Tweet
Ревизирах нещата малко. Това плотче засега го оставям, дали машината ще сложа на него, или ръкавиците и клещите ще си слагам, все за нещо ще стане.
-
-
При работа, дългите страни на долния правоъгълник може и да пречат на краката. Предлагам ти да помислиш да махнеш двете дълги страни на долния правоъгълник и да ги замениш с една гредичка хоризонтално долу по средата на двете къси. За устойчивост пускаш по един "диагонал" от средната греда на плота до късите страни в долната част с краката.
-
-
Машината не бива да се допира с работното място. Има опасност да влезе заваръчен ток през корпуса. Ако я държиш там помисли за изолация.Коментар
-
Тая маса постоянно ли ще се мести? В смисъл - изкарваш я от кьошето, работиш си нещо на нея, прибираш я в кьошето? Ако ли не, т.е. ще си бъде предимно стационар - достатъчни са колелца само на едната страна, прим. там където е по-тежкото. С тия четири регулировъчни болтове ми идва някак си претрупано, де да знам... Иначе как си я нарисувал, направо се сещам за Балкантурист и РСВ - там сервитьорите работеха с такива масички
Коментар
-
Болтовете са си част от краката бре
Без тях няма да ми стигне профила на дължина. Иначе като я изкарам от мазето догодина, вероятно ще я местя доста, че искам да си дели помещение с дърводелството, пък тия две неща много не си пасват. А иначе е баш Балкантурист, даже за сефтето ще си наредя от ония малките конфитюрчета в една кошничка отгоре
-
И ше се завираш всеки път да въртиш и развърташ 4 болта?? Както си 2 метра и с работните дрехи? Стига бе...
Като си отида на село тия дни, само за пример ще ти снимам циркуляра, правен е от баща ми преди повече от трийсе години. Ползвам го и го местя редовно по неравен терен из двора и със сигурност тежи повече от масата на снимката.
-
-
Не мога да намеря отговор на най-елементарен въпрос -
Как се изпълнява кореновият шев?
а/ с напречни колебателни движения на електрода
б/ с постъпателно движение без напречни колебания на електрода
в/ според дебелината на съединението
г/ без значение
Смятам, че отговорът е (а), обаче имам чувството, че и (в) е възможен?Коментар
-
Както ти е лесно. Важно е да се провари напълно и без дефекти междината между детайлите, да няма непроварени участъци. Ако шева се получи неравен-добре е да го зачистиш с шлайфа, за да не ти пречи при следващия шев.
Ако изделието позволява-след като завариш един-два шева върху кореновия-добре е да "извадиш" корена и да го завариш отново. Това става от другата страна де.
Какво толкова дебело заваряваш, та си се загрижил за корена? В любителски условия почти няма толкова дебели железа за няколко хода.
-
-
Завърших курса и изкарах изпита
Та така, вече сертифициран, един вид.
По въпроса за курса - доволен съм, но с уточнения. Които за някого може да са от значение, за мен- не бяха проблем.
Ходи се в базата на Шипченски проход, за мен беше много удобно. Може и с велосипед, като се оставя на напълно безопасно място пред цеха.
Първо започнах в един стар цех, още от соца, с добре окапани работни маси, но си беше съвсем нормално и удобно за работа. Само няма индивидуални абсорбатори, а общи вентилатори за помещението, и след час-два се задимява, но не е драма. След това извадих късмет да уцеля че точно отварят ново учебно помещение и ни преместиха в него, там всичко беше перфектно, с климатик, абсорбатори над всяка маса, много добре. Предполагам че вече там ще се работи, освен ако има много курсисти наведнъж и не стигат местата. Ако се записвате на курс, може да си разпитате дали ще ви пуснат в новия цех, за да може да си го искате после.
Електрожените са инвертори и работеха съвсем прилично, имаше и фотосоларни маски. Тях не съм ги пробвал, понеже си носех моя. Имаше ъглошлайф да си чистим материала ако искаме.
