Tweet
Забелязвам, че зачестяват питанията относно този тип галванична обработка
.Разните хобита карат хората да се сблъскват с нея, когато се нуждаят от подновяване на старото покритие поради разрушаването му (кородиране, надраскване и т.н.) или желанието им да предпазят даден елемент, който до преди това не е бил обработен по този начин, от корозия, като в същото време му придадат вид, който радва окото.
Освен като декорация по ретро автомобилите, хромовите покрития се срещат при мотоциклетите, оръжията и т.н.Естествено, приложението на този процес изобщо не се изчепва с гореизброеното, но се спирам до тук, все пак предвид тематиката на Форума.
Ще започна с малко история.Ясно е, че човечеството от край време проявява интерес към хубавите неща (красивите жени - също, но тях ще ги обсъждаме на други места
) - облагородяването на метала е било познато още около 1800 години пр.н.ера.Скъпи предмети, служещи за украса, предмети на изкуството и пр. са били позлатявани с помощта на винена киселина и железни пръти в медни съдове.
Преди около 200 години започва техническата ера.Тогава Луиджи Галвани разработва метода на облагородяването на метала с помощта на електричеството.Теорията на Александър Волта за контактното електричество и откритията на Майкъл Фарадей за закономерностите при разлагане на течности чрез електрически ток дават нов принос към модерното облагородяване на метала.
Първите годни никелови покрития се осъщестяват във Франкфурт преди около 150 години.Сравними с днешните способи никелови напластявания започват да се правят в работилницата на Ват от 1916 година.Въпреки малката дебелина на слоя, блестящото покритие показва много добри защитни качества срещу корозия.Ако детайлът е трябвало силно да блести, се е препоръчвало непрекъснато полиране на повърхността - никела се окислява сравнително бързо.Но от 1922 година тази изтощителна работа остава в миналото - като защита върху никеловия пласт се нанася един съвсем тънък слой хром.Части, подложени на интензивно триене, които са били покрити с твърд хром, са се износвали по-малко и са имали значително по-дълъг живот.
След като изяснихме историята, преминаваме към съществената част.
Приемаме, че вече имаме даден детайл от някаква конструкция - автомобил, мотоциклет и др., който се нуждае от "съживяване", поради вече умореното старо покритие, или пък ще хромираме някава нова част.Какво трябва да знаем, за да получим наистина блестящи резултати?
Първо - предварителна подготовка.Това всъщност е най-трудоемкия процес (който е полирал метал знае).Нещо, с което трябва да сме наясно - след завършващия слой хром, всяка драскотинка или друга неравност си проличава.Разходите по една качествена подготовка често надхвърлят разходите по самата галванизация, особено ако детайла е в лошо състояние.Ако вземем за пример една броня от ретро автомобил - поради дълга експлоатация, невнимателно шофиране, никакви грижи за хрома, тя придобива един наистина страшен вид - деформации, следи от нагряване с оксижен и не особено майсторско изправяне, дълбока корозия.
Тук, естествено, авто-кит не може да бъде използван и всеки дефект се поправя чрез невероятно дългия процес по идеално "изчукване", запълване чрез наваряване на по-дълбоките язви и след това много старателно шлайфане.Възможно е неравностите да се калайдисат, но след това трябва да се внимава при полирането.Това, разбира се, трябва да се извърши в работилницата, където се намира и галваничния цех, но за съжаление напоследък у нас предварителната подготовка все повече се влошава, което от своя страна налага проявата на самоинициатива у ентусиастите.Основния проблем при едно такова "запретване на ръкави" е липсата на подходяща апаратура - взимам за пример себе си.Живея на 5-тия етаж и нямам къде да сложа шмиргел с гъвкави шайби, позволяващи монтаж на шкурки, както и кече за полировката.Не, че не съм си качил двигателя и трансмисията на "Победата" в стаята
, но шлайфането и полирането са наистина мръсни процеси.В предприятията за галванични покрития имат отлични машини, точно за целта, но за съжаление дали поради мързел и незаинтересованост, дали поради други причини, най-често отхвърлят подобни единични поръчки, като се измъкват с: "приемаме само подготвени детайли".В домашни условия е почти невъзможно да се полира елемент от мащаба на една предна решетка да кажем, но за по-скромни детайли се изисква малко свободно време, повечко нерви и разни "размери" водни шкури за 2-3 лева.
