Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

[welderargon]

До: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Днес си поиграх. Направих първия носач от въпросната стомана от заглавието.

Никакви изненади. Не мръдна изобщо никъде. Вала се движи в чашките на ръка, макар и с усилие.

В крайна сметка се оказа че съм прекалил с волтажа, и от това са ми били проблемите с пръските.

Спрея за пръски на BINZEL върши работа, ама мирише супер гадно. По-добър е от италианския от MrBricolage, обаче. Имам чувството че се адържа по-дълго в човката.

Ей го:


Малко поосрах на вид заварките на чашките, ама не съм и очаквал баш те да станат красиви. За съжаление бързах да си тръгвам и не остана време за повече снимки.

Мога да кажа че Spray Transfer се постига с тел 0.6, телоподаване докрай и волтаж до край. Това са около 130А, и 27 волта.

С 0.6 в нормален режим на късо съединение тънки неща се заваряват доста по-лесно и равномерно, в което общо взето няма никаква изненада. Телта е някаква италианска с "футуристично" име, което забравих.

С 0.8 добър Spray transfer не можах да постигна, дори при 200А и 27 волта. Просто на моменти трупа голяма капка, и малко пращи. С тел на ESAB има промяна към по-добро, спрямо българската. С българската се случваше да поизпращи чат-пат при старта. С ESAB-ската това почти го няма. Всъщност, случи се само веднъж, и за малко.

С 1-ца не остана време да се заигравам. А и много тежат тия 15 килограмови кошници, тяхната кожа. Трябваше и адаптор да си взема, и в крайна сметка се оказа че не съм сбъркал, взимайки си, понеже ESAB-ската 0.8-ца се оказа и тя в кошница, а мислех че е на пластмасова макара.


За пореден път си видях слабите места - трябва да дърпам шева по-бързо, и не трябва да доближавам дюзата до заварката твърде много. Отделно, несъзнателно малко забавям в началото на шева, понякога и в края и натрупвам повече.

А на коргона доре-долу му хванах цаката. Просто е различен, при това доста.

Много добре се е получило !
Най тънката част от работа с телоподаващо e настройката на апарата щом успееш да настроиш всички параметри добре - заварката става и красива и качествена !Все пак опитай и със тел 1мм мисля че за това дебело желязо ще е по добре с нея още повече че ти използваш Pulse а това че ръкохватката загрява е точно заради работата с импулс-а по принцип за работа с Pulse се ползват бренери с водно охлаждане
..ако искаш погледни това http://dox.bg/files/dw?a=91474c8a5d може би ще има нещо което ще ти е от полза

[sparkybg]

До: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

още повече че ти използваш Pulse а това че ръкохватката загрява е точно заради работата с импулс-а по принцип за работа с Pulse се ползват бренери с водно охлаждане
..ако искаш погледни това http://dox.bg/files/dw?a=91474c8a5d може би ще има нещо което ще ти е от полза

За съжаление машинката ми е обикновен инвертор. Единствената "екстра", която има е регулацията на индуктивността, която за черно се държи общо взето на максимум, освен при нисък ампераж. Пулс и двоен пулс нямам, макар да имам идеята някога да я направя пулсова.

Машинката е хубава, общо взето. Телоподаващото устройство също е добро, макар и едноролково. Никакви грижи не съм имал с него. Водило е всичко, дето съм опитвал (черно, неръждавейка, алиминий) с лекота, за разлика от някои други машинки, на които съм попадал, пък били те и маркови.

Просто си няма пулсове. А се оказа че вече има и българска фирма, дето ги продава и сервизира, но на една друга цена. Дори твърдяха че се сглабят в чехия с китайски части, което си е чиста проба опашата лъжа, но това няма значение, понеже машинката е добра, така или иначе.

ПП: Файлчето е полезно. Благодаря.

[sparkybg]

От: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Днес направих и втория. И като че ли надобрявам. С тел 1-ца, на около 140А и 8л/м. Най-накрая някак се нагодих към скоростта, с която трябва да местя горелката така че за съответните настройки да не трупам прекалено, а заварките да стават гладки.

Ей ги на:

[Ivanko]

От: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Ахам, наистина добре са станали на вид

[sparkybg]

От: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Само да добавя - трудното вадене на оста е факт. Днес с триста зора извадих оста на предишния (макар на горещо да се движеше, макар и с усилие, се оказа че на студено не иска да мръдне), а при тоя, дето правих днес, положението беше подобно. С млатене с чук не стана. Наложи се да ползвам резбата от едната страна на оста, и да я вадя с подлагане на шайби, втулки, и каквото още намерих, и да навивам гайката с удължен с тръба около 60см ключ, понеже без тръба усилието за завиване на гайката беше такова че доста бързо ми изсмукваше силиците.

След заваряване детайла изстива до температура, при която е възможно да се носи с голи ръце за време между 40 минути и 1 час.

[welderargon]

От: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Само да добавя - трудното вадене на оста е факт. Днес с триста зора извадих оста на предишния (макар на горещо да се движеше, макар и с усилие, се оказа че на студено не иска да мръдне), а при тоя, дето правих днес, положението беше подобно. С млатене с чук не стана. Наложи се да ползвам резбата от едната страна на оста, и да я вадя с подлагане на шайби, втулки, и каквото още намерих, и да навивам гайката с удължен с тръба около 60см ключ, понеже без тръба усилието за завиване на гайката беше такова че доста бързо ми изсмукваше силиците.

След заваряване детайла изстива до температура, при която е възможно да се носи с голи ръце за време между 40 минути и 1 час.