Що се отнася до преподаването - реално около 1/3 от времето ми там имаше преподавател. През първата седмица, когато питах много тук, го нямаше, но според мен това беше защото подготвяха новите помещения - правеха паравани, маси и тн. Като цяло, не ми беше проблем, понеже след това за всеки от шевовете обясняваше, показваше, идваше да наглежда и да поправя грешки. Реално толкова време си и трябва да е наоколо, през останалото време знаеш какво трябва да правиш и се пънеш да го направиш. Не е необходимо да седи 100% от времето до теб. Достатъчно добре ми обясни техниките, разни хитрости и правила. И няколко лекции имаше за електродите и за начините на заваряване. Последните часове от практиката вече всичко ми вървеше нормално и даже почнах да експериментирам, тоест стигна ми времето да се науча да правя нещата.
Цената е 660 лв, което е повече от алтернативи, където има и за 450 лв. Обаче получавахме електроди колкото можем да изгорим - слага се кутия, щом свърши се сменя. Първите дни поисках 6013 и ми изкараха и такива. После работих на 7018. Също материал има без ограничение, естествено - пестиш го по съвест, но никой не те следи и ограничава, и намалеят ли планките, режат и носят нови. Работихме на 3 мм, но нямаше проблем да вземам и 4 мм няколко пъти като се мъчех с техниката и пробивах. Като си гледах разхода един ден докто бях сам, вероятно съм изгорил около 5 кутии електроди през времето на курса, което са 150 лв. Планките и те са по 2 лв за килограм, а доста килограми заминаха. Тоест, за себе си съм напълно доволен от курса и смятам че си струва.
От друга страна, за тези пари може да се купи приличен електрожен, фотосоларна маска, ръкавици и една кофа електроди, да се намери някой заварчик да покаже основите за час-два-пет, и после с книги и интернет да се учиш сам. Вероятно дори ще излезе по-малко пари за сходен краен резултат, но всеки си преценява как е добре за него. Само не знам има ли опция някъде да се кара само изпит и да се вземе сертификат без курс? Понеже и това е важно.
Ето един таванен шев (PD) със 7018
Коментар
-
Съдейки по написаното от теб-по-добре дето си отишъл на курс.
Иначе може да попаднеш на нкой "велик" майстор ойто ще ти напълни главата с глупости, и после няма оправяне.
Все още много хора казват "стоманизирано желязо" на малко по-високовъглеродните стомани. Както и деленето на "обикновено желязо" и "стомана"...
Шева на снимката изглежда добре, нямаше нужда да го лъскащ толкова с четката
-
-
Честито! Вече си с ценз, сега трупай практика. Да сравняваш курса с това какво може да си купиш - ми то едното е софтуер, другото е хардуер, хахаа. Цената винаги може да играе с 100-200 но това са подробности все пак. Иначе по методиката и тактиката всичко си е точно. Преди 36 години в нашто училище беше пак така, с тая разлика че машините бяха големи сандъци и имаше индивидуална аспирация. Ма па немаше фотосолари
и ъглошлайфа ни го даваха само на два-трима. Иначе наставникът-инструктор-учител даже и за по-малко време се въртеше около нас - казва-показва и си работиш а на който не му е ясно нещо или пък допълнително му е интересно винаги може да пита и да иска помощ. Важно е материал и консумативи да има в изобилие, при нас това продължи половин година/учебна/.
