Предварително се извинявам за досадната тема. Следя безогледалните системи от над 10 години и мисля, че дойде момента в който в един клас, да кажем за напреднали (не професионален) безогледалните тела са поне толкова добри колкото един читав DSLR,поне на хартия. А дали е така?!
Е за това е темата, минават ми едни мухи през главата да мина от Никон DSLR система на безогледална.
Питането ми е струват ли си безогледалните?
Снимам пейзажи и портрети, ползвам главно вариобективи, имам доста за никон. Минаването на друга система освен по-компакти размери и едни пари вложени какво дава като предимства?
- търся много добър бърз фокус;
- кропка е доволно добре, може и ФФ ако е оправдано;
- не държа на чистонова техника, стига да си струва.
Евентуален бюджет за тяло с някакво стъкло ентри - 1.4к.
Благодаря
Е за това е темата, минават ми едни мухи през главата да мина от Никон DSLR система на безогледална.
Питането ми е струват ли си безогледалните?
Снимам пейзажи и портрети, ползвам главно вариобективи, имам доста за никон. Минаването на друга система освен по-компакти размери и едни пари вложени какво дава като предимства?
- търся много добър бърз фокус;
- кропка е доволно добре, може и ФФ ако е оправдано;
- не държа на чистонова техника, стига да си струва.
Евентуален бюджет за тяло с някакво стъкло ентри - 1.4к.
Благодаря
. Накратко Сони или Фуджи, като при Сони можеш да попаднеш и на някоя по-стара А седмица с ФФ сензор за твоя бюджет, докато Фуджитата все още са само кропки. И тук е като при джипките - бюджета ти е тънък
Отделно че отзивите са двуполюсни за такава комбинация. А бе, скочиш ли при безогледалките, става сложно. Или разпродаваш сегашните неща за кой колкото даде и тръгваш от нулата с друга система (марка), или комбинираш ако може да се комбинира с достатъчно добри за теб резултати. Аз, като проЗт занаятчия-щракач, който снима чат-пат за някой интернет магазин и за по някоя обява за продажба, съм си събрал древни нещица, които ми вършат работа и гледам да не влагам излишни средства. Ще се повторя, но ако трябваше сега да тръгвам към безогледалките, със сълзи на очи
, щракам в малкото време което ми остава, най-вече сред природата. Покрай новата къща имам няколко декара стени които ми се иска да разчупя малко със снимки и картини. Затова и заприходих фотопринте, но все драпам за нещо повече и наличната техника ми се чини недостатъчна или просто си въобразявам и съм се изчерпал творчески
Винаги може да се прочете и с какво, и как са снимани кадрите, които са ти хванали окото. Когато някой пък е много напорист, го пращам да разгледа картинките на Роберт Мекис. Обикновено рядко, но разглеждането им води до някакво изтрезняване
Коментар