Ето как подходих аз към задачата - в случая показвам шлайфането и полирането на гривните за фаровете на Победата в домашни условия.Купих от магазина за УАЗ/ГАЗ нови фарове, които отговарят напълно на оригиналните на гореспоменатото антично возило - фг-02 за ГАЗ 69, 51 и 63.Профила на декоративните гривни е същия като на Победовите, като разликата с ГАЗковите е, че последните са боядисани черни, като естествено не са полирани - при боядисването не е необходимо.
Помещението, където се извършват споменатите по-долу дейности, за огромно щастие на любителката на чистотата - майка ми, е банята.Като за начало демонтираните и измитите гривни намазах със смивка.След като черното покритие се разложи, проличава колко е грапав метала отдолу (снимката показва вътрешната повърхнина на елемента, по простата причина, че забравих да го снимам отвън преди първия етап на шлайфането, но разлика между двете повърхнини нямаше):
Обърнете внимание на еднобразните следи по ламарината.Ако се хромира това чудо в този му вид, ще заприлича не толкова на част от кола от 50-те години, колкото на поцикнован улук - неравномено и матово.
Изморителната и скучната работа започва със шкурка 320 - търка се докато въпросните бразди не изчезнат.
Тук се вижда резултата от шлайфането с водна шкурка номер 500.
След изчерпването на възможностите на номер 500, преминах последвателно на 1000, с послеваща 2000.Ето какво се получи:
Завършека настъпва с № 2500.Следва монтаж на готовия за хромиране елемент на самия фар и удовлетворението от резултата:
Така разказано може би изглежда лесно и бързо, но за да се добие представа колко "търкане" поглъща, ще покажа износените до негодност шкурки за една гривна приблизително.Процесът отнема по 2 часа на детайл и мнооого вода...Страшно удобен и сигурен начин да се сдобиете с артрит, тендовагинит или други подобни прекрасни екстри.За щастие аз съм свикнал от бояджийницата лятото и за сега нямам проблеми...
Ако желязото, на което ще трябва да придадем ослепителен вид, вече е било галванизирано, старото покритие естествено трябва да бъде премахнато.Това става по 2 начина - механически и чрез електролиза.
Първият начин е удължен вариант на гореописаните шлайфане и полиране.Песъкоструя е допустим, въпреки, че ако абразива е много груб (медна шлака примерно) метала се наранява допълнително, което от своя страна после ще наложи повече усърдие и цапотене на полир-апарата.Механичното сваляне не е за предпочитане, защото както стана ясно е продължителен, мръсен и уморителен способ.
Освобождаването чрез електролиза е по-благоприятен за повърхността, по-бърз и евтин метод.
Приемаме, че тенекията, дето искаме да блести ослепително, вече е готова да я занесем на хромираджиите.Оттук-нататък ще проследим алгоритъма на една от разпространените схеми.
Преди обработените изделия да получат своето покритие, те се почистват от мазнините, полепнали при шлайфането и полирането посредством пара от перхлоретилен или съвременни обезмасляващи разтвори с различна работна температура, концентрация и алкалност.За да се отстранят и най-фините окисни слоеве, преди галванизацията, съобразно материала, детайлите се потапят в различни разяждащи разтвори.След щателното неутрализиране/декапиране, детайлите се поставят в медна вана за отлагане на слой мед, с дебелина 20-30-50 мкм.Следва най-отровната процедура в цялата схема - циановата вана.Тя е неизбежна ако искаме да получим наистина качествен покритие.Също така това е една от причиците много малко фирми у нас да се занимават с подобна дейност - ненужните цианиди не могат просто да се пуснат в реката или в канала, което от своя страна налага изграждането на пречиствателна централа, което пък е едно огромно капиталовложение...
Процесът продължава, като след съответния меден слой се нанася вече блестящ никел, с дебелина 10-15 мкм.
След отлагането на втория слой, детайлът се хромира в един интервал от 2-3 минути, като дебелината на хрома е 1 мкм.Износоустойчивостта на този вид хромиране, въпреки малката дебелина на завършващия слой, е значително висока.
Извършеното галванично покритие по описаната последователност се отличава със своя изключителен блясък, плътност и високи експлоатационни характеристики.
Толкова знам аз от любопитство, пък и от неминуемото запознаване с приложението на процеса при една пълна реставрация.Надявам се тази тема да изясни много въпроси.
