Tweet
Ето една идея-снимка тип преди/сега с история. Покрай Марто с пейнтбола и покрай ларпа попаднах на подобни изоставени поделения, изглеждащи напълно трагично в момента. Винаги съм се опитвал да си представя как е изглеждало мястото, когато е било в разцвета си и с щъкаштите хора из него. Снимки в реалното им работещо състояние и сега би била чудесна, насложена с маска на една и съща снимка си го представям. Макар че ако бъдем честни подобна фотография е леко скучна, всеки нормален човек предпочита да вижда красотата пред разрухата.
-
-
Венци, има много сгради и места, които всички знаем, че скоро няма да ги има. Или са застрашен вид, като къщата с ягодите, теснолинейката, много села в планините, казарми, вече е късно за някой паметници... Та нещо като червената книга на България, заплашено от изчезване.Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!Коментар
-
Да, така е! И аз бързам колкото мога... Надявам се и да не съм сам... Всъщност май трябва да вземем да се организираме... или поне да пробваме... А по темата имам много за разправяне... много неща видях... Колкото повече време минава, толкова повече неща ги няма... Някои много важни...Коментар
-
Ми, за да ги има нещата изезващи- пиши Венци, показвай ...Ще остане тук, поне...Първоначално публикуван от Венцислав Петров Преглед на мнение
Жоро Хаджиев е Човека, наложил стандарта за популяризизиране на Старите селища и Села, с много кадри и информация..! Смятам, че се познавате !Последно редактирано от sonda; 15-01-24, 22:43.0899 шест5313нула
За всекиго по нещоКоментар
-
Ето от мен една история за заснемане:
Ранна есен. С големия син сме на кратка съботно-неделна разходка с мотори. Били сме на Шипка, посетили сме Етъра и за по-интересно се къдрим по кривите пътеки от Севлиево към Априлци.
Стигаме местност наречена Боазът. Здрачава се и в гъсталака на виещата се клисура е почти тъмно. От реката долу се издига мъглица. Завой след завой. Приятно, отпускащо и лежерно каране.
И изведнъж, след поредния завой, гледката ми изправя косите и ставам набожен и суеверен едновременно. В долината чернее кръст, а не много далеч, между дърветата и мъглата, сияе в призрачно бяло гигантска фигура.
Снимките, които давам, разбира се не отразяват картината, а бих искал някой да може да я пресъздаде:
Картина от гугъл мапс: https://maps.app.goo.gl/vBiK37R7atX9Xbj57
Локация: https://maps.app.goo.gl/YYX4aUWfNHCGEY4VA
Историята на двата паметника е много интересна. Всички знаят за Копривщица и Панагюрище по време на Априлското възстание. А за Новоселското участие - почти никой.
А тука девет дена въстаниците са отблъсквали седемхилядна орда и са разгромени едва когато други сили ги удрят в гръб. Жестокостите към местното население съперничат с тези в Перущица...
От мен по темата, засега, това.
Коментар
Коментар