sek.1 е виден талибан. Но извън неговото решение, нещата не са прости.
Изпаряването на горивото изисква топлина.
В битовата бутилка, топлината се поглъща от околната среда през стените на бутилката, които имат относително голяма площ. И пак се случва при по-голяма консумация бутилката да се покрие със скреж и да спадне налягането.
Ако ще изпаряваме газ на място различно от бутилката, ще трябва да осигурим топлина на мястото където се редуцира налягането.
И после има втори проблем: боклуците в горивото.
Пропан-бутанът който е достъпен в българската търговска мрежа има значително количество твърди частици и значително количество трудноизпаряеми вещества (масла?).
Когато се ползва битова бутилка, тези неща просто си седят на дъното. Когато се ползва стара газова уредба с изпарител, тези неща се събират в изпарителя и понякога се налага да се източват от него. Когато се ползва инжекционна газова уредба, тези гадости просто се издухват под високо налягане в двигателя и там с повече късмет изгарят.
При един импровизиран изпарител обаче, тези замърсители ще остават в него. Ако не намерим начин да го нагряваме до 70-90 градуса, ще остават доста. Т.е. всичко това ще изисква редовно обслужване, при което ще трябва да се запазва херметичността и тн.
И накрая - няма начин това да се узакони.
Това в България не е непременно фатално, но винаги съществува рискът да стане някоя беля (даже да не е свързана с газовите неща, а бели стават непрекъснато) и някой да се хване за това "творческо" решение.
Изпаряването на горивото изисква топлина.
В битовата бутилка, топлината се поглъща от околната среда през стените на бутилката, които имат относително голяма площ. И пак се случва при по-голяма консумация бутилката да се покрие със скреж и да спадне налягането.
Ако ще изпаряваме газ на място различно от бутилката, ще трябва да осигурим топлина на мястото където се редуцира налягането.
И после има втори проблем: боклуците в горивото.
Пропан-бутанът който е достъпен в българската търговска мрежа има значително количество твърди частици и значително количество трудноизпаряеми вещества (масла?).
Когато се ползва битова бутилка, тези неща просто си седят на дъното. Когато се ползва стара газова уредба с изпарител, тези неща се събират в изпарителя и понякога се налага да се източват от него. Когато се ползва инжекционна газова уредба, тези гадости просто се издухват под високо налягане в двигателя и там с повече късмет изгарят.
При един импровизиран изпарител обаче, тези замърсители ще остават в него. Ако не намерим начин да го нагряваме до 70-90 градуса, ще остават доста. Т.е. всичко това ще изисква редовно обслужване, при което ще трябва да се запазва херметичността и тн.
И накрая - няма начин това да се узакони.
Това в България не е непременно фатално, но винаги съществува рискът да стане някоя беля (даже да не е свързана с газовите неща, а бели стават непрекъснато) и някой да се хване за това "творческо" решение.
Коментар