.Разните хобита карат хората да се сблъскват с нея, когато се нуждаят от подновяване на старото покритие поради разрушаването му (кородиране, надраскване и т.н.) или желанието им да предпазят даден елемент, който до преди това не е бил обработен по този начин, от корозия, като в същото време му придадат вид, който радва окото.Освен като декорация по ретро автомобилите, хромовите покрития се срещат при мотоциклетите, оръжията и т.н.Естествено, приложението на този процес изобщо не се изчепва с гореизброеното, но се спирам до тук, все пак предвид тематиката на Форума.
Ще започна с малко история.Ясно е, че човечеството от край време проявява интерес към хубавите неща (красивите жени - също, но тях ще ги обсъждаме на други места
) - облагородяването на метала е било познато още около 1800 години пр.н.ера.Скъпи предмети, служещи за украса, предмети на изкуството и пр. са били позлатявани с помощта на винена киселина и железни пръти в медни съдове.Преди около 200 години започва техническата ера.Тогава Луиджи Галвани разработва метода на облагородяването на метала с помощта на електричеството.Теорията на Александър Волта за контактното електричество и откритията на Майкъл Фарадей за закономерностите при разлагане на течности чрез електрически ток дават нов принос към модерното облагородяване на метала.
Първите годни никелови покрития се осъщестяват във Франкфурт преди около 150 години.Сравними с днешните способи никелови напластявания започват да се правят в работилницата на Ват от 1916 година.Въпреки малката дебелина на слоя, блестящото покритие показва много добри защитни качества срещу корозия.Ако детайлът е трябвало силно да блести, се е препоръчвало непрекъснато полиране на повърхността - никела се окислява сравнително бързо.Но от 1922 година тази изтощителна работа остава в миналото - като защита върху никеловия пласт се нанася един съвсем тънък слой хром.Части, подложени на интензивно триене, които са били покрити с твърд хром, са се износвали по-малко и са имали значително по-дълъг живот.
След като изяснихме историята, преминаваме към съществената част.
Приемаме, че вече имаме даден детайл от някаква конструкция - автомобил, мотоциклет и др., който се нуждае от "съживяване", поради вече умореното старо покритие, или пък ще хромираме някава нова част.Какво трябва да знаем, за да получим наистина блестящи резултати?
Първо - предварителна подготовка.Това всъщност е най-трудоемкия процес (който е полирал метал знае).Нещо, с което трябва да сме наясно - след завършващия слой хром, всяка драскотинка или друга неравност си проличава.Разходите по една качествена подготовка често надхвърлят разходите по самата галванизация, особено ако детайла е в лошо състояние.Ако вземем за пример една броня от ретро автомобил - поради дълга експлоатация, невнимателно шофиране, никакви грижи за хрома, тя придобива един наистина страшен вид - деформации, следи от нагряване с оксижен и не особено майсторско изправяне, дълбока корозия.
Тук, естествено, авто-кит не може да бъде използван и всеки дефект се поправя чрез невероятно дългия процес по идеално "изчукване", запълване чрез наваряване на по-дълбоките язви и след това много старателно шлайфане.Възможно е неравностите да се калайдисат, но след това трябва да се внимава при полирането.Това, разбира се, трябва да се извърши в работилницата, където се намира и галваничния цех, но за съжаление напоследък у нас предварителната подготовка все повече се влошава, което от своя страна налага проявата на самоинициатива у ентусиастите.Основния проблем при едно такова "запретване на ръкави" е липсата на подходяща апаратура - взимам за пример себе си.Живея на 5-тия етаж и нямам къде да сложа шмиргел с гъвкави шайби, позволяващи монтаж на шкурки, както и кече за полировката.Не, че не съм си качил двигателя и трансмисията на "Победата" в стаята
, но шлайфането и полирането са наистина мръсни процеси.В предприятията за галванични покрития имат отлични машини, точно за целта, но за съжаление дали поради мързел и незаинтересованост, дали поради други причини, най-често отхвърлят подобни единични поръчки, като се измъкват с: "приемаме само подготвени детайли".В домашни условия е почти невъзможно да се полира елемент от мащаба на една предна решетка да кажем, но за по-скромни детайли се изисква малко свободно време, повечко нерви и разни "размери" водни шкури за 2-3 лева.Ето как подходих аз към задачата - в случая показвам шлайфането и полирането на гривните за фаровете на Победата в домашни условия.Купих от магазина за УАЗ/ГАЗ нови фарове, които отговарят напълно на оригиналните на гореспоменатото антично возило - фг-02 за ГАЗ 69, 51 и 63.Профила на декоративните гривни е същия като на Победовите, като разликата с ГАЗковите е, че последните са боядисани черни, като естествено не са полирани - при боядисването не е необходимо.
