Tweet
Периодичните ми екскурзии в Ибей често се увенчават с кацането на някой допълнителен боклук в и без това тясната ни квартира. В повечето случаи жертва на купуваческата ми страст се оказват стари обективи, счупени вехтории и прочее артикули които в крайна сметка се озовават на бюрото в ролята на преспапиета.
Та както и да е. Сред последните ми придобивки се озоваха и две забележително практични артикулчета, които просто трябва да споделя.
Става въпрос за най-обикновено дистанционно за фотоапарат (с кабелче, не безжично), и малко по-сложно такова.
Обект на първоначалният ми интерес беше ето това:
В това нещо и децата ще познаят интервалометъра MC-36 на Никон:
Въпросната машинка е радост за всеки никонист готов да кихне 150$ и нагоре за подобна джаджа. Аз не съм сред тях.
Китайците продават джаджата в повечето цивилизовани варианти - за повечето читави марки апарати. Променя се само накрайника.
Хубаво, ама аз пък искам да го ползвам и на никона и на олимпуса. И тук вече влиза в ход китайската предвидливост - хората предвидливо го предлагат във вариант за по-евтините модели на Канон
А този вариант, за всеобщо фотографско щастие, идва с най-обикновен джак 2.5мм накрая. Нищо сложно.
Проблемът с никонския накрайник го реших лесно (повече по въпроса - по-нататък), но за олимпуса нямаше друго решение освен пак да прибегнем до братята китайци.
Поръчах още едно изделие, готов бутон с накрайник за олимпус, което бе обречено да мине под ножа. Запознатите ще разпознаят лъскав и евтин вариант на друг никонски продукт - MC-DC1
:
Малко клъц, малко калай, и ето го кабелчето готово. Олимпусовото е това с червеничкото. За никона се оказа че такова кабелче съществува. В два броя, продаваше го някакъв ентусиаст в Хонг Конг. Купих едното:
Успоредно не се сдържах, и поправих срязаното дистанционно. Защо да отива зян ? Малко калай, още едно 2.5мм джакче и готово:
Резултат - безкрайно количество грешни спойки (адски некадърен съм в запояването), два унищожени женски накрайника (прогорих ги, едва третият оцеля), и ето ме с две дистанционни, които мога да си менкам между никона и олимпуса.
Естествено не се сдържах и ги разглобих и двете. Изпадам в транс пред сложната реализация на цялата джаджа. Прилича ми на стар морзов ключ. Каквото всъщност е.
Резултатът е на висота, както може да се очаква от един обикновен бутон и един такъв с часовников механизъм. Слагаш накрайника на апарата, и после ползваш който решиш.
Между другото този апарат застава на ръба на бюрото за втори път. Първият път беше като беше на два дена, и резултатът беше интересен...
Та така. Не си оставяйте апаратите на ръба на бюрото, ако сте смотан в ръцете като моя милост. Не се отразява добре на обективите.
А иначе - да живеят китайците. В частност - фирмата Yongnuo. Опитвам се да и запомня името преди да са го сменили. Също като фалшивата пушена сьомга - докарват лукса до широките народни маси
Интервалометърчето е доста читаво. Няма и как да не е, все пак е мислено от никон. Може да се ползва със или без батерии що се отнася до бутона. С батерии обаче си става часовников механизъм. Е - интервалометър де.
- Избираш времето когато искаш да почне да снима (до 99 часа)
- Избираш продължителността на импулса (колко време ще е натиснат бутона, ако си сложил апарата на скорост B. Ако не си на B - 1с. е достатъчно. Освен ако не искаш да стреляш серия).
- Избираш интервала през който ще се подава импулса. Отново - до 99 часа.
- Избираш броя снимки (до 399)
Работи безотказно, дори е достатъчно хитро преди всеки импулс за снимка да подаде 3 секунден импулс за автофокуса (екивалента на наполовина натиснат бутон). Така ако апарата е заспал - има време да се събуди.
С две думи - стопроцентово си струва 30те долара от йо-йонг-йо, и стопроцентово не си струва 150те и нагоре от никон.
Естествено, не е никон - пластмасата е друга, бутончето леко играе, осветлението на екрана е абсолютна смешка (да, има осветление, също така и блокаж). Но всичко е използваемо, включително и осветлението.
Китайците естетвено не са копирали само никон. В ибей е пълно с копия на канонските таймъри (вместо кръстачка са с врътка от дясната страна, за десния палец). При тях обаче в спецификациите пише че максималният брой снимки е 99. Това наклони везните в полза на никонското копие.