Коментар
-
Тази опция е в 99 % от случайте при съвременните български заварчици!Понеже не само е важно ами и невъзмоно да се упражнява професията без документ! А даже и изпит няма... 😄Първоначално публикуван от cyclop Преглед на мнение
https://www.youtube.com/watch?v=cgb6BThxVU4
https://www.youtube.com/watch?v=Dz3BH1U3TPc
Being A Good Welder Is 3% Talent, 97% Not Being Distracted By The Internet.Коментар
-
Да му се не види и МИГ заваряването, борих се час с телоподаващото, не мога да нацеля нещата. Въртях ги и волтове, и скорост на телта, и газа, и индукцията. Докарах го на звук и равномерност на шева обаче не топи достатъчно. Най-доброто което достигнах са едни доста изпъкнали червеи, не успявам да накарам материала да се разлее върху пробата. Ако дигна волтажа, скапва се работата. Дори заедно с това да увелича скоростта на телта, не става по-добре. Пък и 22-23 волта за 3 мм пластина ако не стигат... То не бяха видеа в ютубето, то не бяха указания, някъде в комбинацията бъркам и не става. Единствено си мисля че може би с литража на газа съм бил ниско, но от него какво общо има с провара...Коментар
-
След една приятна разходка до AIG за консултация по настройките, открих смехотворната си грешка. Не съм зачистил материала. Понеже тествам върху парчета от нова шина без никаква ръжда, спестих си чистенето, но се оказа че повърхността има някакво покритие (окалина) от процеса по изтегляне и затова не се споява добре материала. Иначе настройките ги бях уцелил, изшлайфах малко шините и заспа. Та така, ако шева върви добре, но остава изпъкнал като червей върху повърхността, а не разлива - пробвай почистване. Окрилен от тези велики нови познания, вече успях да сглобя правоъгълника за плота на тезгяха, като не пропуснах хубаво излъскване на всяка възможна повърхност разбира се. Станаха едни прави ъгли, едни мазни шевове - пълно щастие. Ама духам сега едни чернеещи сополи въпреки че работих с Р3 маска, тъй че утре ще се върна на вентилацията преди да продължа проекта.Коментар
-
С тел се работи много по-лесно отколкото с електрод.
Аз поне вече поччти само с тел работя, освен ако не се налага някаква по-яка конструкция, та да ползвам по-специални електроди. Или ако се наложи чугун.
Във всички други случаи си предпочитам телта.
Според мен не е било от окалината, освен, ако не е била някоя много дебела, ама от клавиатура не може да се види.
Черните сополи са си част от занаята. Свиквай...Има ли желание-има и начин!Коментар
-
Аз никога не съм ползвал картофи, ама и не съм се осветявал толкова жестоко, та да прибягвам до всякакви решения, само и само да ми облекчат малко болката.
Освен първия път, ама бях войник, откъде ти картофи посред нощ, та си изтърпях паренето, сълзите и пясъка.
После вече спорадично и много по-леко.
П.П. има и легенда за капки пикоч, ама няма сила която да ме накара да си сипвам пикня в очите. Колкото и да е жестоко осветяването-все си е по-поносимо от мисълта, че ще си капя пикоч... Не съм никак гнуслив, ама това си е гадно отвсякъде.
-
-
Ако някой се забавлява с делата ми... Аз поне се забавлявам Могат да се видят капките пот къде са маркирали материала, хех. Препекох си хубаво краката, че бях с един 3/4 панталон и сега имам и първо хубаво изгаряне от дъгата. Панталонът е пенсиониран от заваръчна дейност.
Коментар
-
Масата се получи. Толкова съм доволен, че ще взема да си я боядисам. Ама има още за довършване първо. Покрай цялата работа ако качих едно ниво на заваряване, на ъглошлайф качих четири
Коментар
-
По принцип-поздравления за труда. Добре се е получило. На вид не изглежда кой знае какво, но само железарите знаем колко труд, какво напасване и мерене се полага за да се получи готовото изделие. Рязането и заваряването отделно. А интелектуалния труд-да го измислиш, да го оразмериш, да намериш грешките преди практическата работа-изобщо да не ги споменаваме.
Обаче на мен ми е много стерилно. Все едно е лаборатория, а не заваръчна маса.
