Tweet
Предполагам всеки ловджия ще признае, че второто нещо по важност след пушката е ножът.
Лично аз съм се хващал неведнъж, че дори предпочитам да блея по витрините с ножове, отколкото при рибарските пръчки или пушките в рибарския или ловен магазин. Изборът е огромен - и по форми и по предназначения, а и по цени. Лично аз винаги харесвам толкова ножове в една витрина, че обикновенно не си купувам нито един. Ножът е вещ, която трябва да служи добре и дълго, да пасва както по удобство така и по стил и предназначение на стопанина си. В наше време има много голям избор, но точно това постави пред мен бариера. До сега в магазина не можах да намеря Нещото, което да ме грабне по такъв начин, че да се влюбя от пръв поглед. По такъв начин, че да направи всички останали да изглеждат ненужни. Точно заради това реших да си правя ножовете сам. Най-вероятно няма да са от най-добрите, но ще са моите. Освен това само този, от чиито ръце се е родило нещо знае какво е удоволствието да ползваш предмет, който си направил сам.
И така - вече направих няколко ножа за дране, за обезкостяване и т.н. от различни стомани. За материал използвах диск от циркуляр, лист от механична ножовка и т.н. - все нелоши стомани. Ръждаеми, но добри. За тези ножове с "епизодично предназначение" ръждаемостта не е проблем, защото след употреба винаги могат да се подсушат, да се омазнят и да се приберат.
За ловджийския си нож, обаче избрах стомана 4х13. Намерих лист, изрязах няколко заготовки на лазер и ще започвам да ги дообработвам. След като приключа с шлосерската работа, обаче ножовете ще трябва да се закалят.
Ето защо заедно с един приятел решихме да си направим пещ.
Накратко планът е такъв:
1. Муфел от кварцова тръба - кварцът е материал, който се топи на около 2000 градуса и температурното му разширение граничи с 0. Намерих тръба с диаметър 65 мм и дължина 600 мм. Днес я занесох в една фирма и ми я отрязаха на 400 мм. От едната страна тръбата е задънена - всъщност прилича на гигантска епруветка.
2. Нагревател - кантал. Намерих кантал със съпротивление 1,7 ома/метър. Така 12 метра от нагревателя ще дават почти 2.5 кВт мощност
3. Първична термоизолация - тъкан от керамични влакна - това са съвременните заместители на азбеста. От една страна е негорима и издържа температури до около 1600 градуса, от друга е непроводяща. Това конструктивно помага освен за фиксиране на реотана върху муфела и за захващането на самият муфел за корпуса на пещта.
4. Същинска термоизолация - минерална вата - за да се получи добра термоизолация практиката (а и някои сметки) показват, че е необходимо поне по 10 см отвсякъде. Така от една страна ще може да се поддържа по-лесно високата температура в муфела, от друга - външната част на пещта няма да се нагрява много.
5. Корпус - ламарина. Днес даже много си харесах 2 тенекии от сирене, които ми се струва, че ще са идеални за целта
6. Капак - керамичен. Ще го изработя от шамот, който ще трябва да се изпече преди да се монтира.
7. Ще има и други дреболии като огнеупорен картон, с който мисля да фиксирам муфела в корпуса, още шамот за замазване, керамични перли за изолация на захранващият кабел и т.н.
8. В електрическата част разчитам на колегата Metero - гуру в електрониката, с когото заедно се захванахме с тази работа. Като цяло идеята е:
Първо усуках 2-та края на реотана. Това се прави с цел те да не се нагряват за да може да не нагряват и захранващият кабел.
Предварително бях сметнал колко навивки ще направи реотана върху тръбата и бях маркирал с точки, за да се ориентирам при навиването.
Захванах внимателно единият край с тел и започнах да навивам:
Навиването е малко уморително, защото реотана е ф1мм и е доста твърд и дотолкова еластичен, че да може при невнимание да се освободи и да се оплете. Трябва да се държи здраво, за да не се размотае. След като навъртях целия се оказа, че на някои места се е разхлабил. С приплъзващи движения на няколко пъти избутах луфтовете, за да може намотките да са стегнати и на приблизително еднакво разстояние една от друга. Изключение правят само намотките в 2-та края - там трябва да са малко по-нагъсто, заради по-голямото топлоотдаване.
ето и лентата, която ще използвам за първична изолация:
Навих я стегнато и прихванах с ластичета. Ще ги махна след като замажа с шамот.