Доста добра заварка се е получила! На снимките гледам че си заварял втулките на доста дълги сектори а на предишния детайл си ги заварявал с прекъсване и затова тогава не е имало деформации …..ще трябва да пробваш да ги заваряваш на сектори ,заваряваш един сектор на едната втулка после сектор на другата и така ги редуваш ….. а щом оста се вади докато детайла е още топъл защо не я вадиш топла а чакаш да изстине, така няма да имаш проблеми с ваденето пък ще повишиш и производителността е вярно че при топлото вадене може малко да се получи несъостност но пък нали спомена че съостността на оригиналния детайл не е толкова точна .. !?

[giorgio]

От: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Спарки, сега се върни по-назад в темата. Не случайно ти споменах за оставяне на допуск на втулките и отгряване, с последващо растъргване...
Със заварките задобряваш много бързо. Вече можеш да се явиш на изпит за паспорт...

[sek.1]

От: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Допуска между центровъчната ос и втулките (в случая хлабината) е в граничите 0.04 - 0.06 и мене ме притесняваше че при заварката с толкова малък допуск ще се получи нещо такова.Възможно е и последващо растъргване но трябва носачите да ги качвам на борверга.

[giorgio]

От: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Става дума за милиметри и имах предвид използваната в такива случай дума "припуск", която е русизъм и според мен е неправилна...
Казано на разбираем език, втулките се изработват с отвор, с няколко милиметра по-малък от необходимия.

[Аndro 160]

От: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

...
И като че ли надобрявам...

Много е добре. Хоризонталите си ги карал ту с "дърпане", ту с "бутане".
Усети ли, че с бутане става по добре?

[sek.1]

От: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Става дума за милиметри и имах предвид използваната в такива случай дума "припуск", която е русизъм и според мен е непшравилна...
Казано на разбираем език, втулките се изработват с отвор, с няколко милиметра по-малък от необходимия.

Идеята беше да се избегнат последващи операций след окончателното заваряване защото гълтат време и пари а и цялостната конструкция не изисква чак такава точност. Селентовите втулки поемат усуквания в доста широки граници . Сигурен съм че оригиналния носач е с по голями отклонения защото при серийно производство едва ли ги чакат да истинат напълно преди да ги извадят от станока.

[giorgio]

От: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Мдаа... след китайските стоки, сега навлизат и китайските технологии...

[tabak]

От: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Сигурен съм че оригиналния носач е с по голями отклонения защото при серийно производство едва ли ги чакат да истинат напълно преди да ги извадят от станока.

Това което беше показано, като оргинал е щанцовано, щамповано и накрая заварени двете втулки. Това видях от картинките.
Да за тези в пост 21 сигурно е така. Може да промените малко технологията: Заваряване без втулки и след това само втулките без фиксиране по - средния отвор. Това е само мнение за размисъл.

[sek.1]

От: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Това което беше показано, като оргинал е щанцовано, щамповано и накрая заварени двете втулки. Това видях от картинките.

Имам предвид оригиналните които се продават като тунингови (сините които най добре се виждат в 21 пост)

[sparkybg]

От: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Мисля че допуск от 1 или 2 десети ще е съвсем достатъчен за да реши проблема.

А то и така не е голям проблем. Оста се вади за около 10 минути с навиване на гайката и подлагане. Просто след безпроблемния първи носач (макета) бях малко изненадан, макар че sek.1 ме предупреди че може да се случи подобно нещо.

Колкото до другото, Джорджо, прав си че по твоя начин всичко ще стане както го пише по дебелите книги, и абсолютно точно. Обаче след мерене на общо 5 носача, от които 3 оригинални и 2 на Calmini, стигнах до извода че просто не е нужно да се заигравам толкова. В момента 2-та мои носача имат отклонения на порядък по-малки от всичките останали. Двата заводски например имат видима несъосност, което значи изместване поне с милиметър. Несъосността и изместването на втуклките на мойте е от порядъка на 1 десета или по-малко.

Как процедирах:

- Стагам всичко на станока. Това значи втулките с оста и средното парче. Двете страници се движат свободно и имат около милиметър луфт около чашките.
- Подухвам ги с пистолет с горещ въздух там, където ще за дългите заварки между средното парче и страниците. Нагрявам ги до към 150 градуса.
- Точковам страниците към средното парче, и от двете страни, на няколко места.
- Изкарвам дългите шевове между средното парче и едната страница. Първо от едната, после от другата страна, с минимално изчакване.
- Изкарвам дългите шевове към другата страница, пак по същия начин.
- Изкарвам вертикалите и хоризонталите в ъглите отпред.
- Изчаквам да изстине до около 150-200 градуса.
- Точковам всичко към чашките на 3 места към всяка.
- Махам детайла от станока, без да махам оста от него, и после със шайби отново стагам оста.
- Изкарвам 2-та "скрити" шева на вътрешните ъгли и външните хоризонтали отпред.
- Обикалям чашките. Първо едната - всички видими части, ту от едната ту от другата страна. После другата пак така.
- Обръщам детайла и дозаварявам чашките там, където не съм ги заварил, понеже не съм имал видимост преди да обърна детайла.
- Оставям го да изстине. На единия носач извадих оста чак на другия ден, а на втория още докато беше с температура около 100-150 градуса.

Осезаеми разлики между двата детайла няма. От чисто любопитство проверих на първия дали след пълно истиване ще мога да го сложа отново на станока, и стана без проблем. Видими отклонения нямаше.

Сигурно има и по-добра технология, но с мойте знания и възможности - толкоз.