните сайтове се появи лаконично съобщение за поредния нов обектив на японската фирма Sigma. На пръв поглед нищо работа, но едно в друго това обективче като нищо може да се окаже един от най-значимите фото продукти за последните няколко години.
Изрично подчертавам че под "широкоъгълни" обективи имам предвид оптически коригирани обективи, а не обективи тип "Рибено око". Оченцата си имат съвсем друго приложение, и там открай време един руски Пеленг 8мм е повече от достатъчен за нищо пари.
Та на въпроса. За любителя на широкоъгълни обективи ситуацията до преди няколко години не беше от най-радостните.
Залезът на лентовите фотоапарати след 2000та година беше доста стремителен, и освен всичко останало доведе и до още един нежелан резултат: довчерашните широки обективи изведнъж се превърнаха в най-банални стандартни.
Или поне - превърнаха се в стандартни обективи за всеки който по една или друга причина не ползва фулфрейм апарат с матрица 24х36мм. За огромното болшинство потребители, APS-C матрицата (с размери кажи го 16х24мм) превърна довчерашните им 50мм обективи в екивалента на 80 милиметрови, 28 милиметровите (стандарта в евтините широки обективи) в екивалента на 44 милиметрови, и така нататък. Съвсем не евтините 24 милиметрови се превърнаха в екивалента на 38 милиметрови.
За любителите на телеобективи естествено настъпи безкраен празник, но за тези които обичат да си играят с широкоъгълни обективи ситуацията беше доста неприятна. Личното ми мнение, с което не ангажирам никого разбира се, е че една от основните причини Никон да пуснат на пазара апарати с фулфрейм матрица беше да се успокоят собствениците на обширни колекции изключително скъпи обективи събирани с годините. Естествено, фулфрейм апаратите си имат и рой други качества, но те са предмет на друга тема.
Както и да е. Производителите бързо се окопитиха и пуснаха обективи по 16-17мм, екивалент 26-28мм, с което успокоиха клиентите поне малко. Последва известно затишие, прекъснато тук-таме от някой и друг 12мм обектив (ек. 19мм), и до там.
През последните две-три години се появиха и 10 милиметрови, които вече направиха нещата по-сериозни и дадоха възможност на любителите да се порадват на обективи екивалент на 16мм, фокална дължина която дори в най-светлите времена на лентовата 24х36 фотография бяха запазени за шепа богати ентусиасти и за професионалистите.
През цялото това време Олимпус и Панасоник, със стандарта си 4/3, мило се подхилваха на всички останали, с великолепния Zuiko 7-14мм (екивалент на 14-28мм поради 2х фактора на 4/3 стандарта). Проблемът беше че 7-14ката е от серията SHG на Олимпус, и струва солидна четирицифрена сума в зелено. Под 1500 зелени не съм ги виждал, с намаленията му и с пазарлъка. Струва си парите до последния цент, но пак не е за всеки.
И така - до началото на тази година. През февруари Сигма обяви предстоящото пускане на пазара на 8-16мм обектив, за APS-C стандарта. Всичко това - на "едва" трицифрена цена. Не звучи особено евтино, но ако такова нещо - обектив екивалент на 13-26мм трябваше да се направи за фулфрейм апарат, щеше да струва дебели четирицифрени суми. Лирично отклонение - понастоящем единственият известен ми 12-24мм обектив за фулфрейм е пак продукт на Сигма
(поправка - гледам че и Никон вече имат 14-24мм. Срамота )
Та както и да е. От известно време се радвам на въпросното обективче и не мога да не споделя впечатленията си.
Изработката е читава като на всяка друга Сигма в този ценови диапазон. Стегнато, приятно обективче. Предната леща е издута като гъбка.