Лично аз съм се хващал неведнъж, че дори предпочитам да блея по витрините с ножове, отколкото при рибарските пръчки или пушките в рибарския или ловен магазин. Изборът е огромен - и по форми и по предназначения, а и по цени. Лично аз винаги харесвам толкова ножове в една витрина, че обикновенно не си купувам нито един. Ножът е вещ, която трябва да служи добре и дълго, да пасва както по удобство така и по стил и предназначение на стопанина си. В наше време има много голям избор, но точно това постави пред мен бариера. До сега в магазина не можах да намеря Нещото, което да ме грабне по такъв начин, че да се влюбя от пръв поглед. По такъв начин, че да направи всички останали да изглеждат ненужни. Точно заради това реших да си правя ножовете сам. Най-вероятно няма да са от най-добрите, но ще са моите. Освен това само този, от чиито ръце се е родило нещо знае какво е удоволствието да ползваш предмет, който си направил сам.
И така - вече направих няколко ножа за дране, за обезкостяване и т.н. от различни стомани. За материал използвах диск от циркуляр, лист от механична ножовка и т.н. - все нелоши стомани. Ръждаеми, но добри. За тези ножове с "епизодично предназначение" ръждаемостта не е проблем, защото след употреба винаги могат да се подсушат, да се омазнят и да се приберат.
За ловджийския си нож, обаче избрах стомана 4х13. Намерих лист, изрязах няколко заготовки на лазер и ще започвам да ги дообработвам. След като приключа с шлосерската работа, обаче ножовете ще трябва да се закалят.
Ето защо заедно с един приятел решихме да си направим пещ.
Накратко планът е такъв:
1. Муфел от кварцова тръба - кварцът е материал, който се топи на около 2000 градуса и температурното му разширение граничи с 0. Намерих тръба с диаметър 65 мм и дължина 600 мм. Днес я занесох в една фирма и ми я отрязаха на 400 мм. От едната страна тръбата е задънена - всъщност прилича на гигантска епруветка.
2. Нагревател - кантал. Намерих кантал със съпротивление 1,7 ома/метър. Така 12 метра от нагревателя ще дават почти 2.5 кВт мощност
3. Първична термоизолация - тъкан от керамични влакна - това са съвременните заместители на азбеста. От една страна е негорима и издържа температури до около 1600 градуса, от друга е непроводяща. Това конструктивно помага освен за фиксиране на реотана върху муфела и за захващането на самият муфел за корпуса на пещта.
4. Същинска термоизолация - минерална вата - за да се получи добра термоизолация практиката (а и някои сметки) показват, че е необходимо поне по 10 см отвсякъде. Така от една страна ще може да се поддържа по-лесно високата температура в муфела, от друга - външната част на пещта няма да се нагрява много.
5. Корпус - ламарина. Днес даже много си харесах 2 тенекии от сирене, които ми се струва, че ще са идеални за целта
6. Капак - керамичен. Ще го изработя от шамот, който ще трябва да се изпече преди да се монтира.
7. Ще има и други дреболии като огнеупорен картон, с който мисля да фиксирам муфела в корпуса, още шамот за замазване, керамични перли за изолация на захранващият кабел и т.н.
8. В електрическата част разчитам на колегата Metero - гуру в електрониката, с когото заедно се захванахме с тази работа. Като цяло идеята е:
- термодвойка - поради големият риск при пробиване на тръбата термодвойката ще е закрепена на външната част на тръбата, под първичната термоизолация. Освен термо и електроизолация от този пръв слой се очачква и да осигури термичната инертност на пещта. Това ни дава известна увереност, че температурата на външната част на кварцовата тръба няма да се различава много от температурата вътре в тръбата. Така или иначе при тестовете ще направим измервания и ако има такава разлика ще знаем каква е. Съответно ще въведем корекция.
- терморегулатор - Metero е набарал дигитален, към който директно се връзва термодвойката. Всичко в този модул е автоматизирано. Той ще управлява
- контактор, който ще подава напрежение на реотана
Първо усуках 2-та края на реотана. Това се прави с цел те да не се нагряват за да може да не нагряват и захранващият кабел.
Предварително бях сметнал колко навивки ще направи реотана върху тръбата и бях маркирал с точки, за да се ориентирам при навиването.
Захванах внимателно единият край с тел и започнах да навивам:
Навиването е малко уморително, защото реотана е ф1мм и е доста твърд и дотолкова еластичен, че да може при невнимание да се освободи и да се оплете. Трябва да се държи здраво, за да не се размотае. След като навъртях целия се оказа, че на някои места се е разхлабил. С приплъзващи движения на няколко пъти избутах луфтовете, за да може намотките да са стегнати и на приблизително еднакво разстояние една от друга. Изключение правят само намотките в 2-та края - там трябва да са малко по-нагъсто, заради по-голямото топлоотдаване.
ето и лентата, която ще използвам за първична изолация:
Навих я стегнато и прихванах с ластичета. Ще ги махна след като замажа с шамот.
БРАВО. Наистина ще го направиш...
Коментар