Помещението, където се извършват споменатите по-долу дейности, за огромно щастие на любителката на чистотата - майка ми, е банята
.Като за начало демонтираните и измитите гривни намазах със смивка.След като черното покритие се разложи, проличава колко е грапав метала отдолу (снимката показва вътрешната повърхнина на елемента, по простата причина, че забравих да го снимам отвън преди първия етап на шлайфането, но разлика между двете повърхнини нямаше):Обърнете внимание на еднобразните следи по ламарината.Ако се хромира това чудо в този му вид, ще заприлича не толкова на част от кола от 50-те години, колкото на поцикнован улук - неравномено и матово.
Изморителната и скучната работа започва със шкурка 320 - търка се докато въпросните бразди не изчезнат.
Тук се вижда резултата от шлайфането с водна шкурка номер 500.
След изчерпването на възможностите на номер 500, преминах последвателно на 1000, с послеваща 2000.Ето какво се получи:
Завършека настъпва с № 2500.Следва монтаж на готовия за хромиране елемент на самия фар и удовлетворението от резултата:
Така разказано може би изглежда лесно и бързо, но за да се добие представа колко "търкане" поглъща, ще покажа износените до негодност шкурки за една гривна приблизително.Процесът отнема по 2 часа на детайл и мнооого вода...Страшно удобен и сигурен начин да се сдобиете с артрит, тендовагинит или други подобни прекрасни екстри.За щастие аз съм свикнал от бояджийницата лятото и за сега нямам проблеми...
Ако желязото, на което ще трябва да придадем ослепителен вид, вече е било галванизирано, старото покритие естествено трябва да бъде премахнато.Това става по 2 начина - механически и чрез електролиза.
Първият начин е удължен вариант на гореописаните шлайфане и полиране.Песъкоструя е допустим, въпреки, че ако абразива е много груб (медна шлака примерно) метала се наранява допълнително, което от своя страна после ще наложи повече усърдие и цапотене на полир-апарата.Механичното сваляне не е за предпочитане, защото както стана ясно е продължителен, мръсен и уморителен способ.
Освобождаването чрез електролиза е по-благоприятен за повърхността, по-бърз и евтин метод.
Приемаме, че тенекията, дето искаме да блести ослепително, вече е готова да я занесем на хромираджиите.Оттук-нататък ще проследим алгоритъма на една от разпространените схеми.
Преди обработените изделия да получат своето покритие, те се почистват от мазнините, полепнали при шлайфането и полирането посредством пара от перхлоретилен или съвременни обезмасляващи разтвори с различна работна температура, концентрация и алкалност.За да се отстранят и най-фините окисни слоеве, преди галванизацията, съобразно материала, детайлите се потапят в различни разяждащи разтвори.След щателното неутрализиране/декапиране, детайлите се поставят в медна вана за отлагане на слой мед, с дебелина 20-30-50 мкм.Следва най-отровната процедура в цялата схема - циановата вана.Тя е неизбежна ако искаме да получим наистина качествен покритие.Също така това е една от причиците много малко фирми у нас да се занимават с подобна дейност - ненужните цианиди не могат просто да се пуснат в реката или в канала, което от своя страна налага изграждането на пречиствателна централа, което пък е едно огромно капиталовложение...
Процесът продължава, като след съответния меден слой се нанася вече блестящ никел, с дебелина 10-15 мкм.
След отлагането на втория слой, детайлът се хромира в един интервал от 2-3 минути, като дебелината на хрома е 1 мкм.Износоустойчивостта на този вид хромиране, въпреки малката дебелина на завършващия слой, е значително висока.
Извършеното галванично покритие по описаната последователност се отличава със своя изключителен блясък, плътност и високи експлоатационни характеристики.
Толкова знам аз от любопитство, пък и от неминуемото запознаване с приложението на процеса при една пълна реставрация.Надявам се тази тема да изясни много въпроси.
.Правилното покритие е хрома, поради изтъкнатите по-рано качества, пък и трябва да се съгласим, че като реставратори гоним състоянието на нов автомобил или поне вида му.А в тогавашните времена никога не е имало полирани и лакирани декоративни детайли по возилата
. Понеже са дълбоки и галваничното покриване на вътрешните повърхности оставало "на сянка".Дали някъде могат да се никелират ме интересува
.
Коментар