Капачето е в две части, заради гъбката. Представлява тръба, на края на която се слага нормално капаче:
На теория по този начин може да се сложи филтър, но на практика капачето е неизползваемо, освен ако не спасяваме кожа и не смятаме така или иначе да изрязваме снимката. При 8мм с поставено капаче (тръбата) става снимка тип "през ключалката":
Дори при 16мм ъглите са затъмнени. Слагането на филтър допълнително ще усложни нещата. Тъй че - приемаме че филтри на този обектив няма да се слагат:
Останалото е стандартна работа. Повече от всякога важат елементарните правила за употреба на широкоъгълни обективи - обективът трябва да е хоризонтален, и да се избягва капана да се снимат само далечни предмети и пейзажи. Обективчето така или иначе отдалечава обекта.
Разстояние до пилона - под два метра. Височина - поне три:
Същата снимка при (съвсем) леко наклонен обектив:
При 16мм се превръща в съвсем нормален широкоъгълен обектив без капани. Екивалент на 24мм при филмов апарат:
8мм:
Разстояние до върха на конуса - около 1.70м. Размах на крилете - 10.2м:
Лошото при много широките обективи е че не се препоръчва употребата на поляризиращ филтър. Хубавото е че не е нужен :
Разстояние до пилона - около три метра. Височина на пилона - 6-7 метра. Апарат - хоризонтален:
Правите линии по периферията естествено се кривят. На тази снимка обаче и самият блок е под ъгъл. По принцип не е толкова страшно.
Отблясъците са чат-пат човешки контролирани, дори при подобни случаи в които слънцето жули яко и е уловено на самата снимка. Виждал съм и далеч по-зле.
Както писах по-горе - при добре хоризонтиран апарат нещата са под контрол. Наклониш ли го съвсем малко - става весело :
И един непредвиден ефект за който първоначално не подозирах - няма проблем да снимаш хора, привидно целейки се съвсем другаде
За тази снимка се целех всъщност в средното такси. Разстояние до обекта в ляво - предполагам около метър и петдесет. Уви, законите на оптиката не простиха на краката.
Обективчето е достатъчно голямо за да затъмни вградената светкавица при по-широките ъгли, което е нормално:
Другото интересно свойство на обективчето е че успява да превърне при добро желание джипка дълга база в къса база, а късата база - в джип мечта :
Все още не съм успял да изловя собственика на тази квартална гордост за да му стисна ръката и да го помоля да започне с кърпенето. Все ще го изловя някой ден. През последните месеци не е мърдана, но май е в движение. Помня че зимата беше на друго място
Разстояние до гумата - около 45см...
Естествено, при добро желание издевателствата свършват и могат да се правят и почти нормални снимки:
За сега толкова. Изключително приятно впечатлен съм. Смятам че с този обектив Сигма окоси тревата под краката на Олимпус (4/3 7-14мм) и на Панасоник (м43 7-14мм), които до сега си бяха сами по себе си предостатъчна причина човек да захапе в тези малко по-екзотични стандарти. От тук нататък всеки никонист, канонист, пентаксист (иии, собственик на Сони или Сигма - да кажа сонисти и сигмисти не върви) има прекрасната възможност да си чеше крастата с това обективче. Не се предлага за 4/3 система, но там така или иначе щеше да е малко на кантар между Олимпус 9-18мм (около 40% по-евтин) и Олимпус 7-14мм (съвсем друга бира и тамън два пъти по-скъп).
Оптически коментари не правя, тях ги има предостатъчно в нета. Вижда ми се достатъчно добър, въпреки че съм разглезен от олимпуса и му намирам тук таме кусури. Но не мога да се изкажа категорично преди да го пробвам с друг апарат, никон d200 колкото и да го боготворя не е първа младост. Забележки - има. Но са по-скоро свойствени на типа обектив, а не на конкретния модел. Остава си оптика с изключително специфично приложение - за по-ежедневна употреба един никон 10-24мм би бил далеч по-добър. Диапазонът 8мм - 16мм е изключително малък, просто се движим в различни степени на "късо". Изисква строга дисциплина при нивелирането ако не иска човек успоредните му линии да изневерят на математиката и да се съединят. И не на последно място - обективът е толкова широкоъгълен че винаги успява да "загребе" огромно количество небе, което бидейки светло подлага апарата на труден избор при замерването и го подхлъзва в посока недоекспониране, или какъвто е там превода на underexposure. Всичко това естествено остават дребни детски болести на фона на общата радост.