Когато бях хептен начинаещ-масата беше една ламарина метър на метър, 10 мм дебела, пшоставена втрху нкаква конструкция от дебели винкели. всичко порядъчно ръждиво и "осрано" от пробните запалвания на електрода. И ламарината огъната от блъскане с големия чук...
Обаче майсторите какви шевове праскаха, мамата си джаса.
Та с крива и грозна маса, с кука вместо щипка за масата, с винкел вместо държач за електрода-важна е ръката която държи винкела и окото което гледа през маската.
Другото е просто някакво си там оборудване.
-
-
Само не боядисвай плота.....
Направил си я мераклийската!!!!
Бравос!!!Коментар
-
Личи си мерака !
Поздравления!
Мойто лично виждане за конструкцията е малко по-различно, но какво от това
.
Коментар
-
Примерно аз си мисля за следното:
- хоризонталите на скарата да са на нивото на рамката на плота или + около 1 мм нагоре. Като се движиш по дългата страна на масата да няма в какво да се закачаш.
- "рамката" на плота да е от асиметричен профил, примерно 20х40 мм, поставен с 40-те мм вертикално. Правоъгълния профил в дадената конструкция има същата здравина като квадратния,при вертикално натоварване, но е по-лек.
- предполагам стъпката на хоризонталната скара е колкото лесно да влезе стяга между две ребра.
- всички хоризонтални профили също бих сложил асиметричен тип. Асиметричния профил ще намали малко теглото, но без да промени здравината на конструкцията
- долните дълги хоризонтали бих изместил навътре и нагоре, така, че при работа да мога да си подпра на тях единия крак в леко сгънато положение. Така ще имам стабилност напред-назад, без да се подпирам с тяло на масата.
- за колела, бих сложил квадратни планки под краката на масата
- над "окачалката " за инструменти, бих сложил "навес" от тънка ламарина, за да не пада шлака по тях и краката на заваряващия. Ъглите ти са магнитни и така поставени могат да си "придърпат" железни парчета, падащи от скарата.
- "диагоналните" опори на менгемето е по-добре да са дълги и да се хванат долу, съответно при предния и задния крак на масата. Така менгемето ще вибрира най-малко при чукане отгоре.. -
Ах че хубаво е такова количество съвети и идеи, благодаря!
Първо, ако правилно те разбирам за скарата - тя е на нула с предната част на масата, даже докарах правия ъгъл да е точен - ако се окаже от полза за някое сглобяване.
Рамката вероятно е излишно масивна и тежка, но първо не се чувствах уверен че ще успея да напасна и сглобя с 20х 40, и което е по-важното - исках да пробвам модулна концепция, примерно основата с менгемето може да се вади и да се сложи на негово място 60 см удължение на плота (което предстои да сглобя). Също може да се сложат и от другата страна, когато довърша и там. Пък и честно казано, нямам много идея как да си смятам структурна здравина и се презастраховам. Като гледах разни видеа в САЩ как правят подобни маси със 120х120 профил даже мислех че ще излезе слаба, хехе.
За скарата - през 3 см е редена, влизат свободно и стеги и чираци, вече няколко пъти влезе в употреба. И освен това съм изрязал и приготвил един метър ламарина, която да си слагам отгоре ако ми трябва маса без отвори.
Мисля евентуално да подложа на 15-20 см под плота ламарина със скосяване към средата, където да се събира шлака и прочие, но първо да поработя да видя как е.
Що се отнася за магнитните ъгли - те ще са някъде нависоко на стената, сега ги налепих само да не се пречкат докато чистя, а тази окачалка и аз съм скептичеен че ще е удобно място за каквото и да е. По-скоро ще сложа мрежа на дъното да мятам там ъглошлайф и бормашина, но след като ги предпазя по някакъв начин отгоре.
За стабилността на менгемето ще видя, държи се на 30 см влизащи профили в хоризонталите на плота, които се затягат с ключета-болтове, и се прихваща на 30 см надолу с два болта през профила - като го напъвах не трепва, като поработя ще се разбере.
Коментар