Естествено, в процеса на работата се уморих, взех никона и почнах да му ровя в менютата. Разбира се, оказа се че си има вграден интервалометър Но на кой му пука ?!?
Та както и да е. Сред последните ми придобивки се озоваха и две забележително практични артикулчета, които просто трябва да споделя.
Става въпрос за най-обикновено дистанционно за фотоапарат (с кабелче, не безжично), и малко по-сложно такова.
Обект на първоначалният ми интерес беше ето това:
В това нещо и децата ще познаят интервалометъра MC-36 на Никон:
Въпросната машинка е радост за всеки никонист готов да кихне 150$ и нагоре за подобна джаджа. Аз не съм сред тях.
Китайците продават джаджата в повечето цивилизовани варианти - за повечето читави марки апарати. Променя се само накрайника.
Хубаво, ама аз пък искам да го ползвам и на никона и на олимпуса. И тук вече влиза в ход китайската предвидливост - хората предвидливо го предлагат във вариант за по-евтините модели на Канон
А този вариант, за всеобщо фотографско щастие, идва с най-обикновен джак 2.5мм накрая. Нищо сложно.
Проблемът с никонския накрайник го реших лесно (повече по въпроса - по-нататък), но за олимпуса нямаше друго решение освен пак да прибегнем до братята китайци.
Поръчах още едно изделие, готов бутон с накрайник за олимпус, което бе обречено да мине под ножа. Запознатите ще разпознаят лъскав и евтин вариант на друг никонски продукт - MC-DC1
:Малко клъц, малко калай, и ето го кабелчето готово. Олимпусовото е това с червеничкото. За никона се оказа че такова кабелче съществува. В два броя, продаваше го някакъв ентусиаст в Хонг Конг. Купих едното:
Успоредно не се сдържах, и поправих срязаното дистанционно. Защо да отива зян ? Малко калай, още едно 2.5мм джакче и готово:
Резултат - безкрайно количество грешни спойки (адски некадърен съм в запояването), два унищожени женски накрайника (прогорих ги, едва третият оцеля), и ето ме с две дистанционни, които мога да си менкам между никона и олимпуса.
Естествено не се сдържах и ги разглобих и двете. Изпадам в транс пред сложната реализация на цялата джаджа. Прилича ми на стар морзов ключ. Каквото всъщност е.
Резултатът е на висота, както може да се очаква от един обикновен бутон и един такъв с часовников механизъм. Слагаш накрайника на апарата, и после ползваш който решиш.
Между другото този апарат застава на ръба на бюрото за втори път. Първият път беше като беше на два дена, и резултатът беше интересен...
Та така. Не си оставяйте апаратите на ръба на бюрото, ако сте смотан в ръцете като моя милост. Не се отразява добре на обективите.
А иначе - да живеят китайците. В частност - фирмата Yongnuo. Опитвам се да и запомня името преди да са го сменили. Също като фалшивата пушена сьомга - докарват лукса до широките народни маси
Интервалометърчето е доста читаво. Няма и как да не е, все пак е мислено от никон. Може да се ползва със или без батерии що се отнася до бутона. С батерии обаче си става часовников механизъм. Е - интервалометър де.
- Избираш времето когато искаш да почне да снима (до 99 часа)
- Избираш продължителността на импулса (колко време ще е натиснат бутона, ако си сложил апарата на скорост B. Ако не си на B - 1с. е достатъчно. Освен ако не искаш да стреляш серия).
- Избираш интервала през който ще се подава импулса. Отново - до 99 часа.
- Избираш броя снимки (до 399)
Работи безотказно, дори е достатъчно хитро преди всеки импулс за снимка да подаде 3 секунден импулс за автофокуса (екивалента на наполовина натиснат бутон). Така ако апарата е заспал - има време да се събуди.
С две думи - стопроцентово си струва 30те долара от йо-йонг-йо, и стопроцентово не си струва 150те и нагоре от никон.
Естествено, не е никон - пластмасата е друга, бутончето леко играе, осветлението на екрана е абсолютна смешка (да, има осветление, също така и блокаж). Но всичко е използваемо, включително и осветлението.
Китайците естетвено не са копирали само никон. В ибей е пълно с копия на канонските таймъри (вместо кръстачка са с врътка от дясната страна, за десния палец). При тях обаче в спецификациите пише че максималният брой снимки е 99. Това наклони везните в полза на никонското копие.
Естествено, в процеса на работата се уморих, взех никона и почнах да му ровя в менютата. Разбира се, оказа се че си има вграден интервалометър
Но на кой му пука ?!?
Коментар