Изрично подчертавам че под "широкоъгълни" обективи имам предвид оптически коригирани обективи, а не обективи тип "Рибено око". Оченцата си имат съвсем друго приложение, и там открай време един руски Пеленг 8мм е повече от достатъчен за нищо пари.
Та на въпроса. За любителя на широкоъгълни обективи ситуацията до преди няколко години не беше от най-радостните.
Залезът на лентовите фотоапарати след 2000та година беше доста стремителен, и освен всичко останало доведе и до още един нежелан резултат: довчерашните широки обективи изведнъж се превърнаха в най-банални стандартни.
Или поне - превърнаха се в стандартни обективи за всеки който по една или друга причина не ползва фулфрейм апарат с матрица 24х36мм. За огромното болшинство потребители, APS-C матрицата (с размери кажи го 16х24мм) превърна довчерашните им 50мм обективи в екивалента на 80 милиметрови, 28 милиметровите (стандарта в евтините широки обективи) в екивалента на 44 милиметрови, и така нататък. Съвсем не евтините 24 милиметрови се превърнаха в екивалента на 38 милиметрови.
За любителите на телеобективи естествено настъпи безкраен празник, но за тези които обичат да си играят с широкоъгълни обективи ситуацията беше доста неприятна. Личното ми мнение, с което не ангажирам никого разбира се, е че една от основните причини Никон да пуснат на пазара апарати с фулфрейм матрица беше да се успокоят собствениците на обширни колекции изключително скъпи обективи събирани с годините. Естествено, фулфрейм апаратите си имат и рой други качества, но те са предмет на друга тема.
Както и да е. Производителите бързо се окопитиха и пуснаха обективи по 16-17мм, екивалент 26-28мм, с което успокоиха клиентите поне малко. Последва известно затишие, прекъснато тук-таме от някой и друг 12мм обектив (ек. 19мм), и до там.
През последните две-три години се появиха и 10 милиметрови, които вече направиха нещата по-сериозни и дадоха възможност на любителите да се порадват на обективи екивалент на 16мм, фокална дължина която дори в най-светлите времена на лентовата 24х36 фотография бяха запазени за шепа богати ентусиасти и за професионалистите.
През цялото това време Олимпус и Панасоник, със стандарта си 4/3, мило се подхилваха на всички останали, с великолепния Zuiko 7-14мм (екивалент на 14-28мм поради 2х фактора на 4/3 стандарта). Проблемът беше че 7-14ката е от серията SHG на Олимпус, и струва солидна четирицифрена сума в зелено. Под 1500 зелени не съм ги виждал, с намаленията му и с пазарлъка. Струва си парите до последния цент, но пак не е за всеки.
И така - до началото на тази година. През февруари Сигма обяви предстоящото пускане на пазара на 8-16мм обектив, за APS-C стандарта. Всичко това - на "едва" трицифрена цена. Не звучи особено евтино, но ако такова нещо - обектив екивалент на 13-26мм трябваше да се направи за фулфрейм апарат, щеше да струва дебели четирицифрени суми. Лирично отклонение - понастоящем единственият известен ми 12-24мм обектив за фулфрейм е пак продукт на Сигма
(поправка - гледам че и Никон вече имат 14-24мм. Срамота )Та както и да е. От известно време се радвам на въпросното обективче и не мога да не споделя впечатленията си.
Изработката е читава като на всяка друга Сигма в този ценови диапазон. Стегнато, приятно обективче. Предната леща е издута като гъбка.
Капачето е в две части, заради гъбката. Представлява тръба, на края на която се слага нормално капаче:
На теория по този начин може да се сложи филтър, но на практика капачето е неизползваемо, освен ако не спасяваме кожа и не смятаме така или иначе да изрязваме снимката. При 8мм с поставено капаче (тръбата) става снимка тип "през ключалката":
Дори при 16мм ъглите са затъмнени. Слагането на филтър допълнително ще усложни нещата. Тъй че - приемаме че филтри на този обектив няма да се слагат:
Останалото е стандартна работа. Повече от всякога важат елементарните правила за употреба на широкоъгълни обективи - обективът трябва да е хоризонтален, и да се избягва капана да се снимат само далечни предмети и пейзажи. Обективчето така или иначе отдалечава обекта.
Разстояние до пилона - под два метра. Височина - поне три:
Същата снимка при (съвсем) леко наклонен обектив:
При 16мм се превръща в съвсем нормален широкоъгълен обектив без капани. Екивалент на 24мм при филмов апарат:
8мм:
Разстояние до върха на конуса - около 1.70м. Размах на крилете - 10.2м:
Лошото при много широките обективи е че не се препоръчва употребата на поляризиращ филтър. Хубавото е че не е нужен
:Разстояние до пилона - около три метра. Височина на пилона - 6-7 метра. Апарат - хоризонтален:
Правите линии по периферията естествено се кривят. На тази снимка обаче и самият блок е под ъгъл. По принцип не е толкова страшно.
Отблясъците са чат-пат човешки контролирани, дори при подобни случаи в които слънцето жули яко и е уловено на самата снимка. Виждал съм и далеч по-зле.
Както писах по-горе - при добре хоризонтиран апарат нещата са под контрол. Наклониш ли го съвсем малко - става весело
:И един непредвиден ефект за който първоначално не подозирах - няма проблем да снимаш хора, привидно целейки се съвсем другаде
За тази снимка се целех всъщност в средното такси. Разстояние до обекта в ляво - предполагам около метър и петдесет. Уви, законите на оптиката не простиха на краката.
Обективчето е достатъчно голямо за да затъмни вградената светкавица при по-широките ъгли, което е нормално:
Другото интересно свойство на обективчето е че успява да превърне при добро желание джипка дълга база в къса база, а късата база - в джип мечта
:Все още не съм успял да изловя собственика на тази квартална гордост за да му стисна ръката и да го помоля да започне с кърпенето. Все ще го изловя някой ден. През последните месеци не е мърдана, но май е в движение. Помня че зимата беше на друго място
Разстояние до гумата - около 45см...
Естествено, при добро желание издевателствата свършват и могат да се правят и почти нормални снимки:
За сега толкова. Изключително приятно впечатлен съм. Смятам че с този обектив Сигма окоси тревата под краката на Олимпус (4/3 7-14мм) и на Панасоник (м43 7-14мм), които до сега си бяха сами по себе си предостатъчна причина човек да захапе в тези малко по-екзотични стандарти. От тук нататък всеки никонист, канонист, пентаксист (иии, собственик на Сони или Сигма - да кажа сонисти и сигмисти не върви) има прекрасната възможност да си чеше крастата с това обективче. Не се предлага за 4/3 система, но там така или иначе щеше да е малко на кантар между Олимпус 9-18мм (около 40% по-евтин) и Олимпус 7-14мм (съвсем друга бира и тамън два пъти по-скъп).
Оптически коментари не правя, тях ги има предостатъчно в нета. Вижда ми се достатъчно добър, въпреки че съм разглезен от олимпуса и му намирам тук таме кусури. Но не мога да се изкажа категорично преди да го пробвам с друг апарат, никон d200 колкото и да го боготворя не е първа младост. Забележки - има. Но са по-скоро свойствени на типа обектив, а не на конкретния модел. Остава си оптика с изключително специфично приложение - за по-ежедневна употреба един никон 10-24мм би бил далеч по-добър. Диапазонът 8мм - 16мм е изключително малък, просто се движим в различни степени на "късо". Изисква строга дисциплина при нивелирането ако не иска човек успоредните му линии да изневерят на математиката и да се съединят. И не на последно място - обективът е толкова широкоъгълен че винаги успява да "загребе" огромно количество небе, което бидейки светло подлага апарата на труден избор при замерването и го подхлъзва в посока недоекспониране, или какъвто е там превода на underexposure. Всичко това естествено остават дребни детски болести на фона на общата радост.
Коментар